Крайно недопустимо е униформени служители да дават пример как се вършат незаконни действия. Това заяви премиерът Бойко Борисов, който по недопустим, но несанкциониран от ЦИК начин на 25 октомври наруши закона и агитира за „Данчето Фандъкова”. С факта, че за него наказание нямаше, беше потвърдено обоснованото предположение, базирано на собствените му думи и действия, че над него в тази държава е само Началника, т.е. единствено Господ.

Уж се скара бащински на полицаите, че има законови начини за протестиране и за това, че са затворили София, показвайки сила, обаче реториката му се оказа само спасителна за приоритетите му да има „мир и тишина” камуфлажна мрежа.

След среща с вътрешния министър Румяна Бъчварова и с финансовия министър Владислав Горанов стана ясно, че полицаите ще продължат да получават по 20 заплати при пенсиониране., т.е. , че те постигат след няколко часа натиск основното си искане. Само новопостъпилите служители на МВР ще получават 10 заплати при пенсиониран, отсъдил примирително Борисов.

Какво излиза? Цялата полицейска машина не може да се справи с един хулиганстващ Волен Сидеров, позовавайки се на закона, който го пази. Борисов обаче му извиха ръцете и го тръшнаха на земята мигновено и зрелищно в нарушение на закона. И защо успяха? Ами много просто, познават си го и го сритаха в слабините- слабост му е да угажда на всички, за да не му се клати рейтинга.

Иначе казано, нашият премиер за пореден път доказа, че е нещо като клек шоп. Пояснявам: шоп, готов да клекне опортюнистично, както го направи заради една инсценировка на „кърваво насилие” на Орлов мост в София на 19 февруари 2013 г., абдикирайки привидно от властта в името на това, да си запази почитателите на едни светкавично предизвикани от самия него предсрочни избори.

Понеже шопът все пак е символ на неотстъпчивост, по- правилно е Борисов да бъде разглеждан по-скоро като клякащ в рамките на “шопинга”, т.е. при пазаруването на народна любов за целите на политическото си дълголетие. В края на краищата пак се задават избори и не какви да е, а президентски- мъжоритарни с елемент на женско ухажване от сега.

Финансовият министър Горанов например чистосърдечно си призна, че е забавил предложението си за икономии от бюджета на МВР заради изборите. Защо и началникът му, бидейки загрижен за следващите избори, да не постъпи като него?