Сидеров реагира на “извини се, бе” след две години, но на грешен адрес

Руският реотан на Сидеров сработи с две години закъснение. След като протестиращите хора по улиците на София искаха от него през 2013 г да се извини. Лозунгът „извини се, бе” ( именно в тази неуважителна форма”) се превърна в една от емблемите на протестите. Днес той откликна, макар и на грешен адрес, обръщайки се към депутатите:

„Искам да им се извиня от името на хората, които са се обаждали, макар че нямаме пряка връзка с тях“, заяви той във връзка с оплаквания на депутати от комисията, гласувала да му бъде свален имунитета, че ведомствената телевизия на Атака е разпространила личните им телефонни номера и са били тормозени от неизвестни лица, включително със заплахи.

Така говори вече Сидеров, когато остана без имунитет и се превърна от агресор, в просител, заявяващ още следното:.

„Показвам по всякакъв начин, че не се крия от правосъдието. Разчитам, че ще гласувате разумно и балансирано“, обърна се към депутатите лидерът на “Атака”.

Ситуацията е не само смехотворна и сатирична – направо е съветска. Като в съветския хумористичен филм, в който главните герои, изправени пред съда смешници, арестувани за кокошкарски престъпления, скандират угоднически „да живее съветският съд, най-справедливият съд в света” ( за радост на публиката, която отлично знае абсурдността на това ласкателство, а добрият виц се гради и градира според абсурдността му).

Явно свалянето на имунитета има лечебно свойство за него, ако приемем твърденията на някой ненаблюдателни наблюдатели, че на Сидеров нещо му хлопа. Обаче всъщност става дума за обратното: ако вождът на Атака не беше добре с главата, щеше да продължава напред с рогата и копитата като агресивен интерпретатор на Остап Бендер, но явно много добре осъзнава сериозността на ситуацията.

Вижда се че нищо му няма и е напълно адекватен на ситуацията. Винаги е разигравал постановките си съобразно обстоятелствата, но те вече не са негова страна. Най-вероятно и Великата страна, която стоеше зад него, е решила да се отдръпне, както илюстрирах в няколко свои статии чрез факта, че проруски медии смениха тона спрямо него.

Дали ще има епизод от сериала, в който Сидеров вече ще го играе мъченик, ще видим. А междувременно можем да бъдем сигурни, че борбата за водачеството в нишата на масовото невежество, с което се характеризира русофилщината и се маскира като форма на патриотизъм ( което е оксиморон), ще продължи- може би с други, все така разточително щедри, но по-умерени наглед средства.

На резервната скамейка загрява отбор местни богатири (включително и богаташи) на руските интереси. Някои са нападатели, като напусналите БСП заради русофилска недостатъчност на партията ( според тях). Като бившият депутат Страхил Ангелов, групирал се по интереси вече с внука на Тодор Живков. Или като шефа на Национално движение „Русофили” Николай Малинов, който се закани да направи по-добър медиен проект от телевизия „Алфа” на Атака.

Други са подбрани така, че да изглеждат приемливи за по-широк кръг българи. Като Татяна Дончева, любимка на медиите заради словесното шоу, което прави с раздаване на квалификации, но стане ли дума за Русия, губи чувството си за хумор и квалифицира като „уродлива” истината за вредите от руската политика спрямо българите и България. Или като Георги Кадиев, който декларира пред БТВ на 8 май, че не бил русофил, но го каза по повод факта, че на следващия ден почти се сби с атакисти кой да е по-напред в демонстрацията на любов към Путин и на омраза срещу президента Плевнелиев заради това, че не е отишъл на Червения площад.

Както виждаме, в тази компания с едни гърди напред рязко вчера беше изведен на политическа орбита и шефът на допотопната ни ( уви) ракета БАН академик Стефан Воденичаров ( който в същото време заяви днес от екрана на БНТ нещо като погнуса от политиката и партиите!). Сред подкрепящите го в задачата да става президент на България блестят ярките звезди на русофилщината сред академиците у нас, като Антон Дончев, Светлин Русев и Георги Марков.

С уговорката, че всяка прилика с конкретни хора е случайна, припомням по този повод вица, приписван на академик Ангел Балевски, за когото казват, че имал позволението на Тодор Живков да му съобщава анекдотите, измислени за него. В последните две години от управлението на Живков с тази сериозна задача като колективен донос за „настроенията в страната” верноподанически се зае БТА под ръководството на Боян Трайков, който нареди да се издава специален секретен бюлетин за ползване от политбюро, а когато в него имаше лични нападки за Първия (включително и от публични източници в западната преса), то бюлетинът се отпечатваше в един единствен екземпляр под ръководството на доверения на шефа редактор Сергей Наков ( автор на прелюбопитна книжка с екслузивни откровения на Любен Гоцев след 1989 г., цитирана от моя милост многократно). Задачата за подслушването и ковладенето беше вменена на регионалните кореспонденти на БТА и само един от тях, кореспондентката в Пазарджик Лили Тодорова  ( която и днес е неудобна и е в постоянен режим на търсене на работа въпреки безспорната си висока професионална квалификация), отказа да пише доносите за „настроенията на хората”, за което беше светкавично уволнена.

Та вицът, приписван на Балевски, гласеше: „Защо свинете се броят на глави, а академиците на членове? Ами според слабото им място”. Ха, ха, ха…

Матрьошката на Матушката е пълна и от нея ще има да изскачат още много мужици и девици с български имена. Евентуалното съдебно „отстрелване” на Сидеров е калкулирана жертва. Така се прави на война в СССР- винаги зад гърба на настъпващите червеноармейци има наказателни части, които да стрелят срещу своите, за да не дезертират. Пушечно месо на руските интереси в България също има достатъчно.

Ако ви се вижда преувеличено за отстрелването на употребените тарани на Москва, споменете си съдбата на буквално застреляните титани сред тараните на руското проникване тук Андрей Луканов и Илия Павлов. Вкопчени в битката за надмощие (скарани жестоко по въпроса за собствеността върху газопреносната мрежа в България с размяна на заплахи на арбитража между тях в Москва през лятото на 1996 г., както съм споменал в „Течна дружба” ( 2001), позовавайки се на конфиденциална информация от близък и до двамата източник, активен политик и днес), в крайна сметка загинаха от ръката на професионални убийци. Мокра поръчка в духа на течната дружба.

Матушката знае не само как да отваря усти, но и да ги затваря завинаги, когато матрьошките й се препълнят с опасна за нея информация.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител