С Опел до Средна Азия, 2015 (1): Румъния, Украйна до Сочи в Русия

Започваме още едно пътешествие с опела на Валентин. Този път целта ни е Средна Азия. В началото ще минем по северния бряг на Черно море – до Северен Кавказ в Русия. Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

първа част

Румъния, Украйна до Сочи в Русия

През 2015 година продължих да изучавам държавите източно от България. Обиколих с автомобил Киргизстан, Казахстан, Азербайджан, Южна Русия, Южна и Източна Украйна.
Преди да разкажа накратко за това пътуване, нека напомня за туристическата ми обиколка на Източна Европа и Азия с автомобил през 2014 година. Тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море. После обратно през Сибир до Санкт Петербург. Общата продължителност на това пътешествие беше два месеца и половина. Ето и три снимки от него за припомняне.

След завръщането ми се оказа, че Опела е много изпочупен, предимно от ужасните монголски пътища. Реших да не го ремонтирам и го издадох за старо желязо през есента на 2014 година. Разполагах с още един Опел Астра, също толкова стар, с който можех да продължа пътешествията си.

През 2015 година потеглих с автомобила на Изток към Средна Азия. Разгледах Южна и Източна Украйна, Южна Русия, Азербайджан, Казахстан и Киргизстан.

Изминах почти 14 хиляди километра с автомобила. Тъй като в планините на Киргизстан двигателят на Опела ми се повреди лошо, реших да не го ремонтирам и го оставих там. Прибрах се първо с влак до Москва, а после със самолет до Бургас. Продължителността на пътешествието ми беше 52 дни, а видяното около 70% от предварително планираното. На горната снимка с черна линия и стрелки за посоките е означен маршрута, изминат с Опела. Пунктира показва планирания, но неизминат поради повредата, маршрут на връщане.

В Румъния разгледах градовете Браила и Галац,

защото са свързани с нашето националноосвободително движение през 19-ти век.

Южна Молдова

не ме впечатли с нищо особено: беден регион с развито селскостопанско производство, много прах и разбити пътища. Единствения град, който разгледах, беше

Вулкънещ

В Украйна

първо минах през

Бесарабия,

където живеят доста българи. Център на региона е град

Болград

Татарбунар

е малко градче в регион населен предимно с гагаузи. Това са турци, които са приели християнството, след като Русия е завладяла тези земи от Турция. Отказалите да сменят вярата си са изселени в Турция, а на тяхно място са се преселили християни от Балканския полуостров, каквито са и бесарабските българи.
В тази част на Украйна пътищата бяха в лошо състояние, но с приближаването на Одеса главният път стана по-добър.

С население от един милион

Одеса

е най-големия град в Южна Украйна. Основан е в края на 18-ти век на брега на Черно море. Определено това е един от най-красивите градове в Източна Европа. Обновена централна част, спокойни и приветливи хора, много музеи с богати експозиции. По мое мнение, в Украйна има два големи града, в които се е запазил „аристократичен“ дух. Под този термин разбирам културни традиции, които са се трупали векове наред и това личи не само в архитектурата, но и в поведението на хората. Тези два града са Лвов на запад и Одеса на юг.

Курортната зона на Одеса с плажове и хотели се нарича

Аркадия. Там не пропуснах да се изкъпя в Черно море.

Николаев

е основан в края на 18-ти век и днес градът има около половин милион жители. Развил се е като корабостроителен център на Черно море. Основната забележителност е Музея на корабостроенето и флота. Тук е завършил гимназия българският писател Алеко Константинов.
Следващият голям град между Одеса и Крим беше

Херсон

С население над 300 хиляди градът е разположен на брега на река Днепър, преди вливането й в Черно море. В този град е роден бившия ни министър-председател и настоящ председател на партията на европейските социалисти Сергей Станишев.

Плановете ми бяха да вляза в Русия и да обиколя Кримския полуостров, а оттам да продължа към Азербайджан. Но не се получи. Украинците

не ме пуснаха в Крим

и на двата гранични пункта, където пробвах да мина границата⃰.

Аскания-Нова

е биосферен резерват с животни и растения от целия свят. Създаден е през втората половина на 19-ти век от германски заселник, който е искал в степите на Южна Украйна да пресъздаде растителния и животински свят от всички континенти. Поради големите площи, за разглеждането на зоопарка и дендрариума ми трябваше повече от половин ден.

Град Геническ 

не ме впечатли, с изключение на големия плаж на

Азовско море

Морската вода ме изненада с това, че беше доста по-топла отколкото по северното ни Черноморие и слабо солена. Вероятно защото Азовско море е затворено и по-плитко.

Арбатската стрелка

е тясна ивица земя (нарича се още „коса“), която отделя залива Сиваш (някои го наричат солено езеро Сиваш) от Азовско море. Тук се сблъсках с отзивчивостта и сърдечността на украинците, от които бях очарован. Привечер, опитвайки се да изляза на пясъчните крайбрежни дюни, пробвах да прекося малка река и затънах в нея. Опелът се напълни с вода, но веднага на помощ ми се притекоха почиващи на брега, които ме изтеглиха от реката с техния автомобил. На сутринта същите украинци (две семейства на палатки), заедно с друг механик от Харков, се заеха да оправят Опела ми. Развъртяха подгряващите свещи и с превъртане на ръка изкараха водата от цилиндрите. С теглене автомобилът ми запали, а след това ремонтираха и стартера. Предложих им пари за помощта, но всички те категорично отказаха. Взеха само малки български сувенири. Двете семейства бяха украински националисти от Кривой рог. Механикът от Харков и семейството му бяха проруски настроени. Помежду си не общуваха, но докато ремонтираха опела ми си говореха като приятели.

На следващия ден в автосервиз в град

Мелитопол

ми отремонтираха развалената брава на вратата. Отказаха да ми вземат пари, тъй като това било дребна работа, а пък аз съм гост на Украйна от братска България. Самият град е с развито машиностроене, а основната туристическа забележителност е разположената на няколко километра северно

Каменна могила

Този каменен хълм е използван от древните хора като светилище, а музейната експозиция съдържа рисунки върху камъните и каменни скулптури отпреди много хилядолетия.

Запорожие

е разположен на река Днепър и с население над 750 хиляди е един от големите градове в Източна Украйна. Като развит индустриален център той е известен с предприятията си на черната и цветна металургия, както и автомобилостроенето. Най-популярни са изградените в началото на 30-те години на миналия век язовир и електроцентрала „ДнепроГЕС“. Те са били най-големите в света и са включени в направената тогава класация на новите 7 чудеса на света. От туристическа гледна точка най-голямата забележителност е

казашката крепост на остров Хортица

На това място е съществувала казашка република, която е забогатяла от таксите, които е събирала от преминаващите по река Днепър търговски кораби. На територията на републиката не са се допускали жени и дори императрица Екатерина Велика при посещението си там е могла да наблюдава острова с крепостта само от скалите край Днепър.

С население от близо един милион

Днепропетровск

е сред най-крупните промишлени центрове в Източна Украйна. Развити са ракетостроенето, машиностроенето, металургията и други отрасли на тежката индустрия. Градът е създаден през 18-ти век от княз Потьомкин и се е наричал Екатеринослав. Запомних Днепропетровск и с чудесните музеи, съдържащи множество артефакти и експонати.

Харков

е втория по големина град в Украйна с милион и половина жители. Той е крупен научен, културен и индустриален център в североизточната част на страната. Харковският университет е основан в началото на 19-ти век, а днес висшите учебни заведения са над 30 на брой. Развити са машиностроенето и оръжейната промишленост. По времето на СССР градът е бил третия по значимост индустриален и научен център, след Москва и Ленинград. През периода 1917г – 1934г. Харков е столица на Украйна, където до 1923 година министър председател е Кръстьо Раковски – революционер и политик с български произход. Централният площад на града е един от най-големите в Европа. В музеите най-интересни ми бяха английски танк от Първата световна война и експозицията в Музея на религиите.

Преминаването на Украинско – Руската граница ми отне 9 часа

Чакането от сутринта до късния следобед в горещия юлски ден беше доста изтощително. От украинската страна на границата имаше билбордове с антируска насоченост.**

Южна Русия

Белгород

е съвсем близо до границата. Населението му е близо 400 хиляди. Развити са машиностроенето, енергетиката и производството на храни. Градът ме впечатли с чистота и спокойствие, както и с обновените си сгради и новото строителство. Първата ми работа беше да разгледам диорамата „Огнената дъга“, посветена на Курската битка през лятото на 1943 година.

Заобиколих Украйна от северо-изток и изток. Пътьом разгледах малкия град Россош и село Терновка.

Новочеркаск

е столица на донските казаци. Днес в него живеят 170 хиляди души. Впечатлиха ме фактите, че по съветско време през 1962 година там е имало работнически протест против повишение на цените. Срещу демонстрантите е стреляно от силите на реда и са убити 26 човека. Чест прави на генерал Матвей Шапошников това, че отказва да изпрати танкове срещу протестиращите. Той заявява: „Не виждам пред себе си такъв противник, когото би следвало да атакуваме с нашите танкове.“(за повече подробности и за жестокостта при потушаването на въстанието – потърсете Солженицин и Виктор Суворов – бел.Ст.)

Ростов на Дон

е областен център с 1,1 милиона жители. Разположен е на река Дон, петдесетина километра преди вливането й в Азовско море. Градът е основан в средата на 18-ти век и е побратимен с нашия Плевен. Направи ми впечатление, че в краеведческия (историческия) музей имаше цял раздел, посветен на Руско-Турската освободителна война 1877г.–1878 г. и на подвига на българските опълченци, които с руските воини защитават Шипченския проход.

Азов

е малък град, разположен до река Дон при вливането й в Азовско море. Това стратегическо място го е правило значим център през вековете. Той е първият град, превзет от Русия в началото на 18-ти век, даващ излаз на голямата държава към топлите южни морета. Случайно попаднах на възстановка на превземането на азовската крепост.

Краснодар

беше следващият руски град, който ме впечатли с приятната си атмосфера. Основан е в края на 18-ти век с името Екатеринодар и като център на историко-географската област Кубан. Сега има население над 800 хиляди и се явява административен център на Краснодарския край. Този район е известен като „житницата на Русия“ заради плодородната си почва и високите добиви на зърнени култури. Побратимен е с нашия град Бургас, поради което има ресторант „Бургас“ и кино „България“. През януари 1961 година в града избухва стихиен бунт срещу социално-икономическата политика на съветската власт. По време на протестните действия случайно е убит един ученик в 10-ти клас, след което демонстрантите разбиват и разграбват имуществото от сградата на областния комитет на комунистическата партия.

Анапа

е 70-хиляден курортен град на северо-източното черноморско крайбрежие. Градският плаж беше претъпкан с почиващи. Северно от града има над 10-километров пясъчен плаж, до който са построени много хотели, нещо подобно на нашия Слънчев бряг.

250-хилядният

Новоросийск

е най-голямото руско пристанище на Черно море. Разположен е амфитеатрално по бреговете на голям залив, към който се спускат хълмовете на Северен Кавказ. Развито е производството на цимент и машиностроенето. Мекият климат способства за развитие на лозарството, което позволява да се произвежда едно от най-търсените вина „Абрау-Дюрсо“. Първата забележителност, която посетих в града беше планетария, подобен на нашия в град Смолян. По-интересно ми беше, обаче, разглеждането на военния крайцер „Михаил Кутузов“. Той е построен в началото на 50-те години на миналия век, а от 2000-та година е кораб-музей.

От неголемите куроротни градове по руското черноморско крайбрежие най-много ми хареса

Геленджик

Със своите паркове, пешеходни алеи, малки ресторантчета, хотели и хубава плажна ивица градът е чудесно място за спокоен отдих. Разположен е по бреговете на Геленджикския залив, който е с формата на гъба. На това място е имало гръцка колония векове преди новата ера. Регионът е присъединен към Русия след Руско-Турската война от 1828г.–1829г.

Крайбрежието в посока юг към Сочи

се оказа доста развит туристически район. Там планините на Кавказ се спускат към Черно море и осигуряват топъл средиземноморски климат. Общото ми впечатление е, че при вливането на всяка планинска река в морето се образува залив с пясъчна ивица. Съществувалите на тези места села и рибарски селища сега са оформени като малки курорти с нови хотели и множество почиващи. Пътят е планински с много завои и преминава през центровете на курортните селища. Всичко това водеше до големи задръствания и се пътуваше много бавно. Едва в района на Сочи пътищата станаха широки с тунели и шофирането вече беше леко и приятно. На юг растителността става тропическа, но за сметка на това хубавите пясъчни плажове намаляват. Морската вода вече е доста топла, но каменистите плажове са отвратително неудобни.

60-хилядният

Туапсе

е пристанищен и курортен град, който не можа да ме впечатли след като вече бях разгледал красивия Геленджик.

Със сигурност мога да кажа, че

Сочи

е „перлата“ на руското черноморско крайбрежие. Очевидно, около зимната олимпиада през 2014 година в модернизирането на града и региона са вложени много пари. Сега това е един красив съвременен град с тропическа растителност, големи хотели, чудесни паркове и пешеходни зони. Инфраструктурата е обновена и модернизирана. Но определено мога да сложа една „черна точка“: плажовете са с големи камъни и крайно неудобни за ползване, особено при влизане в морето. Това неудобство не може да се компенсира от приятната топла вода.
В античността районът е бил колонизиран от гърци, след което е в състава на Римската империя и на Византия. През средновековието става част от Грузия. По-късно тези земи са под контрола на Турция, а от първата половина на 19-ти век са присъединени към Русия. Сочи има близо 400 хиляди жители и освен световноизвестен курорт е и транспортен център. В района се отглеждат цитрусови плодове и чай. Развита е предимно хранително-вкусовата промишленост. Освен руснаци, в града живеят и много арменци. Виждах доста автомобили с арменски номера.
Разглеждането на града започнах от възвишението, до което има кабинкова въжена линия.

В района на

Красная поляна

е развит планинския и ски туризма. Това селище е разположено в голяма долина прорязваща планината Кавказ, на около 50 километра от Сочи. По склоновете на планината са прокарани множество въжени линии с кабинкови лифтове. По време на зимните олимпийски игри през 2014 година в района се проведоха голяма част от състезанията.
Лично на мен най-много ми хареса

етнографското селище „Моята Русия“

Този архитектурен ансамбъл включва типични исторически сгради от различни региони на Русия. Може да се направи далечна аналогия с нашия етнографски комплекс „Етъра“ край Габрово.

В района е изграден модерен курортен комплекс с луксозни и скъпи хотели, наречен

Есто-Садок

Носи такова име, защото в края на 19-ти век тук са се заселили естонци.

Разгледах

курортните селища Адлер и Лазаревское,

разположени на брега на Черно море.

Маршрутът ми продължи през

Северен Кавказ

и опознаване на руските републики в този регион: Адигея, Карачаево-Черкеската република, Кабардино-Балкария, Северна Осетия, Ингушетия, Чечения и Дагестан.
Следва продължение: Северокавказки руски републики, Азербайджан, Калмикия, Казахстан, Киргизстан.
Юли – Септември 2015 година
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: Авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

⃰Защо украинците не ме пуснаха в Крим.
Техните граничари ми обясниха, че месец по-рано е приет нов закон, съгласно който мога да премина границата само ако имам издаден специален пропуск. За такъв трябвало да се върна 170 км. в Херсон, да подам заявление и да чакам 5 дни, какъвто бил срокът за издаването му. Никой не гарантира, че ще ми издадат такъв пропуск. Ако все пак го получа, съм бил длъжен да се върна обратно в Украйна, защото ако съм продължил в Русия през Керч, това се считало за незаконно напускане на Украйна. При последващо влизане в страната им съм подлежал на административни санкции, включително конфискуване на автомобила. Явно по този начин правителството се опитва формално да представя Крим за украинска територия.

Добавка и от редакцията: съгласно всички международни договори, както между Русия и Украйна, така и тези, в които учатсват други страни (например Будапещенския меморандум, с който се гарантира териториалната цялост на Украйна, заради което пък тя се отказа от ядрените си оръжия) – Крим е неделима част от Украйна. В момента Крим е окупиран незаконно от Русия. Затова всеки опит за навлизане в Крим без разрешението на Украйна е незаконен.  Можете да сте сигурни, че това няма да е вечно и Крим ще бъде върнат – дотогава искрено не ви препоръчвам да влизате незаконно не само в Крим. Благодаря на автора, че не се е опитал да влезе в окупирана територия по незаконен начин.

**Виж горната бележка (с една звездичка*и добавката) за по-добро обяснение

Автор: Валентин Дрехарски

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=63830

Свързани новини: