Мари Пено, Марин Льопен че наемем и пак че те изнасилим

Има една модна мантра, обединяваща като плячкосана от тях мандра мандарините на публичното говорене на външнополитическа тема с вътрешни проекции у нас напоследък. Тя сближава от известно време насам уж разнородни, ако не и антагонистични породи публични говорители. Това е херостратовската радост от „края на либералния модел”. Като негов антипод им се привижда подхвърленият от Кремъл пропаганден кокал за края на „еднополюсния свят” и разцентрованата многополюсност (разбирай, край на американското водачество с намесата на Русия др.). Но този път искам да поставя акцента другаде- предимно върху Европа и в местната й провинция от двете страни на Балкана.

Кой ли не се упражнява в България да философства в тази посока. Дали обаче посоката на разсъжденията е чак толкова вярна, както изглежда в опростените схеми на тържествуващите коментатори? Европа е слаба, казват те. Няма лидери, като Шарл Дегол ( да се опънат на американците, подразбирай), вайкат се май всички. А арабистът Боян Чуков, известен с любовта си към всичко руско, буквално ридае над трупа на тевтонския дух и на Шилер в Германия, където- о ужас- мъжете казвали в социологическите анкети, че предпочитали да домакинстват, пред това да ходят на война. Апокалипсис за мачизма – ленинизма на Чуков и компания, захранване с хетеросексуални лозунги от Кремъл.

Не се виждат доброволци да спорят по въпроса и това е част от кризата в дясното, за която така усърдно и ръка за ръка работят леви, левеещи, т.н. центристи, царисти и какви ли не още гастролиращи по медиите артисти.

Най – удивителното е, че системно провалящите се социалисти от много години у нас ( и по света, както се видя тези дни във Венецуела) не могат да се похвалят с никакъв успех нито в управлението, нито в някаква локална битка, но са сред най-очарованите от дясната националистична вълна в Европа, която им се привижда като манна небесна. Защо? Ами защото тя сбъдва в мечтите им лелеяното цунами, което най-после ще помете онзи либерализъм, който самите те не можаха да изместят със своите „социалистически ценности” от европейската сцена.

Получава се точно като във вица за Вуте и сексуалните му закани към Пена, които щял да осъществи дори ако се наложи да наеме някой потентен за случая изнасилвач.

Не е новина, че разни другари и другарки употребяват чужд ресурс за своите цели, греейки си ръцете на огъня на нечие нещастие с надежда най-сетне да въдворят световния ред, който обещават на народните маси още докато са били в пелени. Практиката на т.н. народни и прочее фронтове – не случайно във Франция сега тя се възпроизвежда от Националния фронт с претенциите вече за (интер)национално водачество на един кафенеещ интернационал с поглед към Москва – е достатъчно показателна в това отношение. Идеята е да се обединят всички гравитиращи около революционните им обещания опортюнисти , за да бъдат употребени, подчинени, претопени и накрая обезглавени в името на един „по-справедлив строй”.

Нещо подобно, без да влизат в пряко сдружаване, се опитват днес да постигнат битите и гонени от властта почти навсякъде в Европа левичари. Уж щяха да палят искрата на революцията в Гърция, но бързо се отказаха, когато стана дума за притопляне на супата, с която да нахранят народа си- световният огън не става за подобни градивни баналности.

Назад и надолу тръгна радикално и радикалното испанско левичарство ПОДЕМОС.

И ето, че във Франция, след кървавата диря на тероризма и на гребена на невижданата от десетилетия бежанска вълна в Европа десният популизъм на Марин Льопен постигна изборна победа на първия тур на местните избори. Другарите и другарките социалисти у нас изпаднаха във възторг, че някой друг е на път да осъществи мечтата им да изнасили Пена – Льопен зарадва с тази перспектива нашенския соцвуте.

Български другари и другарки, сред които много представителен е Андрей Райчев, гурото ( съкратено на руски ГРУ-то) на коментаторския корпус за бързо регенериране на дърти соцблянове, громи по всички медийни канали(зации) останките от европейската либерална цивилизация. За целта обаче не използва сърпа на успехите на социализма, защото такива няма. Употребява заплахата от полумесеца на ислямизма, рикошираща като чук върху прогнилия либерализъм.

Професор Михаил Константинов, вече от десни позиции (както ги разбират феновете на Борисов) от своя страна налива черни прогнози като кафяви въглища в същата пещ. За целта картинно определи кризата в Европа и Сирия като световна, обяснявайки я с пренаселеността и изчерпването на световния ресурс, както става в пренаселен със самоизяждащи се насекоми в буркан. Пътьом се изказа похвално за твърдото поведение на …Румен Петков от АБВ, сочейки доказания пехливанин на бойното политическо поле за пример в политиката в противовес на жалките реформатори, един от които днес призова да напусне парламента, щом искал да минава в опозиция. Похвалата си за пехливанина, част от руската тройка с Борисов и Първанов, изрече часове преди гласуването, довело вчера до оставката на правосъдния министър Христо Иванов, предизвикана от прекия сблъсък със същата тази АБВ, която имало изгледи да помете БСП, според професора.

Но какво да се чудим на гербаждилъка, щом от политици, избрани с либералната бюлетина , като Петър Москов ( може би сега е нетактично да се припомня това в контекста на събитията, но тактичността явно не ми е силната страна), чухме подигравателни изказвания срещу “либералите от центъра на София”.

Откъде тръгнахме обаче- от радостта на левите у нас, че някои могат поне виртуално на да наемат Льопен да изнасилят либералната Пена, за което самите те не са достатъчно потентни. И стигаме до общия им фронт днес с всекиго и с всички, които искат същото под предлог, че либерализмът на Европа им идвал в повече.

Какъв е изводът от този сбор ( за да не кажа сбирщина, че да не обидя конкретни мъдри говорещи глави)? Питам за сбора , понеже професорът е математик. Изводът се набива сам на очи, освен ако кокошата слепота не се е превърнала в трайно увреждане за заслепените от прекаляването с телевизионните прожектори.

Щом толкова много мераклии да се справят с либерализма на Европа се сдружават с тази едничка цел, пустият му либерализъм ще да се окаже май доста жилав. Всички са срещу него, а продължава да шава. Не ще да пукне и това си е. Ще се наложи май още дълго време всякакви другари и негови гробари да почакат, преди да издъхне от раните и родилните си петна ( каквито винаги е имал).

Колко дълго ще агонизира? По мои лични спомени досега- около 60 години. Горе-долу толкова време, още от люлката, слушам подобни прогнози за неизбежната смърт на прогнилия капитализъм. Да са живи и здрави „пророците”, за да си научат най-после уроците ( на историята) .

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител