Пит Сийгър – левичар, грешник, талант и човек от класа

Милен Радев

Как да не изпитва човек от време на време благодарност, примесена със страхопочитание към Google/YouTube?

Все по-често, пускайки си някое парче “от тубата”, системата ме изненадва със самоволно, но много уместно и дори изненадващо насъщно за момента изпълнение, изказване или филмово участие на важни и близки за автора на тези редовце личности.

Ето че днес, след изгледване на документация за големия полски патриот и хуманист Ян Карски (който пръв, още през 1941 г.  извести западния свят за уникалните, нечовешки престъпления на националсоциалистите в родната му Полша – а пък светът в лицето на арогантния му събеседник Ф.Д.Рузвелт се почесваше по темето и разпитваше Карски за съдбата на конете в Полша, реквизирани от германската армия), YouTube – уж ни в клин, нив ръка – ми напомни с едно много мило изпълнение на починалия на 94-годишна възраст неотдавна (преди има, няма само 2 години) Пит Сийгър.

Сетих се по този повод, че в стария форум Де зората имаше цяла тема, посветена на него. И понеже Google за жалост така и не пожела да индексира този форум за да може да се претърсват тъй ценните приноси там на толкова много форумни участници от 2006 до към 2010 г., реших да публикувам тук една компилация от нещата, които съм писал там за Пит Сийгър:

---

Един от двамата (или трима-четирима) левичари, към които изпитвам повече от симпатия.

Пит Сийгър е символична фигура още от 50-те години в Америка – активист на движението за граждански права на негрите, левичар – привърженик на комунистическата утопия и дори в началото член на компартията (отказал се след разкритията за Сталин и след Унгария 56-та година от съветския тип комунизъм и дори изказал пред публиката извинение за увлеченията си по “бащицата на народите”). И все пак Сийгър си мечтаеше до края за някакъв рай на земята – малко нещо по ДжонЛенъновски – но разликата между Пит и Джон е гигантска и то не в полза на последния – по мое субективно мнение.

Пит Сийгър е също така един от онези хора на изкуството в Америка, който отказва по принципни, конституционно-правни и граждански съображения да направи изявления пред комисията за антиамериканска дейност и подложен заради това на 16 годишна забрана за поява по националните медии – в т.н. “черен списък”, следен от ФБР. По тази линия, разбира се, никакви симпатии не му се полагат.

Еколог, един от пионерите на идеята за защита и възстановяване на природата – спасител на Хъдсън ривър край Ню Йорк с движението Clearwater – противник на войната във Виетнам и за жалост заслепено борил се за незабавно изтегляне на армията от там (“Bring Them Home”). Дори пътешествал до Ханой за да се покаже солидарен с виетконгците – срамно, но обяснимо с неговата истинно хуманна и чувствителна душа – която кой знае защо не е забелязала терора на виетнамските и китайски комунисти в Северен Виетнам (!).

И все пак Пит Сийгър е един наивен идеалист, който по мое убеждение – и тук идва разликата с Джон Ленън – върши всичко гореказано на основата на християнската си вяра в човека и в доброто като движеща сила. При това обаче той не може да не познава (и вероятно е трябвало да си  затваря очите) цялата перверзна сила и коварство на злото – което ние, живелите в неговата империя познаваме ако не от личен опит, то от разкази и пряка информация…

Сийгър е утопист – и в политически, и в музикален смисъл – но талантлив, автентичен и симпатичен утопист. Заглавия като “We Shall Overcome” – бяха експроприирани от пропагандната машина на Изток, с особена настойчивост от комсомолците на ГДР. Те изградиха цяла система за индоктриниране на младежта чрез фестивали на фолк-музиката, вдъхновени от “прогресивни” изпълнители на Запад като Пит Сийгър, Пол Робсън и пр. (някои като лекето Пери Фридмън или актьорът с китара Дийн Рид направо се заселиха в оградената с телена мрежа страна и станаха изявени бардове на комунизма). Самият Пит Сийгър не би трябвало да бъде обвиняван за деформирането на идеите му и за злоупотребата на музиката му на Изток, макар че щях да съм доста по-спокоен и нямаше винаги да го гледам и слушам с едно наум, ако се беше изказал поне веднъж гласовито против манипулацията на младежите зад Желязната завеса чрез неговата музика и текстове.

Но стига умувания и празнословия – Пит Сийгър навърши преди няколко седмици 90 г. (тези редове са писани през 2009 – б.м.М.Р.) и в негова чест в Медисън Скуеър Гардън в началото на май е имало голям концерт на почитатели, ученици, приятели. Сред участващите на сцената са били Bruce Springsteen (къде без него… ), Dave Matthews, John Mellencamp, Joan Baez, Arlo Guthrie, Ben Harper, Ani DiFranco, Emmylou Harris, Taj Mahal, Ladysmith Black Mambazo, Bela Fleck, Steve Earle и Kris Kristofferson.

От там предлагам едно възторжено изпълнение на химна Amazing Grace на юбиляра в библейска възраст:

..

А ето още един химн: за Стълбата на Яков. Заедно с Арло Гатри (също така левичар

Свързани новини: