Това става абсолютно ясно от публикувано днес съобщение на Министерството на енергетиката, озаглавено "Стартира информационна кампания за либерализацията на електроенергийния пазар". Ето какво се казва в него 1:1:

Името Larousse (“Ларус”) винаги е било символ на високо качество. В енциклопедиите от поредицата са събрани най-интересните, най-полезните, най-важните неща, които човек трябва да знае. А издаването на книги за най-малките, отговарящи на всички изброени условия, превръщат поредицата в чудесен подарък, развиващ интелекта и уменията от ранна детска възраст. “Larousse на първите открития на български...

Марсохода Curiosity през тази седмица ще се отправи към необичайно тъмните и постоянно движещи се дюни на повърхноста на Марс , изучаването на които ще помогне на учените да разберат , как те са възникнали и защо вълните пясък на тези дюни са забележимо по дълбоки от тези на Земята.

От ЕКА са показли нова анимация на драматическото спускане на повърхноста на кометата Чурюмов-Герасиенко на модула Philae. Видеото е по случай годишнината от събитието - 12ноември 2014.

Проблема в системата на електрозахранването на МКС , не е проблем за нормалното фунциониране на станцията и не представлява никаква опасност за нейния екипаж, по информация от НАСА от 16 нормври.

На 17 ноември 2015 в 8:33 наше време , от стартова площадка 43 на космодрума Плесецк е реализиран старт на РН 'Съюз-2.1б' с военнен космически апарат на борда.

Това се случи вчера (16/11/2015г.), по време на заседание на Министерски съвет на Руската федерация, под председателството на Дмитрий Медведев. Гвоздеят на заседанието е презентация на Генералния директор на Росатом Сергей Кириенко озагл...

Днес Цветан ще ни води до сърцето на италианската мафия – Палермо. Но даже там се е скрил един византийски остров – пиратската църква Марторана. Приятно четене:

Адмиралската църква Санта Мария в Палермо

Пиратската църква Марторана

Горещ юнски следобед в Палермо. Крием се в сянката на прочутото кръстовище „Четирите кьошета“ (Quattro Canti) и след като заобикаляме мраморния фонтан с голите фигури пред кметството се озоваваме на площад ,,Белини“.

Според картата отляво на палмата е бароковият храм Santa Maria dell’Ammiraglio, отдясно е арабско-норманския храм San Cataldo.

Под палмата обаче има надпис на руски , че вляво е православната църква ,,Св. Никола Мирликлийски“( San Nicola dei Greci ) или Марторана (La Martorana), т.е еклектичната постройка е църква 3 в 1!

Кампанилата или четириетажната камбанарията в романски стил стои неадекватно до северната барокова фасада на храма.

Под камбанарията е касата. Но ние казваме,че сме православни, а нас ни питат на руски :

– Откуда?

– Из Болгарии! – и така спестяваме по 6 евро за вход.

Вътре виждаме типична католическа църква украсена с пищни барокови стенописи.

На една от колоните забелязахме надписи на арабски с цитати от Корана. Откритите на тавана надписи с цитати от Евангилието на арабски ни подсказват за арабския произход на ктитора.

Поглеждаме надясно и откриваме мозайка с изображението на ктитора коленичал пред Богородица. Над главата му има надпис на гръцки: „Молитвата на твоя раб адмирал Георги“.

Георги се е надявал,че Богородица му ще ходатайства пред Христос чрез индулгенцията, на която пише:

„Дете мое давам ти Свято слово, Ти да сохраниш от бедствия Георгий, първия от архонтите, който издигна този Мой дом от основи; и му дай опущение на греховете, което само Ти можеш, Боже и имаш власт да извършиш“.

Иконографията на мозайката е безусловно православна.

Ето откъде идва името на църквата „Адмиралска Санта Мария“.

Много грехове е имал този Георги щом се сгрърчил като скарида в нозете на Богородица.

Грешникът Георги е роден в Антиохия (Сирия) и е кръстен като православен грък.Той заминава заедно с баща си Михалис да служи на султана на Тунис. Но открадва един пленен кораб и избягва с него в християнска Сицилия, докато неговите господари се молят в петък на Алаха.

Веднага е приет на служба при норманският крал Рожер II.

През 1131 г. той блокира Амалфи и пленява целият му флот

Благодарение на тази гръмка победа получава нова арабска титла адмирал (ammiratus ammiratorum или емир на емирите), която по късно става общоприето морско звание.

През 1143 г. Георги основава православната адмиралска църква „Санта Мария“ в Палермо. През 1146г. завладява Триполи и установява сицилианската власт за постоянно в Северна Африка.

Но през 1147 г. възгорделият се Георги атакува православна Византия и завзема Корфу, разграбва Атина и Тива. От Коринт ренегатът открадва мощите на св.Теодор.

Сицилианският флот през 1148 г. окончателно завладява Тунис, а на следващата година неуспешно обсажда Константинопол с 40 кораба. След като окончателно е загубил подкрепата на Богородица, Георги загива в битка като пират. Така, че спокойно можем да наречем основаната от него църква в Палермо пиратска вместо адмиралска. Построеният до църквата дворец на Георги Антиохийски бил превърнат по-късно в женски манастир.

Не можем да отминем и мозайката на неговият бос (кралят), разположена отсреща в южната част на бившия притвор.

Това е най-известната мозайка в Марторана на която Христос коронова Рожер II (Roger II de Hauteville, Ruggero II di Sicilia ). Кралят е изобразен във византийски одежди в дълга далматика. Неговата корона има висулки от скъпоценни камъни съгласно константинополската мода. Над смирено наклонената му глава има надпис на гръцки:. Ρογεριωσ Ρεξ, или „Рожер крал“. Тази иконография ни разкрива неговия характер и неговите възгледи. Рожер II е католик по рождение и възпитание, който по време на своето царстване постоянно е бил в конфликт с Константинопол, винаги се отнасял благожелателно към своите православни поданици, като постоянно е покровителствал гръцките църкви и манастири (до 20 на брой тогава). От сицилианските гърци той е приел византийското отношение към монархията като божествен институт, при която суверенът не е ограничен от земните закони, а получава властта от бога и само на него му дава отчет за своето управление.

Днес в притвора на храма можем да видим как над главите си пърхат барокови ангелчета.

Наскоро реставрираните стенописи на Бореманс от 1717 г. величаят св.Бенедикт. Това показва, че последно църквата е била част от съседния бенедиктински манастир, основан от сеньора Елоиза Марторана.

Frutta di Martorana. Това са най- известните сладки от бадемово брашно и марципан в Палермо. Една шепа от тези ,,марторани“ отнесох и аз на за своите близки, като сувенир от Сицилия.

Казват, че при посещението на папа Евгений IV, монахините му поднесли през зимата фруктиера пълна със сладки имитиращи изкусно плодове.

Е, не издържал на изкушението папата и подписал булата, с която приписал църквата към манастира през 1435 г. От тогава се е запазило и

второто име на църквата – Марторана,

а византийските мозайки били замазани с нови стенописи и богослужението започнало да се води на латински.

През 1935г.

Бенито Мусолини връща църквата на православната общност

в Палермо състояща се от албанци и гърци, като запазил върховенството на папата да назначава архиепископа ѝ. Този лицемерен ход на фашисткия диктатор, обаче не му донесъл успех във войните с православните Албания, Гърция и Етиопия.

През 1943 г. американците бомбандират Палермо и разрушават съседния женски бенедиктински манастир и православната църква „Св.Никола“.

Но Богородица е хвърлила своя свещен покров над своята любима църква и тя оцелява под нейната протекция до днес.

Оцелялата икона на св. Никола от XIV век е пренесена в Марторана.

Мазилката в Марторана се напуква и под нея се показват красивите византийски мозайки.

Тогава тя е обявена за катедрална църква на православните униати под името „Св.Никола Гръцки“, като литургията се води съгласно византийския канон.

Планът на Марторана в историческо развитие. В зелено е „адмиралското ядро“ от XII век, в синьо — пристройката от 1588 года, и жълто — пристройката от XVII век.

Ако се абстрахираме от пристройките остава адмиралкото ядро.

Кулата

е построена по- късно в романски стил характерен за завърналите се кръстосците от Йерусалим. Кулата (еретична моя мисъл) може да е свързана със съседната постройка – църквата Сан Каталдо. Затова любопитни надникваме зад завесата над входа. Но там наследниците на рицарите от Йерусалим не бяха любезни към православните и ни поискаха още 2 евро.

Все пак виждаме, че вътре няма никакви византийски мозайки и затова не влизаме

Затова си правим снимка за спомен пред Сан Каталдо, построена през XII век от друг адмирал Майоне ди Бари.

Накрая удари адмиралският час – време е да пием лимоничело!

Наследството на пирата Георги Антиохийски

През юли 2015 г. ЮНЕСКО обяви Марторана за част от световното културно наследство.

Ние се зарадвахме,че успяхме да изпреварим г-жа Бокова

Затова нека обърнем повече внимание на това съкровище – византийските мозайки, което ни е завещал пиратът Георги Антиохийски.

Пристъпваме напред и в полумрака над нас блясват златните византийски мозайки, които ни заслепяват със своята красота.

Пред олтара вляво е иконата на св.Николай Мирликлийски, а вдясно на Богородица пред които се прекръстваме. Над главите ни е мозайката „Благовещение“.

За съжаление православният иконостас го няма, а абсидата зад него е издънена и зад него е издигната пищна барока капела с олтарната икона „Възнесението на Дева Мария“ на Виченцо да Павиа от 1533 г.

Тъй като църквата е била посветена на Богородица, можем да приемем,че в главната абсида е била изобразена именно Тя (с Младенеца на ръце, в позата „оранта“).

Веднага след бароковите стенописи ни посреща сцената „Рождество Христово“.

В купола на Марторана е Христос Пантократор заедно с архангелите.

Вседържителят е обкръжен от четирима архангела- Михаил, Гаврил, Рафаил и Уриил. В края на медальона върви цитат на гръцки от Евангелието: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12;СИ)

Симетрията на мозайките спрямо главния купол в северната и южна част на Марторана е забележителна

В абсидата на северната част е св.Йоаким.

На свода вляво е двойката апостоли Тома и Филип, а вдясно са апостолите Петър и Андрей

Апостол Тома

В абсидата на южната част е св.Анна.Тя е точно срещу съпруга си св.Йоаким. Т.е. всичко започва от родителите на Богородица.

На свода вляво е двойката апостоли Павел и Яков, а в вдясно са апостолите Симон Зилот и Вартоломей.

Насреща са безсребърниците Кир, Ермолай (в медальона) и Йоан.

В мозайката „Успение“ Богородица е изобразена два пъти: Нейното тяло лежи на смъртния одър, а душата ѝ във вид на повито пеленаче се намира в ръцете на Христос, който го предава на ангелите. Одърът е обкръжен от апостолите и учениците.Един от тях очевидно Йоан Богослов се навел към гърдите на Мария . На преден план са Петър (вляво) и Павел вдясно. Така двете мозайки „Рождество“ и „Успение“ са тясно свързани композиционно

Пиратът – адмирал Георги Антиохийски ни е оставил още един подобен храм в арабо-нормански стил изграден на южния бряг на Сицилия в Mazara del Vallo.

Адмиралтейският мост (Ponte dell Ammiraglio) на река Орето също е посроен от Георги Антиохийски. През май 1860г. тук дебаркират хилядата гарибалтийци включително и няколко луди български глави, като капитан Петко Войвода. Вечна им слава!

Писа грешникът Цветан Плевенский, Антимов ден, 2015.

снимки: Цветан Димитров

Литература:

1. Charles D. Stanton, Norman naval operation in Mediterranean.
2. Патриция Фаббри, Искусство и история Палермо и Монреале, Бонечи.

Епархията на църквата:

http://www.eparchiapiana.it/

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сицилия – на картата:

Сицилия

Още пътеписи от близки места:

1. Манастирът на капуцините в Палермо (Сицилия) – една зловеща забележителност
2. Едно изпрано Палермо
3. Южна Италия и Сицилия (2): Сицилия – от Броло до Калтаджироне
4. Южна Италия и Сицилия (3): Сицилия – от Шикли до Етна
5. Куртя де Арджеш: Воеводската църква, св.Филотея Търновска и цар Иван Срацимир
6. Прилеп (1): Вароша
7. Сицилия – в леговището на мафията*
8. Сицилия и Стромболи (1): Сиракуза, Етна и Таормина
9. Сицилия и Стромболи (2): Катания и Стромболи
10. В Берлин за кратко – къде, какво, как? (3): От мемориалната църква до Чекпойнт Чарли
11. Прилеп (2): Зрзе
12. До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

От днес влизат в сила нови правила за по-добра защита на жертвите на престъпления в ЕС

Продукти за 4 порции:
200мл уиски
4 едри портокала
листенца мента
4 кръга лимон

Приготвяне:
Един освежаващ коктейл с шотландски нотки. Изцеждам портокалите. Разпредлям концентрата в дълбоки чаши. Добавям пресен портокалов сок. Украсявам с ментови листенца и лимоново кръгче.  Коктейлът е с приятен вкус и действа много освежаващо.

Новата книга на любим писател е празник за верния читател. Ритуалът по сдобиването с нея е също толкова празничен. Първо е дългото очакване – понякога само месеци, друг път година (или няколко). После са първите откъси, корицата, обявяването на дата на излизане. Идва ред на купуването – намирането на точно твоята книга сред джунглата от...

Атентатите в Париж ще доведат до преразглеждане на гражданските свободи

Ако заглавието на тази статия не отговаря на истината, защо тогава в ГЕРБ няма нито един протестиращ, нито един защитник на Плевнелиев от нападките на Борисов, който предупреди президента “да си мери приказките” по отношение на Русия? Отговорът е: в ГЕРБ няма реакция не защото всички гербаджии споделят мисленето на вожда, а защото никой не смее да го сподели публично, щом се различава от неговото.

Точно това отношение в БСП се появяват небивали досега сигнали, от които е видно, че критиките срещу руското влияние в тази партия са възможни, докато в ГЕРБ-не.

Кой сега е “по-русофил” в състезанието между ГЕРБ и БСП по тази линия?- да попитам аз адвокатите на Борисов, които се хващат за спирането на руските енергийни проекти като единствен “аргумент” в защитата му като премиер, който се бил противопоставил на руското влияние?

За втори път в рамките на два дни двама души, при това емблематични за БСП, споменават в критичен аспект вековните опити на БСП\БКП да експлоатира русофилството. Първият с такова изказване стана бившият военен министър от тройната коалиция Ангел Найденов. На партийния пленум на 15 ноември той осъди „залитането към Кремъл” и „кресливата прокремълска реторика” на БСП.

Последва…мълчание. Никаква реакция. Типично пашкулиране срещу ерес, на каквото столетницата е свикнала. Защо обаче и извън нея всички мълчат? Не вярват на ушите си или на себе си, като латентни русофили, с каквито е пълно в ГЕРБ?

Соловата акция обаче май „повлича крак” . Днес, макар и далеч не толкова ясно, в подобно отношение се обозначи и Румен Овчаров (който няма нужда от представяне).

„ Не се направи нито една стъпка в БСП, за да видят какво е новото ляво – то се изроди към внезапна любов към Русия, но това може да е национална черта, а не политика. Путин ясно показа на БСП, че Москва не вярва на сълзи”, каза пред БНТ бившият колега на Ангел Найденов в същото онова правителство, само че като енергиен министър.

„ Изроди ( !) към внезапна любов към Русия”? Това малко отклонение от догмата да се говори за любовта към Русия като нещо вечно и непреходно е всъщност доста „голяма работа”, в света на доминиращия червен планктон, в който самодостатъчно живеят другарите и другарките, стъпили върху основния кит на своята легитимност: традицията на съветизацията на партията, датираща от 1919 г., когато Сталин я болшевизира и прекършва за сто години напред духа й на съпротива срещу руското мракобесие, характерен дотогава за нея.

Споменете си , че БКП до такава степен беше съветизирана в НРБ, когато антисъветизмът се смяташе за най-ужасяващото политическо престъпление за един българин, че на командата от Кремъл да се самоубие партията отговори безропотно и дисциплинирано със „слушам”!

Не просто нито един комунист ( а често безпартийните комунисти бяха най-фанатичните борци за комунизъм в личната си борба да се докажат като такива)- нито един човек в България не защити българския вожд Живков в деня на преврата и седмиците след него. Защото на заповедите от Москва тук не се противоречеше- те се изпълняваха безпрекословно. Сега , когато установиха, че не са заплашени от възмездие или репресии , се появиха много „храбреци” с претенция за „въстание” ( с каквото се заканват например на пишещият тези редове в коментарната част на блога, обещавайки разправа с моя милост, но след като Путин нахлуе тук с войските си).

Интересна е също малката подробност, че Овчаров се произнася така без да го питат ( у нас журналистите не задават такива опасни въпроси, знаят си, че не бива) – сигурен знак, че си го е намислил, което пък означава, че го е осмислил, а не импровизира по толкова основна тема.

Ще бъде интересно да проследим дали еманципацията от мантрата за любовта към Русия ще получи и други проявления под формата на подобни просветления. Но и споменатите пробиви в пашкула на русофилщината вече подсказват, че в БСП текат процеси на осъзнаване на вредата от интровертното вглеждане в миналото, което обрича БСП да се самозакопава все повече като партия без бъдеще.

Както обаче знаем добре, природата ( на политиката също) не търпи вакуум. Ако в БСП текат плахи процеси на освобождаване от преклонението пред „освободителите”, то управляващата ГЕРБ заемат освободената ниша все по – откровено. Тон за тази песен даде самият Борисов , който премина от традиционните за него поклони към Русия от името на народа в най-общия смисъл на думата, към конкретно ангажиране със защитата на Русия от …президента Плевнелиев ( и от българите, които мислят като него за агресивността на Кремъл и опасностите за България, произтичащи от нея). Но и за това се мълчи. Не е тема?!

Друго си е да се надпреварваме да предлагаме един през друг как да бъдат спрени с телени огради, че и с оръжие бежанците ( които и без това не се натискат да остават в България в резултат на „прословутото българско гостоприемство”). Ето това сега е любима тема на надвикващите се коментатори с партиен билет или журналистическа карта. Зер да сриташ хероично бежанец е по-лесно и хваща моментално дикиш пред зажаднялата за български победи публика, отколкото да посегнеш на най-милото на т.н. управляващ елит, мимикриращ като съюзник на Запада, но обърнат с влажен поглед на Изток.

Share on Facebook

Харесвам романтичната селекция на издателство „Ибис“, било то паранормални или съвременни любовни истории. Предлагат нови автори извън стандарта Нора Робъртс и може да намерите интересни предложения. По тази причина избрах „Завещанието“ на Кристен Ашли – интригуваща анотация и главни герои, минали наложената за жанра възраст. Джоузефин има страхотна кариера, мечтата на почти всяка жена. Работи като асистент на известен...