Класация на Ozone.bg/kniga–za–teb – 2 ноември – 8 ноември 2015 г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Играч първи, приготви се, Ърнест Клайн, Intense 3. 50 места, които да посетите в България през 2016 г., Колектив, Пейка БГ 4. Границата, Робърт Маккамън, Deja Book 5. Бъдеще, Дмитрий Глуховски, Сиела...

Завесата повдига нарочна статия в брой №7, от 2015-та г. , на специализираното руско издание "Вестник атомпрома" ("Вестник на атомната промишлиност"), озаглавена "Ядрено сърце". Целият 52 строничен (във форм...

Чували ли сте за Шар планина? Аз имах някакъв спомен за нея от българските народните песни. Бързо допитване до чичко Гугъл показа, че е неголяма планина между Косово и Македония,  известна с породата шарпланинец – едри, красиви овчарски кучета. Именно за живота на един такъв красавец, кучето Трап, разказва„Патилата на шарпланинеца Дон” (изд. „Емас“) на хърватската писателка...

Астрономи са открили , най-далечният обект в Слънчевата система - той е три пъти по далече от Слънцето от Плутон. Необичайната орбита на малката планета е заставила учените да търсят въздействие на неизвестни планети или съседни звезди.

Торта „Дъга“ се оказа една от любимите торти на моето семейство. И една от най-желаните за специален повод (детски рожден ден, кръщене или семеен празник).
Вдъхнови ме идеята да поднеса вкусна торта в пъстри цветове. А какво по-пъстро от дъгата?!
Нека ви разкажа една ПРИКАЗКА ЗА ДЪГАТА:
Преди много години цветовете на този свят започнали да спорят.Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-необходимият, най-обичаният!
ЛИЛАВИЯТ се надигнал и казал гордо:
Аз съм цвета на водачите и силата. Царе и главатари са избирали винаги моя цвят, защото е символ на авторитет и мъдрост. Никой не може да се съмнява в мен!
СИНИЯТ казал:
Но виж небето и морето!Аз съм във водата,която е основата на целия живот и от дълбините на морето стигам чак до облаците.Небето дава простор,свобода и безкрайност!Без моята свобода шяхте да сте едно нищо.
ЗЕЛЕНИЯТ казал:
Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ на живот и надежда. Аз съм избран за тревата, листата и цветята. Без мен ще умрат всички животни. Погледнете природата около вас и ще видите, че аз съм в средата!
ЖЪЛТИЯТ казал:
Вие всички сте толкова сериозни! Аз нося смях, веселие и топлина по света. Слънцето е жълто, Луната е жълта, звездите са жълти…Един слънчоглед кара света да се смее. Без мен нямаше да има смях!
Тогава ОРАНЖЕВИЯТ започнал да се хвали:
Аз съм цветът на здравето и обновлението. По-рядко се показвам, но съм ценен, защото служа за потребностите на човешкия живот. Аз пренасям най-важните витамини. Помислете за морковите, тиквите, мангото и папаята. Не съм винаги на хоризонта, но когато оцветявам небето на изгрев и залез красотата ми е толкова впечатляваща, че никой не си губи времето в мисли за вас!
ЧЕРВЕНИЯТ не можел да издържи повече и извикал:
Аз съм вашия владетел! Аз съм кръвта на живота! Аз съм цветът на опасността и смелостта. Готов съм да воювам за нещо. Паля огън в кръвта. Без мен земята би била пуста като луната. Аз съм цвета на страстта и любовта, на червените рози и мака.
В цялата олелия се чул гласът на ДЪЖДА:
Вие, глупави цветове, се карате един с друг! Не знаете ли, че всеки един от вас е създаден с определена цел, единствен и особен? Отсега нататък, когато вали, всеки един от вас ще се извие по небето, за да напомня за това, че вие можете да живеете заедно в мир. Дъгата е знак на надеждата на утрото. Така винаги, когато дъжда измива света и се появи дъга, на небето ще се вижда, че между нас цари уважение.

Торта „Дъга“ изглежда сложна, затова все я отлагах и накрая се реших. При едно наше пазаруване в METRO реших да си взема пъстроцветни сладкарски бои и да я направя. Обичам да пазарувам от там, а щандът им със сладкарски консумативи е голям и има богат асортимент.
Та, един хубав ден се разрових в рецепти за тортата и от няколко такива, си сглобих тази фантастична торта. Стана превъзходна! И не е толкова трудна. Просто си подгответе поне 2 часа около фурната. Но пък е много приятно къщата да ухае на масло и маскарпоне, а всички плотове да са пъстроцветни и красиви.
Ето и как да си я приготвите:
За тестото за блатовете: 
280 г брашно
5 яйца (размер L)
350 г захар
250 г краве масло
250 мл мляко
4 ч. л. бакпулвер
1 щипка сол
1 есенция лимон
6 сладкарски бои за всеки цвят

За крема:
250 гр меко масло
500 гр маскарпоне
200 мл. заквасена сметана
600 мл. подсладено кондензирано мляко.

За направата на блатовете, маслото се разбива добре с миксер, добавя се захарта и отново се разбива. Овкусява се с лимоновата есенция и солта и се разбива до хомогенизиране. Добавяме към тази смес и яйцата, като ги поставяме едно по едно, при постоянно разбиване. Брашното се смесва с бакпулвера и се сипва в маслено-яйчената смес. Добавя се и млякото. Разбърква се до хомогенизиране. Тестото се разделя на 6 части и всяка се оцветява с цветовете на дъгата – червено, синьо, жълто, зелено, лилаво, оранжево.
Блатовете се пекат поотделно за 20 минути във форма за кейк с махащо се дъно и диаметър 26 см, на дъното на която има пергаментова хартия. Температурата на фурната трябва да е 160 градуса, с вентилатор.

За да получите вкусния крем, които ще ви служи за плънка между блатовете, разбийте маслото до крем, след което добавете маскарпонето и отново разбийте. Накрая добавете кондензираното мляко и сметаната разбийте.

За да сглобите тортата, разделете крема на 2 части. Едната част ще ви служи за пълнеж между блатовете, а другата за облицоване отгоре и отстрани Започвате като в поднос поставете първо лилавия блат. Така става по-красиво, макар че аз го сложих по средатая за да стане по-пъстра. Намажете с крема и залепете върху него синия блат. Повтаряйте така и с останалите блатове, като последователността отдолу нагоре трябва да е: лилав, син, зелен, жълт, оранжев, червен. Не е необходимо да се сиропират блатовете, тъй като ще поемат от влагата на крема. Намажете отгоре тортата с тънък слой крем и оставете в хладилник поне за около час. След това я намажете отстрани с крема, за да я завършите изцяло. Декорирайте по избор. Можете да използвате шприц или просто да добавите шарени пръчици отгоре.
Приятен апетит!

Приятелството е като дъга:

Червено като ябълка, сладка до вътрешността.
Оранжево като горящ пламък, който никога не гасне.
Жълто като слънцето, което огрява деня ни.
Зелено като растение, което никога не спира да расте.
Син като водата, която е толкова чиста.
Зелено като цвете, което е готово да цъфне.
Лилаво като мечтите, които изпълват сърцето.

Нека животът ви бъде пъстър и сладък!

Конгреса на САЩ е приел законопроект , според който , американските компании ще може да добиват ресурси от космически тела . Освен това , документа регламентира удължаването на срока за използване на МКС от страна на САЩ до 2024г. Очаква се документа да бъде подписан от президента Барак Обама , след което ще придобие статус на закон.

Станцията Mangalyaan е направила снимки на Арабска Земя на повръхноста на Марс , по информация от сайта на Индйската организация за космически зиследвания .

Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, който после разгледахме подробно, продължихме към Осло и Берген в Норвегия, а за последно бяхме в Стокхолм. Днес от Стокхолм ще вземем ферибота и ще идем до Хелзинки

Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

пета част

До Хелзинки и обратно на ферибот

Както казах ферибота има 10 палуби (на десетата е само равна площ с комина по средата).

Нашите каюти са на дъното на кораба, платформа (дек 2), но над земята. Прозорци няма. Точно до нашата е сауната. Ето къде ще ходя по-късно. Вземам си билет за сауната – 8 евро. Давам още 4 евро, за да ползвам боксерки под наем за джакузито. И отивам да разглеждам кораба. На сауната ще ида по-късно. Тя работи до 22 ч.

Парк Сибелиус

Сибелиус

Над нас има два дека – 3 и 3с – с коли, камиони и автобуси. Четвърти и пети дек – само каюти, на шести дек от двата края каюти, а по средата

• – Smoking room,
• – Perfume,
• – Arcade,
• – spa;
• – SEASIDE CAFE,
• – CHILDRENS PLAY ROOM;
• – GAME ROOM.

7 дек – Всичко останало за забавление – дискотека със сцена, с прожектори, с дансинг и музика на живо, заведения, винен бар, шведски маси, пиано бар, казино, ролетки, караоки бар, места за сядане, за пушене, ядене и пиене.

Преди да тръгна на това пътуване два пъти гледах „Титаник“ и сега ми е много интересно – все едно , че го изживявам на живо. Гледам как оркестъра свири и си представям как свири до последно, докато кораба потъва…

Руската църква в Хелзинки

Напускайки Стокхолм, корабът излиза от архипелага

от по-малки островчета на Стокхолм почти два часа и половина – брега е на по-малко от 100-ина метра. По-късно излиза в открито море, около полунощ спира на едно друго пристанище. През това време аз слязох в сауната и си се разположих в джакузито… Сауна – джакузи. После малко на бара – голямо кафе, пак сауна – джакузи и така почти два часа. По едно време започна малко да клати – усещах как водата в джакузито се мести наляво – надясно около мен. Всичко наоколо скърца. Усеща се плясъка на вълните по борда. В това време дойде една двойка от нашата група и седнаха на една маса до джакузито да пият кафе. Гледат ме и ми се чудят…

Отидох при тях и се заговорихме. Аз казвам, че много клати… А те ми се смеят и ми викат:

– Чакай, още нищо не си видял, не сме излезли още в открито море…

Казвам, че ми е страшно. Да взема да се кача по-нагоре ли?А те си се забавляват с мен:

– Я иди да видиш какво е горе – качи се на осма палуба и излез навън да те одуха вятъра, после мини през китайската храна и си вземи храна както си знаеш, похапни я и ела да кажеш как е… Ще изкараш всичко, което си погълнал от там до тук – от горе до долу…

И аз да взема да го направя. Аууу. Тръгнах си от сауната, качих се горе, излязох навън…

Светло. Една мъгла, един вятър, олееееее. Прибирам се. Разхождам се по палубата със заведения. Спрях се при пианото. Един музикант свири и пее. Микрофона му закачен на ухото. И си пее една много популярна песен – на Tom Jones – Delilah . Ето тази:

Зад него – прозорците на кораба.

И кораба си плава…Викам си него щом не го е страх и мен не ме е страх. Седя, слушам, интересно ми е. После до късно в диско клуба най-отзад на кораба на канапетата – пасажерите танцуват, бабите също, а аз гледам. После в караоки бара – до него, по биричка, по две и така до към 1:40ч… Лягам си с мисълта, че имаме още 8 часа да плаваме.

Събуждам се към 7 ч, за да закуся и да видя влизането в Хелзинки. В началото има една много интересна крепост. Кораба минава буквално покрай нея. Морския фар – пред крепостта, вижда се от километри.

Хелзинки,

Ден десети – 07.07.

За днес имаме да гледаме –

Хелзинки

• – Каменната църква (temppeliaukio church),
• Кметството,
• Президентство,
• Финския парламент,
• парка Сибелiuс (Sibelius Monument ),
• Успенски събор (Uspenski Cathedral),
• Сенатски площад ( Senate Square) и Катедралата, пешеходната алея,
• Ще ми остане време да си похапна, да разгледам гарата и два търговски центъра.

Слизаме от ферибота, качваме се на автобуса и започва нашата обиколка. Хелзинки .

www.visithelsinki.fi

www.linnanmaki.fi

Града ми се видя малък, но като погледнах после на картата, се оказа, че е град със 600 000 жители. Града е пълен с музеи, от които ние не видяхме нито един, поради липса на време – какво ли може да се види за един ден от 9, 30 до 16, 30 ч следобед… .

Тук има какви ли не музеи:

• – Градски музей – www.helsinginkaupunginmuseo.fi
• – Художествен музей
• – Музей на трамвая;
• – Национален музей – www.kansallismuseo.fi
• – Музей на дизайна – www.designmuseum.fi
• – Архитектурен музей – www.mfa.fi
• – Военен музей – www.sotamuseo.fi
• – Театрален музей – www.teatterimuseo.fi
• – Музей на спорта – www.urheilumuseo.fi;
• – Културен музей – www.nba.fi/fi/museot/kulttuurien_museo
• – Музей на ежедневния печат – www.paivalehdenmuseo.fi
• – Музей на изобразителното изкуство
• – Музей на съвременното изкуство – www.kiasma.fi
• – Музей на естественната история
• – Технически музей – www.tekniikanmuseo.fi

Тук имало и малък, но много известен плаж – Хиетаниеми ( Hietaniemi), а в южната част на парка Кайвопуйсто (Kaivopuisto) имало пясъчен плаж до скалистия остров Уунисаари ( Uunisaari)

За цялото време с което разполагахме разгледах първо с групата – Руската църква; Катедралния събор (голямата бяла църква с многото стъпала и площада пред нея), парка Сибелиус, Каменната църква.

А през свободното ни време до ферибота минах по пешеходната улица – Alexandersgatan , покрай Стокман (Stockmann – голям търговски център – Alexandersgatan 52), от там надясно по Centralgatan до централната гара – и в нея влизах, да видя как изглежда и за къде има влакове… Може да се отиде то Турку например… другият път. До гарата има един малък парк и голяма стоянка на градския транспорт.

Срещу гарата също има голям търговски център на няколко етажа. На връщане влязох в един вътрешен двор и там имаше много кокетно ресторантче, хем на открито, хем с едни големи прозрачни покриващи панели, да не се мокри човек, ако навън вали. С едни нагряващи печки над всяка маса. Похапнах си вкусен обяд с някаква бира. По пешеходната улица на няколко места имаше улични музиканти, създаващи много приятна атмосфера.

До пристанището – Виенско колело – с кабинки. Искаше ми се да се кача и да погледна града от високо. И време имах, ама много духаше. Гледах как кабинките се клатят и се отказах.

Събираме се на терминала в 16:30 ч. И чакаме ферибота, който след като ни е оставил сутринта, отплава за Талин, и вечерта се връща да ни вземе.

Кораба пристига. Качваме се.

Обратно за Стокхолм – още 16 ч плаване

Местим часовника с час назад и отплаваме. Интересното на кораба е , че часовниците на борда са с две стрелки за час – едната с шведското знаме, другата с финландското. И една стрелка за минутите. Шведската стрелка е с час назад от финландската…

www.vikingline.ru От този сайт може да се види нещо пак за тези фериботи, на руски.

Следвам същата програма на ферибота, като на идване – малко покрай прозорците по канапетата, докато излизаме от Хелзинки ( да видя отново крепостта , покрай която минава ферибота), после сауна – цената на сауната е 8 евро, доплащам още 4 евро, за да ползвам бански под наем. Това прави общо 110 SEK, като ми стане много горещо излизам, сядам в бара към сауната – пия кафе, похапвам разни чипсове за още 48 SEK. Има една маса там пред бара, отстрани и отдолу нещо нагрява, не разбрах какво, но много добре ми се отрази. После в джакузто – като ври и бълбука, по малко се усеща клатенето на ферибота, или поне така съм си въобразил.

Следва вечеря в ресторант на ферибота, избирам си един от няколкото, близо до пианото – вземах си пържени картофи с малко гарнитура, поисках и малко хляб. Не ми допада на вкус този вид хляб – едни такива мазни, препечени, корави… Казах на сервитьорката, че е много хард и много олио има (твърд, препечен и мазен е хляба)… Тя започна да ми се извинява, донесе друг, на филийки, той пък черен, с едни семки, с едни люспи… . И накрая ядох само картофите и гарнитурата без хляб.

Платих 83 SEK и продължих да разглеждам и да се мотая из другите салони. После към дискотеката, покрай оркестъра, после покрай пианото, на което свириха интересни композиции, разглеждах казината, после в караоке бара – много ми хареса. Има каталог, от който всеки желаещ може да си избира какво да пее. Седях по канапетата, гледах, слушах, забавлявах се, пих една бира – черна бира с вкус на шоколад… аууу, много добра…

После излизах на откритата палуба… Един вятър духаше… Вече е тъмно, виждаме на хоризонта друг кораб, който също си плава на някъде. И така до 1,30 ч, след полунощ, когато си погледнах часовника и си казах – още 8 часа плаване… Ами да вземем да поспим. Слизам в каютата на дъното на ферибота и лягам.

Събуждам се рано, ставам към 8 ч, за да видя отново влизането на ферибота в архипелага на Стокхолм – малки дървени къщички, обвити в сутрешна мъгла на фона на лек ръмеж. Потърсих си вкусна закуска в отворените вече ресторанти.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Финландия – на картата:

Финландия

Още пътеписи от близки места:

1. Стокхолм (4 част на Екскурзия из Скандинавия)
2. До Финландия на Голф (5): Хелзинки
3. Берген и Осло (3 част на Екскурзия из Скандинавия)
4. Пътят към Копенхаген (1 част на Екскурзия из Скандинавия)
5. Копенхаген и пътят към Осло (2 част на Екскурзия из Скандинавия)
6. Балтийски импресии – Рига, Талин и Хелзинки
7. Нордкап (нос Северен), Рованиеми и Трелеборг (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (3))
8. Куала Лумпур и обратно в Банкок (4 част на South East Asia или до там и обратно)
9. Към връх Кебнекайсе (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (1))
10. Норвегия: Лофотен и Трьомсьо (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (2))
11. До Санторини и обратно
12. До Хърватска, Унгария, Румъния и обратно

Педру Шагаш Фрейташ е млад португалски писател, роден през 1979 г. в Северна Португалия, с повече от двайсет книги зад гърба си. Изявява се още като журналист, рекламен редактор, сценарист и лектор по творческо писане. Шеговито описва себе си като човек, който „пише”, „обича котки, кучета и хора” и „вярва, че най-хубавата страна е Хленчоландия,...

Руският космонавт Олег Кононенко от борда на МКС е провел сеанс на управление на робота "Спейс Джастин", намиращ се в Германия .

Тримерните модели на Плутон , построени на азата на снимки от камерите на сондата New Horizons показват, че двете най-забележими планини на неговата повърхност може да са ледени вулкани , изригващи смес от вода и амоняк, това са заявили планетолози от НАСА на 47 та кнференция по планетологии на Американското астрономическо общество в Меериленд.

Пилотите от мисията Rosetta неочаквано бързо и успешно са успели да доближат сондата с ядрото на кометата Чурюмов-Герасименко , което е позволило на специалисти от ЕКА да започнат нова серия от опити за връзка с модула Philae . По информация от представител на научния екип на модула Philae - Коен Гойртс (Koen Geurts).

Космическото ведомство на САЩ планира да изпрати първият пилотиран кораб на Марс след около 20 години , но още от сега започва търсенето на подходящо за кацане място . Този въпрос е бил обсъден на четиридневната конференция в Лунно-планетния институт в Хюстън .

Руският реотан на Сидеров сработи с две години закъснение. След като протестиращите хора по улиците на София искаха от него през 2013 г да се извини. Лозунгът „извини се, бе” ( именно в тази неуважителна форма”) се превърна в една от емблемите на протестите. Днес той откликна, макар и на грешен адрес, обръщайки се към депутатите:

„Искам да им се извиня от името на хората, които са се обаждали, макар че нямаме пряка връзка с тях“, заяви той във връзка с оплаквания на депутати от комисията, гласувала да му бъде свален имунитета, че ведомствената телевизия на Атака е разпространила личните им телефонни номера и са били тормозени от неизвестни лица, включително със заплахи.

Така говори вече Сидеров, когато остана без имунитет и се превърна от агресор, в просител, заявяващ още следното:.

„Показвам по всякакъв начин, че не се крия от правосъдието. Разчитам, че ще гласувате разумно и балансирано“, обърна се към депутатите лидерът на “Атака”.

Ситуацията е не само смехотворна и сатирична – направо е съветска. Като в съветския хумористичен филм, в който главните герои, изправени пред съда смешници, арестувани за кокошкарски престъпления, скандират угоднически „да живее съветският съд, най-справедливият съд в света” ( за радост на публиката, която отлично знае абсурдността на това ласкателство, а добрият виц се гради и градира според абсурдността му).

Явно свалянето на имунитета има лечебно свойство за него, ако приемем твърденията на някой ненаблюдателни наблюдатели, че на Сидеров нещо му хлопа. Обаче всъщност става дума за обратното: ако вождът на Атака не беше добре с главата, щеше да продължава напред с рогата и копитата като агресивен интерпретатор на Остап Бендер, но явно много добре осъзнава сериозността на ситуацията.

Вижда се че нищо му няма и е напълно адекватен на ситуацията. Винаги е разигравал постановките си съобразно обстоятелствата, но те вече не са негова страна. Най-вероятно и Великата страна, която стоеше зад него, е решила да се отдръпне, както илюстрирах в няколко свои статии чрез факта, че проруски медии смениха тона спрямо него.

Дали ще има епизод от сериала, в който Сидеров вече ще го играе мъченик, ще видим. А междувременно можем да бъдем сигурни, че борбата за водачеството в нишата на масовото невежество, с което се характеризира русофилщината и се маскира като форма на патриотизъм ( което е оксиморон), ще продължи- може би с други, все така разточително щедри, но по-умерени наглед средства.

На резервната скамейка загрява отбор местни богатири (включително и богаташи) на руските интереси. Някои са нападатели, като напусналите БСП заради русофилска недостатъчност на партията ( според тях). Като бившият депутат Страхил Ангелов, групирал се по интереси вече с внука на Тодор Живков. Или като шефа на Национално движение „Русофили” Николай Малинов, който се закани да направи по-добър медиен проект от телевизия „Алфа” на Атака.

Други са подбрани така, че да изглеждат приемливи за по-широк кръг българи. Като Татяна Дончева, любимка на медиите заради словесното шоу, което прави с раздаване на квалификации, но стане ли дума за Русия, губи чувството си за хумор и квалифицира като „уродлива” истината за вредите от руската политика спрямо българите и България. Или като Георги Кадиев, който декларира пред БТВ на 8 май, че не бил русофил, но го каза по повод факта, че на следващия ден почти се сби с атакисти кой да е по-напред в демонстрацията на любов към Путин и на омраза срещу президента Плевнелиев заради това, че не е отишъл на Червения площад.

Както виждаме, в тази компания с едни гърди напред рязко вчера беше изведен на политическа орбита и шефът на допотопната ни ( уви) ракета БАН академик Стефан Воденичаров ( който в същото време заяви днес от екрана на БНТ нещо като погнуса от политиката и партиите!). Сред подкрепящите го в задачата да става президент на България блестят ярките звезди на русофилщината сред академиците у нас, като Антон Дончев, Светлин Русев и Георги Марков.

С уговорката, че всяка прилика с конкретни хора е случайна, припомням по този повод вица, приписван на академик Ангел Балевски, за когото казват, че имал позволението на Тодор Живков да му съобщава анекдотите, измислени за него. В последните две години от управлението на Живков с тази сериозна задача като колективен донос за „настроенията в страната” верноподанически се зае БТА под ръководството на Боян Трайков, който нареди да се издава специален секретен бюлетин за ползване от политбюро, а когато в него имаше лични нападки за Първия (включително и от публични източници в западната преса), то бюлетинът се отпечатваше в един единствен екземпляр под ръководството на доверения на шефа редактор Сергей Наков ( автор на прелюбопитна книжка с екслузивни откровения на Любен Гоцев след 1989 г., цитирана от моя милост многократно). Задачата за подслушването и ковладенето беше вменена на регионалните кореспонденти на БТА и само един от тях, кореспондентката в Пазарджик Лили Тодорова  ( която и днес е неудобна и е в постоянен режим на търсене на работа въпреки безспорната си висока професионална квалификация), отказа да пише доносите за „настроенията на хората”, за което беше светкавично уволнена.

Та вицът, приписван на Балевски, гласеше: „Защо свинете се броят на глави, а академиците на членове? Ами според слабото им място”. Ха, ха, ха…

Матрьошката на Матушката е пълна и от нея ще има да изскачат още много мужици и девици с български имена. Евентуалното съдебно „отстрелване” на Сидеров е калкулирана жертва. Така се прави на война в СССР- винаги зад гърба на настъпващите червеноармейци има наказателни части, които да стрелят срещу своите, за да не дезертират. Пушечно месо на руските интереси в България също има достатъчно.

Ако ви се вижда преувеличено за отстрелването на употребените тарани на Москва, споменете си съдбата на буквално застреляните титани сред тараните на руското проникване тук Андрей Луканов и Илия Павлов. Вкопчени в битката за надмощие (скарани жестоко по въпроса за собствеността върху газопреносната мрежа в България с размяна на заплахи на арбитража между тях в Москва през лятото на 1996 г., както съм споменал в „Течна дружба” ( 2001), позовавайки се на конфиденциална информация от близък и до двамата източник, активен политик и днес), в крайна сметка загинаха от ръката на професионални убийци. Мокра поръчка в духа на течната дружба.

Матушката знае не само как да отваря усти, но и да ги затваря завинаги, когато матрьошките й се препълнят с опасна за нея информация.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
4 кренвирша
4 яйца
200г кашкавал
1 червен домат
1к.ч. олио

Приготвяне:
Рецпата ми е за бърз обяд или вечеря. Сцепвам кренвиршите надлъжно на две, без да ги разрязвам напълно. Подреждам в тава. Чуквам по едно яйце. Наливам мазнина и две супени лъжици топличка вода. Запичам в предварително умерено загрята фурна. След около петнадесет минути изваждам горещите колбасчета.  Поръсвам с кашкавал и връщам във фурната. Ястието е готово щом кашквала се разтопи и хване приятна коричка. Поднасям топличката запеканка. Поръсвам допълнително със шарена сол. Надявам се да ви хареса.

С богата и вдъхновяваща програма, Софийският международен литературен фестивал тази година ще ни поведе на литературно пътеществие от България до Иберийския полуостров в рамките на цели 19 дни. От 25 ноември до 13 декември, с медийното партньорство и на „Аз чета“, София ще се потопи в света на книгите с редица литературни четения, срещи с...