Политубийствата: от Политковская и Немцов, до онемяването на българските медии

И друг път съм припомнял, че убийството на Анна Политковская в Москва на 7 октомври 2006 г. за мен е незабравимо събитие и поради това, че на следващия ден приключих с кариерата си на телевизионен водещ. Без да знам, че това ще са последните ми думи от екрана в тази роля, закрих предаването „В десетката” с призив за минута мълчание в памет на убитата журналистка.

Минутата мълчание за мен продължава вече 9 години и беше споделена от почти пълното мълчание на медиите за безобразията на властта в лицето на моя преследвач Първанов.

Междувременно политическите убийства в Русия продължиха. Ето каква аналогия прави по този повод днес Новая газета, „вестникът на Политковская”, както започнаха да го наричат след онзи 7 октомври.

Знак за равенство или паралели между две политически убийства

„Анна Политковская, най-вероятно, е убита демонстративно на рождения ден на руския президент. Убиецът е жител на Чечня.

Борис Немцов, най-вероятно, е демонстративно убит пред стените на Кремъл. Убиецът е жител на Чечня.

По Анна Политковская са изстреляни 4 куршума – това е разстрел.

По Борис Немцов са изстреляни 4 куршума – и това е разстрел.

Оръжието на престъплението и в двата случая е газов пистолет преработен в боен.

Убийствата са по политически причини. Убийците са получили за пари.

В убийствата са замесени действащи служители на реда.

След двете убийства, убийците и съучастниците им бягат в Чечня. Въпреки заповедите за издирване, продължават да живеят по домовете си, без да се притесняват за бъдещето си.

Жертвите са следени няколко месеца.

И Политковская, и Немцов, са следени от службите за сигурност, които са видели убийствата им.

Организаторите на убийствата дълго време не са разследвани, а са свидетели или неоткриваеми.

Убиецът на Политковская и организаторът на убийството на Немцов са имали възможност да получат международен паспорт и да избягат в чужбина.

В медиите започват пиар-кампании с цел – доказване невинността на заподозрените.

В случая „Политковская” има постоянни течове на информация, които сериозно възпрепятстват разследването и почти водят до укриване на заподозрените.

При „Немцов” – течовете възпрепятстват разследването и дискредитират доказателствата.

Това не става без финансиране.

Ръководството на страната обявява за приоритет версията, според която убийствата са дело на „врагове на Русия, живеещи в чужбина”.

За убийството на Анна Политковская, Кремъл заявява, че смъртта й е причинила по-голяма вреда на Русия, отколкото нейните публикации.

За убийството на Борис Немцов Кремъл заяви, че смъртта му не застрашава властта, а „Немцов беше средностатистически гражданин”.

Поръчителите на двете убийства не са открити.”

novayagazeta.ru

Макар и далеч не толкова драматична, моята аналогия тук има някои допирни точки с описаната от Новая газета, отнасяща се за Русия.

Преследвачът ми Георги Първанов също остана безнаказан.

Медиите като цяло или премълчаха наказателната му акция без коментар или откровено му се подмазваха. Валерия Велева направо написа уводен коментар в „Труд”, в който обясни как заслужено съм разкаран от БТВ, а другата слугиня на Първанов, главната редакторка на в. „24 часа” Венелина Гочева, направо ме призова (без право на отговор) от самия екран на БТВ да „изпия до край горчивата чаша”, щом си позволявам да ядосам любимия й президент. Домакин на тази нейна изява беше Бареков, който асистираше на тази гадост с присъщата му примитивна категоричност.

Трета му слугиня Славка Бозукова дублира усилията на в. „ 24 часа” с интервю под индиго, в което с опакото на ръката Му да бъда зашлевен от държавния глава.

По маниера на властта в Русия да неглижира Политковская и Немцов, Първанов използва медийната си прислуга, за да ме обяви ехидно за „безобиден журналист”, защото не съм го бил обидил с нищо.

Да, това са дреболии, ако ги сравним с убийствата в Русия. У нас „само” ритат падналия и се гаврят с него, без да го застрелват- идеята е „да мре” бавно без работа и в забрава, ако може.

Така е в „дребната Русия”, каквато е България днес. „Лицето на отношенията с Русия” Георги Първанов, както го определя в едно интимно електронно писмо до своя приятел Кирил Добрев приятелката на Русия Светлана Шаренкова, се оказа недосегаемо и дори беше приобщено към властта на уж дясното управление на страната ни в днешно време.

Завършвам дребната си реплика с още по-дребната подробност, че Първанов продължава и в наши дни да ползва подарените му скъпи пушки на стойност, превишаваща много негови годишни президентски заплати. При това не къде да е, а по същите азиатски места, където ловуваше бракониерски и като държавен глава.

Стоя зад тази информация от вътрешни източници. Стоя и чакам да видя дали някой някога ще се заеме да изобличи неговата претенция за „почтеност”, която е също толкова основателна, колкото и самохвалството му на „единственият човек в историята” опитомил вълк.

Опитомил е, но не точно вълк, а едно стадо от трево(безо)пасни двукраки мекотели, на попрището на угодничеството преуспели.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител