Здравейте в гр.Бойчиновци област Монтана секция №1 не дават бюлетина за референдум , ако изрично не си поискаш, ако изявиш желание да гласуваш за референдум те карат нарочно да чакаш, при това положение възрастните гласоподаватели се отказват от референдума.Време09:50.

Днес (25.10.2015г.)гр.София, в 08.30 часа разбрах за провеждане на дейност по купуване и продаване на гласове. Моя позната получи предложение да си продаде гласа срещу 30 лв. На 24.10.2015г. тя е предоставила личните си данни на посредник, който представлява политическа партия "България без цензура". Днес същото лице се свърза с моята позната по телефона, за да уточнят мястото на срещата. Уредената среща ще се състои в ж.к."Дианабад", в района на 11-то училище.

Преди гласуване на избирателите се подават сгънати на две бюлетини, които се късат от кочан. След гласуването човек от комисията разкъсва долната част на бюлетината и така получава директна видимост до първото квадратче (най-горният ред) от бюлетината за общински съветници. Намирам, че така брутално се нарушава анонимността на вота!

При явяването си пред избирателната комисия заявих, че ще гласувам само за местни избори, без да гласувам за референдума. Въпреки негласуването ми за референдум, аз бях отметнат в избирателния списък, като явил се. Протестирах против отбелязването на отметка срещу името ми, но председателката на избирателната комисия се позова на телефонно обаждане от ЦИК, че трябвало да се отмятат явилите се, но негласували. Това се случи в град Шумен, избирателна секция 091.

„Раждане“ на Ян Моа е колосална книга, както по броя на своите страници така и по амбициозния си замисъл. Авторът ни разказва как е дошъл на бял свят в семейство, което не го иска. Героят му се ражда и веднага се превръща в изкупителна жертва. Той описва процеса, в който едно дете може да се...

Сдружение “ Завод за идеи“ обяви нестандартна благотворителна кампания. Красиво опаковани книги ще се раздават на минувачите пред Философския и Богословския факултет на Софийския университет по случай Деня на будителите срещу символична цена от 2 лв. Събраните средства ще бъдат използвани за подкрепа на реализацията на младежки проект в сферата на образованието, избран на конкурсен...

В малките часове на 5-ти септември т.г. 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" беше спрян за планов годишен ремонт и презареждане със свежо ядрено гориво. Днес се навършват 50 дни от старта на това мероприятие, което не се е слу...

„Как да дръпнем дракон за опашката” (изд. „Colibri“) е петата част от мемоарите на последния велик викингски герой Хълцук Кръвожадни Херингски Трети, изкусно преведени за съвременните деца (и възрастни) от Кресида Коуел. Схемата вече ви е добре позната – племето на хулиганите косматковци се изправя пред голямо предизвикателство, което заплашва да унищожи целия архипелаг. В...

Русофилите в България, общото между които е невежеството, едва ли са чували, че в уж безоблачното минало на „вечната дружба” с Русия е имало периоди на яростна антибългарска ( не просто политика, но и ) пропаганда в Русия. В зависимост от моментните интереси на Русия българите са били или приласкавани пропагандно като славяни и православни , или пък са ругани невъздържано като неблагодарници, предатели и изобщо племе, недостойно за високата чест да бъде обгрижвано от руската империя.

Сред най-известните обобщения на руската антибългарска пропаганда е онова на председателя на Московското славянско дружество Иван Аксаков , рупор на руския придворен шовинизъм (нещо като днешните руски телевизионни гьобелсовци Леонтиев и Кисельов), възкликнал от сърце след съединението на българите в своя вестник „Рус”: „Всяко тържество на България е смърт за Русия”.

Едно малко отклонение от праведното русофилство на премиера Борисов, макар и придружено с каноничното за него придържане към клетвите в любов към Русия от името на целия български народ ( а след това и с персонално подмазване на външния министър Сергей Лавров като „най-големия дипломат в света”), беше достатъчно да върне руската пропаганда към антибългарските й традиции, временно нарушени от лъжите за безоблачното минало и изпепеляващата привързаност между народите ни.

В Русия вече окончателно е взела връх пропагандната мода да се плюе все по-истерично и исторично по България. Там не само започнаха да си „спомнят” двете световни войни през който България е била в противниковия лагер ( макар в едната да е нападната от Русия, а през втората да не воюва срещу нея), но и вече посягат на свещените русофилски митове за „братята славяни” от времето на Руско-турската война.

Емблематична в това отношение е статия на Павел Шипилин от 22 октомври, поместена в сайта Публицист.ру, озаглавена презрително: „България е недоволна от заплащането за нейното предателство”. В нея се заклеймява изказването на премиера Борисов пред Американската търговска камара в София, в което той се похвали със спирането на руските енергийни проекти ( и даде поводи за презрителни забележки от страна на Лавров като се примоли американците да ни подарят една ескадрила бойни самолети).

Необичайното в публицистичното заклеймяване на Шпилин е не толкова антибългарският тон. Вестници като „Правда” и „Комсомолская правда”, които многократно съм цитирал, отдавна клепат всичко българско в същия дух. Официозът „Российская газета” също не пропусна да последва указанията на Лавров със забележки без посочване на меродавни данни за това, как българските власти не отразяват мнението на „по-голямата част от българите, ако не и повече” в политиката на София към Москва.

И как няма да клепат безнаказано, когато от българска страна цари раболепно мълчание спрямо тази кампания, която по своята острота може да бъде сравнена само с камшика на югославското вестникарско охулване на България десетилетия наред, за което режимът на Живков се правеше на глух.

Почти не е за вярване, че сега вече руската пропаганда е на път да ревизира дори най-големия си пропаганден коз в България, превърнат в заместител на съветската лъжа за „освобождението на България от фашизма”, а именно: безрезервната обич на българите към руснаците като техни освободители от турците.

Именно това прави Шипилин в статията си, позовавайки се на твърдения, че българите искали на руските войници пари за водата, която пиели в освободените от тях села по време войната им Турция. От този брадат слух Шипилин прави извода век и половина по-късно, че българите са предатели по рождение и „христопродавци” и предлага руснаците никога повече да не разчитат на българското дружелюбие.

Шипилин, който е бивш заместник-главен редактор на официоза „Российская газета”, се представя като борец срещу „митовете на русофобията” и „и даже начальником управления информационной политики в одном из министерств.” . Колкото и да търсите в интернет, няма да попаднете на разшифроване на въпросното министерство, където е бил началник на информационно управление. Явно ще да е секретна службата му, съветската мания за секретност е голяма, колкото самата Русия.

Та в това свое качество пропагандаторът прави „разкритието” за гадните българи, които искали пари на своите освободители за питейната вода, разбивайки на пух и прах досегашните твърдения за безграничната обич на българите към дядо им Иван. Източникът на неговото „откритие”? Ами „разказват”, „говори се”…

И още един „факт” изтъква Шипилин- че не е факт, т.е. не е истина, че всички българи поголовно се отнасят с носталгия по времето на СССР ( това да видиш, че кога го разбраха в Москва?!). Но все пак някои , като българският журналист Валерий Найденов, дежурен авторитет в руската българофобска пропаганда, според руския експерт стигали все пак до правилно прозрение.

За русофилите, които не вярват на мен и ще си помислят, че „такова животно” няма, предлагам на божествения език на техния култ да си прочетат няколко абзаца в оригинал, в който вече дори православието е поставено под въпрос като фактор, обединяващ руснаците и българите:

Болгария недовольна платой за ее предательство

…Нам бы, конечно, самим изменить отношение к Болгарии и больше никогда не рассчитывать на ее дружелюбие.

То особое тепло к болгарским братушкам, которое мы впитали с молоком матери, в действительности мало на чем основано. Наоборот, участие этой страны в обеих мировых войнах во враждебных России коалициях говорит о том, что нас объединяет только православие, да и то условно. В современном мире общая вера не является достаточной основой для союзнических отношений.

Как впрочем это было и раньше. Рассказывают, что когда в XIX веке наши войска проходили по освобожденным болгарским деревням, солдатам, чтобы напиться, приходилось покупать воду у местных жителей. Болгары никогда не чувствовали благодарности за их освобождение – и не стоит их за это укорять. Нужно просто принять к сведению: они – такие. И не хотят быть нам ничем обязанными.

Сегодня они пытаются вспомнить, в какой империи им жилось лучше – в Османской, советской или нынешней европейско-американской. Сходятся в одном: в Евросоюзе хуже всего. А вот определенности в отношении к турецкому или советскому управлению так и не найдено.

Не факт, что все болгары поголовно с ностальгией вспоминают именно времена СССР. Но вот некоторое прозрение к ним все-таки приходит.

«С начала 2000-х Болгария жила как весёлая вдова после смерти богатого мужа, – говорит журналист Валерий Найденов. – Она распродаёт дома, земли, все имущество супруга и лет пять живет куда лучше прежнего. А потом бестолковая баба остается на бобах и просит милостыню на паперти. До2005 г. Болгария демонстрировала рост ВВП (учитывались любые сделки купли-продажи). То есть мы распродавали национальные активы, а в ВВП это отражалось как наш доход. Все были счастливы: ах, какие иностранные инвестиции!.. Власти уничтожили национальную экономическую науку, а все исследования по заказу правительства на деньги налогоплательщиков проводили прозападные НПО…»

Геополитическая роль Болгарии  сегодня – ставить палки в колеса России. И больше ничего. Почему ей выдали такую роль? Да, очевидно, из-за ее фирменной черной неблагодарности. Других активов у нее уже, похоже, не осталось. Но все же изумляет ее феноменальная наивность: предав Россию в угоду США, она искренне недоумевает, почему Штаты в свою очередь ее предали? «Нас-то за что?!»

Но это позиция скорей не христиан, а христопродавцев.

Павел Шипилин

Послесним: Шипилин громи в руския телевизионен ефир русофбския мит за някаква си съветска окупация на Курилските острови, които всъщност са освободени от Червената армия, но японските русофоби отказват да пият една студена вода и да се примирят с братския жест на Русия.

Share on Facebook

На страницата на Министерството на културата, която е за проекти на нормативни актове, между десетките други връзки към проекти отпреди години   са се появили връзки към два файла – ето ги:

• 2892_Zrt-izmenenia-2015
• 2893_motivizazakonoproekta

Това трябва да е  обществено обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията в частта финансиране.  Файловете са от 2 октомври 2015.

Според мотивите, “в работната група   са включени представители на заинтересованите институции: Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Министерството на финансите, както и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО)  и представител на неправителствена организация – сдружение  Мрежа за свободно слово.”  По данни от ръководството на Мрежата, организацията  е подала искане за допускане до работната група, но никога не е получавала покана за участие – така че в тази част мотивите не отговарят на истината.

Какво се предлага за промяна:

• а. лексиката се съобразява със Закона за публичните финанси (ЗПФ) – вместо субсидия –  трансфери от държавния бюджет и
• б. заличава се Фонд Радио и телевизия и свързаните с него разпоредби. Защо: “Мотивите за предлаганата отмяна са обусловени именно от стремежа за засилване на фискалната консолидация.” Накратко:  цялата сегашна “Глава пета. Финансиране на  радио и телевизионната дейност” се преименува в “Глава пета. Такси” и в нея остават само разпоредби  от чл.102, свързани със събираните от СЕМ такси.

Каквато е масовата практика и въпреки изискванията на Закона за нормативните актове, предварителна оценка на въздействието няма. Добре е да се напомнят действащите  разпоредби  на чл.28 ЗНА, според които при изготвянето на нормативни актове

Финансирането чрез такси би трябвало да отпадне от ЗРТ – и не заради, както пише в мотивите, нормативната уредба на обществените отношения в енергийния сектор – има ред други аргументи и ред причини, поради които държавите се отказват от този механизъм.

Участниците в работната група – преди всичко от БНТ и БНР –   се предполага да са обсъждали опциите, предимствата на финансиране в условията на фискална консолидация   и да имат отговорите, липсващи в мотивите.   Общата фраза, че заличаването на Фонда  се налага  поради изисквания на ЗПФ  не е удовлетворителна, защото има сектори, в които  подобни инструменти се запазват. Заличава се разпоредбата на чл.104 ЗРТ – според която превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Имаше очаквания за развитие и нова роля на Фонда – една  възможност за диверсифициране на източниците, по-устойчиво финансиране и известна гаранция за независимост на обществените медии. А законопроектът е точно в обратната посока.

*

На посочената вече страница на МК има и други новини.  Все там има открито   обществено обсъждане на  80 – страничен  законопроект   в областта на авторското право, проектът е от 6 октомври 2015 : там пък мотивите започват с твърдението, че

“Необходимостта от създаването на изцяло нов Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права (ЗКУАСП) е продиктувана от изискването за имплементирането на разпоредбите на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар („Директивата”).”

Така ли е? Изцяло нов и отделен?  Много директиви са въведени чрез изменения на ЗАПСП,  така че отникъде не следва  тази точно директива да се въвежда в отделен закон.  Или поне цитираното твърдение не е аргумент. Но ето и файлът (според метаданните –  изготвен от Мариана Андреева):

2895_zkuapsp s motivi 06 10 2015

*

И накрая – за законодателния процес. Пред време, по събитията Орлов мост, премиерът Борисов беше казал, че той повече няма да дава ход на мерки без обществено обсъждане.

Не че няма изисквания в закон  – написах тогава Оценка на въздействието може би. 

Първо, има смисъл от истинско обсъждане преди  да се изготви законопроект.  А след това – едно обществено обсъждане на законопроект  се очаква:

• да е огласено – – иначе в него ще участват само посветени,  едни разпоредби ще се закачат някъде надълбоко и ще се чака  изтичането на срока,
• да предостави на гражданите нужната информационна основа – за да могат хората да си съставят мнение
• и да изпълнява все пак Закона за нормативните актове.

С настъпването на по-студените месеци от годината някак все повече ни влече от слънчевите градинки да преминем към уюта на домашната обстановка със сгушване в хубава книга. Уют с книжен привкус обаче можем да намерим и в кино и театралните салони, които тази година са още повече и все един след друг. С новото издание...

* Чувате Фреди Меркюри, нали? От много време ми се искаше да коментирам книга, която всъщност не ми харесва. Не разочарованието от това, че съм очаквала нещо друго, а истински да не ми хареса. Мислех, че „Бъдеще“ е моят шанс, но, уви, не се получи така. Имам странни и неопределими отношения с тази книга, но ще...

Руските учени за първи път проведоха проучване на руския генофонд. И бяха шокирани от резултатите. Включително и потвърждението на извода направен в нашите статии – “Държавата Моксел» (№14) и “Неруският руски език» (№12), че руснаците не са славяни, а рускоговорящи фини.

“Руските учени приключиха и са готови да публикуват първото мащабно изследване на генетичния фонд на руския народ. Публикуването на резултатите може да има непредвидими последици за Русия и за световния ред “- така сензационно започва публикацията по темата в руското списание “Власт”. Сензацията наистина е невероятна – много от митовете за руската нация се оказаха лъжа. Включително, се изясни, че руснаците генетично не са “източни славяни”, а фини.

РУСНАЦИТЕ СЕ ОКАЗАХА ФИНЛАНДЦИ

За няколко десетилетията интензивни проучвания антрополозите успяха да определят облика на типичния руснак. Това е човек със средно телосложение и среден на ръст, с руси коси и светли очи – сиви или сини. Между другото, по време на изследването беше получен и словесен портрет на типичния украинец. Типичният украинец се различава от руснака по цвят на кожата, косата и очите – той е мургав брюнет, с правилни черти и кафяви очи. Впрочем, антропологичните измервания на пропорциите на човешкото тяло от по-миналия век, вече имат развитие до най-точните методи на молекулярната биология, които позволяват да се четат всички човешки гени. Най-модерният метод за ДНК-анализ в момента е за секвенирането (четене по буквите на генетичния код) на митохондриалната ДНК и Y-хромозомата на човек. Митохондриална ДНК се предава по женска линия от поколение на поколение без изменение от времето, когато Ева е слязла от дървото в Източна Африка. Y-хромозома имат само мъже и затова също на практика се предава непроменена на мъжкото потомство, докато всички останали хромозомите при предаването от бащата и майката на децата са разбъркани от природата – като тесте карти. По този начин, за разлика от косвените признаци (външен вид, пропорции на тялото), секвенирането на митохондриалната ДНК и Y-хромозомата безспорно и пряко посочват степента на родство на хората, пише списание “Власт”.

На Запад, популационните генетици вече две десетилетия успешно използват тези методи. В Русия са използвани само веднъж, в средата на 1990-те години – при идентифицирането на царските останки. Повратен момент при използването на най-съвременните методи за изучаване на титулната нация в Русия настъпва през 2000г. Руският фонд за фундаментални изследвания дава субсидия на учените от лабораторията по популационна генетика на Руската академия на медицинските науки. Учените за първи път могат в продължение на няколко години да се концентрират напълно върху изучаването на генофонда на руския народ. Те допълват молекулярно-генетичните си изследвания с анализ на честотата на разпределение на руските фамилии в страната. Този метод е много евтин, но неговата информация надминава всички очаквания: сравнението на географията на фамилиите и географията на генетичните ДНК- маркери показа пълното им съвпадение.

Молекулярно-генетичниТЕ резултати от първото изследване на генофонда на титулната нация се подготвят за публикуване като монография – “Руският генофонд”, която ще бъде издадена в края на годината от издателство “Луч”. Списание “Власт” показва някои данни от научните изследвания. Оказва се, че руснаците не са “източни славяни”, а фини. Между другото, тези проучвания разбиха прословутия мит за “източните славяни” – че уж белоруси, украинци и руснаци “образуват групата на източните славяни”. Единствените славяни от трите народа са само белорусите, но се оказва, че белорусите изобщо не са “източни славяни”, а западни – защото генетично те не се различават от поляците. Така че митът за “кръвното родство между белоруси и руснаци” е напълно разрушен – белорусите се оказват почти идентични с поляците, белорусите генетично са много далеч от руснаците, но много близо до чехи и словаци. А финландците се оказаха много по-близки до руснаците. Генетичното разстояние по Y-хромозома между руснаци и фини от Финландия е само 30 условни единици (близко родство). А генетичното разстоянието между руснаците и т.н. угро-фински народи (марийци, вепси, мордовци и др.), живеещи на територията на Руската федерация, е 2-3 единици. Казано по-просто, те са генетично ИДЕНТИЧНИ. В тази връзка, списание “Власт”, отбелязва: “И острото изявление на министъра на външните работи на Естония от 1 септември на Съвета на ЕС в Брюксел (след денонсирането от руска страна нам Договора за държавната граница с Естония) относно дискриминацията на близки до финландците угро-фински народи в Русия губи смисъл. Но заради мораториума на западните учени руското външно министерство не можа аргументирано да обвини Естония в намеса във вътрешните ни, дори и близкородствени работи”. Тази филипика е само един аспект от многото възникнали противоречия. След като най-близки роднини за руснаците са угро-финските народи и естонците (в действителност това е един и същ народ, защото разлика в 2-3 единици е присъщо само на един народ), руските вицове за “флегматичните естонци” са странни, след като руснаците са си естонци. Огромен проблем за Русия е и самоидентификацията и като уж славянска, защото руският народ генетично няма нищо общо със славяните. В мита за “славянските корени на руснаците”, на руските учени е поставена огромна черна точка: в руснаците няма нищо славянско. Има само околославянски руски език, но и в него 60-70% от лексиката е неславянска, затова руснакът не разбира езиците на славяните, макар истинският славянин да разбира заради приликата славянските езици – всички (с изключение на руския). Резултатите от анализа на митохондриалната ДНК показват, че друг родствен народ, освен фините от Финландия са татарите: руснаците и татари са на съшото генетично разстоянието от 30 условни единици, колкото ги отделят от фините. Не по-малко сензационни са и данните от Украйна. Оказва се, че генетично населението на Източна Украйна са угро-фини: източните украинци на практика са неразличими от руснаците, коми, мордовци, марийци. Това е един фински народ, който някога е имал общ фински език. А с украинците в Западна Украйна всичко е още по-изненадващо. Те не са славяни, нито “русофини” като в Русия и Източна Украйна, а съвсем различен етнос: между украинците от Лвов и татарите генетичното разстояние е само 10 единици.

Такова близко родство между западните украинци и татарите, вероятно, е поради сарматските корени на древните жители на Киевска Рус. Разбира се, има някаква славянска компонента в кръвта на западните украинци(генетично те са по-близки до славяните от руснаците), но те все пак не са славяни, а сармати. Присъщи са им високи скули, тъмна коса и кафяви очи, тъмни (а не розови като на бялата раса) зърна. Списанието пише: “Може по всякакъв начин да реагираме на тези строго научни факти, показващи природната същност на еталонните електорати на Виктор Юшченко и Виктор Янукович. Но да обвиняваме руските учени във фалшификация на данните, не можем: тогава обвинението автоматично ще се разпростре до западните им колеги, които вече повече от година бавят публикуването на тези резултати, всеки път продължавайки срока на мораториума”. Списанието посочва истината: тези данни ясно обясняват дълбокото и трайно разделение в украинското общество, където под името “украинци” живеят в действителност два напълно различни етноса. Нещо повече, руският империализъм ще използва научните данни като още една (вече аргументирана и научна) причина за “присъединяване” към Русия на Източна Украйна. Но какво става тогава с мита за “славянорусите”?

Признавайки данните и опитвайки се да ги използват, руските стратези ще се убедят, че “тоягата има два края”: в този случай, ще трябва да преразгледат цялата национална самоидентификация на руския народ като “славянски” и да изоставят понятието за “родство” с белорусите и целия Славянски Свят – не на нивото на научните изследвания, а на политическо ниво. Списанието публикува и карта с районите, в които все още са запазени “истински руски гени” (т.е. фински). Географски, тези територии “съвпадат с Рус от времето на Иван Грозни” и “ясно показват условностите на някои държавни граници”, пише списанието. А именно: населението на Брянск, Курск и Смоленск изобщо не е руско (т.е., финско), а белоруско-полско – еднакво по гени с белоруси и поляци. Интересно е, че през Средновековието границата между Великото Литовско Княжество и Московията, е била именно етническа граница между славяни и фини (по нея е била и източната граница на Европа). Последвалия империализъм на Московия-Русия, присъединил съседните територии, излиза от границите на етническите московци и поробва чужди етноси.

КАКВО Е РУС?

Тези нови открития позволяват на руските учени нов поглед към цялата политика на средновековна Московия, включително и на нейната концепция за “Рус”. Оказва се, че “придърпването на руската черга към себе си” от Москва е чисто етническо, генетично. Така наречената “Света Рус” в концепцията на Руската православна църква и на руските историци, е сглобена от израстването на Москва до Ордата, и, както пише Лев Гумилев в книгата “От Рус до Русия”, от този факт, украинци и белоруси са престанали да бъдат руси, престанали са да бъдат Рус. Ясно е, че е имало две много различни Рус. Едната, Западната, е славянска и се обединява във Великото Литовско Княжество и Руско княжество. Другата Рус – Източна Русия (или по-скоро Московия – защото не са я смятали са Рус) – влиза за 300 години в етнически близката до нея Орда, като след това завзема властта и я превръща в “Русия” още преди завладяването от Ордата на Новгородска и Псковска Русия. Именно тази втора Рус – Рус на фините – РПЦ и руските историци наричат “Света Рус”, лишавайки Западна Рус от всичко “руско” (принуждавайки дори целият народ на Киевска Рус да се нарича “окраинци”, а не руси. Смисълът е ясен: финското руско няма нищо общо със славянското руско.

Многовековното противоборство между ВЛК и Московия (които изглежда имат нещо общо с Рус на Рюрикови и в Киевската вяра, а князете на ВЛК Витовт-Юрий и Ягайло-Яков по рождение били православни, Рюрикови са били и Велики руски князе и не са знаели друг език освен руски) – това е сблъсъкът на държави от различни етноси: ВЛК е основано от славяни, а Московия – от фини. В резултат на това в продължение на много векове си противостоят две Рус – славянска на ВЛК и финска Московия. Това обяснява категоричния факт, че Московия НИКОГА за времето си в Ордата не е проявила желание да се върне в Рус, да се оссвободи от татарите и да се присъедини към ВЛК. А превземването на Новгород е заради преговорите му за влизане във ВЛК . Тази русофобия на Московия и нейния “мазохизъм” (“игото на Ордата е по-добро от ВЛК”) може да се обясни само с етнически различия с исконната Рус и етническата близост до народите на Ордата. Точно на тази генетична разлика със славяните се дължи отхвърлянето от Московия на европейския начин на живот, омразата към поляците и ВЛК (изобщо към славяните), голямата любов към традициите на Изтока и Азия. Тези изследвания на руските учени трябва да бъдат отразени и в преразглеждането на концепциите на историците. Включително, в историята отдавна трябваше да се въведе и факта, че е имало две напълно различни Рус: славянска и финска. Това пояснение ни позволява да разберем и да обясним много процеси от средновековната ни история, които в днешната интерпретация изглеждат лишени от всякакъв смисъл.

РУСКИТЕ ФАМИЛИИ

Опитите на руски учени да изследват статистиката на руските фамилии първоначално се сблъскаха с много трудности. Централната избирателна комисия и избирателните комисии по места категорично отказаха да сътрудничат на учените, позовавайки се на факта, че само с тайни избирателните списъци могат да гарантират обективността и честността на изборите за федерални и местни власти. Критерият за включване в списъка на фамилиите е много мек: тя се включва, ако в рамките на три поколения в района са живели поне пет носители на тази фамилия. Отначало са съставени списъци по пет условни региона – Северен, Централен, Западно-Централен, Централно-Източен и Южен. Общо във всички региони на Русия са събрани около 15 хиляди руски фамилии, повечето от които се срещат само в един регион, и отсъстват в други.

При наслагване на регионалните списъци, учените идентифицираха всички 257 така наречени “общоруски фамилии”. Списанието пише: “Интересно е, че в крайната фаза на проучването, те решиха да добавят към списъка на Южния регион фамилиите на жителите на Краснодарския край, очаквайки, че преобладаването на украински фамилии при потомците на Запорожските казаци, преселени тук от Екатерина II, значително ще намали общоруския списък. Но това допълнително ограничение намали списъка само със 7 единици – до 250. От което се очертава очевидния и неприятен за всички факт, че Кубан е населен предимно от руснаци. А къде са изчезнали и имало ли е там украинци – това е много сложен въпрос. И по-нататък: “Анализът на руските фамилии е тема за дълбок размисъл. Дори най-простото действие – търсене в списъка на фамилия на някои от лидерите на страната – дава неочакван резултат. Само един е в списъка на 250-те най-важни общоруски фамилии – Михаил Горбачов (158-мо място). Брежнев е на 3767-мо място в общия списък (среща се само в Белгородска област на Южния регион). Хрушчов е на 4248-мо място (среща се само в Северниия регион, Архангелска област). Черненко е на 4749-то място (само в Южния регион). Андропов – 8939-то място (само в Южния регион). Путин заема 14250-то място (само в Южния регион). Елцин изобщо не попада в списъка. Фамилията на Сталин – Джугашвили – по очевидни причини не се брои. Но псевдонима Ленин попада в регионалните списъци под 1421-ви номер, губейки само от първия президент на СССР Михаил Горбачов”. Списанието пише, че резултатът учудва дори самите учени, които вярвали, че основната разлика между носителите на южноруски фамилии е не способността им да управляват огромната страна, а в повишената чувствителност на кожата на пръстите и дланите им. Анализът на дермоглификата (папиларните графики по кожата на дланите и пръстите) на руснаците показват, че сложността на модела (от прости дъги до възли) и съпътстващата ги чувствителност на кожата се увеличава от север на юг. “Човек с прости модели на кожата на ръцете може без болка да държи в ръцете си чаша с горещ чай – нагледно обяснява разликите др.Балановская.- А ако възлите са много, от такива хора стават несравними джебчии”.

Учените публикуват списък на 250-те най-популярни руски фамилии. Неочакван е фактът, че най-масовата руска фамилия не е Иванов, а Смирнов. Ето само 20-те най-популярни руски фамилии: 1. Смирнов; 2. Иванов; 3. Кузнецов; 4. Попов; 5. Соколов; 6. Лебедев; 7. Козлов; 8. Новиков; 9. Морозов; 10. Петров; 11. Волков; 12. Соловьов; 13. Васильев; 14. Зайцев; 15. Павлов; 16. Семьонов; 17. Голубьов; 18. Виноградов; 19. Богданов; 20. Воробьов. Всички най-известни фамилии завършват с българските -ов(-ев), плюс няколко на-ин(Илин, Кузмин и др.). Сред първите 250 няма нито една фамилия на “източните славяни” (беларуси и украинци) завършваща на –ич и -ко. Въпреки, че в Беларус са най-често срещани фамилиите с -ич и -ий, а в Украйна – с -ко. Това също разкрива дълбоките разлики между “източните славяни”, защото белоруските фамилии на -ий и -ич са най-често срещани в Полша, а не в Русия. Българските окончания на 250-те най-популярни руски фамилиипоказват, че имената са дадени от свещеници от Киевска Рус, разпространяващи православието сред фините в Московия, затова тези фамилии са български, от свещените книги, а не от живия славянски език, който фините не са знаели. По друг начин не е възможно да се обясни защо при русите няма фамилии на живеещите в близост беларуси (на -ий и -ич), а български – макар българите да не са граничили с Московия, а са живели на хиляди километри. Масовите фамилии с имена на животните, е обяснено в книгата на Лев Успенски “Загадки на топонимиката” (1973г.), с това, че през Средновековието, хората са имали по две имена – от родителите, и от кръщението, а “от родителите” е “било на мода” даването на име на животно. Децата в семейството са имали имена Заяц, Волк, Медвед и т.н. Тази езическа традиция се масовизира в “животински” фамилии.

ЗА БЕЛОРУСИТЕ

Особена тема в това изследване е генетичната идентичност между белоруси и поляци. Това не ангажира вниманието на руските учени, а на учените извън Русия. Но за нас е особено интересно. Фактът за генетичната идентичност между белоруси и поляци не е изненадващ.Историята на нашите страни е потвърждение на това – основна част на етноса на белоруси и поляци не са славяните, а славянизирани западни балти, но генетичния им “паспорт” е толкова близък до славянския, че в гените им е трудно да бъдат намерени разлики между славяни и пруси, мазури, дайнова, ятваги и др. Точно това обединява поляци и белоруси, потомци на славянизирани западни балти. Тази етническа общост е в основата и на създаването на Съюзната държава Реч Посполита.Знаменитият белоруски историк В.У.Ластовский в “Кратка история на Беларус”(1910г.) пише, че десет пъти между 1401-ва и 1567-ма години започват преговори за създаването на Съюза. Завършват едва през 1569-а година. Откъде такава упоритост? Очевидно е, че само заради осъзнаване на етническа общонст, защото етноса на поляци и белоруси е създаден от разтварянето в тях на западните балти.А чехи и словаци, също влизащи в първия в историята Славянски Съюз на народите Реч Посполита, не чувстват такава близост, защото не са имали “балтийска съставна”.Още по-голямо отчуждение има при украинците, които не виждат етническо родство и с времето влизат в пълна конфронтация с поляците. Изследванията на руските генетици позволяват по съвсем различен начин да гледаме на нашата история защото много политически събития и политически предпочитания на европейските народи до голяма степен се обясняват точно с генетиката им – това до днес оставаше скрито за историците. Точно генетиката и генетическото родство на етносите са били най-важните сили в политическите процеси в средновековна Европа. Генетическата карта на народите, създадена от руските учени, позволява под съвсем различен начин да разглеждаме средновековните войни и съюзи.

ИЗВОДИ

Резултатите от изследването на руските учени за генофонда на руския народ още дълго ще се асимилират от обществото. Те напълно опровергават всички наши представи, свеждайки ги до ненаучни митове. Новите знания трябва не толкова да се разберат, а да свикнем с тях. Концепцията за “източните славяни” стана ненаучна, ненаучни са и сбирките на славяните в Минск, където се събират не руски славяни, а рускоезични фини от Русия, които генетически не са славяни и нямат нищо славянско. “Славянските сбирки” са напълно дискредитирани от руските учени. От резултатите на тези изследвания, руснаците са наречени не славяни, а фини.Фини са наречени и хората от Източна Украйна, жителите на Западна украйна са генетични сармати. Т.е. – украинците също не са славяни. Единствените славяни от “източните славяни” генетично са белорусите, но генетично те са идентични с поляците, значи те не са “източни славяни”, а западни славяни по гени.На практика това е геополитически крах на Славянския Триъгълник на “източните славяни”, след като белорусите са генетически поляци, руснаците – фини, а украинците – фини и сармати. Разбира се, пропагандата ще крие и занапред тези факти от народа, но “шило в торба не стои”. Както и не могат да затворят устите на учените и да скрият най-новите генетични изследвания. Невъзможно е да се спре научния прогрес.

Откритията на руските учени са не просто сензация, а БОМБА, способна да взриви всички основни представи у хората. Точно за това и руското списание “Власт” даде и крайно обезпокояваща оценка: “Руските учени завършиха и готвят за публикуване първото мащабно изследване на генофонда на руския народ. Публикуването на резултатите може да има непредвидими последици за Русия и световния ред.

Списанието не преувеличава.

Превод от руски за ivo.bg: Васил Костадинов

Share on Facebook

Съдът на ЕС се е произнесъл с определение по дело   C-151/15, образувано по преюдициално запитване в рамките на производство между  Sociedade Portuguesa de Autores (португалското дружество за колективно управление на авторски права) и публичната администрация относно  понятието   “публично разгласяване” по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество.

В заведение   радио е свързано с осем тонколони, чрез които радиопрограмата достига до клиентите. Според дружеството за колективно управление налице е публично разгласяване. В рамките на производство в Португалия съдът отправя въпроси относно приложимостта на понятието публично разгласяване към слушане на музика с помощта на тонколони в търговски обекти като барове, кафенета и ресторанти.

Съгласно член 99 от  правилника, когато отговорът на въпрос за преюдициално заключение се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може да реши да се произнесе с мотивирано определение. Именно тази разпоредба е приложена в случая.

Съдът вече се е произнасял, че констатирането на публично разгласяване  не зависи от използваното средство или техническия процес, че е налице разпространение до нова публика, както и че има икономически интерес: постига се увеличаване на посещаемостта   (Дело  C-403/08 и C-429/08).

Понятието за публично разгласяване  трябва да се тълкува в смисъл, че то обхваща предаването в  кафене-ресторант на музикални и литературно-музикални произведения, излъчвани по радиостанция чрез радиоапарат, към който са свързани високоговорители и/или усилватели – до  клиентите, намиращи се в заведението.

____________

¹ ОВ C 205, 22.6.2015 г.