СССР ни подари демокрацията, която да намразим под надзора на имперските му паметници

Смея да изразя еретичната ( на пръв поглед) мисъл, че да имитираш не e грях. Зависи обаче какво и кого.

Пример(и):

Япония постигна чудеса чрез първоначално имитиране на водещите западни образци в икономиката и технологиите в периода, когато почти беше върната от военната разруха по вина на собствения си милитаризъм в пещерите. Не просто изпълзя , а направо се катапултира на световния връх чрез успешно имитиране, а после и чрез надграждане спрямо матрицата на върховите постижения на западната цивилизация.

Южна Корея имитира този японски подход и постигна практически същото за своите мащаби. И т.н. ( в Югоизточна Азия, а и не само там).

Победената и потънала в руини Германия имитира ангосаксонския модел на демокрацията до такава степен, че дори главните редактори на водещи нейни медии след войната бяха английско говорещи проповедници на този модел. Днес близо десет пъти повече българи сочат Германия като достоен пример за имитиране от онези едва 6 на сто от запитаните през април от Алфа рисърч, според които Русия е подходящ ориентир за нас.

И вие ми казвате, че русофилщината , която неофициално ни управлява чрез ГЕРБ, АБВ в съгласие с т.н. опозиция на БСП, Атака и ДПС била в съзвучие с народния глас ( и с избора на милион и половина Българи да не отидат в Русия, а на Запад)? Нима не е ясна лъжата, че партиите се борят за русофилския глас(опродавател) в България, когато всъщност става дума за това, че партийните началници се борят да угодят на Путин заради корупционните облаги от това предателство?

Ние какво направихме като изоставащи, какъв модел си избрахме за подражание, за да наваксаме буксуването в периферия на колабиралата от собствената си изостаналост и неефективност съветска империя?

Избрахме да имитираме демокрация и капитализъм по примера на Москва, където важат хилядолетните навици на държавния приоритет пред уважението към личността , мутирали в нещо като държавен капитализъм с назначени милиардери, селектирани според послушанието им към самодържеца. Този модел, в по-мека ( т.е. в по-гъвкава, като комунизма на бай Тошо, поради което и по-трудна за разпознаване) форма, все повече се утвърждава тук върху раменете на нашия Атлант, представящ се за евроатлантик.

Как се стигна до днешните протести на полицаи срещу неговата власт, която толкова ги обгрижваше, ухажваше и употребяваше досега?

Ще каже някой, че в дъното на всички процеси, както и на уличните протести на униформените със свалените за целта униформи, са икономическите процеси.

Нищо подобно. У нас, както и в Русия, политиката е определяща. Главният политик има решаващата дума за всичко, включително за раздаването на порциите в икономиката. Именно от него трябва да се търси отговорността и за нереформираната система в МВР, корумпирана и загниваща от десетилетния „общопримиряващ марш на място” ( по Висоцки). Така вместо „нашата полиция да ни пази”, тя пазеше статуквото на обърнатата по руски образец спрямо принципите на демокрацията пирамида, при която държавата и нейния вожд са най-важни, а закрилата на отделния човек, ако изобщо бъде спомената, е пожелание от предизборните речи.

Същевременно т.н. деполитизация на полицията е лъжа в полза на Петата колона. При арестите на български патриоти, дръзнали да напишат със спрей истината за съветската окупация на България , полициите с пяна на уста изнасят политически лекции на арестуваните за това, че без руснаците сме щели да ходим днес с фесове, натоварвайки съветската окупационна символика с митовете от 19 век.

Да сте видели някъде Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов да са нарисувани или снимани с фес ? Не сте, отхвърлили са го и без помощта на „освободителите”, но кой да ги научи на родолюбие полицаите, отровени с лъжите от времето на комунизма? И кой да им каже, че с руски каскети, фуражки и ушанки тръгна под строй целият български народ тогава, когато се сбъдна пророчеството на националните ни герои, че ще бъдем поробени от Русия, ако й позволим да се разпорежда с нашата свобода.

Не друг, а един от най-големите началници в Софийската дирекция на вътрешните работи държи в наше време на стената си портрет на Ленин. И това – демонстративно. Какво ли още има в мислите му, а и в нагласите на неговите подобия по градове, села и паланки?

Един охраняващ парламента полицай сподели ( без да бъде провокиран да изразява отношение за световната политика) с мой познат от провинцията, опитващ се да мине напряко: „ вие какво си мислите , че ще стане, ако трябва да воюваме- всички ще застанем на страната на Русия”. „Деполитизираният” униформен държеше да го заяви след анексирането на Крим от Путин.

Споменатите три случая може да не са непременно представителни като статистика, но са показателни с демонстративността си- без да ги питат, българските пазители на реда държат да изтъкнат съветофилството си. Ами ако ги попитат и им предложат на показ да го изложат?

А после питайте пак, защо отношението към несъстоялата се монументална десъветизация в България е лакмус за това що за координатна система вирее в манталитета на управниците ни, допускащи руското посолство да подарява на полицията в София скъпи системи за охрана на съветския надзирател над столицата ни й да дава указания за борба с „вандалите”, изразяващи негативно отношение към въпросната символика.

Вижте протестите на полицаите като имитация на онова, което те познават от личен професионален опит в сблъсъка им по служба с протестиращи граждани: блокиране на кръстовища; разходки напред-назад по пешеходни пътеки и като цяло- неподчинение в знак на протест. Все атрибути на до болка ( в някои случай буквално) познатия им протестен арсенал на гражданското общество, чиито демонстрации по презумпция са призвани да пазят, ограничават, разпръскват или да бият по заповед на началниците си.

Сега кой да ги набие тях, когато са толкова непослушни също?

Даа, пак се проявихме със странен избор на модел за подражание. Защото полицаите са хора като всички нас с техните лични и семейни нужди ( поради което им симпатизираме чисто човешки), но не са съвсем като всички граждани, защото са „под пагон”. Приели са едновременно да имат привилегията да могат да ни бият, когато не слушаме ( от името на властта), но и същевременно да й се подчиняват, когато тя прецени, че го прави в наш обществен интерес, за което е овластена от нас.

И сега, когато явно конфликтът с полицейските протести се задълбочава, започва да личи отново политическият приоритет, заложен като бомба със закъснител в МВР. Уж исканията на протестиращите са икономически, но се задава политическа криза, с каквато самите те плашат недвусмислено властта, а част от нея търси начини не само да оцелее, но и – парадоксално- да се възползва от ситуацията за прегрупиране.

Чисто схематично, но вероятно и симптоматично като ориентир за ставащото пренареждане на редиците зад кулисите, на този етап от възникналата криза се очертават следните контури на разместването на тектоничните пластове в самата власт и сред т.н опозиция:

Полицейският протест най-напред се опитаха да оседлаят от АБВ, руската партия, която беше използвана и като таран срещу констатацията за руската хибридна война в България в документа на Министерството на отбраната „Визия 2020” в края на август 2014 г. Отношение в този смисъл взе вчера лично личният приятел с премира Борисов и негов някогашен ментор в политическия му възход Георги Първанов. Общият приятел на двамата приятели Румен Петков днес доразви офанзивата с телевизионен „приятелски огън” по министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова.

Синхронно в националния телевизионен ефир в същата посока пусна един откос и Цветан Цветанов, обвинявайки Бъчварова за това, че няма диалог с протестиращите. В този смисъл той се присъедини към Михаил Миков, шефа на БСП и други другари, които нападнаха Бъчварова с подобни обвинения вчера в Народното събрание.

Точката в изясняването на „спонтанния процес”, както подобава на балансьора, сложи часове по-късно днес наместникът на Доган в ДПС Лютви Местан. На извънредна пресконференция в парламента, след като партията му вчера стана единствената опора на протестиращите полицаи от амбразурата на законодателния храм, той поиска отстраняването на реформаторите от властта и постанови, че Бойко Борисов трябва да остане да управлява. Подразбира се, че ДПС ще го крепи, ако изпълни условието с развалянето на сегашната коалиция с Реформаторския блок.

Ето докъде води имитацията на реформи в нереформираната система на МВР и къде ли още не. Води до политическо паразитиране върху един протест, който иначе минава за спонтанен.

Това е резултатът от избора да имитираме демокрация по руски модел, при която вместо конкуренция на идеи, политически и управленски платформи, получаваме „стабилност” под формата на еднолично управление.

Сега всички очакват едноличният собственик на държавата да се определи към кой от очертаващите се лагери ще благоволи да притури тежестта на своята прекомерна власт, която със сигурност му натежава в тази обстановка защото би искал да прехвърли другиму отговорността да вади кестените от огъня.

Главният му политически съветник Румяна Бъчварова вече не е субект на властта в сянка, а направо обект в обектива на камерите. Борисов я похарчи хазартно, като я изпрати да запушва пробойната в МВР след оставката на Веселин Вучков, толкова злорадостно ( и недалновидно) приета от него преди половин година.

Ами сега кой да го спасява? Цветанов ли, който май се очертава като организатор на полицейския хаос? Или онова мнозинство на ГЕРБ в парламента, което днес бламира ветото на президента Плевнелиев за военното разузнаване, за което самият Борисов с крива усмивка ни съобщи, че всъщност е атакувано от собствените му депутати извън неговата лична воля?

Опитът на Борисов да лавира с отстъпки пред полицаите, гарнирани с имитация на бащинско порицание за тяхното непослушание, се провали. ДПС, както и през февруари 2013 г., го подстрекава към предсрочни избори ( или към прекрояване на парламентарното мнозинство, както през късната есен на 1992 г. с пълзящия преврат срещу правителството на Филип Димитров?).

Написах не случайно , че Пеевски е посъветвал Борисов през февруари 2013 г. да скочи от клатещата се лодка на властта ( за да издрапа до брега и да събере отново победоносна армия като Наполеон след завръщането си от Елба). Борисов обаче реагира на думите ми като ранен в седалището генерал, който не може да си намери място от наранената гордост тъкмо в най-употребяваната част от тялото му.

Е, идва време за сваляне на картите, ако не и на гащите. Борисов развърза едната връзка в нощта на победата си на изборите, когато защити ДПС от радикализма на реформаторите, а сега Местан отвързва и другата връзка. Смокиновият лист виси на косъм. Дамите, толкова важна част от избирателния корпус на Борисов, могат да бъдат доволни от предвкусваната гледка. Или пък ще се разочароват? Финалът е като един дюкян- отворен е, за онези, които пожелаят да се възползват.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител