Фотоапаратът ми се счупи. Окривиха се пинчетата на CF-reader-ът от постоянното вадене и махане. Но благодарение на Биляна, сервиза и колегите ми, всичко отново е точно.

Какво направихме:

1. Биляна занесе апарата на сервиз (благодаря ти!!!). Ремонтът ни излезе едва 80 лв. (в конкурентните сервизи искаха 60 лв. само за да го диагностицират, все едно „окривени пинове на CF reader“ не е достатъчно ясна диагноза… Та в крайна сметка силно препоръчваме ZENTEX Ltd., София, Младост 1, бл. 25, вх. 3, тел. 0888972776, email: zentex@abv.bg
2. Старата CF карта отива на боклука, тъй като пластмасата покрай пиновете ѝ е леко разядена.
3. С нова CF карта отново съществува подобен риск, така че си взехме преходник от Amazon. Работи перфектно, стига да си вземете правилната MicroSD карта. Обърнете внимание, че слотът на Delock Compact Flash to Micro SD Memory Card Adapter е на срещуположния край спрямо пиновете, а не отстрани, така че не се налага да вадите CF картата, а само MicroSD.
4. Проверете каква е максималната MicroSD карта, която може да поеме апаратът (за Canon 40D това е 16GB) и си вземете class 10 или по-висок. Така няма да имате проблеми с бързодействието – аз поне забавяне спрямо предишната конфигурация не усещам. В моя случай ползвах Kingston Class 10 16GB MicroSD карта.

Още веднъж специални благодарности на Биляна, Зентекс и колегите от Куестърс България / Certivox, така че цялата работа по ремонта да се случи за 3 дни и да приключи с хепиенд. Очаквайте хубави снимки от интересни места!

На един от кулинарните курсове на Мик Купър приготвихме бързо многолистно тесто, което използвахме за милфьой и тогава видях колко е лесно и сравнително по-бързо приготвянето му от класическото многолистно тесто. За по-кратко време и разбира се с различна техника, успяхме да създадем ефекта на многолистното тесто – надига се само, без набухватели и мая; образуват се множество тънки слоеве тестена кора между които има въздушни пространства; хрупкаво е. До този момент залагайки на класическата френска техника за многолистно тесто, не бях опитвала по-бързия вариант, които е известен като шотландски метод. Помислих си, че този метод, освен да спести доста време, може да те накара най-после да се престрашиш да приготвиш многолистно тесто у дома, с което могат да се оформят най-разнообразни сладки и солени печива.

Каква е разликата между бързо и класическо многолистно тесто?

За да се разбере защо този метод е по-бърз от класическия, необходимо е да познаваме класическата френска техника. При нея се замесва семпло тесто от брашно, сол и вода. В разточеното тесто се завива калъп масло и следват шест разточвания и прегъвания с интервал между тях, в който е необходимо тестото да се охлади в хладилник. По този начин се образуват отчетливи слоеве тесто между които има масло. В зависимост от условията, в най-добрия случай това тесто може да бъде готово за 4 часа преди да се използва за каквото и да било. При добре приготвено многолистно тесто с 6 прегъвания се образуват  1 459 листа. Това е причината то да се нарича още и хилядолистно тесто.

При бързия метод тестото се замесва заедно с маслото и се сгъва 4 пъти. Тези 4 сгъвания, обаче се случват на два интервала между които тестото се охлажда в хладилник, което допълнително спестява време. При него не се образуват нито хиляда слоя, нито те са толкова отчетливи, но е факт, че се създава ефекта на класическото многолистно тесто. Тези разлики го определят като шуплесто тесто, тъй като слоевете са размити, но се образуват множество люспи, които го правят въздушно и хрупкаво. В най-добрия случай, това тесто може да се приготви за 2 часа преди да се използва. Два пъти по-бързо, нали?

Какво кара многолистното тесто да набухва?

Многолистното тесто набухва с помощта на парата, която се образува от разтопяването на маслото по време на печенето. Затова е необходимо всички печива от многолистно тесто да се пекат в силна, предварително нагрята фурна. От високата температура във фурната маслото, което се намира между слоевете тесто започва да се топи и да образува пара. Точно тази пара надига слоевете тесто, така че между тях да се образуват въздушните пространства. Ако многолистно тесто се сложи в не добре нагрята или слаба фурна, маслото между слоевете тесто просто ще се разтопи и изтече, без да има възможността да образува пара, която да ги надигне.

Има ли разлика в набухването между бързото и класическото многолистно тесто?

Колкото повече слоеве са създадени в многолистното тесто, толкова повече ще бухне то. Тук е и мястото да спомена за другата разлика между бързото и класическото многолистно тесто. При класическия метод с 6 прегъвания стана ясно, че се образуват над хиляда слоя. При бързия метод прегъванията на тестото са по-малко, но е важно да отбележа и че при него всъщност няма отчетливи слоеве тесто и масло, просто защото маслото е вътре в тестото.

Ако приемем, че надигането на многолистно тесто приготвено по класическия метод е 100%, то тесто приготвено по бързия метод има капацитета да се надигне до 75%. Това го прави повече подходящо за едни неща и по-малко подходящо за други, при които за най-добър резултат е по-удачно да се използва класическото многолистно тесто със 100% надигане. Но ето, шотландският метод е изпитан с времето за много сладкиши, ястия и закуски, така че нека видим какво може да си приготвим от него.

За какво да използвам бързото многолистно тесто?

Както вече споменах в началото, на курса на Мик Купър от бързо многолистно тесто приготвихме кори за милфьой. Тъй като корите за този десерт не трябва да са бухнали, те се пекат с тежест, така че да се постигне равна, хрупкава и карамелизирана повърхност. Ето затова бързото многолистно тесто е подходящо за приготвянето на този десерт.

От него стават също така много успешни сладки „Сълзици“ (или палмички или слонски уши, както съм чувала да им казват), канелени гризини или солени гризини със сирена и/или шунка. Макар това тесто да не се надига особено много, то е също така въздушно и хрупкаво, затова е подходящо и за сладки или солени закуски или за покриване на сладък или солен пай.

Кое е най-важното, което трябва да знаеш?

Както всички видове многолистни теста – класическо, датско, тесто за кроасани и kouign-amann изискват с тях да се работи, когато са добре охладени, така и с бързото тесто, колкото и бързо да искаме да приключим с него, трябва да се работи, само когато е добре охладено. Причината за това е маслото. То трябва да бъде студено, в противен случай магията се разваля. Нека сега погледнем отблизо какво е важно в приготвянето на бързо многолистно тесто и как да си го приготвиш сам.

Бързо многолистно (бутер) тесто

Рецептата е адаптирана от книгата на Michel Roux Pastry: Savoury and Sweet. Тази книга ми подари Тихо и искам пак да му благодаря за жеста и за ценната информация, която получавам от нея.

Това, че тестото е бързо, не означава, че не трябва да се внимава. Това е причината да не споменавам, че е лесно, защото се иска малко практика и усет при замесването му. При бързия метод на многолистно тесто не се създават отчетливи и равни слоеве тесто, между които да има масло, но въпреки това, студеното масло и вода са много важни. Ако вече имаш опит с класическото многолистно тесто или с тесто за кроасани, техните правила важат с пълна сила и тук. Ако усетиш, че маслото започва да се топи и да лепне, остави тестото в хладилника, докато маслото стегне и стане удобно за работа. Преди тестото да се използва, необходимо е да бъде много добре охладено и да се пече в предварително нагрята фурна на 200-220ºC.

Приготвеното тесто може да се съхрани до 3 дни в хладилник или да се замрази до 1 месец. Размразява се за една нощ в хладилник.

От посочените дози се получава 600 г тесто.

Продукти:

• 250 г бяло брашно
• 250 г студено масло, нарязано на кубчета
• 1/2 чаена лъжица сол
• 80-100 мл ледена вода

Брашното се поставя в широка купа и се смесва със солта.

Маслото се изважда от хладилника и се нарязва на кубчета. Ако е необходимо, нарязаното масло се връща в хладилника за десетина минути, за да се охлади отново хубаво.

Маслото се изсипва при брашното.

Разтриват се с пръсти подобно на приготвянето на ронливо маслено тесто, но се внимава кубчетата масло да останат по-големи, а не да се образуват трохи.

По малко се добавя от водата и се омесва с брашнената смес. Омесването трябва да става бързо, за да не се затопля маслото.

Когато всички съставки започнат да се събират се изсипват на плота. Тестото изглежда сухо, но като се притисне с длан, трябва да се събира.

С дланите на ръцете се събира на топка. Ако сместа се усеща суха се добавят още няколко капки вода. Тестото трябва да изглежда грубо, с видими парчета масло в него. Не се меси. След като се събере на топка от нея се оформя квадрат.

Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 20 минути.

Охладеното тесто се поставя върху добре набрашнен плот и се разточва на правоъгълник, чиято дължина да бъде два пъти широчината му. На този етап разточеното тесто ще изглежда грубо и с неравномерни краища (макар, че трябва да се опиташ да бъдат, колкото се може по-прави). Със следващите прегъвания, правоъгълникът ще стане по-правилен.

Правоъгълникът се сгъва на три като писмо.

Обръща с на 90º, така че фронтално да се виждат прегъвките. Разточва се още веднъж на правоъгълник. Правоъгълникът вече е с по-прави краища.

Правоъгълникът отново се сгъва на три като писмо. Това е първата серия от две прегъвания. Тестото се увива в стреч фолио и се охлажда в хладилник за 30 минути.

Охладеното тесто се разточва и сгъва още два пъти, както по-горе. Това е втората серия от две сгъвания, с което приготвянето му приключва. В този момент тестото трябва да изглежда по-гладко, отколкото в началото и все пак в него да се виждат парчета от маслото. Преди да се използва е необходимо да се охлади отново за поне 30 минути, за да може маслото да стегне хубаво и самото тесто да се отпусне. Не пропускай това последно охлаждане.

Тестото може да се приготви предварително и да се съхрани в хладилник до 3 дни, добре увито в стреч фолио. Може да се замрази до 1 месец. Размразява се за една нощ в хладилник, след което е готово за използване.

Тази публикация е втората от поредица от три и е част от есенен десерт, който ще представя подробно в последната, трета част от поредицата. Първата публикация от поредицата беше за лесен карамелен сос.

В следващата, последна част от тази поредица ще комбинирам бързото многолистно тесто, карамеления сос и още нещо в есенен десерт. За него ще бъде необходимо половината количество от това тесто, но аз ти предлагам да приготвиш цялата доза, да я разделиш на две и с едната част да изпробваш сладки или солени гризини, а другата да запазиш за есенния десерт.

Как да си направя бързо многолистно (бутер) тесто е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

„От днес станах кръстоносец“, написа в личния си профил във Facebook Мартин Христов, собственик на издателство „Ерго“ и преводач от унгарски език. Унгарската държава, в лицето на президента Янош Адер, го удостоява със „Златен кръст“ като признание за превода и публикуването на български език на шедьоврите на унгарската литература и популяризирането на унгарската култура в...

Европа през шейсетте години, млад режисьор пътува много и открива известната опера „Саломе“. Оттогава той нарича Саломе всички жени – истински и измислени – в живота си. Едновременно чувствителен и ироничен свидетел на собствения си живот, авторът се завърта във вихъра на своите многобройни срещи от Венеция до Амстердам, в нощни влакове и по летища. ...

Всяка тематична седмица в сайта отбелязваме с публикация от любими (на екипа и читателите ни) цитати. Естествено и тази няма да е изключение, макар че се оказа ужасно трудно да изберем само десет цитата и да не повторим нито една от книгите. В коментарите може да добавите вашия любим цитат от български автор и да...

Здравейте, Бях кандидат за общински съветник от листата на БСП в гр.Златица с номер 9. Районът на Златица, където живея, е шеста избирателна секция и със съседите съм в отлични отношения. Гласувах в неделя 25.10.15 (разбираемо с преференция за себе си), но когато погледнах в протоколите на ЦИК нямам нито една преференция в тази секция (за другите кандидати на БСП обаче има по 1-2). Съпругата ми също гласува и в допълнение на това, е член на избирателна комисия, но в последния момент беше пренасочена към седма секция. След силната кампания, съвместно направена с другите кандидати , съставът на шеста избирателна секция беше напълно подменен и след изборите, ГЛАСЪТ ми ЗАГАДЪЧНО изчезна от протокола, както и на моята съпруга (за гласовете на съседите не мога да съм сигурен).

Имената на седмината писатели, номинирани за националната награда за литература „Елиас Канети“, съобщи сайтът lira.bg. Номинирани за престижната награда, връчвана от Община Русе и Международно дружество „Елиас Канети“ са: Иван Станков за „Спомени за вода. Dm“ Чавдар Ценов за за „Отклонение на есен“ Людмил Тодоров за „Разглобено лято“ Христо Карастоянов за „Една и съща нощ“ Явор...

These are the plasticine and seeds pictures made by the 3rd grade kids from KlimenT Ohridski school, Pavlikeni...

Биляна Славейкова е разпознаваемо лице,  но ако не разполагаш с пълна информация за това хиперактивно момиче, днес ще обобщим всичко, което научихме за нея. Журналист по образование (което не намира за кой знае какво постижение, тъкмо обратното), главен редактор на Goguide.bg, ПР на Ъпсурт и други известни български банди, занимавала се е с организиране на...

Български автори? Да, благодаря! В „Аз чета“ обмисляхме да направим това официалния рефрен на тематичната ни Седмица на българската литература, защото наистина ни се иска да го чуваме по-често. Силно вярваме, че един ден скептицизмът ни към собствените ни творци най-сетне ще изтлее. Вече е демоде да не се чете съвременна българска литература, но ако не...

Вместо коментар за постните месни избори, предлагам следния душ за промити мозъци.

„Желая на българския народ и привържениците на АТАКА да отстояват твърдо своята българска вяра и традиция и да продължават да се бият ( курсивът от мен-ivo.bg) с тези, които искат да превърнат България в антируски плацдарм на Балканите.”

Това пожелава на 28 март 2014 г. на АТАКА началникът й Леонид Решетников, представен в интервю за едноименния орган ( с този на фюрера в Германия, който също си имал вестник със това название) в интервю, от което е изваден следният акцент в подзаглавието:

„АТАКА е единствената истинска партия на българските патриоти, която разбира, че България и Русия трябва да бъдем винаги заедно в битката за православието”

Началникът от Москва е представен по следния уважителен начин:

„ЛЕОНИД ПЕТРОВИЧ РЕШЕТНИКОВ

е директор на Руския институт за стратегически изследвания, назначен с указ на президента на Руската федерация, историк, генерал-лейтенант. Бил е началник на информационно аналитическото управление на службата по външно разузнаване на Русия.
Притежава държавни награди, както и награди на Руската православна църква, а също така медали и почетни знаци.
Автор е на редица книги и публикации по теми за съветско-българските отношения и по теми за съвременната политическа обстановка на Балканите”.

Както се видя в нощта на местните избори на 25 октомври фюрерът на АТАКА отново се опита да изпълни московските указания, налитайки за пореден път на бой. Продължавайки да се бие обаче този път яде малко бой.

Защо акцентирам върху тази дреболия от скучния пейзаж на изборите с предизвестен резултат? Не е заради факта, че провокацията на Сидеров и злополучната й за него развръзка ( този път по изключение) всъщност беше единственото , макар и също така предизвестено от неговия рецидивизъм събитие.

Питам се какво следва, след като в България беше понабит лидерът на единствената „ истинска партия на българските патриоти”, рекламирана с толкова любов и топлота от неофициалния генерал-губернатор на русофилството тук. Ами ако Сидеров, подобно на подобните му във Финландия през 1939 г., в Чехословакия през 1968 г. и в Афганистан десет години по-късно поиска „интернационална помощ” за своето спасяване от враговете на Москва ( каквито се оказаха едни студенти и продавачи от клек шоп в София)?

Както се видя в Грузия през 2008-ма и в Украйна миналата година наследниците на съветските интернационалисти са петимни да помагат на провокативни националисти, закриляни от Кремъл. Остава да се надяваме, че ако и този път империята реши да се притече на помощ и да освобождава своите протежета, България най-после ще прогледне за истината що за „освободители” са братушките и ще се освободи от тяхната котва, както направиха грузинците и украинците.

Тънка работа е тази, но дано все пак не става толкова дебела, че от дебили всичко може да се очаква.

Народните маси зад и над Сидеров

P.S. Човекът, “избушил” най-любимия на Кремъл местен политик , се оказа шеф на бушидо федерацията в България. И това ако не е японска връзка заради Курилските острови, направо передерация с елементи на избушване (  казано в духа на кремълските опорни точки), па на! Избушиго педерацията явно не разпознава истинския патриот.

Share on Facebook

„Аз чета“ и Orange Center организират първия по рода си Booquiz. Той е част от Седмицата на българската литература на AzCheta.com и ще се проведе на 31 октомври от 11 ч. в кафе-книжарница Orange. Въпросите в куиза са над 200 и ще проверят доколко състезаващите се познават както съвременните български автори, така и класическите. Booquiz използва...

Подслон за 100 000 мигранти по Балканския маршрут

Главният прокурор поиска арест за Сидеров и Чуколов

Новите врагове на България

Продукти за 4 порции:
500г паста Пенне Ригате
4 червени домата
400г сирене
1ч.л. сол
½ ч.л. босилек
½ ч.л. мащерка
½ ч.л. мента
3с.л. зехтин
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Харесвам салата със следните видове паста: фусили, Пенне Ригате и панделки. При варене запазват формата си и предястията изглеждат красиво. За днешната си рецепта си избирам Пенне Ригате и комбинация от домати, сирене и подправки. Сварявам макароните в подсолена вода. Следвам указанията описани на опаковката. Обърквам горещата паста с краве масло. Разпределям в разлати чинии.  Почиствам и измивам доматите. Режа на ладии. Подреждам в чиниите около макароните. Рендосвам сиренето и обърквам заедно със зехтин и сушени подправки. Пиливам салатките на зиг- заг. Сервирам с настроение.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Имате само 5 дни, за да номинирате Вашия Човек на годината!

За българската литература и изобщо за българската култура има нужда да се говори. Повече и по-често, не само около формалните дати в календара. Затова екипът на „Аз чета“ реши да посвети една цяла седмица на най-хубавото от българските книги. Ще разлистим отново класиката с надеждата да я погледнем с нови очи. Ще погледнем към съвременната...

Всичко, което мога да напиша за „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова ще бъде недостатъчно да изрази абсолютната гениалност на тази творба. Какво казва Милена Ташева, тази „книга е извън всички класации. Тя просто е извън категориите на книгите, които познаваме“. Тя е чиста проба злато, изкуство от най-висш порядък, а аз съм...