ЗА БЛИЗКОИЗТОЧНАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ ЗАПАЗВАНЕТО НА АСАД НЕ Е ЦЕЛ, А СРЕДСТВО

10/09/15 07:14
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЗА БЛИЗКОИЗТОЧНАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ ЗАПАЗВАНЕТО НА АСАД НЕ Е ЦЕЛ, А СРЕДСТВО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Напрежението в Сирия нарасна, след като Русия започна въздушни удари, в опит да увеличи военната си и политическа тежест в региона. Какви са опасностите за България от ескалацията на сирийския конфликт – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, Русия казва, че нанася въздушни удари в Сирия срещу „Ислямска държава”, но според всички други източници тя всъщност удря умерената сирийска опозиция. Как може да се разбере кой казва истината в случая?

– Просто трябва да си припомним приказката за лъжливото овчарче, Фили.

– Добре, да попитам така – кой сега е в ролята на лъжливото овчарче?

– Кремъл, естествено. Дори ако погледнем само времето от руската агресия в Украйна насам, ще видим как всички московски говорители, включително президентът Путин, лъжат най-безцеремонно и артистично по всички въпроси. Защо да правят изключение сега, в Сирия. И не разбирам защо ние, имам предвид – демократичният свят, трябва отново и отново да вярваме на тези абсолютно доказани лъжци.

– За самата си намеса в Сирия обаче руснаците не излъгаха. Около изявата си в ООН, Путин няколко пъти каза, че Русия може да започне свои въздушни удари в Сирия, защото „Ислямска държава” е заплаха и за нея.

– Нещата се случиха бързо и информациите се смесиха, така че мнозина, Фили, май останаха с впечатление, че Путин не лъже. Но ето два цитата, за да изясним каква е работата. Първо, в изявлението си след срещата с Обама, тоест, часове преди старта на руската операция в Сирия, Владимир Путин заяви: „Русия ще започне въздушни удари в Сирия, само ако те бъдат одобрени от ООН”. Е, такова одобрение нямаше и няма. Затова кремълската пропаганда мина на версията, че Русия влиза там по покана на Башар Асад, диктаторът, известен с престъпления срещу собствения си народ, чието управление само Русия и Иран все още наричат „законно”. Второ, ден-два по-рано Путин каза в интервю за CBS: „Русия няма да участва в никакви войскови операции на територията на Сирия или в други държави, във всеки случай засега не планираме това”. Тази лъжа е изречена в момент, когато руските щабове са в последна фаза на планиране на въздушната операция – нали подобно нещо не се прави от днес за утре. Ето защо аз не бих вярвал на Путин, външния министър Лавров, военния министър Шойгу или който и да е друг, че целите на Кремъл в Сирия са свързани само с ИД.

– А какви са целите тим тогава – запазване на режима на Асад?

– Работата с руските цели е много шизофренична, Фили. Например на фейсбук профила на руското военно министерство в един момент се появи информация, че руски войски действат на територията на „Руската арабска република”. Тя бързо бе свалена, но се разнесе. Руски медии цитират пък неназован високопоставен източник, според когото руската намеса се случва, защото „Сирия е родина на православието и следователно – на руската цивилизация”. За нас, Фили, е смешно и трудно да повярваме на подобни безумия, но за руснаците това са напълно легитимни аргументи. Но да оставим задния двор, на фасадата на руската политика нещата също не са нормални. След началото на военната операция самият руски премиер Медведев заяви: „Русия няма глобални икономически интереси в Сирия”. Сякаш някой се притеснява от икономическото джудже Русия, а не от нейните агресивни политически планове. И сякаш Русия е в Дамаск заради красивите очи на Асад, а не за да пази и увеличава военното си и политическо присъствие в региона. Да, запазването на режима на Асад е средство, а не цел на руската политика, Фили. И съм учуден, че мнозина не си дават сметка за това, а се подвеждат по внушенията на самата руска пропаганда. Дали ще е Асад или друга марионетка, на Путин му е все едно. Асад още е най-удобен, но утре той ще бъде жертван и друг ще го смени. Просто сега, заради външно-политическата слабост на американската администрация и безсилието на Европейския съюз за справяне с остри кризи, Русия вижда възможност да стане истински значим играч, важен фактор в Близкия Изток – позиция, до която Кремъл съвсем съзнателно не бе допускан от Запада десетилетия наред, още от Втората световна война насам.

– Пламен, но след седмица на хаос и напрежение в небето над Сирия, в сряда бе съобщено, че Русия и САЩ ще координират действията си срещу Ислямска държава. Това не е ли стъпка към бързо и положително развитие на конфликта изобщо?

– По-малко е от стъпка, Фили. Всъщност става дума не за общи действия като цяло или за общ план за справяне с кризата, а само за координация с цел избягване на пряк конфликт между самолетите на Русия и тези на западните съюзници в небето над Сирия. Засега те се разминават на безопасно разстояние, но пък на два пъти вече руснаците нарушиха турското въздушно пространство и, особено втория път, това се оцени като предизвикателство не само от Турция, но и директно от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той заяви, че нарушенията не са случайни и руските обяснения за грешки са неприемливи. Според шефа на алианса, Русия трябва да внимава когато навлиза в територия на НАТО, защото срещу нея могат да бъдат взети съвсем законни мерки, тоест, самолетите и да бъдат свалени.

– Добре, Пламен, как всичко това се вижда от България, засилват ли се страховете от ескалацията на конфликта, от възможността руската намеса да предизвика, както се очаква, засилване на бежанската вълна…..

– Определено тревогата нараства, Фили. Както вече видяхме в български телевизионни репортажи от турски бежански лагери, хората от Сирия разказват за директни руски атаки срещу цивилни цели в районите, свързани с умерената сирийска опозиция. Това ще увеличи бежанския поток и България този път може да не бъде заобиколена, както досега, а буквално прегазена. Тя е твърде слаба и ако все пак може да приеме 2-3-5 хиляди души на година, то евентуалното навлизане на 10 хиляди на ден, както стана в Хърватия, би било катастрофа. От друга страна се засилват опасенията и от навлизане в Европа на джихадисти от самата Ислямска държава, бягащи от засилените удари срещу тях. Има и куриозни реакции, разбира се. Волен Сидеров, лидер на откровено про-руската и анти-българска партия Атака, предложи страната ни да се включи в битката срещу Ислямска държава, като се присъедини към руската коалиция, в която засега са Иран, режимът на Асад и каквото е останало от официалната власт в Ирак. Подобни циркове са политически нелепи, но имат пропагандна стойност в руска полза. Аз лично смятам, Фили, че точно в тази посока е и най-голямата опасност за България, ако успее плана на Русия за трайно и широко присъствие в Близкия Изток. Тази слабост на Запада ще даде на Русия нови сили, за да увеличи допълнително влиянието си върху бившите съветски сателити в Източна Европа – а сред тях ние сме най-слабото звено.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com