В България има нещо като профсъюз\ трейдюнион на журналистите. Нарича се все така СБЖ, както и през последните много десетилетия без разлика на строя и диктатурата над свободното слово.

Рудиментарният остатък от времето НРБ не се обажда в защита на някакви си индивидуални права на някакви си уволнени или преследвани журналисти в България. И как да го направи, когато русофилски пропагандатори и леви журналисти не биват преследвани и уволнявани?

СБЖ се изявава само, когато е повикан от руския посланик Юрий Исаков да защити съветските интереси от български „вандали”, дръзнали да посегнат с боя на съветски гробища, над които солидарно с посланика плаче , макар да е известно, че тук няма загинал от българска самоотбрана при нахлуването на съветските окупатори червеноармеец.

Но ето, че сънят на омагьосания от московските орисници СБЖ беше прекъснат най-сетне от една…сродна русофилска душа от квотата на „Атака” в ЦИК.

Удивително! Една атакистка, която по поведение е копие на вожда Сидеров, накара русофилите от СБЖ да се възмутят поради колективната обида, приемана лично от русофилската „творческа” организация. Това е нещо като 10 ноември за прегрупирането на русофилските сили в България.

Хулиганската изява на сидерподобната госпожа Мусорлиева, която превърна студиото на Нова телевизия в подобие на нападение на клек шоп, в махленска трибуна на агресивността, парадоксално накара СБЖ да наруши слепотата и глухотата си за спонсорираните от Москва медийни безобразия, превърнати в политически субекти ( като самата „Атака”) със следното изявление:

„По повод участието на зам.-председателя на ЦИК г-жа Мария Мусорлиева в сутрешния блок на „Нова телевизия“ на 29 октомври 2015 г., по време на което тя си позволи да отправи обидни квалификации към журналистите в България, УС на СБЖ счита, че поведението й е несъвместимо със статута на представител на държавна институция.

Настояваме г-жа Мария Мусорлиева да поднесе публично своето извинение към българските журналисти, които работят в името на обществото и правото на гражданите да получават информация!

Припомняме, че в разговора тя каза: “Предпочитам дъщеря ми да е проститутка, отколкото синът ми да е журналист.” С този цитат на философа Сьорен Киркегор завърши изявата си тя. Мусорлиева е един от 8-те изборни комисари, които не позволиха по-голям състав на ОИК в София и се стигна до заложническата драма в “Арена Армеец”.

“Ако майка ми и синът ми бяха там, щях да удуша първия срещнат от властта”, заяви Мусорлиева. Но бе категорична, че отговорността не е на ЦИК, а на ОИК и шефката ѝ, която не ползвала предоставените от централната комисия експерти.”

Защо СБЖ не се възмути, например, на многобройните обиди на премиера Борисов спрямо журналист(к)и, които той оприличава пред телевизионните камери на крякащи пуйки ( и дори озвучава упрека си с крякане)?

Изводите оставям за онези, които вярват или просто така им е удобно да смятат, че Борисов не е най-важният играч в московските интриги тук и че Сидеров не е пуснат по същата пързалка, по която Кремъл хързулва амортизираните си отпадъци в България.

Share on Facebook

Според критиците „Живата теорема“ от Седрик Вилани не е книга за „популяризиране на науката“. Тя следва автора си в ежедневните му преживявания като учен, който е на път да се справи с една от най-загадъчните теореми на всички времена, но и в ролята му на запален меломан, манга наркоман, човек, баща. Тази книга не подлеже на клиширана...

Милен Радев

Как да не изпитва човек от време на време благодарност, примесена със страхопочитание към Google/YouTube?

Все по-често, пускайки си някое парче “от тубата”, системата ме изненадва със самоволно, но много уместно и дори изненадващо насъщно за момента изпълнение, изказване или филмово участие на важни и близки за автора на тези редовце личности.

Ето че днес, след изгледване на документация за големия полски патриот и хуманист Ян Карски (който пръв, още през 1941 г.  извести западния свят за уникалните, нечовешки престъпления на националсоциалистите в родната му Полша – а пък светът в лицето на арогантния му събеседник Ф.Д.Рузвелт се почесваше по темето и разпитваше Карски за съдбата на конете в Полша, реквизирани от германската армия), YouTube – уж ни в клин, нив ръка – ми напомни с едно много мило изпълнение на починалия на 94-годишна възраст неотдавна (преди има, няма само 2 години) Пит Сийгър.

Сетих се по този повод, че в стария форум Де зората имаше цяла тема, посветена на него. И понеже Google за жалост така и не пожела да индексира този форум за да може да се претърсват тъй ценните приноси там на толкова много форумни участници от 2006 до към 2010 г., реших да публикувам тук една компилация от нещата, които съм писал там за Пит Сийгър:

Един от двамата (или трима-четирима) левичари, към които изпитвам повече от симпатия.

Пит Сийгър е символична фигура още от 50-те години в Америка – активист на движението за граждански права на негрите, левичар – привърженик на комунистическата утопия и дори в началото член на компартията (отказал се след разкритията за Сталин и след Унгария 56-та година от съветския тип комунизъм и дори изказал пред публиката извинение за увлеченията си по “бащицата на народите”). И все пак Сийгър си мечтаеше до края за някакъв рай на земята – малко нещо по ДжонЛенъновски – но разликата между Пит и Джон е гигантска и то не в полза на последния – по мое субективно мнение.

Пит Сийгър е също така един от онези хора на изкуството в Америка, който отказва по принципни, конституционно-правни и граждански съображения да направи изявления пред комисията за антиамериканска дейност и подложен заради това на 16 годишна забрана за поява по националните медии – в т.н. “черен списък”, следен от ФБР. По тази линия, разбира се, никакви симпатии не му се полагат.

Еколог, един от пионерите на идеята за защита и възстановяване на природата – спасител на Хъдсън ривър край Ню Йорк с движението Clearwater – противник на войната във Виетнам и за жалост заслепено борил се за незабавно изтегляне на армията от там (“Bring Them Home”). Дори пътешествал до Ханой за да се покаже солидарен с виетконгците – срамно, но обяснимо с неговата истинно хуманна и чувствителна душа – която кой знае защо не е забелязала терора на виетнамските и китайски комунисти в Северен Виетнам (!).

И все пак Пит Сийгър е един наивен идеалист, който по мое убеждение – и тук идва разликата с Джон Ленън – върши всичко гореказано на основата на християнската си вяра в човека и в доброто като движеща сила. При това обаче той не може да не познава (и вероятно е трябвало да си  затваря очите) цялата перверзна сила и коварство на злото – което ние, живелите в неговата империя познаваме ако не от личен опит, то от разкази и пряка информация…

Сийгър е утопист – и в политически, и в музикален смисъл – но талантлив, автентичен и симпатичен утопист. Заглавия като “We Shall Overcome” – бяха експроприирани от пропагандната машина на Изток, с особена настойчивост от комсомолците на ГДР. Те изградиха цяла система за индоктриниране на младежта чрез фестивали на фолк-музиката, вдъхновени от “прогресивни” изпълнители на Запад като Пит Сийгър, Пол Робсън и пр. (някои като лекето Пери Фридмън или актьорът с китара Дийн Рид направо се заселиха в оградената с телена мрежа страна и станаха изявени бардове на комунизма). Самият Пит Сийгър не би трябвало да бъде обвиняван за деформирането на идеите му и за злоупотребата на музиката му на Изток, макар че щях да съм доста по-спокоен и нямаше винаги да го гледам и слушам с едно наум, ако се беше изказал поне веднъж гласовито против манипулацията на младежите зад Желязната завеса чрез неговата музика и текстове.

Но стига умувания и празнословия – Пит Сийгър навърши преди няколко седмици 90 г. (тези редове са писани през 2009 – б.м.М.Р.) и в негова чест в Медисън Скуеър Гардън в началото на май е имало голям концерт на почитатели, ученици, приятели. Сред участващите на сцената са били Bruce Springsteen (къде без него… ), Dave Matthews, John Mellencamp, Joan Baez, Arlo Guthrie, Ben Harper, Ani DiFranco, Emmylou Harris, Taj Mahal, Ladysmith Black Mambazo, Bela Fleck, Steve Earle и Kris Kristofferson.

От там предлагам едно възторжено изпълнение на химна Amazing Grace на юбиляра в библейска възраст:

..

А ето още един химн: за Стълбата на Яков. Заедно с Арло Гатри (също така левичар

Не винаги бързам да изразя мнение във връзка със събитие от деня. Не се състезавам с никого и няма кой да ми „плати” за бързината, която по-скоро може да подведе бързащия поради зародишния характер на първичната информация. Но в случая бързам нарочно. Искам да изпреваря реакцията на онези политици, които ще се направят на истинска опозиция и вероятно ще констатират нещо подобно на моето мнение. Предпочитам те да се изкажат ( евентуално) като мен, а не аз като тях и да бъда заподозрян несправедливо в клакьорство.

И така, днес е един изобличаващ ден за побългарената демокрация. И лично за нейния фуклоносец Борисов.

Верен на себе си и на принципа си да не оставя никой да му мъти рейтинга, той ( основателно) поиска ( и светкавично получи- как ги постига тези чудеса, с какво успява да сплаши всеки?) оставката на председателя на Общинската избирателна комисия в столицата Диляна Иванова. Тя, както се перчеше, че никой нямало да подава оставки заради хаоса в зала „Армеец”, обвинявайки затворените в нея жертви на лошата организация в „симулантство”, така на бърза ръка е откликнала на искането на премиера в качеството му на възмутен партиен лидер. И дори е напуснала не само председателското място, но и самата комисия.

Дотук добре. Всичко изглежда наред, освен леката почуда ( в мен) как и този път така светкавично Борисов успя да прекърши съпротивата на поредната личност, изглеждаща до вчера по-желязна и от Маргарет Тачър в непоклатимата си самоувереност на заемания пост. Поиска ли обаче Борисов, желанието му се изпълнява на мига- няма съпротива и глезотии!

Щеше не само да изглежда, но и наистина да бъде наистина всичко наред, ако в същото време Централната избирателна комисия не съобщи, че не е видяла нищо нередно в нарушението на закона от страна на самия Борисов в деня на изборите на 25 октомври, когато сподели пред цяла България в телевизионния ефир, че е гласувал за „Данчето Фандъкова”.

Получава се както обикновено от доста години:

Верен на себе си, Борисов иска оставки, „за да няма обществено напрежение”, т.е. да не му се разваля образа на строг борец срещу неправдите.

Верни на Борисов, неговите протежета не смеят да обявят за нарушение поредното му своеволие.

Share on Facebook

Космическият апарат Rosetta е открил в облака газ и прах , обкръжаващ кометата Чурюмов-Герасимено (67Р) молекулярен кислород. Статията на учените е публикувана в списание Nature.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Няма разместване на политически пластове в България след изборите в неделя. ГЕРБ е първа сила, а опозиционната БСП, потвърди тенденцията си за слабо представяне. Паралелно проведеният референдум за въвеждане на електронно гласуване пък получи подкрепа, достатъчна да задължи Парламента да разгледа въпроса, но не и непременно да го реши положително. Изборните резултати днес коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, победата на ГЕРБ, а и резултатите, постигнати от всички други партии, сякаш бяха очаквани. Къде отидоха изненадите, които обикновено има на българските избори?

– В известен смисъл, на фона на всички изненади, които ни дебнат от света наоколо, Фили, в момента май по-добре е, че няма особени изненади на самите български избори. Това донякъде гарантира едно статукво, което може и да не е най-блестящото възможно, но все пак е далеч по-добро от най-лошото възможно.
Имам предвид, че сегашното управление, начело с партия ГЕРБ, въпреки своята сложна коалиционна формула, все пак поддържа някакво ниво на икономическо развитие, в което гледа да не допуска големи сътресения, а в същото време се опитва да запази и развие положителната про-европейска и про-натовска ориентация на страната. В сравнение с предишния ляв кабинет на БСП и ДПС, начело с Пламен Орешарски, който само за година ни докара за пореден път до социално-икономическото дъно и беше на път буквално да ни изкара от Европейския съюз и да ни вкара в Евразийския на Путин, сега се наслаждаваме на добри дни. Така че – да, изборната победа на ГЕРБ, която вече е несъмнена, е сравнително добър знак, защото гарантира продължаването на периода на относителна стабилност в България.

– Какъв е резултатът на ГЕРБ и основните му конкуренти от опозицията?

– Заради спецификите на местните избори, Фили, засега все още не могат да се обобщят изцяло постигнатите резултати, тъй като идващата неделя предстоят балотажи. Все пак се знае – ГЕРБ спечелиха голяма част от кметските места в 28-те областни центъра на страната, а в останалите техните кандидати като правило са на балотаж и повечето имат преднина, тоест, сериозни шансове за победа.
Трябва да се отбележи факта, че при това победите на ГЕРБ в повечето големи градове дойдоха с обезсърчаващи съперниците им резултати. Например в София досегашният кмет Йорданка Фандъкова спечели с над 59 на сто от гласовете, като основният и опонент, Вили Лилков от Реформаторския блок, има едва 9.90 на сто, а другите са още по-назад. Дори пък не искам да коментираме, Фили, резултата в Бургас, само го споменавам като куриоз. Там кандидатът на ГЕРБ взе 84.49 процента от гласовете. По подобен начин стоят нещата и в битката за по-малките населени места, които принципно се считат по-скоро за крепости на БСП. Като цяло, много добри позиции ГЕРБ получи и в общинските съвети.
Все пак обаче трябва да се има предвид, че по отношение на мнозинствата и изобщо присъствието на партиите в общинските съвети, заради включването на много местни политически фактори и интереси, тук картината е прекалено пъстра, за да я обхванем с един поглед. Може да стане например така, че кмет от дадена партия, която няма мнозинство, да работи по-лесно с пъстрия общинския съвет, отколкото друг, чиято партия има мнозинство.

– Пламен, а какво става с опозицията, главно БСП и ДПС, как се представиха техните кандидати?

– Във връзка с опозицията имаше два въпроса, които предварително се обсъждаха доста, Фили – първо, дали БСП ще успее да остане втора политическа сила или ще се маргинализира още и ДПС ще заеме нейното място, и второ – дали тези две партии заедно ще съберат подкрепа поне равна на онази, която имат ГЕРБ и Реформаторският блок.
Идеята тук е, че ако се постигне подобно равенство, левите могат да преговарят с другите леви, които са в управлението – АБВ на Георги Първанов и ПФ, с тяхна помощ да се предизвика правителствена криза, нови избори и евентуално да се стигне до ново ляво управление.
Нищо такова не стана обаче – в края на краищата, поне засега се оказва, че социалистите плюс ДПС имат по-малко подкрепата дори само от партия ГЕРБ. А фактът, че и Реформаторският блок постигна сравнително добри позиции, означава, че резултатът от изборите сочи тенденция към стабилизиране на управляващата коалиция и в чисто политическо отношение.
Що се отнася до темата за развитието на БСП, Фили, трябва да се отбележи добрата новина, че на тези избори тази партия само привидно запази позицията си на втора политическа сила.

– Всъщност, Пламен, преди балотажите точно това сочат сметките, колкото и условни да са – че БСП все пак успя да изпревари ДПС, макар и с процент и половина – два…..

– Това е привидност, Фили, на която социалистите много разчитат, защото иначе трябва публично да признаят, че плъзгането им надолу по наклонената политическа плоскост продължава, независимо че вече го няма бившият им лидер Сергей Станишев, признат майстор на изборите загуби, който докара левицата до просешка тояга. Имам предвид тоягата, с която се просят гласове и влияние.
Та, в случая с тези местни избори не БСП изпревари ДПС, а ДПС не се напрегна изобщо, не мобилизира целия си ресурс, за да печели някакво състезание, което всъщност е привидно, не реално. ДПС в момента изобщо няма нужда и намерение да става втора политическа сила в страната. Това ще го натовари с функциите на основен опозиционен фактор и излишно ще го сблъска с ГЕРБ. Всъщност точно обратно е желанието на ДПС, чиито политически план предвижда възможно най-голямо сближаване с ГЕРБ, тоест, с властта, в средносрочна перспектива.
Само ще отбележа, че Ахмед Доган, който си остава стратег и истински лидер на ДПС, винаги е демонстрирал достатъчно търпение, за да разиграе подобна политическа игра, в която видимите ползи не идват веднага.

– Добре, Пламен, а какви са коментарите в България по отношение на резултата от референдума за въвеждане на електронното гласуване?

– За разлика от предишното допитване, Фили, свързано с евентуалното строителство на руската ядрена централа в Белене, когато до урните отидоха едва малко над 20 на сто избиратели, то сега процентът участници в референдума е над 35, а 74 на сто от тях подкрепиха въвеждането на електронен вот. В реални числа това означава подкрепа от над милион и половина души – което пък навежда на оптимистичната идея, че в България все още не всичко е загубено, щом има такова немалко ядро от демократични и мислещи хора.
Извън този леко абстрактен оптимизъм, постижението е наистина добро, макар на референдума да не гласуваха чак толкова хора, че резултатът от него да стане задължителен за изпълнение от Народното събрание. В случая Парламентът има задължението само да разгледа въпроса за електронния вот, а какво ще бъде неговото решение, не е ясно.
Изглежда и точно на това разчитат онези немалко политици, които не харесват идеята за електронно гласуване и които засега предимно мълчат по темата.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Руски космонавти ще се отправят към Луната и ще кацнат там през 2029г. По информация от РИА Новости, на конференция по космическите технологии .

Специалисти от РКК провеждат изпитания на таблети за устойчивост във вакум , за да може в последствие да се използват от космонавтите по време на излизания в открития космос.

На 28 октомври 2015 астронавтите на НАСА СКот Кели и Чел Линдгрен проведоха запланирани дейности на външната повърхност на МКС .

Интересът към българските автори и техните книги изживява ренесанс в последните няколко години. Появиха се заглавия, които оглавяват класациите с бестселъри на родните книжарници, отвявайки световни имена. Ако това обаче не ти е достатъчно, за да преодолееш недоверието си, и все още смяташ, че съвременните български автори не заслужават вниманието ти, ние ти представяме седем...

Have a look at these marvelous paper creatures, made by the kids from A Group for Children’s Theater Camel,...

Гал Гадот (Gal Gadot), 30 години   Ева Грин (Eva Green), 35 години Вайнона Райдер (Winona Ryder), 43 години Гвинет Пелтроу (Gwyneth Paltrow), 42 години Рейчел Вайс (Rachel Weisz), 45 години Елисон Бри (Alison Brie), 32 години Еми Росам (Emmy Rossum), 28 години Кейт Хадсон (Kate Hudson), 36 години Алона Тал (Alona Tal), 31 години […]

The post Еврейки appeared first on ExtremeCentrePoint.

Гал Гадот (Gal Gadot), 30 години   Ева Грин (Eva Green), 35 години Вайнона Райдер (Winona Ryder), 43 години Гвинет Пелтроу (Gwyneth Paltrow), 42 години Рейчел Вайс (Rachel Weisz), 45 години Елисон Бри (Alison Brie), 32 години Еми Росам (Emmy Rossum), 28 години Кейт Хадсон (Kate Hudson), 36 години Алона Тал (Alona Tal), 31 години […]

The post Еврейки appeared first on ExtremeCentrePoint.

През първите ми месеци като част от екипа на „Аз чета“ ми бе възложена отговорната задача да отразя връчването на литературната награда „Хеликон“ за 2012 г. Спечели я романът „Името“ на неизвестния за мен тогава Христо Карастоянов. И през ум не ми е минавало, че две години по-късно ще се запозная лично с този писател и...

Масово се купуват гласове в с.Безден, общ.Костинброд. Никой не обръща никакво внимание, ДОКОГА?!

На титулната интернет-страница на Национална електрическа компания (НЕК) има призив от директора: „За по-голяма прозрачност при провеждане на процедури за доставка и услуги в НЕК ЕАД и с цел избягване на злонамерени действия, умоля...

Служителите на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ са в протестна готовност в навечерието на празника на Народните будители заради ниските заплати, които получават. Библиотекарите и специалистите от най-голямата българска библиотека предупреждават за подготовката на стачни действия в официално писмо до министър председателя Бойко Борисов, изпратено след Общото събрание на двете синдикални организации на институцията. В писмото...

Продукти за 4 порции:
600г свинска плешка
5- 6 картофа
500г тиква
2 моркова
1ч.л. сол
1к.ч. бяло вино
1- 2с.л. олио
1с.л. мента
1с.л. мащерка
2 зърна бахар

Приготвяне:
Опитвам се да разнообразявам старите, изпитани рецепти. Днешното ми блюдо е пример за класическо печено свинско с картофи, но с малки нововъведения. Първоначално желанието ми беше да изпека месото с картофи и тиква.  После реших, че мога да добавя и моркови. Печените кореноплодни придават още по- приятен вкус на каквото и да е ястие. Почиствам и измивам растителните продукти. Картофите и морковите режа на колела с къдраво ножче. Тиквеното парче надребнявам на малки кубчета. Подреждам продуктите в гювеч. Месото ми е охладена свинска плешка. Режа на малки, симпатични медальончета. Разпределям в  глинения съд. Поливам вино, олио и една и половина чаена чаша вода. Поръсвам равномерно сол, мащерка и мента. Добавям бахарови зърна. Похлупвам и пека на умерен огън, около час и половина.

Бюджет 2016: Подобрение, но и много въпроси

Георги Ангелов

Клуб Z, 29 октомври 2015 г.

В понеделник Министерството на финансите изненадващо публикува проекта за държавен бюджет за 2016 г. Казвам изненадващо, тъй като дългогодишната практика е проектобюджетът първо да се дава на тристранката, след това да се приема от правителството и да се публикува едва когато влезе в парламента, някъде в началото на ноември. В този смисъл имаме подобрение, тъй като за разлика от предишни години обществото има възможност да прочете и обсъжда бюджета още преди тристранката. Една ненужна привилегия на синдикати и работодатели беше отменена.

…

http://clubz.bg/29761-biudjet_2016_podobrenie_no_i_mnogo_vyprosi

The post Бюджет 2016: Подобрение, но и много въпроси appeared first on Блогът за икономика.

Осъден за обида на исляма блогър спечели наградата "Сахаров"

Когато изготвяхме материала „10 нови български писатели, чиито имена си струва да запомните“, целият екип се включи с предложения. Те бяха толкова много, че ни се наложи да наложим строги критерии за подбора на личности в първия ни материал. Онези автори, които не вкарахме в него, оставихме за друг, малко по-различен списък. Тук тук отново сме...

Не разбирам какво толкова трудно за разбиране има в реакцията на позабравения медийно Алексей Петров- Трактора, след като по бронирания му автомобил беше стреляно вчера с оръжие, предназначено да унищожава танкове. Изрази се по Нова телевизия съвсем ясно: че е грешка.

Според мен коментарът му е на ръба на гениалността. С една дума казва две очевидни неща: че при стрелбата са допуснали грешка, щом не са го взривили. Но по-важно е посланието му към стрелците и поръчителите: НАПРАВИХТЕ ГОЛЯМА ГРЕШКА.

По скромното ми мнение Трактора лаконично заплашва. Който трябва, е разбрал. Останалите , включително всякакви коментатори, се превиват от смях що за глупост бил казал. Тълкуват думите му като тъп опит за измъкване от ситуацията, заявявайки, че едва ли не по него са стреляли „без да искат” или че са го сбъркали с истинската мишена. По този начин му вменяват олигофрения, каквато явно не му е присъща, щом разиграва държавата толкова успешно от години.

Така че реакцията на Петров за инцидента, атентата или грешката на улица „Крива бара” в София беше вкупом криво разбрана като чиста проба проява на глупост от страна оцеляващия за трети път при подобни обстоятелства Трактор. Заплахата в думите му ми се стори толкова ясна, че дори не реагирах същия ден на подобна очевидност.

Изводите? Изводите да си направи всеки сам след напоителната суша от коментари в какви ли не посоки, които пропускат да забележат ясно заявеното намерение за (само)разправа с „грешниците”, които стоят зад злополучната стрелба.

Нивата, в която оре Трактора, е село без кучета и всеки вълк единак има самочувствието на господар над тревопасните, отглеждани за вълна, мляко и бюлетини от стопаните, които нямат нищо против да плащат курбан на хищниците чрез данък безхаберие с по някоя и друга завлечена в гъсталака двукрака овца- стига останалите послушно да влизат в кошарата.

Share on Facebook

В седмицата на българската литература си говорим за български автори – знайни и незнайни. Повечето хора свързват българската литература само с художествените произведения. Родните творби обаче не са свързани единствено с творческата фантазия. Днес ще ви запозная с една много интересна личност, за която малко от вас може би са чували – Димитър Съселов – и неговата...