Вие си мислите, че свещеният бръмбар скарабей се е качил и се търкаля върху гнусновонящо топче от слонско лайно:




Но скарабеят напълно основателно смята, че е победил конкурента си в борбата за брачното ложе, хранилката и яслите на своите деца. 

Презрението на съвременните хора към свещените бръмбари скарабеи по интересен начин свидетелства как в преследването на прогреса много бързо сме забравили какво са означавали за нас животинските изпражнения. Само да напомня, че допреди 150-200 години с тях са се измазвали/изграждали къщите по селата.

Но по-важното е, че животинският тор  е основа на аграрната революция, при която се преминава към интензивна обработка на земята. Допреди това не са знаели за торовете и е трябвало да оставят изтощената земя да почине необработвана няколко години, за да се възстанови.  Революцията на торното земеделие е променила картата на Европа и й е дала историческите завоевателни перспективи.


Биологико-митологическа справка:

Скарабеят е вид едро насекомо, които достига до 2.5 сантиметра. Наричат ги още торни бръмбари или бръмбари-лешояди, понеже се хранят с животинска тор и разложена плът. И мъжките, и женските скарабеи оформят топчета тор. Женската снася в тях яйцата си, след което те биват заравяни в земята. Когато се излюпят ларвите, те се хранят от торните топчета.

Скарабеите са символ на възкресението и са придобили тази си слава най-вече с това, че когато ларвите пораснат, бръмбарите излизат изпод земята, сякаш от нея се раждат.
Египтяните са вярвали, че свещеният бръмбар е символ на здравето, на закрилата на висшите сили и на безсмъртието.

“На Коледа стават чудеса! Путин поздрави България! Призова ни да сме сплотени, единни и силни!”

Това лъжливо заглавие във виртуалния официоз ПИК, публикувано на 25 декември миналата година и опровергано от моя милост като измислица на московските слуги само часове по-късно, беше също така разобличено като част от манипулация, разиграна в доста сайтове, списвани на български и от колегата Иван Бедров в Клуб Z. Въпреки това шумната и неуместна като коледна пиратка лъжа красеше челото на „агенция” ПИК дни наред.

Днес, на 3 януари 2016 г., от лъжата на ПИК вече няма и помен. Лъжците са постарали да изтрият следите в интернет. Но такива все пак остават.

В Eпицентър.bg http://www.epicenter.bg/article/Putin-ni-pozdravi-za-Koleda-Balgariya-i-yuruskiyat-tryabva-da-sa-sploteni-za-da-sa-silni/88598/7/0

В Petel.bg http://petel.bg/V-Kolednoto-si-obrashhenie–Putin-pozdravi-Balgariya-__138981

В Pan.bg http://www.pan.bg/view_article-5-327606-PUTIN-POZDRAVI-BYLGARIYA-ZA-KOLEDA-BYLGARIYA-I-RUSIYA-TRYABVA-DA-SA-EDINNI-ZA-DA-BYDAT-SILNI.html

В bgnews168 http://bgnews168.com/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8/ , на който се позова ПИК на 25 декември 20154-та.

Лъжливците обаче не могат да се стърпят нова лъжа да не сътворят- със същия креслив тон:

ЕКСКЛУЗИВНО в ПИК! Французите искат Путин за президент

Автор: ПИК

23:20 | 02.01.2016

“Руският президент се фокусира върху решаването на най-важните проблеми, по-голямата част от руснаците го виждат като лидер, това, което липсва във Франция”, това пише бившият депутат от Народното събрание на Франция, Кристиян Вансте в статия за списание “Булевард Волтер”.

“Французите поглеждат с носталгия и надежда към Владимир Путин. Човек от такъв калибър е необходим в нашата страна, ако искаме да я вдигнем на крака. Френската позиция към Русия трябва да се промени, това е необходимо, ако искаме да сме добре”, допълва още Вансте”.

http://pik.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82-news460855.html

Четейки заглавието човек би си помислил най-малкото, че има заслужаващо доверие социологическо проучване, според което мнозинството французи искат Путин за свой президент. А защо не и да се е състоял грандиозен митинг на площад „Сталин” в Париж, на който направо да е поискано от множеството сталинизмът да се възцари във Франция чрез избирането на новия Сталин за президент на Франция!

Бегъл прочит на продължението на изопачената новина показва дори в самия текст, че става дума за мнението на един французин, известен путинист, бивш депутат, глобяван с 3000 евро за пропаганда на хомофобия. Същият се казва Кристиян Ванест \ Christian Vanneste ( а не Вансте, както не особено грамотните лъжци са написали в техния текст). Обаче „карай да върви” пропагандата – който се хванал, хванал! Важното е натегачите на Путин да отчетат дейност пред началниците в лова на български шарани на кривата им кукичка.

Давам си сметката, че мога пак да подплаша ПИК, след което да свалят и тази лъжа от сайта си. Това обаче не е толкова важно. По- интересен е въпросът защо Борисов се къпе в жълтата светлина на подобни „медии”, които го величаят с не по-малко лъжливи заглавия и хиперболи, от цитираните по-горе.

Ще се съглася, но само частично, с отговора на този въпрос, който в едно студио даде Борисов, заявявайки ловко, че не можел да забрани на никой да го харесва, както той харесвал един испански футболен отбор, макар великите му футболисти вероятно да не са чували за него. Да, обаче е едно да харесваш някого, а друго е да му позволяваш да се самозадоволява публично с името ти и да ти върши мръсната работа по охулване на опонентите, оставайки на този фон „целия в бяло”. При този контраст говорим не за харесване, а за изнасилване.

Има „малка” разлика. Или за Борисов е едно и също?

Share on Facebook

Руската фалшива демокрация се изражда вече и във фалшиво производство на стоки, с които режимът в най-богата на природни ресурси държава в света се опитва да прикрие факта, че не може да изхрани населението на империята със собствени усилия при рязко снижаване на стоките от Запад.

Превод от руски за ivo.bg на статията от rosbalt.ru, Васил Костадинов
http://www.rosbalt.ru/piter/2015/12/28/1476124.html

Рафтовете на местните магазини са пълни с фалшификати. Цените на храните продължават да растат, а качеството им пада. Трудно се намират истинско мляко, сметана, масло, колбаси, дори и хляб.

Защитниците на правата на потребителите отбелязват, че една трета от стоките в родните магазини са приготвени в разрез с нормите. Най-често се фалшифицират храните. Кризата, в която страната отново се набута, както и президентския указ за въвеждане на контрасанкции, само изостриха ситуацията. След като забраниха доставките на говеждо, свинско, пилешко, мляко, зеленчуци и плодове от Съединените щати и Европейския съюз, фалшификати наводниха пазара.

“Росстат” ежемесечно регистрира ръст на цените на храните. Положението е различно в различните региони, но като цяло за страната, от началото на годината цената на хранителните продукти се увеличи с 15%. Този скок е безпрецедентен и е пряко свързано с намаленото предлагане на вносни продукти, както и принудителната смяна на доставчиците на хранителни продукти.

Пазарът реагира на ембаргото с ръст на потребителските цени. За първите 11 месеца най-голямо е увеличението на цените на зърнените и бобови култури (44.9%), захарта (42,7%), слънчогледото олио (30.4%), плодовете и зеленчуците (30.7% ). В края на годината значително се повишиха цените на пресните домати и краставици – 1,7 пъти и 1,3 пъти, съответно, както и на зелето – 9,9%. Цените на рибата и морските дарове са се увеличили с 29,5%, на месото и птиците – с 15.4%, млякото и маслото – почти с 14%, на яйцата – с 18.2%, на хляба и хлебните изделия – с 14,3%.

Но продуктовото ембарго доведе не само до по-високи цени. Санкциите вместо да стимулират ръста на вътрешното производство, повлякоха драстично намаляване на качеството на продуктите. Това се признава дори от страна на властите.

В скорошно интервю за “Комерсант” министърът на земеделието Александър Ткачьов недоумява: “Защо си затваряме очите за боклуците по рафтовете, които не можем да заменим? Мисля, че това е неуважение на търговците към себе си и към собствения народ”.

Според изследователския център “Ромир”, през миналата година броят на руските потребители забелязали изчезване от пазара на някои много познати марки хранителни стоки е нараснал до 43%

(година по-рано тази цифра е по-малко от половината). 39% от руснаците забелязват влошаване на качеството на продуктите през 2015 г.

Северозападният регион има своя специфика. Преди въвеждането контрасанкциите в местните магазини имаше широка гама скандинавски продукти. Замяната им с родни аналози се оказа много трудна.

Влошаване на качеството на храните констатира и “Роспотребнадзор”. В агенцията акцентират на факта, че тези продукти са вносни. Според Анна Попова, директор на агенцията, през първата половина на годината службата е иззела 720 тона некачествени хранителни продукти, от които 465 тона – внос. Това означава, че на всеки 10 килограма некачествени продукти, 6,5 кг. са вносни.

Според ръководителя на системата за доброволно сертифициране на “Качество и екология” Юлия Шеина, след въвеждането на антисанкциите, качеството на храните се е влошило. Асортиментът, както в големи мрежи, така и в малки магазини, е намалял. Липсват продукти с които руснаците са свикнали.

Шеина припомня, че качеството на хранителните продукти в Русия, никога не е било високо. Например, до 60-те години по ГОСТ в колбасите е можело да се добавя натриева селитра. Просто стандартите за храните винаги са се адаптирали към условията, в които живее обществото.

В момента ситуацията е такава, че големите търговци изискват от производителите евтина продукция. В крайна сметка, търговските мрежи трябва добавят своя процент и да реализират печалба. В резултат на това, производителят трябва да търси по-евтини съставки или изцяло да промени рецептите. Например, млечен протеин в млечните продукти се заменя с растителен – палмов или кокосов. За добавяне на теглото на птиците се инжектира гел, който се състои от солена вода и добавки. Яркочервеното месо от сьомга показва, че рибата е наблъскана с химически добавки. В такива случаи продуктът не може да се нарече натурален.

Проблемът за намаляване на качеството се изостря от липсата на специализирани лаборатории. Почти никъде не се прави точен анализ. Система за стандартизация е унищожена. Много фирми поръчват експертизи на “приятелски” организации, за които не е трудно да направят “правилното” заключение.

“Каква е ситуацията с хляба? “Росстат” просто не знае колко мелници и хлебопроизводители има в страната. Изникнаха огромен брой малки частни предприятия. Никой не знае от какво брашно правят хляб, защото никой не ги проверява. Трудно се проверяват и големите хлебозаводи, макар всички да говорят, че с тях всичко е наред. Оказва се, че потребителят е принуден да се доверява само на това, което казват представителите на хлебозаводите”, – казва Шеина.

При въвеждането на антисанкциите, властите заявиха, че това е шанс за местните производители да се докажат. Но, след като се отърваха от чуждестранната конкуренция, местните предприятия престанаха да обръщат нужното внимание на качеството.

“Росконтрол” редовно разкрива фалшива продукция, често вредна за здравето.

Особено остър е проблемът с фалшификатите при производството на млечни продукти. На рафтовете нарастна броят на родните “млекца”. Но качеството на стоките често е съмнително. Припомняме данните на “Росстат”, че вносът на палмово масло и неговите фракции за 10-те месеца на 2015 г. е нараснал с 25.1% и е 702 хиляди тона. Анализ на 40 проби от масло и сирене, направен от “Росконтрол”, доказа замяна на млечни мазнини с растителни, по-специално с палмово масло, в 70% марките.

Експертиза на деветте най-известни марки сметана показа ужасяващи резултати: само два вида отговарят на всички изискванията за безопасност и качество. В три от пробите са намерени опасни антибиотици, страничен ефект от които е глухота. Имат токсичен ефект и върху бъбреците, храносмилателната и нервната системи (причиняват световъртеж, гадене, повръщане, диария). “Росконтрол” направи експертиза и на сирена при популярните марки. Оказа се, че 15 от 20-те марки са фалшификат.

За катастрофалната ситуация с млечни продукти говори и председателят на “Петербургски контрол” Всеволод Вишневецкий. Ако по-рано подправяха предимно скъпи продукти, сега фалшифицират дори киселите и пресни млека. На рафтовете можете да намерите мляко, в което няма млечна мазнина. Вече е регистриран случай, при който дете опитало това мляко, получава алергичен оток.

Нарушения са установени и при проверка на хлебни изделия. “Росконтрол” тества 17 различни продукта – анализирани са хляб, питки за хамбургери и хот-дог. Резултатите от тестовете показват, че по-голямата част от пробите от бял и черен хляб съдържат 2-3 пъти повече сол от разрешеното за деца, и от нормите препоръчани за възрастни. Значителни отклонения са открити при протеините и мазнините в белия и черен хляб. Това може да се дължи на ниското качество на използваните суровини или неспазване на рецептите.

По програма “Качествен контрол” са анализирани 27 варено-пушени колбаси, 18 от които се оказват фалшификат. Според резултатите от изследването, в пробите попаднали в “черния списък”, са намерени необявени съставки, които производителите добавят за да намалят разходите за производство – соя и колагенов протеин, механично обезкостено птиче месо, животински кожи, нишесте и различни влагозадържащи агенти, които помагат да се увеличи теглото на продукта за сметка на водното съдържание, намаляващо себестойността му.

Според съпредседателя на Съюза на потребителите “Росконтрол” Александър Борисов, налице е умишлена заблуда на потребителя. “С увеличаване броя на фалшивите продукти, смятаме за необходимо да се повишат наказанията за такива нарушения”, – заявява Борисов.

Въпреки това, в Руския институт за потребителски изследвания не мислят, че на пазара на хранителни стоки има драстична промяна в качеството.

“В допълнение, не е ясно какво е роден продукт. Ако е направен с руски труд, но с чужда техника, това руски продукт ли е или не? Ако е със 70% вносни съставки, но се произвежда в Русия, какъв е? От Индия внасяме осолени корнишони, но ги консервираме в Русия. Тези краставички руски ли са или индийски?” – чуди се председателят на Висшия съвет на РИПИ Ирина Виноградова.

На 21-ви декември Съветът на ЕС продължи санкциите срещу Русия с шест месеца – до края на месец юли 2016 г. Русия също няма да сложи край на забраната за внос на продукти от Съединените щати и Европа. Това означава, че кривата на качеството на продуктите ще продължи снижаването си.

Share on Facebook

Пламен Асенов
23. 09. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100604789/velikite-evropeici-aleksandar-fon-humbolt

Някои възторжени почитатели го наричат „последният ренесансов човек”. Други казват, че е „последният енциклопедист на Европа”. Трети го смятат за „Аристотел на ХІХ век”. Хареса ми също едно заглавие на съвременна статия, според което той е „най-влиятелният учен, за когото може би никога не сте чували”. Ако се съди по онова, което научих напоследък за живота и дейността на великия немски географ и пътешественик Александър фон Хумболт, всички тези описания и още много подобни на тях, са верни. На мен обаче все пак ми се понрави най-много една дума, която се свързва с него и го описва и като учен, и като човек едновременно – животохолик.

Йозеф Елснер, Полонеза

Животохоликът Александър фон Хумболт е роден през 1769 година в Берлин, столица на Прусия. Дядо му е офицер, който за заслуги получава дворянска титла. Баща му също е военен, достига чин майор и се отличава в тъй наречената Седемгодишна война. Това е един голям, но не чак толкова известен в България сблъсък около средата на ХVІІІ век между големите европейски страни, в който участват и много техни колонии. Той е така всеобхватен, че по-късно Чърчил го нарича „Първата световна война”. В случая бащата на Хумболт е участвал в сблъсъците в самата Европа, които са основно между Германия и Австрия за областта Силезия. Така или иначе, след като се уволнява от армията, Александър Георг става камерхер на принц Фридрих, бъдещият пруски крал Фридрих Вилхелм І. Той се жени за богата вдовица – Мария Елизабет фон Холведе, заедно с нея получава прекрасния замък Тегел, а малко по-късно и двама сина, които прославят фамилията Хумболт. Големият, Вилхелм, е известен политик, философ, филолог и лингвист, а малкият – Фридрих Хайнрих Александър е учен-енциклопедист, който издига географията на съвършено ново ниво, развива ботаниката, геологията, физиката, явява се нещо като баща на геомагнетизма, климатологията, океанографията и още други чудни науки, занимава се с етнография, лингвистика, социални въпроси, дипломация, алпинизъм, вулканология. Като основна цел на живота, ученият си поставя задачата да събере целия известен земен свят в една голяма книга, наречена „Космос”. Ето какво пише той самият по този повод: „Главният импулс, който ме насочваше, беше искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили”. Първата част от „Космос” излиза, когато Александър фон Хумболт е на 76 години, а четвъртата – когато е на 88. Петата част остава недовършена, защото смъртта го отнася на 90, но не е ясно още колко части предвижда той да сътвори, за да сметне този венец на живота си за завършен. Не вярвам обаче да е смятал скоро да спре. Достатъчно е да спомена, че за всичките близо седемдесет години от първата си истинска научна публикация, той написва не 6, и не 66, а 636 книги. Така са наредени нещата в този свят – някои стават професори с една брошурка и цял живот ние, данъкоплатците, ги храним за това, други издават събрани съчинение в 20 тома и никой не ги чете, защото са класици, а трети, като Хумболт, създават направо цели библиотеки – при това от интересните.

Йозеф Елснер, Симфония, оп. 11

По времето, когато Александър фон Хумболт се ражда и расте, светът е все още завладян от епохата на великите географски открития. Нови земи, нови растения и животни, нови вулкани и морета, нови представи за земята, нови знания, нови идеи – всичко това се трупа и човечеството го гледа със зяпнала уста. Също както го гледа и малкият Александър. „Аптекарчето” – викат му в къщи, защото събира разни камъчета, треви и буболечки, изучава ги и ги подрежда в една от стаите на замъка, чиито стени са покрити с географски карти. Той получава изключително добро образование в къщи, а на 18 отива във Франкфурт на Одер, в чиито университет учи нещо като сегашната икономика. Любопитството му обаче е огромно и той посещава допълнително лекции по медицина, физика, математика и история на древния свят. Две години по-късно се прехвърля в Гьотинген, където учи класическа литература, история, естествознание, химия, ботаника и математика, както и старогръцки. Пътува из Германия и резултатът е първата му научна публикация, посветена на рейнските базалти. Запознава се с учения Георг Форстер, заедно с когото пътува из Англия и Франция. Форстер е участник във втората експедиция на капитан Кук и с разказите си го запалва по идеята за тропиците. След завръщането си, Хумболт сменя още няколко университета. Първо в Хамбург учи езици, търговия, ботаника и менералогия, после отива във Фрайбург, следвайки страстта си към геологията, след това в Йена се захваща с анатомия и астрономия, а накрая кара и търговска академия в Бюсе. Всичко това се развива в период от четири години и е свързано с желанието на Хумболт наистина да реализира идеята, за която пише доста по-рано в писмо до приятеля си Шилер: „Връзките между науките са така тесни, че всички те, даже тези, които се считат за по-малко важни, трябва да бъдат прикрепени една към друга така, както полипите към скалата”. Това желание не го напуска цял живот и той започва да го реализира от недрата на родната Прусия, като става минен инспектор. През 1794 година умира майка му, която е против желанието му за пътешествия. Александър фон Хумболт получава от нея солидно наследство от 85 хиляди талера и вече може да тръгне към мечтаните тропици. Работата му се урежда обаче едва четири години по-късно, когато заедно с френския си приятел Еме Бонплан получават благословия от испанския крал да изследват Новия свят. Така започва знаменитото пътешествие на Хумболт в Латинска Америка, което някои описват като „второто откриване на Америка” – този път за науката и чрез науката.

Йозеф Елснер, Меса, оп. 81

Пет години след тръгването им, двамата пътешественици, които някои вече считат за мъртви, акостират отново в Европа и веднага както те самите, така и резултатите от пътуването им стават истинска сензация. Тук само ще изброя някои най-важни сред тези открития: създадени са карти на непознати досега територии от Южна Америка; потвърдено е съществуването на водна връзка между реките Ориноко и Амазонка; със съвременни методи и инструменти е определено точното положение на редица географски обекти; създадена е първата геотектонска карта на континента; събран е огромен по обем материал за неговата метеорология; родена и развита е идеята за височинната географска зоналност; създаден е хербарий от 6 000 растения, 1 800 от които абсолютно непознати на науката до момента; има събрана зоологическа колекция и описани нови за науката животни; съхранен е безценен материал за етнографията, историята, езиците и политическото състояние на част от регионите в Америка. Може да се продължи още много, но и казаното дотук дава достатъчно ясна представа за какво говорим. След завръщането Хумболт се установява в Париж, където привлича известни европейски учени за проучване и огласяване на резултатите от експедицията. Така се ражда „Пътешествие в равноденствения свят през 1799-1804” – книга от 30 тома, с богати и прецизни илюстрации, с карти от всякакви видове, със сведения и изводи практически във всички сфери на знанието. Както можете да се досетите, издаването на поредицата продължава цели 27 години. „Аз се стремя да представя картината на природата в нейната цялост и да покажа взаимодействието на природните сили, но и да възпроизведа това наслаждение, което човек, способен да чувства, получава от непосредственото съзерцание на тропическите страни” – това пише Хумболт в знаменитата си книга „Картини на природата”, но то е напълно валидно за всичките дела на неговия живот.

Йозеф Елснер, Анромеда, увертюра

Няма да ви описвам наградите и почестите, които Хумболт получава по цял свят заради резултатите от американската си експедиция. Но макар пред него вече да са отворени всички пътища, той никога не успява да реализира мечтаното пътуване из Африка. За сметка на това обаче, макар вече 60-годишен, пътува и прави проучвания в Централна Азия. Експедицията е финансирана от руския цар, носи нови научни успехи, но завършва с горчилка в устата, защото свободолюбивият Александър фон Хумболт се ужасява от положението на руските крепостни селяни и изобщо от условията на живот и работа в империята. По-късно ученият се връща в Берлин и там, с безкрайната си енергичност, въпреки напредналата вече възраст, се отдава на три занимания – дипломация, научни лекции и писане на книгата, която смята за венец на живота си – „Космос”. Биографите му твърдят, че той работи наистина без отдих, но и постоянно е съпътстван от едно „измъчващо безпокойство” – човекът, който иска да свърже всички науки една с друга, вижда как пред очите му те се развиват много по-бързо, отколкото човешкото съзнание може да възприеме и обобщи. Въпреки това безпокойство, зает с важните си дела, които пък му дават сили, Александър фон Хумболт доживява почти до 90 и не спира да работи до последния си ден. На 6 май 1859 година го намират спокоен и мъртъв в леглото му, а до него бележка, на която пише: „И така се свършиха небето и земята с всичкото, което е в тях”.

Йозеф Елснер, Страстите на нашия Господ Исус Христос

Поговорката "Една птичка пролет не прави" е много популярна сред българското народонаселение и се използва под път и над път, за да обезкуражава и обезсърчава редките му представители, желаещи да подобрят своят бит, мироглед и ...

Читателите , които следят моите авторски изяви знаят, че дори в собствения си блог избягвам да се бия в гърдите колко и къде съм препубликуван или поканен да говоря ( дори бивам упрекван, че не обявявам предварително телевизионните си изяви- редки, но от сърце). Ще цитирам обаче днешната рубрика на ”Дневник” за най-четените текстове в сайта през миналата седмицата не за друго, а за да акцентирам върху това каква е главната тема, интересуваща мислещата медийна аудитория в България, принудена да се групира виртуално около няколко острова на свободата в интернет, атакуван и заливан напоследък все по-агресивно от клонингите на жълтата преса и манипулативните телевизии.

„Коментар на доц. Кристиан Таков за Доган-Местан и Анкара-Москва, текст на Иво Инджев за за Москва и агентите й в ДПС, както и панорамна снимка на София в секундите след настъпването на Новата година, направена от Витоша, са сред статиите, които са събрали най-голям читателски интерес през изминалата седмица.

Ето и традиционната класация на “Дневник” за десетте най-четени материала (справката е направена в 19 часа на 2 януари):

1. Не си ти, когато си прост (или още за Доган – Местан) – 33 149 прочитания

2. Москва освети агентите си в ДПС и загуби следващите избори в България – 29 434 прочитания”

Ако съм „познал” важността на темата на деня, си позволявам да посоча още един въпрос от изключителна важност, който вече съм осветил в ivo.bg. Това е руската пропаганда, срещу която се опитвам да направя нещичко както в блога си, така и като част от екипа на новосъздадения в ЕС международен екип за изобличаване на руската дезинформационна война и нейния разнороден, хибриден характер.

Ако пък в България имаше управление, което се чувства част от усилията на Европа да се противопостави на тази война, българските медии, които я обслужват предано, вероятно щяха да получат сигнал, че има една книга, издадена през 2015 г., заслужаваща вниманието на любознателните. „Нарича се „Течна дружба 3. Руските хибридни войни против България и българите през вековете”. Защото днешната руска хибридна война срещу България и Европа си има своите исторически корени и те трябва да се познават от онези, които й се противопоставят.

Такива сигнали обаче не се забелязват на българския управленски хоризонт и 2016-та се очертава като поредната година на българската капитулация пред руската идеологическо-псевдоправославна инвазия. „Подгряха” я вече обилните и безкритично поднесени по телевизиите кадри на канонизирането на руски светец на българска земя на фона на модните в Москва руски мундири с георгиевски лентички. След което ни заплашиха, че се готви поредната визита на руски патриарх в България, сякаш целуването на ръцете му от страна на нашия премиер през февруари 2013 г. не беше достатъчна демонстрация на преклонената българска главица в „духовната” ниша , в която сме поставени на колене пред доминиращата в столицата ни и в други важни градове съветска монументална символика.

Голяма е темата за обгазяването на България със идеологическия бъркоч от класически руски шовинизъм, с елементи на руския монархизъм, комунизъм, панславизъм, антисемитизъм , хомофобия, йерархично-династичен див капитализъм и антизапада истерия от кухнята на Путинизма. Този могъщ дъб (или дубина, гьостерица на български ) има своите корени. За да бъдат разбрани, трябва също да се знае нещичко за готвачите в тази кухня.

Един от нейните казани е РИСИ. Край него Путин е поставил своя доверен кашавар , въоръжен с дубината като бъркалка на отровното биле. Това е генералът от времето на КГБ Леонид Решетников, шеф на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Същият РИСИ дефилира редовно в София на изложението на книгата с отделен щанд с руска пропагандна книжнина, опакована предимно като православна.

Мислите ли, че най-случайно разпространителите на заразата, която по времето на комунизма се обозначаваше ( с обратен знак срещу Запада) като „ идеологическа диверсия”, в България се оказват благо маскирани като нашенски библиотекари и издатели с професорски титли? Направо миролюбиви убийци на истинския национален български дух, въоръжени под расото с расовата ненавист на евразийците срещу европейците.

Като някакви мъдреци, пазители на особени скрижали, отлежали в тъмните стаи на руското посолство, подсигурени срещу вражески български уши и очи, въпросните рожби на библиотекарско-издателското хрисимо дело дефилират безнаказано из студията на българските телевизии – пременени , но непроменени спрямо кагебисткия заряд на мотивировката им.

Най-издайническият факт за тяхната същност е (не)видимото обстоятелство, че онези, които ги канят и им дават трибуната да си прокарват московската пропаганда или остават в сянката на (не)видимите механизми за облъчване на българската аудитория с Кремълска радиация, или се правят на незнаещи и неразбиращи кого и какво всъщност обслужват от екрана.

Авторът на тези редове, който си позволява да се конфронтира с тези „мъдреци”, през изминалата година беше напълно забранен в обществената БНТ след първо и последно участие в предаването на Георги Любенов на 10 май 2015 г., в което припомни позицията на Левски и други национални герои срещу самата идея мракобесната Русия да става носител на българската свобода ( позиция, осъдена след това в същото студио без право на обжалване от Татяна Дончева като „най-уродливата”, която била чувала).

В навечерието на 2015-та моя милост беше отстранен ( след вече отправена покана) и от участие в частна телевизия именно по темата за руската намеса в скандала с ДПС.

Междувременно ефирът беше задръстен от „правилните” тълкувания на руските пропагандни рупори с основен акцент върху отричането на руската роля в скандала на годината. Така на Бъдни вечер българската аудитория гризна първо дръвцето на постните правоверни порции за същината на станалото чрез открояването на Доган като „по-българин от българите”( може би следващ руски светец в България), защитил както никой друг Русия от Турция на българска земя. На коледната телевизионна трапеза съответно беше сервирана мазната версия за мазните борби в ДПС, гарнирана леко с вече позволени люти подправки в рамките на няколко коментара за дирижиращата ръка на Кремъл в схватката на пехливаните. Лютите подправки, както е известно, се ползват за апетит и по-лесно преглъщане на мазнотиите.

Дори не си заслужава да отбелязвам радостното квичене при ритуалното заколване на Местан, дълго отглеждан от Доган, в сайтовете на прасешката пропаганда у нас. По интересно е, че на фона на прасешката пропаганда се оказа, че до просешка тояга беше доведена шовинистичната руска медийно-улична агресия на т.н. националисти у нас, принудени да замлъкнат пред призива на Москва Доган да бъде канонизиран като по-българин от тях.

Като лична равносметка, мога да благодаря за това открояване на скромната ми персона както нон грата. Комплиментът обаче е съмнителен, защото да те признаят за страшен тежи като похвала само, когато го правят храбреци. Иначе на страхливия и курицата му се вижда сокол, от когото е по-добре да си пази пачите яйца, вместо да мъти водата на господарите на ефира.

Телевизиите канят други коментари със сходни позиции в неравната схватка с „професорите”, „библиотекарите” и „издателите”, но не и точно пък автора на „Руските хибридни войни срещу България и българите през вековете”. Идва им в повече, а дозировката е важна при всяка отровителска акция. И как няма да „внимават”- в ivo.bg се повяват забранени теми и информации, които в днешна България медиите се опитват да маргинализират, докато популяризират вездесъщите проводници на руската хибридна война срещу България и Европа.

Налага се да припомням в рамките на този блог как и къде се калява пропагандната стомана ( в която се чупи стомната на кекавата българска самоотбрана) на руската „духовна” атака срещу българите с вода от извора:

http://ivo.bg/2015/01/15/%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B2/

Share on Facebook

Ако името Тамара Мелън ви звучи непознато, то може би сте чували за обувките „Джими Чу“. Моята първа среща с марката беше в сериала „Сексът и градът“, където Кари Брадшоу открито я рекламира общо 34 пъти. Като верен почитател на всякакъв вид автобиографии, нямаше как да подмина и тази на съоснователя на компанията Тамара Мелън. Откровеността на Мелън ме грабна...