Плевенчани отвъд Полярния кръг (3): Осло и Западна Норвегия

Пътят на нашите смели плевенчани към нос Северен (Нордкап) в Норвегия след Словакия и Чехия, премина през Германия и Швеция. Днес вече влизаме в Норвегия.

Приятно четене:

Осло и Западна Норвегия

Прейкестолен и Берген

част втора на

Плевенчани отвъд Полярния кръг

След малко повече от час вече бяхме в покрайнините на норвежката столица

Осло

Оказа се, че отново ще нощуваме в квартал, населен предимно с емигранти…„гетото“, ако трябва да се изразя по-грубо. Ами…освен да си пожелаем

всички да живеем в такива гета

Решихме на този ден да отидем до един от градските паркове, най-известен като

„парка с голите статуи“

(става дума за парка Вигеланд в Осло, описван и от Влади на нашия сайт – бел.Ст.)

Скулптурите няма да коментирам, не си падам по такъв тип изкуство, но пък самия парк беше много красив и перфектно поддържан:

Още няколко снимки от парка с голите фигури:

Човек подритва бебета… а защо не?

И накрая колоната от преплетени голи фигури:

Предстоеше ни навсякъде да виждаме такива пешеходни светофари с две червени човечета. Така и не им разбрах идеята. Може би едно червено човече значи „спри“, а две – „сериозно, вземи спри“ :

Обиколката ни в

центъра на Осло

продължи към пешеходната част на града. Приятна е, но не впечатлява особено. Изобщо

Осло не е много представителен като столица на държава

Преди Норвегия да открие нефт тя всъщност е била доста бедна държава, с население, занимаващо се предимно с риболов и животновъдство, а и погледнато назад във времето тя векове наред е била подвластна на Дания или Швеция, което може да обясни липсата на по-величествени сгради:

Това може би ви прилича на фабрика, но всъщност е сградата на общината.

Тук се връчва Нобеловата награда за мир

Ще разкажа повече по тази тема когато стигнем до Стокхолм.

Националният театър:

Вечерта имахме интересен разговор с нашия домакин. Той беше на нашите години и когато го попитахме с какво се занимава, той ни каза

„I work at the prostitution center“,

на което Драго нямаше как да не отвърне „Are you a pimp?“ Човекът не беше сводник, работеше там като секретар.

Проституцията е забранена в Норвегия,

но тъй като така или иначе съществува, държава е позволила на този център да съществува. В него жените получават безплатни изследвания за сексуално преносими заболявания и могат да разчитат на съдействие, ако са решили да се откъснат от тези среди, тъй като много от тях идват по принуда. Има жени от България и Румъния, но

основният контингент е от Африка

Тъжни истории са – често става дума за хора, които имат дългове, или са взимали заеми за да дойдат до Норвегия и след това принуждават жените си да „заработват“.

Друг интересен момент от разговора ни с нашия норвежки домакин бе

темата за „проблемите“

Той знаеше, че идваме от бедна държава и започна да ни разказва, как и в Норвегия животът не е лек, колко е скъпо всичко, колко са високи наемите и данъците. Аз казах, че все пак според мен каквато и работа да има човек в Норвегия най-вероятно не трябва да се притеснява как ще си плати сметките и как ще се прехранва този месец. Нашият домакин ме изгледа с един много странен и леко учуден поглед и отвърна: „Е… да, естествено“. Тогава осъзнах, че с него мислим на съвсем различни нива. Оказа се, че

неговият „проблем“ е, че иска да обикаля света,

да събира пари за собствено жилище и да си гърми в тавана по баровете в Осло… едновременно. Е, няма как да станат и трите… това действително е „„проблем“

На другия ден се хванахме на един

free tour, за да посетим останалите забележителности

Паркирах в центъра и точно до мен спря една „Тесла“. До този момент само бях чувал за тези луксозни електромобили, но в Норвегия ми предстоеше да ги виждам ежедневно.

Golf 3 vs. Tesla

Държавата насърчава купуването на електромобили. Собствениците на такива автомобили се ползват с редица привилегии като неплащане на данък (голям плюс в Норвегия), безплатен паркинг, безплатно зареждане навсякъде в града и възможност за шофиране в бус-лентите.
Обиколката ни започна от

Централната гара:

В района на пристанището:

По думите на нашия гид около

¼ от населението на Осло са хора с чуждестранен произход

Това което ми направи лошо впечатление, бяха

многото просяци в центъра

Без колебание мога да заявя, че не съм виждал досега толкова много просяци в един град. Сигурно си мислите, че тези хора живеят под някой мост, но всъщност (пак по думите на нашия гид) всички те са настанени в общински жилища, с поети от държавата консумативи и дори получават джобни. Твърдението, че просят просто ей така – за спорта – съвсем не е далече от истината.

В тази връзка бих искал да споделя малко

впечатления от скандинавците като цяло

Според мен те са много дисциплинирани и то природно дисциплинирани. Не трябва да ги глобяваш или да ги контролираш, просто за тях самият факт, че има правило, е достатъчен, за да го спазват. Както вече споменах, в Гьотеборг нощувахме в краен квартал. Оказа се, че сме паркирали на паркинг, предназначен за живущите в квартала, на който имаше две коли на кръст. Когато нашият домакин видя това веднага ни каза, че не можем да спираме там и трябва да се преместим на специалните паркоместа за гости и съответно да си платим за паркирането (няколко евро за половин ден). Просто не можех да си представя, че някой ще ми направи проблем, ако си оставя колата където беше и попитах „Ами…, ако просто я оставя там и не си платя?“, на което той отвърна с почуда „Но това е нелегално… ако искаш я остави, но на собствен риск… може да те глобят“. В крайна сметка се преместихме.

Или пък касата за билети в замъка Карлстен – приличаше по-скоро на рецепция на хотел. Няма бариери, няма лелки да ти късат билетите. Просто на тях не им минава през главата, че някой може да мине без да си купи билет. Същото важи и

по отношение на емигрантите

Смятам, че скандинавците са може би леко асоциални и по-студени при редовен контакт с тях, но определено са много добри и състрадателни хора. Затова и приемат бежанци от различни критични точки по света, например Сомалия. Те обаче не могат да си представят, че някой би искал просто да се възползва от тяхната солидарност. Затова се пълни с просяци, затова и тези български огранизирани групи от джебчии са пуснали корени в Швеция…просто мнозинството от хората там наистина вярват, че това са бедни и нуждаещи се хора. Според мен това неминуемо ще им донесе главоболия в бъдеще и вече в Норвегия все по-сериозно започват да предприемат мерки за ограничаване приема на емигранти.

Минахме отново покрай сградата на общината, която се намира на

площад „Фритьоф Нансен“

Първата ми асоциация беше с улицата в София и трябва да си призная, че не знаех много за самата личност, но на север тепърва ни предстоеше да научим повече за него: Парламентът на Норвегия:Университетът в Осло: Може би най-интересната сграда за мен беше

кралския дворец:

Построен е през 19-и век, когато Норвегия е в съюз с Швеция. Реално Швеция е доминирала на всички нива, но формално държавното формирование се е водило „съюз“ и поради това шведският крал е построил този дворец, тъй като е бил длъжен да прекарва все пак част от времето си в Осло (много подобно на Кралския дворец в Будапеща – бел.Ст.)

Из централните улици: Монетите от 1 и 5 норвежки крони са интересни: Това отвърстие е направено, за да се ориентират незрящите хора.

Време беше да напуснем Осло и минахме през един супермаркет, за да си купим все пак някакви плодове, хляб и мляко. Естествено проучихме коя е най-евтината верига. Едва ли ще е изненада за някого ако кажа, че в

Норвегия е скъпо… много скъпо…

най-скъпо, всъщност. Реално почти нищо не можехме да си позволим. Най-евтиният хляб е 3 евро, най-евтината бира – 6 – 7 евро. Млякото е евтино – ок. 1,5 евро, а наистина евтини бяха консервите риба тон – струваха само 1 ЛЕВ и бяха много вкусни. Това обаче е по-скоро изключение и дори ни разказаха, че е по-евтино да си купиш норвежка риба от Швеция, тъй като тази за продажба на вътрешния пазар се облага с висок данък, а тази за износ – не.

Дадохме 15 – 20 евро за една полупразна кошница. На фона на този жизнен стандарт и високи цени, Георги стигна до заключението, с което се съгласихме единодушно, че тук сме по-близо до дивите зверове, отколкото до хората и затова е време да тръгваме към гората, където ни е мястото! " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Предстоеше ни преход от Осло към втория по големина град Берген

и две нощувки на палатки по пътя.

Поехме на юго-запад.

След град Кристиансанд

природата започна да става много живописна и не се сдържахме да не правим постоянно снимки от колата, като на моменти направо спирахме за по няколко минути.

Времето напредна и паркирахме близо до едно езеро, където си намерихме хубаво място за лагеруване:

Норвегия е известна с това, че

нощуването на палатки е абсолютно разрешено навсякъде,

стига да не е в градски парк и да е на 100 м от най-близката сграда. Много хубаво, само че има една малка уловка. Пътувайки по основните републикански или туристически пътища доста често подстъпите към някои по-хубави места са преградени или има табели „къмпингуването забранено“. Другият вариант е там да има обособен къмпинг. Мисълта ми е, че ако искате да си намерите някое приятно място, а не да се бутнете в пущинака, може да се наложи да потърсите

На следващата сутрин продължихме по пътя си и

малко преди град Ставангер

(центърът на норвежката петролна индустрия) се отклонихме на север. Пътят започна да лъкатуши между множеството фиорди. Наложи се и да ползваме два

ферибота

на кратки разстояния. Една снимка от пристанището, където чакахме за първия такъв:

Както виждате времето се развали. За съжаление,

не мога да кажа, че имахме късмет с времето в Норвегия

След слънчевия следобед при пристигането ни в Осло, още на следващия ден времето се заоблачи, а напускайки града започна да вали и дъжд. Валя през целия ден, през цялото време, като дори се наложи в такива условия да разпъваме палатката, както и да я сгъваме на следващата сутрин. Някак от само себе си

пригодихме една от песните на агитката на Левски към актуалните метеорологични условия

Версията ни е леко вулгарна, затова ще я цензурирам, но вие сте интелигентни хора и ще се досетите за оригиналния текст " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Оригинална песен на агитката

…нашата страна
е България
шампион е Левски София

Нашата песен

…нашата страна
е Норвегия
шампион е дъжд, да го *поздравя*

Бяхме си набелязали да посетим

Preikestolen (Прейкестолен) –

това е една висока отвесна скала, от която има страхотна гледка към околните гори и фиорди. Преходът от паркинга до самата скала ни отне около час и половина на посока.

По пътя към скалата:

Тук преживяхме голямо разочарование. Тръгвайки от паркинга времето беше облачно, но все още се държеше. Няколкостотин метра преди самата скала започна дъжд, който ни понамокри, но спря. В последния момент, буквално сякаш от нищото,

в последните 100 метра се появи непрогледна мъгла

Никакъв шанс да се види каквото и да е. Това беше „гледката“

Страхотно е, нали? Сигурен съм, че не сте виждали по-красиво място. Трябваше да видим ето това:

Решихме да изчакаме, с надеждата, че може би мъглата ще се разсее. За капак на всичко

започна да се изсипва проливен дъжд, придружен от вятър

Чакахме около половин час, докато не прогизнахме. Все пак решихме да развеем байрака и да отбележим българското присъствие из фиордите на Западна Норвегия.

Борба със стихията

Следваше 1,5 час преход обратно до паркинга, като през цялото време бяхме придружавани от дъжда, който започнахме да наричаме просто „шампиона“. Трябва да отбележа, че

бяме много слабо подготвени за норвежкото време…

особено аз. Другите момчета поне имаха дъждобрани и по-хубави обувки. Всички ни намокри, но аз нямах сухо място по тялото си. Преоблякохме се и трябваше да пазя сухите си дрехи и обувки като светия Граал, защото ако и те се намокреха щях да имам сериозни проблеми.

Отвратително е чувството да си изминал такова разстояние, да се надяваш единствено да има поносимо време за няколко часа и природата да си изиграе такава шега с теб. Оказа се обаче, че

има и друг проблем

Възнамеряхме да посетим една друга природна забележителност, която се нарича „езикът на трола“. Бях правил проучване за нея и незнайно как бях разбрал, че до там се стига доста лесно с кола. Истината е, че преходът до там е 5 часа на посока и просто беше изключено да тръгнем – нямахме нито времето, нито екипировката за такъв сериозен преход.

В общи линии не ни тръгнаха много добре нещата с Норвегия. Просто си увиснахме и трябваше да импровизираме и да открием някаква друга забележителност. Драго се зарови в телефона си и откри

туристическия път „Hardanger“

(който ние естествено започнахме да наричаме „Hard danger“). Това си е републикански път (авторът иска да каже първокласен път – все пак Норвегия не е република – бел.Ст.), известен с красивата си природа и множество водопади, сред които 3 се открояват особено много. Решихме да направим лека промяна в маршрута и да се пуснем по него.

Това беше най-гениалната импровизация, която можехме да направим!

Hardangervegen, Bergen, Норвегия

Минахме през един тесен планински проход, за да достигнем въпросния

Hardanger

и направихме няколко снимки:

Между другото, слизайки от Preikestolen, просто трябваше да уважим отново „шампиона“, който така упорито ни придружаваше през целия път и го възпяхме, променяйки текста на една друга песен от агитката на Левски София.

Оригинален текст:

Ти си любовта
ти си гордостта
в нашите сърца
Левски София

Нашият текст:

Ти си мокрота
ти си влажността
по нашите тела
ти *поздравя* майката

Достигнахме целта на нашата импровизация

Започнаха да се разкриват великолепни природни картини. Първо бяха

фиордите:

После започнаха

водопадите –

десетки такива, кои по-малки, кои по-големи:

А в тази местност вече не издържахме да не отбием за малко

Хълмовете, иглолистните гори, пълноводната река… все едно сме в Аляска, само липсваше сьомгата, която скача от водата и мечката на брега: Достигнахме и единия от трите големи водопада по този път –

водопада Лотефос

Приказно място, трудно ми е да намеря думи, с които да го опиша, затова просто представям няколко снимки и кратък клип:

Магия

  Разочарованието ни отмина и в крайна сметка бяхме доволни от развоя на събитията, като пороят от сутринта вече беше отдавна забравен. Продължихме по пътя си и понеже не си намерихме хубаво място за палатки решихме да нощуваме

в един къмпинг

Къмпингите са едно от евтините неща в Норвегия. Спахме в три такива, като веднъж цената беше само скромните 6 евро на човек, а в другите плащахме по 10 – 12 евро… символични цени за Норвегия.

Тук се заприказвахме с един германец, който пътуваше из Норвегия с кемпер, заедно със семейството си. Беше му интересно как спим трима души в една такава палатка. Ами бяхме наредени като сардини, но когато си толкова изморен това не те притеснява особено. След това попита, дали наистина сме от България и, когато потвърдихме, се впечатли, че сме стигнали чак до тук.

Продължихме по „Hard danger“ и рано сутринта стигнахме до

втория голям водопад – Vøringsfossen

Огромно нещо… За мащаб може да вземете сградата, която се намира горе вдясно на снимката:  И не след дълго достигнахме

третия голям водопад – Steindalsfossen

Отново магия: Предлагам ви отново кратък клип от водопада и разкошната околност:

Хареса ми това, че и трите водопада бяха много красиви по свой си специфичен начин. Както можете да видите и трите местности са много различни.

Беше вече време да се отправим към Берген.

Кръгово движение в тунел? Няма?

Дрън-дрън… – еми ето ви, на!

Да спомена и нещо за

норвежката инфраструктура

Много е впечатляваща и още по-впечатляващо е, че

поддръжката й се разпределя едва на 5 милиона население

Десетки хиляди км от Северно море до границата с Русия, стотици тунели и безброй мостове и виадукти… и се строи постоянно. Без преувеличение сме изминали над 100 км само в тунели, като минахме и през най-дългия автомобилен тунел в света – 25 км, а тунели с дължина 6 – 7 км имаше десетки. Такива, дълги 2 – 3 км, изобщо спират да ти правят впечатление.

След 2 дена на палатки дивите зверове се завърнаха в цивилизацията. Стигнахме до втория по големина град в Норвегия –

Берген

Градът е бил член на търговския съюз Ханза, както и столица на Норвегия в продължение на 2 века.

Паметник на мореплавателите:

Градската библиотека:

Градът е най-известен с архитектурата около

старото си пристанище – Bryggen

на норвежки. Скандинавските къщи традиционно са били правени от дърво и съоветно често са ставали жертва на пожари. Тази група от сгради е пример за запазена типична скандинавска архитектура от 17-и век и е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство:

Влизаме в малките проходчета между представената редица от сгради:

В Берген има и стара крепост, която не беше кой знае какво, но посетихме и нея.
Входа:

Качихме се и на влакче, което ни откара до един от хълмовете край града, откъде имахме

изглед над целия Берген:

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Норвегия – на картата:

Норвегия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=62101

Свързани новини: