Парашутите на омразата и невежеството

11/26/15 20:42
(http://ivo.bg/)

Парашутите на омразата и невежеството

Имам малка реплика по въпроса за стрелбата срещу парашутисти.

Превърнах се в такъв през 1982 г. Повикаха ме запас. Никога не съм се „скатавал”. Макар наистина да страдам от морска болест, за разлика от стотици други призовани с повиквателни ( с които се видяхме на едно място в съответното Софийско военно комендантство), не се опитах да се измъкна с връзки или с медицински бележки.

След подбора на годните между нас останахме един взвод подходящи за хвърляне от хеликоптер като чували с картофи запасняци с шкембенца , призовани за целта в Пловдив. Моя милост от дете повръщаше в тролей и се налагаше да слиза за ужас на възрастните ми придружители, но се оказах сред малцина избрани екземпляри, отговарящи перфектно на изискванията.

На „стари години” , уволнил се през 1975-та като сержант (радист „малка мощност”), скочих „като поп” колкото пъти ми наредиха с парашут, образец от времето на Втората световна война. Специфичното за тези реликви беше, че бяха не просто древни, но и почти неуправляеми, особено от новобранци с две-три седмици опит. С тях падаш предимно там, където са те пуснали от въздуха- може и върху електрически кабели. Което обаче е относително добра новина в сравнение с факта, че съвременните парашути „крило” развиват голяма хоризонтална скорост и могат да те размажат в някакъв обект, ако не си в състояние да ги управляваш.

Успях да се заклещя в безпомощно състояние при едно от приземяванията в короната на дърво. Наложи да ме свалят. Не беше много героично. Имаше и запасняци, които се запънаха от ужас на изхода на хеликоптера. Трябваше да бъдат изритани от „спускача”- як сержант, който при приземяването единствен между нас получи травма. След това ни преподаваше следващия урок легнал на масата за сгъване на парашутите.

Мога да си представя колко е гадно в безпомощно състояние да стрелят по теб от земята. Това се е случило на един руски пилот в Сирия.

Стрелбата по парашутисти е забранена от международното право. Никой никога не го е спазвал обаче в реална бойна обстановка. Не е много за учудване, че и в случая с руския пилот по него са стреляли онези, които вероятно имат причина да мразят падащите от небето бомби и пилоти с парашутисти върху техните села.

Дълъг послеслов:

В едно телевизионно предаване чух моя познайник ( който по русофилски причини отказва напоследък да ми казва „добър ден”), бившия оперен певец Юлиян Константинов, да твърди следното: българите никога не сме стреляли срещу американци. Каза го екзалтирано в рамките на тезата си за безобразието да има паметник на загиналите американци в България ( които, излиза, са предали Богу дух, от простуда на гостоприемната топла българска земя). С което потвърди за пореден път, че русофилството е преди всичко форма на невежество.

Неприятната истината , за сведение на невежите, е , че срещу американските и британските самолети и обитаващите ги военни са стреляли доста българи. Включително и доброволци след населението (въпросът не е дали е било основателно, а дали е факт).

На връщане от Румъния след масираните бомбардировки на англоамериканската авиация над германските обекти в Плоещ, част от разнебитените от попадения на противовъздушната отбрана на Вермахта бомбардировачи са били лесна мишена в небето на България, която не е била обект на техните атаки. Но накрая царството ни се превръща в такава, след като надупчените от германски куршуми и шрапнели „летящи крепости” многократно са били сваляни в почти безпомощно състояние. Пилотите са били обстрелвани в случай, че са катапултирали. Оцелелите са били линчувани не рядко на земята. И все пак са оживели десетки от тях в концлагери на българска земя, за да разкажат тази гадна за нас истина.

Само че кой ти казва истината днес и тук в пропитата от проруска ненавист към американците и британците България, която им е обявила война, а не обратното. Ние живеем в държава, в която премиерът Борисов може да каже лъжата, че България била обявила война на СССР ( каза го на международен форум в София, чух го с ушите си). Тази „новина” не беше засечена от радарите на нито една медия и остана да събира праха в книгата ми „Премиер на РъБъ” и в този блог.

Какво да се чудим тогава на оперетния гняв на оперния певец, който раздава „историческо правосъдие” в националния телевизионен ефир от сцената на русофилското си невежество.

Апропо, по някаква ирония в рамките на този текст, истината е ( не като лично заяждане), е че единственият запасняк, който отказа дори да се качи на хеликоптера в Пловдив ( правейки истерична сцена), беше един оперен певец, чието име не помня, а и да помнех, едва ли бих споменал.

Напомням обаче това:

http://ivo.bg/2014/06/20/%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BA-%D0%B2-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D1%8A%D0%B6/

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2015/11/26/%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%88%d1%83%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%b6%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82/

Публикувана на 11/26/15 20:42 http://ivo.bg/2015/11/26/%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%88%d1%83%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%b6%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82/