Турция свали руски бомбардировач след серия руски въздушни провокации по турската граница, първият от който беше обяснен от Москва като „грешка”. Дали се е случило точно на границата с Турция или „просто” във въздушното пространство на страната на метри от допустимото с цел да се изнервя и проверява бойната готовност на турските ВВС, това не е тема на този текст.

Факт е обаче: турски изтребители свалиха руски самолет и свалянето на маските в пропагандната война е неизбежно. Както и свалянето на картите в регионалната борба за влияние между една настояща и една бивша империя- борба, която досега беше маскирана зад дипломатически усмивки, жестове , като откриването на 23 септември т.г. на най-голямата джамия в Европа в Москва от Путин и Ердоган и пр. маскировъчни маневри.

Путин безцеремонно бръкна в старата рана в руско-турските отношение още в Крим. Ако проследите историята на полуострова през последните няколко века, ще се уверите, че Крим е бил винаги ябълката на раздора между османците и московците. През 2014 г. Путин просто реши да си я откъсне без много да се интересува какво мисли ( целият свят и в частност) регионалната сила Турция. А тя не е просто каква да е сила- ако става дума за силата като военен фактор. Турция доминира спрямо руските възможности в региона по суша, въздух и вода , измерено във войска, кораби и самолети. Сумарно Турция превъзхожда Русия по огнева мощ в региона в съотношение 1:1,5.

Анкара реагира на окупацията на Крим остро и се закле, че никога няма да признае присъединяването му към Русия. Путин се направи на разсеян и отвърна с моркова „Турски поток”. Тактиката му не сработи. Опитът на Путин да очарова Анкара чрез паралелния на „кримнаш” слалом на дружбата с Турция нямаше как да не се провали. Старата съветска традиция, илюстрирана от договора за „Дружба и братство” ( да, така се нарича!) между двете страни от 1921 г., не проработи. Няма дружба в това съперничество.

След като морковът не свърши работа, а руските въздушни провокации си просеха тоягата, тя най-накрая беше задействана.

Сега да се върнем на терена на хибридна война на Русия в България.

Българските русофили, както е известно, са повече руснаци от руснаците- поне от онези, които мислят със своите глави и си позволяват да бъдат критични към политиката на Кремъл. Каквото и да направи Путин, за българския русофил то е правилно и всяка критика към него е вредна, опасна и т.н.

Обикновено българските русофили защитават с жар и дръзновение Русия от България или руския президент ( който и да е) от българския ( ако си позволи да не е съгласен за нещо с Москва).

Ето, че българската логи(сти)чна русофилска подкрепа за непогрешимостта на Кремъл навлиза в нов, по-висш стадий. Българските русофили застават в агресивната поза на бранители на Русия и от Турция. Това щеше да е логично историческо ехо, ако до вчера не бяхме свидетели на русофилския възторг у нас от въображаемото побратимяване на Русия и Турция.

Турция, за разлика от „еврогейския съюз”, наречен така от законодателите на кремълската мода в пропагандата, беше изтъквана многократно у нас като по-умна, по-дружелюбна, по-дащна и аркадашна спрямо Русия, поради което ни са даваше като пример как се върти дружба с Великата страна. За целта ни се навираха в очите намеренията на Русия да строи ядрена централа в Турция и то близо до България, докато ние, гадните проамерикански копелета, се отказваме от АЕЦ „Белене”.

На принципа „така ни са пада” ( като не уважаваме и ухажваме достатъчно руската мечка) Турция беше изтъквана тук от русофилите като заслужено по-привлекателна дестинация за руските туристи. „Щом участваме в санкциите на Запада срещу „братушките”, то си заслужаваме руските туристи да се пренасочат към турските курорти, назидателно- мазохистично ( ще рече и патриотично по техните мерки) ни обясняваха тук русофилите.

Иначе казано, нашите русофили констатираха как турците са повече братушки на руснаците от нас и затова заслужават поздравления.

Стигаме обаче до въпроса кой на кого нанася удари в гърба. Така се изрази днес Путин по отношение на факта, че турски самолети свалиха руски бомбардировач.

Помните ли обходната маневра на Путин срещу България на 1 декември 2014 г.? Тогава той ни мина в гръб и реши в турската столица да обяви България за собственото си решение да спре „Южен поток”. Мислите ли, че случайно избра тъкмо Турция да се заяде с България и да предложи алтернативата „Турски поток”- нещо като „ако ще турско да стане, пак ще ви прецакам, щом ми се дърпате”?!

А случайно ли ескалира след това руската антибългарска кампания на политици и медии ( което там е едно и също)?

Когато Путин обяви идеята си да замени дружбата си с България с турска такава, местните русофили изпаднаха тук в пропаганден екстаз от правилността на това решение.

Сега Путин се жалва, че Турция му забила нож в гърба. А местните му слуги у нас веднага се съгласяват, че турците ( вече) не са му такива големи братушки.

Такава е жалката картинка на робуването на руската политика, което цари днес в главите на желаещите да обясняват с турското робство собственото си робско поведение пред империята, победила по нашите земи не толкова Турция, колкото българския стремеж към свобода.

Share on Facebook

Редица български автори подкрепиха във вторник протеста на Столична библиотека под надслов „Ден на гнева“ с искане за повече средства в сектора. С подкрепа и литературно четене към библиотечните работници се присъдиниха проф. Михаил Неделчев, Захари Карабашлиев, Георги Константинов, Бойко Ламбовски, Йордан Ефтимов, Петър Чухов, Деян Енев, Иван Христов, Юлия Момчилова, Юлия Спиридонова и Калин Терзийски.

Малцина са обърнали внимание вероятно, но Георги Чунчуков,  коментатор в ivo.bg, е забелязал една гавра, която може да послужи като илюстрация на тенденцията на българската журналистика да се гледа у нас и по света с все по-голямо презрение.

Ето неговата кратка реплика по темата “къде сме ние” ( а сме на 106-то място в света по медийна свобода според “Репортери без граница” и на доста по- предна позиция по свободия на медийната простотия).

Нагла провокация!

В броя си от 17 ноември т.г. в-к „България днес“ се изгаври с един достоен българин – Лъчезар Тошев. Как ли? Като написа името му под текст, на който той не е автор. Текст, който е чужд на неговия стил и речник. Текст с каруцарското заглавие „Г-н Президент, обуйте панталона!“ и подзаглавие „Избършете си сълзите и бъдете мъж.“

На такава нагла провокация не бях се натъквал досега! Омерзен съм! Да, такава е България днес!! „Съзиждана“ от вестници като „България днес“.

А ето и реалния „критичен“ стил на Лъчезар Тошев: „Съветите, създадени към Президента, макар в известна степен да са полезни, не могат да играят ролята на Форум за бъдещето. Тези президентски съвети днес не могат да решат проблема. То е все едно да се опитваме да гасим горски пожар с чаши вода. Не че е лошо, но е крайно недостатъчно и няма как да реши проблемите! Диалогът по най-важните за нацията въпроси трябва да включва всички обществени фактори, а не само пряко заинтересуваните“. В-к „Лечител“, бр. 51, 2013 г.

Георги Чунчуков

Share on Facebook

Това става ясно от публикувана снощи (в 21:00 часа) статия във вестник "Капитал", озаглавена "Търговете за ток вече са онлайн, но станаха по-непрозрачни - АЕЦ "Козлодуй" и НЕК не дават информация за купувачи и ст...

Българският писател Хараламби Марков има шанс да се включи в борбата за престижната награда „Небюла“, съобщава сайтът за фантастика и фентъзи trubadurs.com. Марков е сред предложенията за номинациите с „The Language of Knives“ – разказ, който в началото на годината беше купен и публикуван на сайта на „Tor“ – най-голямото издателство за фантастика в света. В момента тече...

„Мечтателката от Остенде“ от Ерик-Еманюел Шмит (изд. „Леге Артис“) е първата творба на френско-белгийския драматург, писател и режисьор, която чета, но определено няма да е последната. Една малка забележка – книгата съдържа пет новели. Отбелязвам го, тъй като не го пише никъде, няма съдържание, няма анотация, нищо. Бях напълно убедена, че си купувам роман, и леко се...

Затворниците получават нова защита срещу унизително отношение и условия

Продукти за 4 порции:
400г нудели
1 тиквичка
2 моркова
200г пармезан
2ч.л. сол
2с.л. зехтин
3с.л. олио
1с.л. босилек
½ лимон

Приготвяне:
Представям празнична салата от макаронени изделия и запържени зеленчуци. Смятам да я направя днес за близките си. Отделно ще си омеся питка и ще я поднеса с мед, за да спазим традицията в деня на Света Екатерина. Вярвам, че идеята ми ще ви хареса! Почиствам и измивам всички зеленчуци. Тиквичката режа на дребни кубчета. Рендосвам морковите на едро. Запържвам зеленчуковите парченца и стърготини в загрята мазнина.  Топлите зеленчуци събирам в купа. Сварявам пастата в подсолена вода. Отцеждам и добавям в купата. Зехтина обърквам с прясно изцеден лимонов сок. Добавям сол. Овкусявам салатата с дресинга. Поръсвам пармезан и босилек. Обърквам и оставям в хладилник. Сервирам в разлати чинии.

Пожелавам здраве, мир, любов и късмет на всички именници!

С руски знамена срещу исляма

Писателят Пиер Мейлак от Малта, носител на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г., ще гостува в България по време на 43-тото издание на Софийския международен панаир на книгата в НДК. Мейлак идва в София, за да представи пред българските читатели сборника с разкази „Когато изпратим деня“ (изд. ICU), с който именно печели...

С представяне на финалистите от първия конкурс на Софийския международен литературен фестивал на тема: „Дуенде, безпокойство, кеф“ ще бъде поставено началото на третото издание на най-голямото литературно събитие в страната. Своеобразното откриване на форума е тази сряда, 25 ноември 2015, от 19:00 ч. в ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс (в подлеза на...

Ок, предавам се! Путин наистина е „большой”. Със светкавичната си състрадателна реакция на петък 13-ти този месец след парижката трагедия той успя да излекува самата френска нация от най-страшното й заболяване, каквото е еврогейството, измислено като диагноза от Кремъл и повторено от путинофилистиците тук хилядократно.

Путин моментално се възползва от тежкия проблем на „леката жена” Франция. Той предложи близост, каквато до четвъртък 12-ти в днешна Русия не си представяха с френските „еврогейове”. На бомбите, с които руските самолети маркират интернационалната си помощ за Башар Асад в Сирия, руснаците започнаха да пишат „за Париж”, „за нашите” ( този път не става дума за нашистите от движението „Наши”, което силно напомня на хитлеровата младеж, имитираща комсомола на СССР). Аналогията , разбира се, отново е свързана с главния, ако не и единствен източник на национална гордост в днешна Русия: онази част от войната с Германия, която в СССР беше обявена за героична като „отечествена”, защото в предишната й позорна на Съветския съюз фаза цели две години Сталин беше главният съюзник на Хитлер и снабдител със суровини и материали, помагайки решително за разпарчетосването на Европа от нацистката военна машина.

Колко ли руски суровинен принос е имало в германските бомби над Лондон, Ковънтри и Ротердам, рушени две години методично от нацистките терористи преди да се посипят и върху съветските градове? Историята мълчи за такива „подробности”, което дава и днес възможност на кремълската пропаганда да изстисква нови и нови остатъци от прочита на удобната за Москва интерпретация на голямата война.

Българските медии, ( умствено) изоставащи до 106 място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граница” сред 180 наблюдавани по този показател държави, отново лапнаха пропагандната примамка и препубликуваха безкритично руската промяна в отношението към „еврогейовете”, илюстриран с надписите върху бомбите- „еврогейовете” мигом бяха амнистирани и обявени за „наши”. Все едно, че едно към едно се повтаря историята сътрудничеството от антихитлеристката коалиция със Сталин през втората световна война. Точно това иска Кремъл.

Чуете ли някой днес ( и у нас) да говори за вероятната, предстоящата, започналата Трета световна война с Ислямска държава, да знаете: става дума за най-модната опорна точка на Кремъл. Някои я повтарят от глупост, други – поради склонност да прогнозират ужаси с цел да не познаят и така да си отдъхнат (всички). Но и в двата случая става дума за коментатори, които припяват – волно или не- на кремълската балалайка. Защото целта на Путин е да се измъкне от кримската примка на световната изолация, в която гениално вкара огромната Русия като лакома мечка, заклещена в хралупата на дърво с пчелен кошер.

За да се представи за новия Сталин, за спасителя на Европа и цивилизования свят ( от наистина ужасните изроди, но чак пък противници в Трета световна война от Ислямска държава), Путин се нуждае от хиперболата за апокалипсиса на ситуацията, от която той и само Той може да ни спаси. На първо място и на първо време от нас се иска да забравим за безобразията му в Украйна, както вече веднъж „забравихме” за техния прецедент в Грузия.

И ето че окървавената Франция е първата, която по заповед на Путин напуска виртуално …”еврогейския” съюз. Чудо! Путин я излекува от еврогейството. Край! Францизуте вече не са еврогейове. Изцеляването им се случи в мига, в който бащински ги целуна Путин и им предложи себе си.

Ако някой от адептите на путинската пропаганда не е разбрал, ще трябва вече да се съобразява: повтаряйки мантрата за еврогейския съюз вече трябва винаги да уточнява, че тази обида не се отнася до Франция, защото Франция е призната от Путин за истински мъж.

В линка можете да разгледате и черния хумор, който струи от снимки направени в Русия, но коментирани със сарказъм, познат от времето на СССР, когато вицовете бяха единственият отдушник на народнто недоволство.

http://uzoranet.livejournal.com/2053414.html

Share on Facebook

„Понякога е по-лесно да се опиташ да забравиш.“ „Влакът на сираците“ (изд. „Хермес“) ме чакаше на лавицата с книги от известно време. Имах познатото усещане, че е от моят предпочитан тип истории, но все някоя друга я изпреварваше. Ако само знаех, че Кристина Бейкър Клайн е описала толкова хубаво съдбите на две жени, щях много...

Планетолози от САЩ са прогнозирали ,че в недалеко бъдеще , около Марс ще се появи пръстен . Резултатите от своите изследвания , учените са публикували в списание Nature Geoscience.

Астрофизици са предположили , че тъмната материя около планетите в Слънчевата система приема форма на дълги 'коси' . Статията на учените е приета за публикуване в Astrophysical Journal, а кратко резюме може да се намери на сйта на НАСА.

Япония реализира първи в своята история старт на бизнес спътник. РН от среден класс H-IIA е изстреляна от космодрума Танегасима на 24 ноември 2015 и е извела на орбита апарата Telstar 12 VANTAGE.