Бразилски библиотекари от всички краища на страната събират средства, позирайки разсъблечени за календар. Целта им е да подкрепят създаването на място за повече толерантност към хората с различна сексуалност, което ще бъде наречено „Библиотека на многообразието“. За каузата са необходими около 682 000 евро, четем в блога ilmiomondoespanso.blogspot.it. Дали ще ги съберат? А кой е вашият...

Имам повод да се върна към тезата (си), че възмутеният от оценката на „Ню Йорк таймс” за ДПС като проруска партия Лютви Местан без да иска постигна обратния ефект като падна от върха на партията под ударите на руската тояга Доган. Колкото и да се мъчат русофилите да скрият, че поръчителят на мократа поръчка е Москва, настървението им в надпреварата по замитането на следите ги издава все повече.

Не по-малко парадоксално е развитието по друга, по – важна (и застъпвана от мен) теза. Според нея истинското разделение в България минава не между лявото и дясното, а по фронтовата линия на отношението към Русия и нейната политика. Това се доказа вчера от самия Иван Костов, срещу когото, при всичките му кривици, съм се старал дълги години да не хвърлям камък заради нежеланието ми да се включвам в армията от желаещи да го заровят до шията и да го убият ритуално с камъни.

Дори Иван Костов да беше прав в твърдението си, че България трябва да (прескочи няколко стъпала в йерархията на дипломатическата реакция и да) изгони турския посланик, с това свое искане той попадна в окопа на ВМРО, БСП, „Атака”, Първанов и техния Доган, когото беше нарекъл основателно „проклятието на България”.

Не е едно и също да изгониш руски шпионин, маскиран като дипломат, както стана през март 2001 г. при правителството на Иван Костов ( макар и без обявяване на мотивите за екстрадирането) и съответно да натириш посланика на натовска държава, която те държи в шах на шлюза на бежанската вълна и на вратата към Азия и Близкия изток. Русия може да е важен (постколониален) фактор тук, но от нея България не е зависима географски, освен на пътя ни към Арктика- т.е. тя, за разлика от Турция, е пренебрежимо малка величина по този показател. С Русия дори и обща граница нямаме. Ако ( не дай Бойко!) скъсаме отношенията си с нея, това не ни препъва в никоя посока от движението на хора и стоки , освен по отношение на търговията с въглеводороди, от която Русия печели от нас в съотношение едно към десет

А с Турция какво да правим, как да я накажем чрез акт на отмъщение за това, че посланикът й бил посрещнал за няколко часа български политик в резиденцията си ( място за подобни срещи, а не в посолството, както твърдят вкупом отвсякъде възмутените ни борци за чистота на дипломатическите нрави)?

И как да постъпим тогава с руския посланик, който покани най-тържествено триумфиращата парламентарна група на „Атака” през 2005 г., когато тази руска организация щурмува от небитието Народното събрание и събра цели 8 на сто? Точно това беше демонстративна намеса в българската политика, показваща коя държава стои зад най-агресивния си инструмент за влияние тук, но за подобно деяние желаещи да протестират политици не се намериха- нито сред управляващите, нито откъм опозицията.

А къде е политическото възмущение у нас от факта, че руският посланик Исаков се перчи на сборище на съветофили в обкръжението на паравоенно формирование в съответните униформи, декорирани в модните за днешната агресивна Русия георгиевски лентички? Ако Местан е потърсил турска дипломатическа закрила при свалянето на охраната му от НСО, то какво да кажем за охраната на Исаков от хора в руски униформи в центъра на София!

НА СНИМКАТА: РУСКИЯТ ПОСЛАНИК ИСАКОВ В ОБКРЪЖЕНИЕТО НА ОХРАНЯВАЩА ГО ПАРАВОЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ, ЗАБРАНЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

Нима руският посланик не се меси арогантно във вътрешните ни работи като свири сбор на русофилски организации, на който настройва едни българи срещу други, наричани от него открито „маргинали” поради това, че не се харесват на Москва с искането си да се премахне съветската окупационна символика (неприятно ми е да притуря този елемент в текста си, но не си спомням Иван Костов да е поискал публично да се освободим от тези „жалони на робството и жестокостта”, както ги нарече скулпторът Любомир Далчев)?

Обикновено се казва „Господ ми е свидетел”, но аз бих призовал за свидетели читателите си ( хиляди на ден в блога ми, който отбеляза миналата седмица общо 27 милиона посещения), че съм се въздържал да взимам страна в най-яростния спор в дясното пространство. А той е тъкмо „за” или „против” Костов.

В спора „за” или „против” руската намеса в България като проклятието за България обаче не мога да не взема страна. Защото съм се посветил на този спор и имам отношение към факта, че той изобщо се води в публичното пространство, макар и заврян тук, в свободната ниша на интернет. Да се откажа от тази своя същност, градена толкова дълго и на твърде висока цена от гледна точка на личното удобство, е все едно да продам не „Нефтохим” на руската империя, а направо себе си в очите на хората, чиято подкрепа съм спечелил.

Няма да задълбавам и да направя удоволствието на онези, които до вчера се гавреха с Доган и Костов, а днес им аплодират под претекст, че са открили изведнъж колко страшна е заплахата от Турция, щом тя е вече скарана с Русия.

Но понеже всички се крият зад термина Национален интерес, който внезапно им се видя най-застрашен от юг, да се опитат да сравнят параметрите на заплахите, но не потенциалните, измислените в лабораториите на КГБ и неговия филиал Д(АН)С, а реалните.

Ако случайно прозрат например, че България продължава да се мята в мрежите на енергийната си зависимост от Изтока, създадени по време на съветската окупация, да сложат тази тежест на кантара срещу хипотетичната турска карта, с която така гръмко ни плашат в момента. Да, тази карта също трябва да бъде следена при надцакването, но тя олеква дори само по един показател, като енергийното заробване от страна на дядо Иван. От него, апропо, Турция може да помогне да се освободим поне частично като транзитираща държава – може и със собствена користна цел да го прави, но нима не бива да се възползваме според правилото „двама се карат, трети печели”?

Ако турската държава се меси тук с опити да влияе върху едно малцинство, като българските турци, то какво да кажем за облъчваните с русофилия българи от мнозинството! Това заразяване продължава с нескритата цел прозападните хора в България да бъдат държани в подчинение като малцинство – нещо, с което руския посланик открито се хвали като постижение след 45 години съветски колониализъм и препънат от него преход на Запад с обърнати глави назад и на Изток, твърдейки, че обичащите Русия българи били повече от останалите.

Може ли някой изобщо да каже нещо за обратния знак на руската пропагандна инвазия? Колко „години на Турция” в България е имало, или на „Анкара в София”? Кажете ми, за да ги сложим на този кантар само за последното десетилетие, когато тук живяхме под знака на „вечната дружба” с нашите колонизатори (през 2008 –ма „Година на Русия”, после „Година на Москва в София” и т.н.), дефинирани като освободители от турското робство с близо век и половина давност, но чиито престъпления срещу България и българите от епохата на последвалата съветска окупация дори не се коментират в междудържавните отношения. В тях доминира принципът на изнасиления, на когото изнасилвачът се подиграва, че не е девствен.

И още нещо, турската опасност за България е нещото, с което живеем поколения наред и беше особено активно употребявана за нашето снишаване пред съветското „присъствие” тук, което всъщност ни насъскваше на каишката, дърпана от Москва. Да вмениш на българина, включително на пишещия тук, любов към Турция, е абсурд. Но да откажеш от раболепието им към една друга чужда държава болните от преклонение към съветските окупатори днешни българи е още по-трудно поради една основна причина: робът робува по своя воля. Насила свободен човек не можеш да го направиш.

А на онези, които Ботев нарича идиоти и които ще се опитат да залеят (автора на) този текст с обичайните за тях храчки под формата на псувни, закани, русофилски лозунги за вечната дружба и обобщения за своето болшинство, отговарям в аванс: с фанатици не споря.

Share on Facebook

These are the marvelous paper creatures made by the children taking part in the A Group for Children’s...

"Добрата" Библия и "лошият" Коран

Калина Георгиева е възпитаник на XIX френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Франкофон по образование и по убеждения. Развива френската школа по-късно в изучаването на  дисциплините Политически науки на френски език в Нов български университет и Право в Софийския университет, които разнообразява с престой във Франция през летата и едногодишен студентски обмен в гр. Бордо....

Изпълнителният директор на Hachеtte Майкъл Пич споделя опита и виждането си за бъдещето на книгоиздаването, на което все предвещават тъжна участ и скоропостижен край. За книгата като едно от най-съвършените изобретения на човека, за електронния й вариант, за състоянието на пазара и оптимизма, който оживява благодарение на днешните янг адълт читатели… Не  пропускайте да прочетете мнението на...

"Изтече едва час, час и нещо и робът загина край стените на двореца. Никой обаче не вдигна трупа му. Но скоро образът му се вкопа в съзнанието на друг роб, който смирено се яви пред лицето на господаря си, за да получи и той разрешение да пожертва незначителния си живот за неговото спасяване. Робът разпалено обясняваше, че не притежава нищо на този свят, освен оскъдния си живот..."* Виждал съм онези хълмове и планините само през лятото. Така Повече [...]

"Не можем да живеем с мюсюлмани"

Сексизмът и легитимирането на сексуалния тормоз (Поглед към "Фейсбука" на Радан Кънев)

Хиляди поляци отново протестираха срещу правителствените реформи

"Кьолн" в криво огледало

Турция въвежда разрешителни за работа за сирийските бежанци

Преди точно половин година страната ни е изнасяла към съседите точно ПЕТ пъти повече електроенергия, отколкото това се прави днес, показва индикаторът на Електроенергийният системен оператор (ЕСО - ТУК). Ето картинката от тази сутрин:

Преди точно половин година страната ни е изнасяла към съседите точно ПЕТ пъти повече електроенергия, отколкото това се прави днес, показва индикаторът на Електроенергийният системен оператор (ЕСО - ТУК). Ето картинката от тази сутрин:

Продължава централноазиатското пътуване с опела на Валентин – започнахме с Украйна и руските кавказки републики, а последния път обиколихме Азербайджан. Днес през Калмикия ще стигнем Астрахан.

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

четвърта част

От Азербайджан през Калмикия до Казахстан

В предишните части от пътеписа „минахме“ през южна и източна Украйна, след което разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ.

Азербайджан

В предишните части от пътеписа „минахме“ през южна и източна Украйна, разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ, след което направихме обиколка на Азербайджан.

С Опел до Средна Азия, 2015

четвърта част

От Азербайджан през Калмикия до Казахстан

От Азербайджан влязох в Русия и пътувайки към Казахстан минах транзит през Южен Дагестан, тъй като вече бях разгледал региона покрай брега на Каспийско море. Спрях се в град Кизляр, разположен в северната част на тази република, до границата с Чечения.

Кизляр

е основан в началото на 18-ти век като руска крепост на река Терек. Има интересен Градски исторически музей и Музей на казашкия бит и култура. Кизляр става известен на света през 1996 година, когато тук е извършено нападение от чеченски терористи и са взети заложници, при което загиват над 50 човека.

Мемориала в памет на загиналите граждани при чеченския терористичен акт през 1996 година

Музеят на историята на град Кизляр

Република Калмикия

Калмикия е разположена северозападно от Каспийско море и заема територия от 76 хил. км² (2/3 от площта на България). Населението е само 300 хиляди души. Икономиката се основава на животновъдството, леката промишленост, добива на известни количества нефт и природен газ, машиностроенето. Моите впечатления са, че това е доста беден регион на Русия.
Бих казал, че

калмиките са монголците в Европа, изповядващи будизма

Калмикският език е сроден на монголския. Този народ се е заселил в Европа след татаро-монголските нашествия. През 17-ти и 18-ти век тук е съществувало Калмицкото ханство, което е водело успешни войни с казахите и с татарите в Кубан и Крим. През 70-те години на 18-ти век ханството е ликвидирано и окончателно присъединено към Русия. През съветския период съществува Калмикска автономна съветска социалистическа република. От 1992 година Калмикия става република в състава на Руската федерация. Най-висшето длъжностно лице се нарича Глава на Републиката, а не президент. Парламентът носи наименованието Народен Хурал, също както е в Монголия.

Степите на Калмикия

ми се видяха неплодородни и безлюдни. В източната част на републиката те преминаваха в същинска пустиня.

Моят Опел в степите на Калмикия

Минах през

градчето Комсомолски,

изключително бедно и неблагоустроено селище с пет хиляди жители.

Селището Комсомолски

Столица на Калмикия е Елиста,

град с малко повече от 100 хиляди жители. В превод името означава „Пясъчен“, явно от полупустинния терен. Градът се смята за главен център на будизма в Европа.

„Алтън Сюме“ или „Златната обител на Буда Шакамуни“ е главният будистки храм в Елиста

Пагодата „Седем дни“ на централния площад в Елиста

Като турист забелязах уважението на калмиките към Пушкин. При своето посещение в региона той е написал няколко стихотворения, посветени на „калмика – приятел на степите“, или пък на красивата калмичка, към която не е проявил обичайната за него активност при среща с хубава жена.

„Златната врата“ се явява главен вход на централния градски парк

Най-известният гражданин на Елиста е

Кирсан Илюмжинов

През периода 1993г.÷2010г. той е президент и глава на Република Калмикия. От 1995 година е президент на Международната шахматна федерация.

Беше ми интересно да науча, че от началото на 90-те години на миналия век шахмата е въведен като задължителен за изучаване предмет в училищата. В Елиста е изграден град на шахмата „Сити-чес“ и Дворец на шахмата. През 1998 година в града се проведе 33-тата световна шахматна олимпиада.

Един от площадите в Елиста

Паметникът на Елян Овла – калмикски народен певец и разказвач

Като турист, бих нарекъл региона северозападно от Каспийско море „Пустинята на Европа“

Това са неплодородни степи с песъчлива почва и ниска пустинна растителност. На някои места си беше истинска пустиня с пясъчни дюни и пресъхнали солени езера. Това са териториите на Северен Дагестан, Калмикия и Астраханска област.

Пресъхнало солено езеро

Път през полупустинния терен

Астрахан

има над половин милион жители и е разположен в началото на делтата на река Волга при вливането й в Каспийско море. Градът е завладян в средата на 16-ти век от армията на руския цар Иван Грозни, след разгрома на Астраханското ханство. Астраханският Кремъл е построен през втората половина на 16-ти век. Градът е побратимен с нашия Русе.
Основните икономически отрасли са корабостроенето, добива на газ, енергетиката, производство на оборудване за нефтодобива, преработката на риба, хранително-вкусовата промишленост. Голям е броят на висшите учебни заведения и театрите. В Астрахан има генерални консулства на Иран, Казахстан и Туркменистан.

Централният площад е разположен до стените на Астраханския Кремъл и носи името на Ленин

Жилищен квартал край един от ръкавите на река Волга

Храмът „Успение“ и камбанарията са част от архитектурния комплекс Астрахански Кремъл

Особено приятна беше вечерната разходка по дългата крайбрежна алея. На оформените малки площадчета по протежение на тази алея свиреха оркестри, пееха вокални групи и хората танцуваха под звуците на музиката. На крайбрежния площад при паметника на Петър І група от четирима възрастни певци изпълняваше популярни руски песни, а двойки танцуваха.

Двойки танцуваха под звуците на музиката и песните на четирима вокалисти

Няколко стотин метра по-надолу свиреше рок-оркестър и младежи играеха рокендрол. На сцена певица изпълняваше популярни европейски песни. Имаше множество мимове и танцьори.

Девойки от танцов клуб играеха и раздаваха рекламни визитки

Въобще, по цялата крайбрежна алея по протежение на 2 километра течеше безкраен купон с множество забавления. Беше събота вечер.

Над река Волга след залез слънце – Астрахан

Пренощувах в автомобила на улицата, там където бях паркирал. На разсъмване потеглих към границата с Казахстан. Много се учудих, когато се наложи

да пресека един от ръкавите на Волга по понтонен мост

За минаването на половин километър по този понтон трябваше да платя такса от 3 лева.

С Опела преминавам по понтонния мост, пресичащ един от ръкавите на Волга

Преминаването на Руско – Казахстанската граница стана неочаквано бързо и лесно.

Следва продължение: Казахстан, Киргизстан

Юли – Септември 2015 година
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: Авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Автор: Валентин Дрехарски

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Още пътеписи от близки места:

1. С Опел до Средна Азия, 2015 (3): Азербайджан
2. С Опел до Средна Азия, 2015 (2): От Черно до Каспийско море през Северен Кавказ
3. С Опел до Средна Азия, 2015 (1): Румъния, Украйна до Сочи в Русия
4. С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно – втора част
5. През Иран с Опел (4): През Астара, Бандар-е Анзали, Рещ, Фюман, Мазулех, Рудбар и Казвин
6. Самара – най-ужасното пътуване
7. Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(8): От Волгоград до Казахстан
8. От Владивосток до Чита (част 6 от „С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно“)
9. От Улан Уде (Бурятия) до Байкал (част 7 от „С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно“)
10. През Иран с Опел (1): Историческо въведение
11. През Грузия с Опел (2): Мцхета – Военно-грузински път – Тбилиси
12. През Нагорни Карабах с Опел

Продукти за 4 порции:
4с.л. мюсли
4ч.ч. кисело мляко
2 банана

Приготвяне:
Мюслито е хранителна смес, съдържаща предимно белени овесени ядки. Диетолозите определят Мюслите като здравословна храна, заради богатото съдържание на витамини  от група B и фибри. Аз си го купувам, защото обичам да хапвам купичка зърнена закуска с кисело или прясно мляко. Понякога си правя ето тези курабийки с мюсли . Необходимите продукти за днешната рецепта са мюсли, кисело мляко и банан. Вземам четири купички. Слагам във всяка по супена лъжица от зърнената храна. Добавям кисело мляко. Покривам купчиките с чинийки. Оттеглям настрани за няколко часа. Необходимо е ядките и останалите продукти да набъбнат. След това покривам със слой от бананови кръгчета. Надявам се да ви се хареса този вид закуска.

„Друговремец“ (изд. „ProBook“) на Диана Габалдон някак си премина незабелязано в България. Съдейки по това, че само първата книга от поредицата е издадена у нас, явно масовият хайп я е подминал на родна почва. Но ако сте от онези романтични души, които харесват зелените хълмове, необятните пространства, ветровитото време и идеализираната представа за огромни мъже с...