Класация на Ozone.bg/kniga–za–teb – 4 януари – 10 януари 2015 г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. 50 места, които да посетите в България през 2016 г., Колектив, Пейка БГ 3. Здраве от аптеката на Господ, Мария Требен, Кибеа 4. Яж, моли се и обичай, Елизабет Гилбърт, Прозорец 5....

В началото на седмицата държавната корпорация Росатом се похвали с рекорд в производството на електроенергия от атомни електроцентрали (АЕЦ), постигнат през изминалата 2015-та година, в историята на федерацията. По този повод реших да се...

Няма да скрия, че обичам мъфини и често си правим такива вкъщи с двете ми дъщери. Вкусни, шоколадови (поне при нас те са предпочитани) и забавни за правене! Не се учудвам, че това приятно занимание сближава четири момичета, които иначе са доста различни. Лин е твърде плаха и трябва да свири много часове на цигулка,...

Третият роман на Робърт Галбрейт, който ще носи заглавието „В служба на злото”, ще бъде на българския пазар на 14 март 2016 г., съобщават от издателство „Колибри“. Автор на поредицата с главни герои детектив Корморан Страйк и неговата изобретателна асистентка Робин Елакот е самата Дж. К. Роулинг, пишеща под псевдонима Робърт Галбрейт. В третата книга Страйк ще...

Създателят на мечето Падингтън Майкъл Бонд днес навършва 90. За да отпразнуваме рождения му ден, нека си припомним как любимият на малки и големи деца герой е изглеждал от 1958 г. до 2016 г. Всичко започва през 1956 г., когато Майкъл Бонд купува малко плюшено мече за коледен подарък на съпругата си. Тя го нарича...

Европейският съд разреши на работодателите да четат чатовете на служителите си

Над 11 000 роми са били принудително евакуирани от лагерите във Франция

Kukeri – this is an old Bulgarian tradition. In the beginning of the year men dress in scary...

Еврокомисията обсъжда заплахите за демокрацията в Полша

Русский монитор

Автор: Виталий Портников

Превод за ivo.bg Васил Костадинов ( снимките към оригиналния текст на руски могат да бъдат разгледани на линка  http://rusmonitor.com/top-5-kriminalnykh-del-putina.html )

Ако въведем в Google «Putin and…», услужливата търсачка помага на потребителя и добавя «organized crime» (организираната престъпност). Гръмките заглавия за мафиотския характер на руските власти, които доскоро минаваха за слухове или за частни разследвания, се появиха на първите страници на световните медии.

Забележително е, че най-голямата промяна в общественото мнение не е свързано с това, което Путин направи през последните 12 месеца като лидер на Русия. Облаците над него се сгъстиха след действията на правоохранителните органи на две чужди страни – Великобритания и Испания, не без участието на руски и чуждестранни активисти и журналисти.

Лавината от разобличения тръгна в началото на 2015 г. – в Лондон, 34 дни вървяха съдебните слушания за смъртта на Александър Литвиненко, беглецът от ФСБ, който умря от отравяне с полоний в Англия през 2006 г. Нa тези изслушвания официално бе обявено евентуалното съучастие на руското правителство и лично на Путин.

През май, испанската прокуратура поиска от съда разрешение за повдигане на официални обвинения за пране на пари срещу 27 души, сред които високопоставени руски официални лица. Някои от тях имат бизнес или имоти в Испания. В списъка са депутат от Държавната Дума, бивш министър-председател и бивш министър на отбраната. Разследването обръща специално внимание на тесните връзки между предполагаемия лидер на престъпната група Генадий Петров – влиятелна фигура в Санкт Петербург, и вътрешния кръг на Путин.

В началото на декември, германският канал ZDF излъчи два филма за Путин. Първият се нарича “Човекът на властта Путин” – цялостен портрет на руския президент, с факти и кадри, които са вече известни. Другият филм – “Московска следа”, свързва случая Литвиненко с разследването на испанските прокурорите – филмът разказва как покойният Литвиненко се е опитвал да проследи връзката между Путин и организираната престъпност – точно с това се занимават испанските магистрати. И двата филма са качени на интернет-страницата на “Открита Русия”.

През 2015 г., в друг корупционен скандал, вече е замесено семейството на самият Путин. РБК публикува разследване за подозрителни машинации при сделки със земи по проект за разширяване на Московския държавен университет, в които са замесени редица влиятелни представители на бизнеса и държавни служители, ръководени от някоя Екатерина Тихонова – сочена за дъщеря на Путин. Не трябва да се забравя и разследването на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални, включително и нашумелият документален филм “Чайка”, който стана най-гледаният видеоклип на руски език в Youtube за 2015 г. В тази връзка, не можем да пропуснем интересна публикация на сайта Putinism.wordpress.com, в която анонимен автор (или група автори) прави класация на най-бруталните престъпления, които – първо независими изследователи, а сега и европейски правоохранителни органи свързват с руския президент Владимир Путин.

Топ-5 на криминалните “постижения” на Путин, или Бандтиският Петербург

През годините в служба на Отечеството, Владимир Путин извършва много велики дела и подвизи в полза на Русия. Не се знае, колко още ще извърши. Такива хора се раждат веднъж на 100 години. И все пак … Бих искал да подчертая нещо важно, което ще остане в учебниците по история. След като прегледах страниците от ранната биография на нашия герой, избрах Топ-5 на най-славните , за които трябва да знаят всички.

Делото за контрабанда на редки метали (досието Сале).

Първото си голямо назначение Путин получава през лятото на 1991 г. На 12 юни 1991 г., кмет на Санкт Петербург става Собчак. Още на 28 юни, той назначава Путин за председател на “Комитета за външноикономически връзки” (по-късно длъжността става заместник-кмет по международните връзки). За отбелязване е, че Путин много бързо изгражда такива международни връзки, от които да ви се доплаче.

Това са тежки времена – магазините са празни, хората стоят на опашки за храна, а Запада изпраща хуманитарни помощи. Путин предлага да се дадат няколко партиди суровини от държавните запаси(петрол, алуминий, дърва, редки метали и т.н.). Предлага суровините да се продадат в чужбина, а с парите да закупи храни за жителите на Петербург.

Речено – сторено. Москва дава съгласието си и Владимир Путин разпределя суровините между най- достойните кандидати. Издава лицензии, съгласува износа с митниците. Кандидатите сякаш са избрани с конкурс. Износът на 150 хил. тона петролни продукти е възложен на Генадий Тимченко и на Владимир Смирнов (две приятелчета на Вова, единият от КГБ, а другият – от тамбовската организирана престъпна група). Цветните метали изнасят Владимир Якунин и Юрий Ковалчук ​​(по-късно, до 2015 г., Якунин е шеф на “Руски железници”, а Ковалчук и в момента е директор на банка “Русия”). “Най-якият” посредник е някой си Рахимов Д.М. от “Джикоп”, поел износа на редки метали.

Джангир Мамедхасаноглу Рахимов е брат на приятеля на Путин от студентските години, Илхам Рахимов. Учат в една група, занимават се с джудо. Илхам Рахимов – важна фигура от азербайджанската (по-точно – на планинско-еврейската) диаспора, съсобственик на пазара “Садовод” в Москва (наследник на разгромения Черкизон).

През 2013 г., Рахимов написва книгата “Философия на престъплението и наказанието”. Презентацията е пред азербайджански студентите в университета в Баку.

В представянето на книгата посочва:

“Книгата се занимава с проблемите на наказателното право, свързани с престъплението и наказанието. Авторът разсъждава от философски позиции за причините и произхода на престъплението, същността на наказанието, бъдещето на престъплението и наказанието … В представянето на книгата присъстват видни дейци на науката и културата на Азербайджан, както и гости от чужбина. Сред ораторите е председателят на Следствения комитет на Руската федерация професор Александър Бастрикин”.

Фирмата на Джангир Рахимов продава в чужбина редки метали (скандий, цирконий, ниобий, и т.н.). Годината 1991-ва, не им е до философия. Продажбата на метали върви през посредници и на смешни цени. Например, продават 7 кг скандий за 72.6 марки за килограм (около 50 долара). Въпреки, че цената на световния пазар е около 100 хиляди долара за килограм.

Представяте ли си заместник-кмета на Ню Йорк да изнесе чрез приятели от азербайджанската диаспора редки метали от държавните запаси на 2000 пъти по-ниска цена от пазарната … Но иначе ги плюем за гей- браковете, и че Обама не лети със сибирски лебеди (и направо се пука от яд).

Пак по многократно занижени цени са продадени и другите суровини. Целта е ясна: разлика в цените да остане в чужбина. За кого? – Лицензиите за експорт са изготвени от Путин и неговия Комитет по външноикономически отношения. .. В резултат, 100 милиона долари изчезват някъде в чужбина, а общински съветници (т.нар комисия на Марина Сале) алармират: Путин открадва парите за храна на гладуващия град.

Пламва скандал. Депутатите пишат до всички инстанции, искат отстраняване на Путин, но изведнъж се застъпват много влиятелни хора: кметът Собчак, министърът на външната търговия Пьотр Авен. Те потвърдждават законността на всички лицензии за износ. Всичко е наред, кметът и Кремъл не виждат проблеми. Така започва елцинската корупция, която по-късно се превръща в путинска клептокрация.

Делото СПАГ (колумбийски кокаин).

Вечнозеленият храст Erythroxylum Coca не расте в Русия, а в Колумбия. Там си имат легендарни престъпни картели с частни армии, които контролират части от страната и доставят кокаин за целия свят. През 1990-те години, изгрява звездата на картела Кали. Те изтласкват картела Меделин(на Пабло Ескобар) и завземат 90% от световната търговия с кокаин.

Това е най-голямата организирана престъпна групировка в световната история: плантации, самолети, кораби, въоръжени отряди, собствена разузнавателна служба (стотици купени чиновници), сложна система за пране на пари по целия свят (банки, търговски вериги, радиостанции, борсови брокери и т.н.). Картелът Кали поема и голяма социална тежест. В родния град Кали редовно прочистват “социалната измет” – убиват и изхвърлят в реките клошари, проститутки, бездомни деца и хомосексуалисти. Избиват стотици, оставяйки бележка «Cali limpia, Cali linda» (чистo Кали, красивo Кали).

В края на 90-те години ФБР успява да разгроми картела. Основателят и ръководител на групировката Хилберто Орехуело, по прякор “Шахматиста”, е вкаран в затвора за контрабанда на 200 (двеста) тона кокаин в САЩ. Ехото от тази операция се отразява в различни места, включително и в Санкт Петербург. Там Кали има клон, в който работят най-читавите хора на града: някои В.В.Путин, В.А.Смирнов, В.С.Кумарин-Барсуков, и дори, изгряващия млад икономист Герман Греф.

Филиали са фирма СПАГ (“Санкт- Петербургско сдружение за недвижими имоти и дялово участие”) и дъщерната и – “Знаменская”АД. СПАГ получава пари от Европа (като “инвестиция”), “Знаменская”АД строи офис комплекс в сърцето на града (Невски район). Строителните разрешения се дават от кметството(от Путин), а парите – от мафията. Целта е благородна – да помогне с прането на парите. Приходите от кокаин се изнасят от СПАГ в Европа под формата на доходи от недвижими имоти в Русия. Хитро!

Путин е вторият човек в СПАГ(заместник-директор на Надзорния съвет). Другите надзорници са Рудолф Ритер (аферист от Лихтенщайн), Владимир Смирнов (познат от аферата “Суровини срещу храни”) и други сериозни момчета. В “Знаменская”АД шеф е Смирнов, вице-президент Владимир Кумарин-Барсуков (“Кум”, лидер на Тамбовската ОПГ).

По това време, Владимир Смирнов, както изглежда, е над Путин в мафиотската йерархия. Той има пълномощно от кметството (в лицето на Путин) с правото да представлява интересите на града в компанията “СПАГ”.

През 1996 г., Путин и Смирнов строят съседни вили. Смирнов е избран за председател на кооператив “Озеро”. През 2000 г., заминава за Москва и става главен доставчик в администрацията на президента.

“СПАГ” води бурна дейност до края на 1990-те години. Тогава попада в полезрението на германското разузнаване BND, а един от редовните парични преводи от картела “Кали” е под контрола на разузнаването и в офиса на “СПАГ” в Германия нахлува полиция. Хората на Путин шетат из Европа и изкупуват документи на фирмата. Една част от компроматите по неведоми пътища се озовава в Украйна. Този епизод е отразен в известните “ленти на Мелниченко” – запис от подслушване, който един от служителите по сигурността на Кучма му предоставя.

Делото “Совекс”.

През 2014 г. в съда на Южния окръг на Ню Йорк постъпва необичаен иск. Израелският бизнесмен на име Максим Фрейдзон (известен в някои среди като “Макс-Оръжейника”) иска от “Газпром” и “Лукойл” 540 млн. долара. за отнета собственост в Санкт Петербург.

Накратко: през 1995 г., Владимир Путин решава(за пореден път) да заработи малко пари. Предава ГСМ терминала на летище Пулково на достойни хора: Фрейдзон и неговия партньор Дмитрий Скигин. В действителност, те получават монопол върху зареждането с гориво на самолетите.

В същото време Владимир Путин предава в частни ръце и терминала за зареждане на корабите в пристанището на Петербург. Монополът е на фирма, в която ортаци са същите Скигин и Фрейдзон(от една страна), а от друга – Иля Трабер (с прякор “Антикваря”) и Генадий Петров (“Крокодила”). “Антикварят” е от тамбовската ОПГ, а “Крокодила”- от малишевската.

Но, както често се случва, между партньорите започват междуособици. Макс е изритан от бизнеса. “Набиват му канчето”, съветват го да забрави акциите си и да бяга от Русия, докато още е цял. Което и прави. Но това не е всичко. По-късно, довчерашните му съдружници продават отнетите акции на “Лукойл” и “Газпромнефт”.

Чиста далавера. Фрейдзон сезира съда, но това не е най-важното. Проблемът е, че през май 2015 г., Фрейдзон дава обширно интервю за Радио “Свобода”. Може би иска да привлече вниманието на медиите към делото, може би заради нещо друго. Но в интервюто изрича толкова много и интересни неща, че скоро “Свобода” изтрива интервюто(също и от кеша на Google). Причината е – искане на Фрейдзон заради получени заплахи за живота и здравето му.

Какво е интересното в това интервю? – Гангстерският Петербург на 90-те, поглед отвътре. През 90-те Фрейдзон познава лично Путин и му носи подкупи за разни услуги. Путин не взема парите лично, това е задача на негов помощник – някой си Леша(Алексей) Милер. Забавни спомени, как се подготвя операция за установяване на контрол над зарядните станции на Пулково. Путин яростно се пазари за всеки процент от комисионните, и как патологична му алчност изненадва дори опитните търговци на мафия.

Много е поучителна историята, как Путин заедно със зарядните станции за самолети и кораби, предава на мафията всички доставки на гориво за автомобилите в града (чрез т.н. ПТК – “Петербургска горивна компания”). Предоставят и градската петролна база “Ручьи”, бензиностанциите, а бандитите доставят монополно бензин дори на милицията на Санкт Петербург.

Остава да добавим, че сред лидерите на мафиотския монопол за снабдяване на града с бензин отново са същите лица, които са и в “СПАГ”: проверените кадри Владимир Смирнов и Владимир Кумарин.

Друг, който стремително се изкачва чрез ПТК е помощникът на Путин Генадий Тимченко(с прякор “Гангрената”). Хора като Фрейдзон, Смирнов, Скигин поемат продажбите (в пристанището, в Пулково, по бензиностанциите в града), а Гангрената оглавява предлагането на едро на горива в града. В действителност, той контролира Киришската рафинерия, собственост на “Сургутнефтегаз”. В града други доставчици на горива тамбовци просто не допускат.

След като Путин става президент, с Гангрената стигат още по-далеч. Прибират не само рафинерията, а и целия “Сургутнефтегаз”. От 2002 г., имената на собствениците на “Сургутнефтегаз” (третата по големина руска петролна компания) са строго засекретени, и всички опити да се разбере кои са, са неуспешни. Освен това, всеки който се опитва да ги научи, попада в различни трудни житейски ситуации.

Струва си да разкажем и съдбата на лидера на тамбовци Кумарин (Кум), вице-президент на ПТК. Според Фрейдзон, между Путин и Кумарин през 90-те има “добри работни отношения”. През 90-те години и началото на 2000 г., Кумарин се чувства много уверен, наричат го “Нощният губернатор” на Санкт Петербург. Едноръкият инвалид (губи едната си ръка в покушение) е известен меценат и благотворител – плаща отливането на камбаната за Казанската катедрала.

Дори се снима във филма на приятеля си Невзоров “Конна енциклопедия” (в ролята на Людовик XIV).

През 2007 г., облаците над Кум се сгъстяват. В едно от последните си интервюта (на свобода) през юни 2007 г., казва, че “преди година и половина” се е срещнал с Александър Литвиненко, поговорили,

“стори ми се много разумен”. През този период Литвиненко пише досие за връзките между Путин и тамбовската престъпна групировка. Вероятно, лекомислено се изтърва за срещата.

В допълнение, в Петербург се разгаря поредното преразпределение на пазара на горива. По-специално, “Газпром” проявява интерес към бензиностанциите в Санкт Петербург (които преди се контролират от мутрите от ПТК).

През август 2007 г., Кумарин внезапно е арестуван. Обвинен в рейдерство(отнел някакъв магазин). Получава 14 години. След това, през 2009 г., му лепват още 15 по друго дело – за изнудване. Общо близо 30г. През 2013-14гг., правят опит да му припишат и 2 убийства (едното – на ГалинаСтаровойтова) и един опит за убийство. Засега неуспешно. И все пак, предвид възрастта му (той вече е почти на 60), малко вероятно е някога да излезе от затвора.

Чадър над казината.

Какво е мафията без казина? Кокаинът и бензинът са нещо хубаво, но казиното – това вече е нещо свято.

И така, в края на 1991 г., Собчак възлага на Путин да организира хазартния бизнес в Санкт Петербург. И той го организира. Кметството е издало куп разрешения за отваряне на казина, но всички в продължение на години работят на загуба. Не могат да излязат на печалба. Всяка вечер, играчите оставят планини от пари, а печалба (и данъци в бюджетна) няма. През 2000 г., Путин издава автобиографична книжка, която споменава този факт – ами, ние (със Собчак) направихме грешка, не знаехме и не можехме да си представим какво е “черна каса”. Затова, от казината градът не получава нищо.

Путин баламосва читателите. Кметството на Собчак знае отлично какво е “черна каса”, рушвети, подкупи. Нещо повече, те лично познават собствениците на казината. В интервюто за радио “Свобода”, Фрейдзон заявява, че Путин познава лично Михаил Мирилашвили(“Миша Кутаиский”), собственик на най-големите мрежи казина в града “Конти груп” и игралните зали “Джакпот”.

Когато Собчак губи изборите през 1996 г. а Путин е отстранен от длъжност, великият руски вожд и изправящ страната на крака, известно време се крие във вилата на Миша Кутаиский (страхува се от репресии от новите власти). Но след това всичко се оправя – Чубайс го урежда в Москва.

В действителност, хазартът в Петербург при Путин е печеливш и плаща данъци. Но не в бюджета, а в джоба на Путин. Лицензът за казино е 100 хиляди долара. Плащахме всички, но парите събира доверен човек на Путин – неговия телохранител Роман Цепов(Бейленсон) по прякор “Рома-Продуцента”. Авторитет от тамбовската организирана престъпна група, който в свободното си време продуцира кино-филм (серила “Бандитският Петербург”). Беше голям пич …

Как се запознава с Путин?

Възниква необходимостта от охрана на заместник-кмета. Приватизира параходството, а няма охрана от службите. Кметството наема частната охранителна фирма на Рома. Разбира се, в интервю Цепов скромничи. Неговата роля не е ограничена до лична охрана. Намират общ език с Путин и Рома се превръща в основен посредник при даването и взимането на подкупи, и “медиатор”, който има пряк достъп до Путин (особено, когато става президент). През 2004 г., той дори се опитва да посредничи за мирно уреждане на случая “Юкос”.

Но, разбира се, Путин, Сечин, Тимченко и Ко не мислят да изпуснат активите (и свободата) на Ходорковски. Тази ненужна медиация погубва Рома. През септември 2004 г., той е отровен със силна радиоактивни отрова. Каква отрова – става ясно едва след убийството на Литвиненко. Симптомите напълно съвпадат.

5.Делото Литвиненко.

Като за начало – няколко думи за това, кой всъщност е покойният. Александър Литвиненко е бивш офицер от ФСБ, идеен и принципен противник на Путин още от първите дни на неговата власт. Живее в Лондон като политически емигрант. Специализира в разследването на най-тъмната страна на путинизма. Например, взривовете в жилищни сгради в Москва и други градове през 1999 г., по време на предизборната кампания на Путин.

Терористичните атаки са няколко, те нагнетяват страх и омраза към чеченците. Втората чеченска война вече се разгаря, и върху нея кандидатът Путин гради рейтинг. Други възможности, различни от войната за популяризирането му няма, защото до момента никой не го познава (с изключение на тесен кръг от петербургски чекисти и престъпници). Стратегията работи, подкрепата за войната в Чечня (и за Путин) расте заедно със страха от ислямските терористи.

И все пак, в тези експлозии има един странен епизод, който разрушава цялата официална версия. На 22 септември 1999 г., благодарение на бдителността на обикновен наемател, в Рязан е предотвратена поредна експлозия (хексогенът вече е заложен в мазето на жилищна сграда, но го откриват). Освен това местната полиция скоро арестува по фоторобот тези, които залагат торбите с взрив.

Изведнъж се оказва, че това са агенти на ФСБ, изпратени от Москва. Заповядват да ги освободят, а действията им са обявени за “учения”. Твърди се, че са изпратени да тестват бдителността по места, а в чувалите има захар.

ФСБ не назовава имената на агентите. Не е обнародван план. В Рязан никой не знае за “ученията”. Не знае и министърът на вътрешните работи Рушайло, който половин час преди обявяването на “ученията”, съобщава по телевизията, как неговите подчинени са намерили хексоген и са предотвратили терористичен акт.

Литвиненко е активен поддръжник на версията, че няма никакви “учения”, а опит за реален терористичен акт. Домовете не са взривени от чеченции, а от ФСБ по заповед на Путин. Това, той описва в книгата “ФСБ взривява Русия”, излиза и едноименен филм, който все още е строго забранен за разпространение в Русия.

През последните години от живота си Литвиненко подхваща нова тема: връзките на Путин с наркомафията. Според Литвиненко, Путин и тамбовската ОПГ участват не само в пране на кокаинови пари (фирма “СПАГ”), но също и в търговията с наркотици. Заедно със заместник-кмета Путин, те организират транзита на колумбийски кокаин през пристанището на Санкт Петербург. Путин и неговият помощник в кметството – бившият офицер от КГБ Виктор Иванов (сега – ръководител на Федералната служба за контрол на наркотиците Русия) разпъват чадър над наркоканала.

Това е доста обширно и скъпо разследване. Литвиненко пътува до Испания, среща се с лидери на тамбовската престъпна група, много от които се преместват да живеят там след 2000 г. Работи с хора, които дешифрират записите на Мелниченко за ЦРУ, с бивши колеги от ФСБ. Събира досие, част от което е публикувано през пролетта на 2015 г. от съда в Лондон. От материалите следва, че основният борец с наркотрафика в Русия (Виктор Иванов) и шефът му Путин са истински наркобарони.

Един нюанс не позволява делото на Литвиненко да бъде внесено в съда. Неговото разследване не е съвсем частно. Една част от парите са дадени от “заклетия приятел” на Путин – Борис Березовски. Има и друг спонсор – британското разузнаване. По принцип, това е нормално. Ако Обама, преди да стане президент, е вземал подкупи от гангстери и от продажба на кокаин, хората, които се решат да ровят в тази посока, със сигурност ще срещнат разбиране от чуждите разузнавателни служби. Компроматът – това е инструмент, който в определени моменти може да се използва.

Напоследък, някои другари, популярни сред патриотична общественост недоумяват зигзагообразната украинска политика на Путин. При срещи с нашите западни партньори е западняк. Сутрин превземаме Киев, на обяд молим Киев за пари за пенсии в ДНР, вечер сме готови да върнем на Украйна метежните републики, ако имаме”успешен диалог.”

А други другари, популярни сред либералната общественост, дори предполагат, че Путин като цяло не е добре с главата.

Дали с главата? – Може би ЦРУ има сериозни компромати?

Допълнително трябва да разгледаме убийството, което предизвика толкова много спорове. Полоний-210 е рядък изотоп, 97% от който се произвежда в руски военни реактори. Този изотоп е изключително токсичен (2,5 млн. пъти по-силен от калиевия цианид) и пряк контакт с него е невъзможен (килърът ще се самоубие). За да се смеси с чай, полоният трябва първо да се затвори в разтворима таблетка или в капсула със специално покритие. Няма друг начин.

Т.е., за да се получи полоний, имате нужда от ядрен реактор, а за използването му като отрова – собствена фармацевтична фабрика. Това според британската полиция е “спонсорирано от държавата убийство”.

Друга важна характеристика на полония е, че Гайгеровите броячи не го засичат. Ако някой е отровен от радиоактивен материал, това се открива лесно – в тъканите, в урината има радиация. Но, ако това е полоний – няма как да се открие. Полоният излъчва радиация само под формата на така наречените “Алфа-лъчи”. Откриването им става със специален анализ – алфа-спектрометрия. Стандартната съдебномедицинска експертиза не прави такива анализи. Трябва специална лаборатория.

В крайна сметка човек умира със симптоми на лъчева болест – чудовищно ниско ниво на левкоцити, развива левкемия, костният мозък отказва, спират да функционират вътрешните органи. Радиация няма. Изобщо не е ясно, какво се е случило

Скрито-покрито … Но, ако все пак някой реши да направи алфа-спектрометрия, тогава става “напечено”, както казват в престъпните кръгове. Следва целенасочено търсене конкретно на полоний, а следите от алфа-лъчите ще бъдат лесно откриваеми. Точно това става и с Луговой. Сам се замърсява, а всичко до което се докосва “свети”: от електрическия ключ в хотелската до седалките в таксито и в самолета. А кафенето, където пият чай с Литвиненко, се превръща в мини-Чернобил.

И това е професионално убийство, устроено от тайните служби? –Това е съвременната путинска агентура. Луговой не е Судоплатов. Могат да рекетират и да разпъват чадъри, но в такъв сложен случай демонстрират авантюризъм и пропуски в учебната програма (по физика). Мисля, че самият килър (Луговой) няма никаква вина. Най-вероятно, още във военното училище се е запознал с основите на радиационната безопасност. Просто са го използвали и не е знаел какво има в капсулата.

Послепис:

В историята на Русия е имало различни владетели: деспоти, чешити, тихи отшелници, кавказки психопати и донбаски шлосери. Но никога на власт не са били обикновени и прости бандити.

Хора, за които парите са фетиш, кражбата – основна дейност, а кокаинът и полоният – брошки към биографията. Но.. Пропускът е отстранен.

Share on Facebook

Възможен ли е растеж от 4,5%

13 януари 2016 г., в. Труд

Георги Ангелов

През миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че постигнатият през миналата година икономически растеж от 3% не е достатъчен и страната ще се стреми към 4,5% през новата година. Вицепремерът Томислав Дончев подкрепи тази амбициозна цел, финансовият министър също смята, че има възможност за по-висок растеж спрямо официалната макроикономическа прогноза от есента, която залага 2,1% повишение на икономиката…

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5228578

The post Възможен ли е растеж от 4,5% appeared first on Блогът за икономика.

Продукти за 4 порции:
½ кисела зелка
1 глава лилав лук
3 яйца
1с.л. червен пипер
1с.л. зехтин/олио

Приготвяне:
Кисело зеле с малко мазнинка и червен пиперец си е класическа българска салата, ракиено мезе. Днес ви я представям с разни допълнения, които пробвах на Коледа. Хареса се от гостите и семейството ми. Почиствам половинката зелка и лука. Сварявам яйцата. Оставям настрани да изстинат. Режа зелето на ситно, а лукa- на пръстенчета. Зелката разпределям в разлати чинии. Поливам порциите с капки зехтин. Аранжирам с лучени колелца и яйчица. Салатките поръсвам с червен пиперец и поднасям.

Действащ психотерапевт, професор, есеист и романист, Ървинг Д. Ялом дължи голямата си популярност на умелото съчетаване на научни факти, художествена измислица и индивидуален подход към всяка история. Началото Роден е на 13 юни 1931 г. във Вашингтон, в семейство на евреи, емигрирали от Русия след Първата световна война. Сам казва, че заради сложната социално-политическата обстановка, няма детство....

Igor Yakovenko

Der Autor ist Moskauer Journalist, Medienexperte und aktiver Publizist mit viel gelesenem Blog. 1993-1995 war Yakovenko Duma-Abgeordneter für die Partei Jabloko und bis 2009 Vorsitzender des Verbandes der Journalisten Russlands. Er wurde wegen seiner offenen Kritik gegen Putins verbrecherisches Regime aus der Leitung des Verbandes verdrängt. Yakovenko ist heute einer der mutigsten und scharfsinnigsten Journalisten im russischsprachigen Internet. Die großen Medien des Landes haben selbstverständlich keinen Platz für seine Publizistik.
Ich danke Igor Yakovenko für die Erlaubnis, seinen Artikel hier zu veröffentlichen.
M.R.

„Russland ist dabei, den Informationskrieg zu gewinnen“. Diese Erkenntnis äußerten kürzlich in verschiedenen Varianten der Außenminister von Litauen Linas Linkevičius, der amerikanische Kongressabgeordnete und Vorsitzende des Auswärtigen Ausschusses Ed Royce sowie einige weiteren Vertreter des westlichen Establishments.

Für gewöhnlich enthalten solche Statements ein gewisses Maß an Koketterie und auch an Eigennutz.

Koketterie weil während eine Niederlage im Wirtschaftskrieg oder – Gott behüte – in einem bewaffneten Konflikt das Selbstwertgefühl vernichtet, der Informationskrieg dagegen als eine Propagandaschlacht aufgefasst wird, als eine Art Wettstreit der Lügner und Schwätzer. Verlierer in einer derartigen Auseinandersetzung zu sein, ist daher nicht nur keine Schande, sondern stellt etwas Ehrenwertes dar.

Die eigennützige Komponente solcher Klagen wird offensichtlich, wenn der sich Beklagende in einem bestimmten Verhältnis zum Betreiber des Informationskrieges steht. Wenn er zum Beispiel Medien, die für das Ausland berichten, vertritt oder für sie Lobby-Arbeit leistet. In diesem Fall ist seine Klage über die Niederlage im Informationskrieg gleich zu setzen mit der Bitte um höhere Geldzuwendungen.

Übrigens, weil gerade von Geld die Rede ist: der offizielle Jahreshaushalt von Russia Today betrug in den letzten Jahren etwa 450 Millionen USD. Der Gesamthaushalt aller auf Russisch sendenden amerikanischen Medien belief sich dagegen laut Guy Taylor von der Washington Times in 2015 auf 23,2 Millionen USD.

Ein fast 20-facher Unterschied.

Der Startvorteil der Putinschen Informationsarmeen beschränkt sich längst nicht nur auf diese zwanzigfache finanzielle Übermacht. Wie der Außenminister von Litauen weiter mitteilte, geben  60% der in Litauen zugänglichen TV-Kabelsender propagandistisch den Standpunkt Moskaus wieder.

Es wäre nicht schlecht, wenn westliche Politiker und Persönlichkeiten des öffentlichen Lebens versuchten, sich zumindest ansatzweise vorzustellen, was für ein Gegner mit Putins Regime dem Westen gegenübersteht. Seinerzeit hatte Lenin die Komintern zur Bekämpfung der westlichen Zivilisation gegründet. Nach dem Zweiten Weltkrieg erweiterte die UdSSR ihr Arsenal. Hinzu kamen: der Warschauer Pakt, die Institution der sogenannten Internationalen Beratungen kommunistischer und Arbeiterparteien und noch alle möglichen Organisationen zur Beeinflussung von Intellektuellen und Künstlern im Westen. Das beste Beispiel hierfür war die Internationale Journalistenunion mit ihrem Hauptsitz im kommunistischen Prag.

Dagegen ist die Internationale, die Putin schuf, einmalig. Sie unterscheidet sich von allen anderen Internationalen, von der Komintern bis zur Liberalen Internationale dadurch, dass ihr keine Ideologie zugrunde liegt, da weder Putin persönlich, noch Putins Regime irgendwelchen Ideologien verbunden sind.

Das Fundament, worauf Putins Internationale aufgebaut wurde, ist Geld. Und zwar viel Geld, trotz aller finanziellen Probleme von Putins Russland. Denn, unabhängig davon, dass der Staatshaushalt der USA um das 16-fache größer als der von Russland ist, kann Obama persönlich nur über einen ganz geringen Teil des amerikanischen Haushalts verfügen. Dagegen ist der Teil des Staatshaushalts von Russland, über den Putin persönlich bestimmen kann, durch nichts begrenzt. Und für den Informationskrieg ist Putin kein Geld zu schade.

Ich verfolge aufmerksam, was westliche Politiker und Experten über Putin schreiben und reden, und muss immer wieder staunen, wie abwegig die Rezeption dieses Menschen im Westen ist. Putin ist ein

absoluter moralischer Idiot

und auch seine Vertrauten sind nach diesem Merkmal ausgesucht. Ihm fehlt komplett die Fähigkeit, zwischen Gut und Böse zu unterscheiden. Mehr noch, er ist davon überzeugt, dass das auch für alle anderen Menschen auf dem Planeten zutrifft und, dass sie nur so tun, als würden sie beides auseinander halten können. Deswegen begreift er auch gar nicht, was daran schlimm sei, wenn er zuerst die Anwesenheit von russischen Soldaten in der Krim entschieden abstreitet, um sie später dann doch zuzugeben. Er versteht nicht, warum sein Gerede von „irgendwelchen Turkmenen“ in Syrien, von deren Existenz er „nicht mal was ahnen“ konnte, als er deren Territorium mit Fliegerbomben und Marschflugkörpern zermalmen ließ, nicht so gut ankommt. Ebenso wenig wie seine Worte darüber, dass man Boris Nemzow „nicht unbedingt hätte umbringen müssen“.

Irreführung und Betrug gehörten zu seiner Ausbildung als Absolvent der Hochschule des KGB. Deswegen lügt Putin immer und bei allem. Und daher ist auch die Putinsche Internationale komplett auf Lügen aufgebaut.

Im Unterschied zu allen anderen Internationalen stellt sich die von Putin als ein unauffälliger Eisberg mit riesigem Unterwasser-Teil dar. Über dem Wasser sieht man nur die drei öffentlichen Bestandteile des Eisbergs: den propagandistischen (Russia Today, Ruptly, Sputnik Deutschland und all die anderen auf das Ausland ausgerichtete russischen staatlichen Medien), den intellektuell-fachlichen (als da wären der Waldai-Club, das Deutsch-Russische Forum oder der Petersburger Dialog) und den diplomatischen – das Außenministerium der Russischen Föderation. Unter der Oberfläche aber setzen sich die Strukturen wie Metastasen fort – sie reichen bis in den letzten Winkel der Staatsapparate, der politischen Gefüge und der Zivilgesellschaften praktisch aller Länder der Welt.

Die hauptsächliche Methode, der sich die Putinsche Internationale zur Einverleibung der westlichen Welt bedient, erinnert an die externe Verdauung bei Spinnen und wird mittlerweile unter dem eindeutigen Begriff

„Schröderisierung der Eliten“

geführt. Nur spritzt diese Spinne im Unterschied zur echten statt des Magensafts Geld ins Land, das man sich als Opfer ausgesucht hat. Geld für den groß angelegten Kauf von wichtigen Politikern, Fachleuten, öffentlichen Personen und Journalisten.

Die globale Reichweite dieses Phänomens wird gut durch den Werdegang einer verblüffenden Figur verdeutlicht – Kirsan Ilyumzhinov. Ein Hasardeur, dem es nur dank des korrupten russischen Justizsystems gelang, der Anklage wegen Auftragsmordes an der Journalistin Larisa Yudina zu entgehen. Ein Mann mit ziemlich verwirrtem Bewusstsein, der allen Ernstes und öffentlich erklärte, man habe ihn persönlich auf eine fliegende Untertasse eingeladen, wo ihm eine Unterredung mit Außerirdischen gewährt wurde. Diese schillernde Gestalt steht nun seit 20 Jahren als Präsident an der Spitze der Internationalen Schachföderation FIDE.

2010 war Weltmeister Anatolij Karpov Rivale von Ilyumzhinov bei der Wahl des Welt-Schachpräsidenten. Im letzten Jahr – ein anderer Weltmeister, Gari Kasparov. In einem offenen und ehrlichen Wettkampf wäre der Sieg von Ilyumzhinov gegen einen der Beiden vergleichbar mit dem Sieg eines Magersüchtigen gegen Marc Tyson auf dem Höhepunkt seiner Karriere. Und selbst nachdem die USA Ilyumzhinov wegen seiner Vermittlungsaktivitäten im Ölhandel zwischen dem Islamischen Staat und der Regierung Assad auf die Sanktionsliste setzten, ließ die FIDE ihren Präsidenten nicht fallen. Die Spinne hatte ihr Opfer verdaut und nur die glänzende Hülle mit der Inschrift FIDE übriggelassen.

Obwohl Russia Today von allen sichtbaren Strukturen der Putinschen Internationale am spektakulärsten erscheint, allein schon wegen des gigantischen Budgets und der protzigen Großtuerei, ist der Fernsehsender eigentlich das schwächste Glied im System. Der Grund dafür liegt in primitivster Veruntreuung und Verschwendung von Geldern.

In September 2015 veröffentlichte das News-Portal Daily Beast eine Untersuchung, der man entnehmen konnte, dass RT beim Einschaltquoten-Ranking der Newssender in den USA für das 1. Quartal 2015 praktisch nichtexistent war. In Europa entfallen auf RT weniger als 0,1% der Zuschauer, mit Ausnahme von Großbritannien, wo RT ganze 0,2% erreicht. Der Hauptkonkurrent von RT – der englischsprachige Al-Jazeera – weist bei einem kleineren Budget viel höhere Einschaltquoten aus und hat einen stärkeren Einfluss als RT.

Eine viel effizientere Struktur ist der sogenannte Waldai-Club, der sich in den 11 Jahren seiner Existenz zu einer veritablen Gruppierung der Organisierten Kriminalität entwickelte, mit eigener Klientel und mit einem umfangreichen Korrespondentennetzwerk. Das heißt, die strikte Vertikalhierarchie wurde hier durch eine horizontale Netzstruktur ergänzt. Im letzten Jahr trat der Waldai-Club in die zweite Phase seiner Existenz: vom Format

„die Welt mit Liebe über Russland aufklären“

hin zur Gestaltung einer für das Moskauer Regime notwendigen Agenda, um die Deutung der politischen und ökonomischen Probleme der Welt aus der Sicht des Kreml nach draußen zu tragen.

Zur Oberschicht des Waldai-Clubs gehören ehemalige Staats- und Regierungschefs europäischer Länder. Das sind die Schwergewichte der Putinschen Internationale: Wolfgang Schüssel (österreichischer Ex-Bundeskanzler), Romano Prodi (italienischer Ex-Ministerpräsident) Dominique de Villepin (Ex-Ministerpräsident von Frankreich), Vaclav Klaus (tschechischer Ex-Staatspräsident), François Fillon (noch ein französischer Ex-Premier), Jan Carnogursky (ehemaliger Ministerpräsident der Slowakei) sowie einige weitere einflussreiche Lords und ehemalige Minister aus verschiedenen Ländern.

Die zweite Ebene besteht aus unauffälligeren Figuren – Politologen, Wissenschaftlern oder Journalisten. Während die Schwergewichte bei ihrem Rollenspiel versuchen, die Erdachse etwas mehr in Richtung Putinsches Regime zu neigen, rackern sich Leichtgewichte wie z. B. Nikolay Zlobin (Präsident des Center on Global Interests in Washington), Alexander Rahr (Politologe und Lobbyist), Robert Ware (Professor an der Illinois University), Stephen Cohen (Russland-Fachmann der Princeton University) oder Peter Lavelle (Amerikaner im Dienste von RT) ab, um den Kult um Putin auch in den Westen zu tragen oder zumindest dem russischen Publikum vorzugaukeln, dass der Westen diesem Kult bereits verfallen sei.

Das letzte Element der Konstruktion, die Putins Internationale stützt, sind diejenigen, die Lenin mit Fug und Recht

„nützliche Idioten“

nannte. Die braucht man nicht zu kaufen. Es reicht völlig aus, wenn Sie ihre Hand ergreifen, ihnen geheimnisvoll und tief in die Augen schauen, eine Weile zu schweigen und dann sonor R-O-S-S-I-J-A zu flüstern… Danach sollten Sie sich unbedingt nachdenklich an die Stirn fassen und dabei unbemerkt die Augen reiben, damit sie gerötet sind und Ihr Gegenüber davon überzeugt ist, dass Sie gerade aufgewühlt ein inneres Gespräch mit Dostojewski führen.

Die Nominierung zum „nützlichen Idioten des Jahres 2015“ entschied mit großem Abstand John Kerry für sich. Er schaffte es, alle Partien, die er gegen Sergej Lavrov führte, durch Entgegenkommen und Selbstaufgabe zu verlieren. Damit gestattete er Putin, sich in der Ukraine und in Syrien weiter als der große Weltmacker aufzuplustern.

Das Instrument der Putinschen Internationale in Kombination mit riesigen Kernwaffenarsenalen lässt den Machthaber im Kreml zur größten Gefahr für die menschliche Zivilisation werden.

Den westlichen Entscheidungsträgern kann nur geraten werden, sich mit der Struktur dieses Instruments zur Beeinflussung und Durchsetzung von Interessen zu befassen und zu lernen, wie man ihm widerstehen kann.

© Übersetzung aus dem Russischen: Milen Radev

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/64412-de-profundis-mestan-i-sramnata-politicheska-bolest-na-nekazvaneto.html

Не-казването е една от най-срамните политически болести.
Нямам предвид способността да се казва „не”. В политиката и в живота изобщо тя е всъщност ценно, но трудно постижимо качество. Особено щом става дума за казване на „не” пред пари. Или пред много пари. Пък аз колко беди щях да си спестя, ако можех да казвам „не” на по-напористите девойки – но не мога, страдам от милозливо сърце.
Политиците обаче не страдат от нищо такова. Често се чудя как в тесния промеждутък време, когато от Homo sapiens се превръщат в Zoon politikon, те успяват така добре да изучат тънкия занаят на не-казването. И съм стигнал до извода, че някой просто ги заразява.
Вижте например Лютви Местан и рекламната му пресконференция, която уж трябваше да изясни истината за острата криза в и покрай ДПС. Оказа се обаче, че целта е обратна, тя всъщност е да не се кажат много важни за обществото неща. Отдавна не бях чувал някой политик да не казва чак толкова много на едно място.
Лютви Местан например спомена за някакви свои принципи и идеи, заради които е изхвърлен от ДПС и в името на които смята да продължи да се прави на политик. Но тотално забрави да каже кои са те. Поне основните два принципа и три идеи да беше споделил, та да се ориентираме ние, електоратът. Тц, не би!
„Някъде преди Коледа стъпих на руска мина” – така цветисто описа конкретното си прегрешение витиеватият политик. Всички помислиха, че говори за декларацията на ДПС за сваления от Турция руски самолет. Само че тя не излезе преди Коледа, а доста по-рано. Няма никаква логика в това да настъпиш мина днес, а тя да избухне след месец, нали?
Което навежда на мисълта, че Местан май междувременно е стъпил и на друга руска мина. Самият много спешен порядък, в който, наистина по сталински, стана разправата с него, допълнително подкрепя логиката на подобно предположение. Дали е така обаче – на пресконференцията никой не го попита, а и той самоотвержено не уточни. Или предвидливо не уточни, кой знае.
Трето, на пресконференцията си, Лютви Местан няколко пъти опита да се изкара герой, но най-зашеметяващо беше, когато изтъкна, че като председател на партията водената от него политика била не нещо друго, а опит „да спаси ДПС от образа и на проруска, олигархическа и етно-корпоративна партия”.
Жив да не бях! Трябва много да съм изкукуригал, за да му повярвам.
Човекът, който от години последователно работи за превръщане на тази партия именно в онова, което е днес; човекът, който със зъби и нокти се пребори да стане първо силен словесен рупор, а после и истинска черна пионка в ръцете на Ахмед Доган; същият човек, който отпред се прегръщаше със Станишев, а отзад с Волен Сидеров, за да крепят заедно проруското олигархическо правителство на Орешарски; човекът, който свали това правителство само, за да не се срине то от самосебе си и да завлече в ада цялото мръсно котило, което го крепеше; онзи човек, който с лека ръка подписа за шеф на най-специалната българска служба да бъде назначен самият символ на проруския и олигархичен модел в милата ни родина…..Та именно този човек не каза нито дума по въпросните важни теми, дори не смота едно „извинете” – а вместо това се величае като спасител на ДПС. А оттам май и на България?
Извинете за отклонението, но някой да не ме разбере погрешно – като говоря така за Местан, всъщност не защитавам величавите геополитически анализи и вдъхновяващите контакти на Доган с отвъдното. Отнюд! Той има под ръка достатъчно блюдолизци и мекерета, които използва всеки път, щом дойде ред да се защитят най-гнусните думи и дела в нашата нещастна държавица.
Всъщност аз не смятам, че изобщо има каквато и да било разлика между тези двама модерни български политически херои – агентите Савел и Павел. Това, че единият е изненадан по бели гащи и бит публично с тояги от другия, означава само, че той самият не е успял да превари, та да изненада по бели гащи и да бие публично с тояги другия, нищо повече.
И не за тях мисля, когато коментирам голямото не-казване, на което сме свидетели във връзка с кризата в ДПС, а ме е грижа за цялото българско общество. То за пореден път е оставено на сухо и тъмно по важни теми, които го засягат.
А в демократична страна това не бива да се случва, защото не-казването на политиците води до не-предсказуемост на политиката, оттам се стига до пълно не-ведение, а после и до тотално не-доверие на публиката към всичко политическо.
Така се разлага самата тъкан на демокрацията!
Добре, де, знам, че на тези хора за демокрацията изобщо не им пука…..
Четвърто, всички забелязаха как на пресконференцията Лютви Местан силно се боеше да назове името на Делян Пеевски. Вече доста колеги писаха, че онова, което все пак се разбра в тази посока, остави в устата на обществото гадния вкус на въпроса кой всъщност командва НСО и българските специални служби. Е, принципно се знае кой, де, но вече е крайно време ясно да се назоват и конкретните имена.
Обаче това не е всичко. Темата „Пеевски” и начинът, по който тя бе интерпретирана от Лютви Местан, даде и други поводи за размисъл. Например у мен остана неяснота – дали наистина Ахмед Доган продължава да командва в ДПС или вече именно Пеевски упражнява властта там, като пред електората само се поддържа мита за авторитета на „шефа”.
Освен това – не-казването на Местан ме кара да се питам също докъде се протягат пипалата на октопода, свил се на върха на ДПС, по отношение на управлението на държавата като цяло.
Дали например той няма съ-участие в някои нелогични епизоди от последните месеци, като интригата около промените в Конституцията и оставката на министъра на правосъдието. Дали точно този октопод не стимулира видимите колебливи реакции на кабинета Борисов, както и видимото възраждане на разни министерски илюзии за развитието на българските отношения с Москва – било за възстановяване на руските енергийни проекти, било за някакви хипотетични руски туристи, които тъкмо си слагат ските и веднага потеглят към България, било за нещо друго.
Има и още много неща, които политикът Лютви Местан не каза по време на важната си пресконференция, а трябваше. Най-значимото от тях обаче според мен е свързано с една тема, която, за съжаление, българското общество като цяло не обича много-много да обсъжда – темата за тъй наречения „възродителен процес”. Да се научи истинската истина за събитията от 1984-1989 година е изключително важно, защото в нея се съдържат отговорите на редица въпроси, които мъчат обществото ни през целия български преход.
Тази истина се крие от българското общество не само с усилията на уж бившата комунистическа партия и ченгетата от уж бившите специални служби, чиито ръце и съвести са изключително мръсни. Има хора от самата върхушка на ДПС обаче, начело с председателя, независимо дали е почетен или нормален, които са е съ-участници в укриването на тази информация. И знаете ли защо?
Не, не защото се страхуват да не лъснат техните собствени дела в полза на ДС и срещу техния „народ”, както обичат да се изразяват, когато говорят за турците в България. Те делата им отдавна вече са лъснали, но, както виждаме, кроткият им „народ” не ги е пребил с камъни и вероятно никога няма да го стори.
Но не, не от това им пука.
И не те са важните в случая, те не защитават себе си.
През цялото време те всъщност пазят в България да не се каже и чуе никога нито дума по една единствена тема – за истинската роля на тогавашния Съветски съюз и братското КГБ в онези „възродителни” събития. Нищо друго не ги интересува, само това. А е така, защото тази информация има не само вътрешно-политическо значение за България, но е много важна и в геополитически план.
Така че ви съветвам – ако някой ден ви падне под ръка големият про-европеец Лютви Местан, питайте го имаха ли руснаците участие във „възродителния процес” и дали ДПС случайно не държи документи, които доказват това. Или поне – дали няма обосновани съмнения, базирани на косвени доказателства в тази посока.
Ще видите как ще започне да се тресе целият от вълнение, да се черви и да гледа в тавана, докато измисля най-добрия начин да отрече.
Знам, защото поне два пъти лично съм питал Доган. Неговата реакция е пред очите ми и досега.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Фото-обзор за 2015-та година.

Януари беше мразовит. Дори солената морската вода успя да извае ледени висулки.

В Стара Планина мразовити облаци са в своите ледени владения, недостъпни за простосмъртните.

Далеч на юг, в Егейско море, където красивата Венера от Милос е вдъхновявала творци с красотата си, залезите са все така романтични.

В родната Тракийска низина, в края на май, е време за розобер.

Балканът и през пролетта продължава да е във владение на свирепото царство на бурите. Светкавици така гърмят, чак скалите пеят.

В разгара на лятото лилави бразди все по-начесто застилат българската земя.

Още по-далече на юг, вместо обичайните гори, в подножието на планините растат кактуси.

В жарките летни дни е време за вглъбяване край някой пушещ в прохладното утро водоем.

Особено удачно става това на яз. Голям Беглик.

Крепостта Царевец е в унисон с поредния вдъхновяващ изгрев.

Атон се издига все така красив и непристъпен откъдето и да го погледнеш.

Йонийско море успокоява погледа с неговите изумрудени води.

Отново сме на гости на ветровете, на връх Амбарица.

Есента е слънчева в сърцето на Родопите, дори и в затънтените Чепеларски селца.

Фина мъгла покрива котловината, в която се е сгушил Велинград, след залез.

В края на есента, край бреговете на Тюленово, слънцето напомня за себе си за кратко, преди да се скрие в сивите облаци.

Пловдив е удивителен нощем.

Както и през деня.

Годината започна с режещ изгрев в Бургас и завърши с топъл залез на Самотраки.

• 2015-та в снимки
• 2014-та в снимки
• 2013-та в снимки
• 2012-та в снимки
• 2011-та в снимки
• 2010-та в снимки
• 2009-та в снимки
• 2008-ма в снимки

Като човек, когото всеки ден заплашват виртуално, а често и реално ( при това не по битови, а по политически причини) с побой и му пожелават смърт, възприех като лично послание убийството едно 18 годишно момче, пребито до смърт посред бял ден във Враца. Вчера във Враца, утре и в други градове?

Защо побойниците и кандидат убийците се чувстват в „правото си” да раздават своето правосъдие по този начин в България? Риторичен въпрос, нали. Отговорът обаче не е само в думата правосъдие и неговата осезаема липса като възпиращ фактор срещу агресията на хората с престъпен манталитет.

Убитото момче, за което близки и познати единодушно говорят като за състрадателен и интелигентен младеж, е знаело в каква среда се движи. Иначе защо един юноша с неговия профил ще се движи с бокс в джоба си- нещо, което вероятно е отключило допълнително животинската злоба на побойниците, когато жертвата им е опитала да окаже съпротива, вместо покорно да приеме уличното изнасилване- защото побоят за един мъж от друг, казват психолозите, е форма на ментално изнасилване.

Но не демокрацията и свободата, изнасилвана от злоупотребяващите с нея, са причината за това улично положение у нас. Тъкмо напротив, изкривената ни демокрация, която допусна за пример да бъдат примитивни хора с агресивен манталитет, подклажда първичното усещане на насилниците, че с бруталност и груба сила може да се постигне всичко в този живот.

Този процес започна с мутризацията на прехода. Мястото на милицията, униформената и цивилната, която държеше в страх „населението”, заеха момчетата със сплесканите уши и души, а преименуваната милиция се оттегли от терена в публиката, за да не пречи на замисления суплекс срещу „населението”.

Някой вярва ли в спонтанността и стихийността на дейността на организираните в „бригади” бивши спортисти ( термин, както други подобни, заимстван пряко от онази престъпна Русия, която замени престъпния СССР на картата на света)? И като се възмущаваме от мутрите, защо ги приписваме на демокрацията, след като са расли в соцшколите за рекламни лица на социализма в единствената област, в която „соца” можеше да мери мускули със загниващия Запад?

Едно от онези „борчета”, както умилително наричахме рекетьорите от бандите за овладяване на прохождащия частен бизнес, за да бъде бързо сложен в партер пред мут(р)иралите стари управници, се „оказа” владетел на България начело на всемогъщата корпорация „Мултигруп”. После го убиха – ако не конкуренти, то истинските създатели на въпросния корпоративен бизнес, зинал да погълне всички икономически активи пред пасивния поглед на безсилните ни силови ведомства.

Мутациите обаче продължиха. Днес си имаме несменяем вожд на държавата, произхождащ пак от средите на един от вариантите на борбата ( но не с престъпността, а на тепиха, където въпросите се решават в личен сблъсък). За да няма съмнение що за мисли се въртят в главата му той дори веднъж ни осветли с обобщението, че един мъж не е истински мъж, ако не се е бил ( било за жена, било ей така, заради правилата на глутницата, май).

Какво очаквате при такъв личен пример начело на територията България! Началникът му е джудист, той пък -каратист. Лика-прилика като два полицейски чепика!

http://www.faktor.bg/smotanyatzi/64368-putin-obyazdil-mechka.html

Някой ще каже, че е прекалено да се вменява на овластения любител на боя вина за безвластието на улицата по принцип и конкретно в дадения случай. Така е, прекалено е. Както е прекалено да ни накарат да ходим въоръжени ( но не с търпение, както напоследък често ни призовава вождът), за да се предпазваме от подражателите на „истинския мъж”, който пък подражава на батко си в йерархията. И трябва да сме слепи , за да не виждаме връзката.

Прекален слепец и Богу не е драг!

Share on Facebook

Започваме една обиколка из Егейска Македония – Галена ще бъде наш водач. Приятно четене:

Из Егейска Македония

непознатата Северна Гърция

първа част

От езерото Керкини до Пожарските бани

„Когато Всевишния разпределял благата между отделните народи оставил земите на днешна Гърция за накрая.И понеже му било останало от всичко по малко, той го изсипал по тези земи като компенсация, че са останали последни.И казал:”Вие няма да работите, само ще берете плодовете на изобилието и ще се наслаждавате на богатствата си!”Притча с подобно съдържание ми беше попаднала случайно много отдавна, но ми е останала в ума.Направи ми впечатление това, как така може на едно място да има изобилие от всичко.И наистина ли е така в действителност или това са само легенди и митове.Междувременно осъществихме няколко екскурзии и почивки в Гърция на места, доста популярни и рекламирани от туроператори, медии или наши приятели.Наистина навсякъде казаното в притчата се потвърждаваше, навсякъде откривах невероятна природа- високи зелени планински масиви с разнообразни дървесни видове, уникални скални образувания, кристално чисто изумрудено море, миещо бреговете на хилядите плажове по материка и островите в съчетание с изключително благоприятния климат за отглеждането на изобилие от плодове и зеленчуци, които в съчетание с неизброимите морски дарове правят Средиземноморската кухня в Гърция едновременно здравословна и уникална.И отгоре на всичко това под пръстта в тези земи беше заровена историята на много цивилизации от хилядолетия насам. Тези земи пазеха спомен и за могъществото на Българската държава, по време на нейните подеми през вековете. И тогава си казах, че искам да открия непознатата Гърция, тази част от нея, която е встрани от рекламираните курорти и забележителности, но която пази Българската история.Насочих вниманието си към Северозападна Гърция или Гръцка Македония и започнах да пиша програмата.В страниците на туроператорите открих доста оскъдна информация-екскурзиите бяха долу-горе едни и същи-водопадите в Едеса, топлите басейни в Лутраки-най-вече това.Затова се поразрових малко по-подробно из информацията в интернет и пътеводителите ми за района и спретнах една доста семпла програма, която се оказа обаче неочаквано интересна.

Ден първи

Тръгнахме в ранни зори в една съботна августовска утрин в посока ГКПП Кулата.Границата минахме сравнително бързо и само след час и изминати около 40 км на гръцка територия се озовахме на брега на

езерото Керкини

Езерото е разположено между планините Беласица и Круша. Керкини е дом за много водни обитатели: корморани, пеликани, чапли, фламинго, щъркели, гмурци. Тук живеят повече от 300 вида птици, включително и няколко застрашени видове.

Ето и карта на района, която заснех при пристигането ни. Бях предвидила престой около два часа, за разглеждане, обиколка, снимки и обяд в някоя таверна. Престоят ни обаче приключи много бързо, може би не бяхме уцелили вярната страна. Там, където спряхме – в северния край имаше остатъци от нещо като парк, с информационни табели и почти счупени пейки, нямаше нито една таверна, а бяхме в края на едно село. След нас дойде една кола с възрастни хора, които също искаха да видят красотата и биологичното разнообразие на езерото, но също като нас останаха разочаровани, че май не са на точното място. Езерото в тази си част е по-скоро блато и в далечината видяхме стадо биволи да се разхлаждат във водите му в обедния пек…

Тишината в обедната жега висеше тежко във въздуха, над езерото не се виждаха никакви птици (дали се бяха срили някъде на сянка?), но пък целия бряг беше покрит с ето тези красиви лилии.

Хората от другата кола споделиха, че са дошли тук само за този ден и искат да посетят и Дойранското езеро. Проследихме картата и видяхме, че то е само на около 55 км и поехме на запад, въпреки, че не го бях включила в програмата. По-късно прочетох, че във водите на

Дойранското езеро

живеят изключително редки представители на фауната, които постоянно пребивават тук, или спират на езерото по време на пътуването си, за да търсят храна или да презимуват тук. Затова и онази част от езерото, която принадлежи на Гърция, е включена в списъка на Зоните под специална закрила. Езерото днес е дом на над 30 вида птици, като малък корморан, къдроглавия пеликан и блестящия ибис. Тези три вида, в действителност, се разглеждат като застрашени в световен мащаб. Във водите на езерото живеят повече от 15 вида риби, с най-голяма популация са шаранът и сомът, а не липсват бабушката и костурът. Но старите рибари казват, че когато водата в езерото намалява, рибата не може да расте.

Понеже нямах точните координати зададох на навигацията просто една точка от брега на езерото и поехме по тесния селски път без нито една табела. И естествено само след няколко километра се забихме „вдън гори Тилилейски” (по най-краткия според навигацията маршрут) и карайки почти до върха на високото било на планината Пайкос и после надолу по тесния и криволичещ горски път след около два часа излязохме на нормално шосе. Пътят обикаляше около езерото и следвайки го се озовахме до ГКПП – то с република Македония. Върнахме се обратно, защото нямахме намерение да минаваме през Македония и спряхме до един изоставен кей. Дори нямаме снимки от там, защото нямаше какво да снимаме. Независимо, че навсякъде медиите пишеха, че точно сега нивото на езерото е най-високо за последните 10 години и напливът на туристи е голям, не видяхме нито туристи, нито високото ниво на езерото. Напротив, от изсъхналия папур можех да добия представа до къде е бил брега и колко се е отдръпнал днес. Същото показваше и безлюдния кей, който беше много далеч от водата.

Горещината в ранния следобед беше непоносима, не помръдваше нито едно почти изсъхнало листо и поради липса на каквото и да било интересно поехме към следващата точка от програмата –

Пела,

родното място за Филип II Македонски и сина му Александър Велики. Пътят от Дойран към Солун е прав и в скоро време може да стане магистрала, така че до отклонението за Яница понаваксахме натрупаното закъснение.

Това са останките от величественият град, тук се намират и храмовете на Афродита, Деметра и Цибела, тук са намерени много изящни мозайки, а в дъното се вижда масивната двуетажна сграда на музея на Александър Македонски, построен през 2010г. с помощта на 14 мил. евро, отпуснати на гърците от Европейския съюз.

Комбинираният билет за разкопките и музея струва 6 евро, а само за музея входа е 3 евро. Личеше си, че

музеят е съвсем нов,

още миришеше на боя. Помещенията са огромни, прохладни от постоянно работещата централна климатизация, а в едно от тях на голям екран се въртеше филм за разкопките на древна Пела, както и за изграждането на самия музей на гръцки и английски езици. Музеят разполага с богата колекция от реликви и артефакти и си заслужава да се посети.

Поехме към последната точка от програмата за днес – мястото, където бяхме избрали за нощувки при тази екскурзия –

курортното градче Лутраки – Пожар

След около час или на 70 км от Пела навигацията ни отведе точно пред малкия семеен хотел “Armonia”.

Оказа се, че бяхме единствените гости на хотела. Само първата вечер се засякохме с едно семейство, които май че бяха приятели на собствениците. От следващата сутрин останахме само ние с хазяина бай Лефтерис (или Слободан на македонски), както той сам се представи. Човекът беше много мил и приказлив и с него си говорехме много добре на бавен българо – сърбо – македонски език. Важното е, че се разбирахме много добре и в това красиво и уютно местенце се чувствахме супер удобно в следващите четири дни. От терасата се разкриваше невероятна гледка към долината, а отзад се издигаше високата снага на прохладната планина. В това високо планинско място зеленината не беше попарена от жарките летни лъчи.

Ден втори

След хубав и здрав сън в меките легла се събудихме на следващата сутрин от чуруликането на птиците и ръмженето на един трактор. Съседът на бай Лефтерис беше подкарал машината от рано. Оказа се, че тук хората отглеждат най-вече череши. ”Непременно елате тук през май, за да видите как хълмовете наоколо греят целите в бяло от цъфналите череши”, ни сподели хазяинът. По-късно, когато навигацията ни прекара през „черешовите пътища” видяхме стотиците декари черешови насаждения, подредени в редици, опасани от система за капково напояване. Гърците добре са оползотворили парите, отпускани по оперативни програми от Европейския съюз – било то за земеделие или за туризъм. Хотелчето на бай Лефтерис беше вдигнато точно с такава помощ. Но за съжаление световната криза не ги е подминала и тях, та човекът се оплакваше от липса на почиващи в последните години. След като изпихме с наслада сутрешното си кафе на просторната веранда, се отправихме към

Едеса, наричан Воден

по времето на цар Самуил, а в още по-стари времена – столица на македонското царство при цар Каранос. Името на града произлиза от фригийската дума за вода, затова е наричан още градът на водопадите.

Водопадът Каронос

е най-големият и най-посещаваният в Едеса. Градската община го е опасала със стълби, пътеки, амфитеатрални пейки и художествено осветление.

Очаровани бяхме от организацията на движение за автомобилите в Едеса – табелите лесно ориентират туристите. Много бързо открихме каскадата от водопади и китния парк около тях, където можеш да починеш на някоя от пейките в прохладната сянка на вековните чинари, заслушан в грохота на падащите води. Даже станахме неволно свидетели на заснемането на фотосесия за една сватба.

Паркингът до парка е безплатен. Навсякъде е чисто, а информационният павилион с различни рекламни диплянки ориентира къде може човек да хапне, да отпочине или да се забавлява. Градчето е опасано от водни канали, за което пък го наричат „Малкият Амстердам”. Точно над големия водопад има голям ресторант с просторна тераса, от която се открива прекрасна гледка към долината.

До най-големия водопад има и пещера със сталактити и сталагмити, в която може да се надникне срещу половин евро.

От тераската скрит зад водопада, човек може да заснеме невероятни кадри на бялата пелена от пръскащи струи

и да се порадва на красивата гледка към долината и пищната зеленина.

Слязохме долу по стръмните стълби и се снимахме точно под искрящата дантела на разбунтуваните води. Водопадът ревеше зад мен и тениската ми бързо се намокри. Което пък беше много добре – малко прохлада в обедната жега. А усещането за нещо мощно и велико зад мен беше невероятно – чувствах се малка и съвсем безпомощна пред водната стихия.

            Едеса е град на няколко хиляди години, но

старинния квартал „Вароси”

точно до водопада Каронос е единствената оригинална част от него, която още функционира – и тя е от времето на Османската империя. Тук човек може да се изгуби из лабиринта от криви улички и традиционни къщи. От парка и водопадите може да се стигне до

Музея на водите – познат като областта на водениците.

Там могат да се видят възстановени промишлени сгради, воденици, водни канали. Отново прохлада за потния ми гръб.

Атмосферата напомня на нашите етнографски комплекси. И как няма да е – тези земи са били векове наред български. Все едно, че ходех по Жеравненските калдаръми.

Накрая минахме и напряко през чистия и уреден стадион.

Пренаситени от толкова много красота и хармония в ранния следобед се отправихме обратно към Лутраки и по-точно към СПА центъра „Пожар”, който се намираше само на половин километър от хотела ни.

„Лутраки Пожар”, или както са известни още Пожарски бани,

е природен феномен, намиращ се на 390 м надморска височина и разположен на площ от 750 м2. Водите от шест минерални извора с различна температура се събират заедно, за да образуват река с невероятни естествени водопади. Едната половина от реката е със студена вода, а другата половина – с температура 37 градуса и цялото това чудо на природата е сред оазиса от зеленина на окръжаващата го гора.

Неслучайно местните жители наричат това благодатно място – градините на Рая, а лечебните води на реката – благословени.

От снимката добре се вижда как е разделена топлата от студената вода, а за да влезеш в този гьол плащаш 2 евро. Но пък е голяма атракция и си заслужава. Малко по-нагоре от този „басейн” имаше съвсем импровизирани малки топли басейнчета или по-скоро „вани”, които хората бяха оформили с камъни, за да завирят изтичащата топла вода. Ако ти стане много горещо, отиваш под водопада с ледена вода и охлаждаш страстите.

Природата тук е изумително красива. Реката тече бавно между белите камъни под сянката на буковите дървета, мястото е уникално, създава усещане за пълно спокойствие и хармония. Заредени с много положителна енергия се прибрахме в хотела чак по тъмно.

Очаквайте продължението

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:

Континентална Гърция

Още пътеписи от близки места:

1. Егейска Македония – светлини и сенки /страница от моя дневник/
2. Охридското езеро и Мала Преспа (Македония и Гърция)
3. Егейска Македония: Сенките на забравените прадеди
4. С кемпер от Пловдив до Рим през Гърция (С кемпер из Гърция, Италия, Словения, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония (1))
5. На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово
6. Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой
7. Една весела компания в Македония: Прибиране
8. Глоби в Гърция
9. Една весела компания в Македония!
10. Църкви и манастири из Македония
11. Филипи, Гърция: По следите на българите и тракийците
12. Черноморието (2): От Ахелой до о-в Света Анастасия през Поморие и Бургаските минерална бани

Никой не знае все още дали е имало , има живот на Марс , но Червената планета изглежда странно жива на нова снимка публикувана от НАСА.