Прага (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 5 част)

Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а и през Залцбург. За последно бяхме в Мюнхен и Вюрцбург, а днес вече сме в Прага.

Приятно четене:

Прага

„Златна“ … или пък – не чак толкова?

част пета от

Пътуване из Европа с кола, 2015

От всички градове, които посетихме по нашия маршрут най-много време отделихме на Прага. Имахме 2 нощувки в хотел Леон – споменавам го защото останах много доволна от обслужването и ниската цена. (100-тина лева нощувка за 4-ма + паркинг на колата, за сравнение в Залцбург хостела беше 100 евро и дори хавлии не получихме.) Както и да ….

Та за Прага или както я наричат

„Златна Прага“

Първата забележителност, към която се отправихме беше

Пражкия храд

Това е дворцовия комплекс в Прага, според някои сведения най-големият запазен в Европа средновековен дворец. Като става дума не за една сграда, а за цял комплекс от сгради със собствена катедрала (катедралата Свети Вит). Разположен е на западния бряг на река Вълтава и е на повече от 10 века. Тук са били резиденциите на бохемските крале, а днес на чешкия Президент.

Изкачихме се на хълма от източния му край по една стръмна калдъръмена уличка (jiřská ulice) от спирка Малостранска. Пред портите на комплекса заснех и първата панорама от града.

На входа имаше караул, но туристите преминаваха свободно без да бъдат спирани за проверка. Продължихме по тесните улички, докато се отзовахме за

катедралата Свети Вит

Строежът на катедралата е започнал началото на 14-ти век, когато епископът на Прага бил провъзгласен за архиепископ. Първият майстор е французин, а след смъртта му стоежът е поверен на 23 годишен местен майстор, който макар че първоначално следвал плановете на своя предшественик успял да прокара някои иновативни свои идеи в дизайна.

Стилът в който е изпълнена катедралата е готически. През първата половина 15-ти век строежът спира, поради започналите бохемски войни. След това на много пъти започва и спира отново, множество майстори внасят свои идеи и стил. Катедралата е окончателно завършена през 1929г. за юбилея на тогавашния владетел. (Хм, изглежда има някаква грешка – през 1929г Чехия вече е република – дали авторката няма предвид тогавашния президент? – бел.Ст.)

Заобиколихме отпред и се наредихме на опашката за вход.

Безплатно може да се влезе само във фоайето на катедралата,

а потока туристи те носи с една постоянна скорост по течението, така че само поглеждаш и продължаваш.

Предварително бях прочела, че безплатният достъп е до всичко освен до кулите, съкровищницата на Катедралата и Златната уличка, така че решихме, че има достатъчно за гледане, но това, което успяхме да видим не се оказа кой знае колко впечатляващо. Имах намерение да гледаме смяната на караула пред Президенството в 12 ч. когато имало специален спектакъл, но не ни се чакаше и решихме да се отправим към следващата забележителност на Прага – Карловия мост.

Спуснахме се по известната сред туристите улица Nerudova, пълна със сувенирни магазини и заведения. Тъй като мисията на дъщеря ми беше от всяко място, което посещаваме да се сдобие с ключодържател, отделихме не малко време на тази цел през деня. Съдейки по цените на ключодържателите, колкото по-надолу слизахме, толкова по-скъпо ставаше. Най-сетне стигнахме

Карловия мост

Мостът е изграден в периода от 1357г. до 1402г. по нареждане на Карл IV ( това е римско-германски крал, крал на Бохемия и император на свещена Римска империя). По-голямата част от центъра на Прага и Храдчани са построени по негово време. Мостът е украсен от двете страни със скулптури на светци, изработени от най-различни майстори в края на 17-ти век.

Бях прочела, че една от най-новите статуи е на братята Кирил и Методий, но за съжаление на успяхме да я намерим, макар че 3 пъти минахме по моста през деня. Някои статуи бяха свалени за реставрация, може и тази да е била свалена, не знам.

И тук тълпите бяха огромни – беше пълно с туристи, улични музиканти, просяци (почти до всяка скулптура). Една позната на съпруга ми на въпроса „Какво най-много ти хареса в Прага?“ му отговорила: „Атмосферата.“. Е, разни хора, разни идеали. На нас тази атмосфера с шум, глъчка и тълпи туристи не ни допадна особено. Може би трябва да посетим Прага през друг сезон, когато не е толкова оживено. Ето и малко свободно пространство:

Напуснахме моста и се отправихме по тесните павирани улички към стария център и

Староместкия площад (Staroměstské námesti)

Тук е другата катедрала на Прага – Дева Мария пред Тин, известния часовник и паметника на Ян Хус.

Е, тук тълпата вече беше ужасна – игла да хвърлиш няма къде да падне.

Все пак тълпата не беше оставена без надзора на полицията. Тук и на още няколко възлови за туристите места забелязах полицейски патрул. На площада беше паркиран полицейски микробус със карта на града на единия капак и двама-трима полицаи, които изпълняваха ролята на гидове и упътваха заблудените туристи. Чешките власти бяха намерили оригинален начин да управляват огромния поток от туристи в града.

А представлението на часовника,

заради което толкова много се тълпяха, не беше нещо особено – просто през прозорчетата се показаха няколко фигури, които бързо отминаха – това беше дефилето на 12-те апостоли.

Църквата беше затворена, тъй като беше понеделник и затова беше крайно време да напуснем тълпата и да похапнем супа в хлебче, някъде из тесните улички на стария град.

След това обиколихме

еврейският квартал

с двете синагоги – Испанската и Строновата синагога.

Следващата ни спирка беше

Вацлавския площад в Нове место

Според мен това не е точно площад, а широк булевард с алеи по средата, но както и да е – все пак беше някакво пространство с въздух и без тълпа.

Тук моите екскурзианти се умориха и след кратка разходка с трамвай решихме да се върнем в хотела за кратка следобедна дрямка. Аз исках да пообиколя още някои обекти, които си бях набелязала извън стандартните туристически места в Прага, но не ми се удаде тази възможност.

Praha 2-Nové Město, , 120 00, CZ

Вечерната си разходка започнахме от площад Република, след това минахме под

Барутната кула (Прашна брана)

– един от входовете на средновековна Прага. Кулата е използвана за склад за боеприпаси, откъдето произлиза името й. Висока е 65 м.

От кулата започва търговска улица, която води към Староместкия площад. Улицата е пълна със сувенирни магазини и е още едно от местата, претъпкано с туристи. Един от магазините беше български, но българската реч, която чух, не ме очарова. Персоналът коментираше с груби и нецензурни реплики китайските туристи, които пазаруваха в магазина. Вероятно си мислеха, че никой не ги разбира.

Отново минахме през

Староместкия площад

и отново беше пълно с хора, но този път реших да позяпам фасадите на сградите:

Казват, че в архитектурата на сградите в Прага могат да се открият различни стилове. Но аз понеже не разбирам от архитектура, добавям само снимки без коментар.

Завършвам с най-хубавата снимка – изглед на вечерна Прага от брега на река Вълтава.

Като ще е златна, нека да е „златна Прага“, все пак доволна съм, че имах възможността да я посетя.

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Чехия – на картата:

Чехия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=62459

Свързани новини: