5 микса, които са ми харесали

Приятен хип-хоп звук с модерен и не чак толкова модерен звук. Напомня на миксовете на DJ Ztrip, само, че е по-добро.

Str8 Busted Podcast #14 – The Allergies – 2015.03.06 by The Allergies on Mixcloud

Лежерно диско миксче, за феновете на джингъла на предаването Всяка Неделя

Trippin’ on the Moon by Effendi / Dance Of Magic on Mixcloud

Леко трансиращо миксче от Erdi Irmak, разбира ги

Erdi Irmak Guest Mix – e11even Presents 3rd Anniversary Special with Stefan Addo by Erdirmak on Mixcloud

Още транс, още по-трансиращ

DJ mix for „The 100th Episode of 709Sessions pres by Wes Straub & DigitallyImported“, Jan 22, 2016 by Logisticalone on Mixcloud

И щом сме на тази вълна, за къде без нещо Shpongle-ращо?

OPENING SET @ Shpongle „Museum Of Consciousness Tour“ w/ Desert Dwellers, Missoula by Logisticalone on Mixcloud

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/66018-de-profundispak-posturyahme-po-izgodnata-balgarosavetska-druzhba.html

Напоследък нещо май пак сме пощурели на тема Русия, дрънкаме мощно камбаната на все по-изгодните икономически и други братски връзки, удряме задника в тавана като тъпан и обясняваме на света и на себе си колко безкрайно хитър е този наш план – да се възползваме от изострените отношения между Русия и Турция в българска полза.
Направо забравихме – за пореден път и веднага – как безцеремонно руснаците ни режат винаги, когато за тях е изгодно. Или когато така решат.
Забравихме как ни спряха доставките на газ преди няколко години и оставиха българската икономика да подсмърча от студ посред зима. Забравихме как нагло, сякаш ни наказва свише, лично Путин ни тикна в очите затварянето на проекта „Южен поток” и отварянето на „Турски поток”. Сякаш преди това ние самите коленопреклонно сме искали от него да ни го изгради, а не той искаше от нас да го прокара през българска територия в ущърб на Украйна, в ущърб на самата България и целия Европейски съюз. Забравихме как твърдо и последователно руските компании тук практически не плащат данъци на българската държава, а в същото време ни държат в постоянен шах с наложените ни феодални зависимости и уж неизречени заплахи.
Дори от онова, което става в момента между Русия и Турция, отказваме да си извадим поуката, която отдавна трябваше да ни е обица на ухото – не вярвай на руснаците, дори ако изглежда, че ти носят дарове.
Защото наистина само така изглежда. Защото даровете им винаги са отровни. Защото руският проект за България е съвършено различен от нашия интерес и противоречи на българския проект за България.
Но не! Накиприли се онзи ден като самодиви в бели премени министрите Божидар Лукарски, Теменужка Петкова и други тути-кванти, навъртяни около руската трапеза, грабнали кой хляб, кой сол, и пак посрещат руснаците от някаква Смесена българо-руска комисия като скъпи братя. Нищо, че самите те преди време замразиха участието си във въпросната комисия като форма на наказание заради европейското непокорство на България.
Искали москвичите да се върнат като туристи по българското Черноморие. Ами да се върнат, какво им пречи. Но – не, настоявали за визови облекчения. Или ние сме настоявали да им ги дадем, не разбрах точно.
Обаче аз доколкото помня, по-рано те вече получиха сериозни визови облекчения и пак се отказаха от България в полза на Турция – но със сигурност ще продължат да ни разиграват така при всеки удобен случай. Добре, де, при всяко разиграване ли ние ще им облекчаваме още и още визовия режим?
Но сега, моля ви се, специално за децата и участниците в културни събития и фестивали били облекченията.
Горките руски дечица! Вместо да ходят в пионерския лагер Артек, възстановен през миналата година от вожда Путин и там да се учат на истински патриотизъм, ще ги пращат за наказание в европейска България, където има опасност да прихванат някакъв демократичен бръмбар в главите. Наистина ми е жал за тях!
Но и горките ние. Утре Волен Сидеров ще покани другаря Йосиф Кобзон да участва във фестивал на мафиотската песенна дружба, а ние ще скъсаме европейския списък с персонални забрани и ще облекчим човека да ни гостува. По същия начин ще помогнем пък на другарката Светлана Шаренкова да докара няколко фестивални Катюши на поредното си русофилски сборище.
Друг пример. Искали руснаците да правят оранжерии съвместно с български фирми. Зер, като развалиха достлука с Турция, целокупният руски народ няма откъде да вземе истинско мезе за водката.
Да оставим настрани, че лично Путин доста пъти вече излиза с тезата как Русия си е самодостатъчна и може да се справи с всичко. Е, ясно е, че поне с липсата на зеленчуци не може да се справи. И да забравим дори факта, че, както стана с курортите, по-рано пак самите руснаци се отказаха от българските плодове и зеленчуци в името на по-евтините турски.
Важното в случая е друго – идеята за смесените оранжерии е форма на откровено и нагло заобикаляне на европейските санкции срещу Русия. Защо руснаците не идат при холандците да предложат смесени оранжерии, а идват тук? Ами защото знаят, че в Амстердам ще ги изритат, а в София ще ги целуват.
Трети пример. Искат руснаците да участват в газовия хъб, който България уж ще строи. То не се знае ще строи ли или не, обаче те пак първи се строиха на килимчето да предлагат газ. А вероятно и комисиони.
И `що някой наистина компетентен министър не вземе да им каже най-после ясно, че не могат да ни продават газ два пъти по-скъпо отколкото на германците, а ние да продължим да им се радваме и да ги каним пак за доставчици. Не и когато са толкова закъсали с продажбите, че ще трябва да си пият газа, ако искат изобщо да го правят нещо, иначе няма кой да им го купи.
Другото, което непременно трябва да им се каже, е, че не им щем газа, защото, първо, има и други източници, от които можем да го вземем доста по-евтино и второ – техният газ не само ни ощетява икономически, а и ни обвързва политически.
`Що им мълчите, бре?
И не само мълчим, а им даваме аванси. Вземете още заглавия на новини от последната седмица и ще се убедите.
Руският „Газпром”, като част от някаква по-голяма сделка, придобива бензиностанции на австрийската OMV в България. Е, наистина, това няма как да ни ощети чак толкова. То просто ще намали приходите от данъци, които австрийците плащат от печалбите на тези бензиностанции, а руснаците ще спрат да плащат, защото ще намерят начин дори от бензиностанция да излязат на загуба. Те от най-големия нефтен завод на Балканите са на загуба, та от една бензиностанция няма да успеят. Така че – давайте им помпите смело, не сме за едните данъци.
300 хиляди руснаци имат имоти в България – увери ни Сергей Герасимов, първи зам.-министър на правосъдието на Русия, който оглавява споменатата вече Смесена комисия откъм руска страна.
Той изглеждаше така, сякаш трябва да се зарадваме, но на мен ми прозвуча като откровена заплаха, каквато всъщност е. Триста хиляди руснаци друго може да не са способни да направят, но за една героична Червена армия стигат. Или за една политическа партия на руското малцинство в България. Като им прибавиш и още толкова високо интелектуални български дупедавци, които ще гласуват за тях, току-виж утре вземат да ни управляват директно, не само индиректно, както досега. Пък и демократично, на всичкото отгоре – ако предпочетат партийния пред армейския вариант, де.
Но ако все пак приемем, че казаното от Герасимов не беше заплаха, няма как да си обясним необяснимото – защо активист на руското кривосъдие е изпратен да оглави комисия „за икономическо и научно-техническо сътрудничество” с България.
Веднага се сетих за посещението на руския главен прокурор Вишински в София през 1946 година с цел укрепване на комунистическата власт. Не, че искам да намекна нещо, само се сетих. Включително се сетих как Никола Петков отрязва сталинския сатрап и го праща да си ходи бесен.
Но ние не сме толкова неучтиви като Никола Петков. Даже напротив, докато се разбере кое-що, тихомълком, при неизвестни за публиката условия, подписахме договор с „Русатом” за втория етап от модернизацията на 6 блок от АЕЦ „Козлодуй”. Защо да се караме с руснаците, като можем да получим пари от тях.
Е, по този договор очевидно първо всички българи ще им дадем едни пари, а после някои от нас ще получат някаква сума обратно. Но движение на пари напред-назад все пак ще има и това е добра новина за икономиката ни. Или поне за челното ни място в световната класация по корупция.
Дори обаче да приемем, граждани, че всичко, казано дотук, е грешно, че е само форма на заяждане от моя страна с братушките, които са ни освободили, че те наистина искат търговията ни да е взаимно изгодна, а отношенията ни да са добри или поне нормални, то трябва да попитам – как ние, демократична България, можем да имаме наистина добри отношения с автократичната държава, еднолично управлявана от човек като Путин, който онзи ден каза: „Аз много харесвах, и до ден-днешен харесвам комунистическите и социалистическите идеи. Ако ние разгледаме кодекса на строителя на комунизма, който беше широко разпространен в СССР, ще стане ясно, че той много напомня на Библията”.
`Ма каква Библия, какъв СССР, какви пет лева. Какъв комунизъм най-прекрасен, след като неговият вдъхновен строител живееше и умираше в широко разпространените сибирски лагери.
С този мислител библейски ли ще развиваме ние добри отношения? Че той, ако искаше и знаеше как, щеше първо да уреди с благоденствие собствения си народ, а чак тогава да се грижи за благоденствието на другите. Пък ние, ако искахме да сме добре, щяхме да направим всичко възможно, за да не допуснем пропагандата му да ни дави с празни обещания за икономически ползи и още по-празни приказки за братска дружба.
От друга страна – освен в самата Русия, къде, ако не в България, Путин може да продаде най-ефективно сантиментите си към комунизма.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

... не ги бях хванал по бели гащи? Преди ЧЕТИРИ години (март 2012-та г.), в материала "На фенове на Тр. Тр. - едно от последните му „геройства”", ви разказах за едно много рисково престъпление, свързано с пре-н...

Все по-ясно става, че самоцелна креативност или използване на подхода “нека да го пробваме, защото е ново” не е подходящият път за social-присъствието на който и да е бизнес. Срещам все по-рядко хора, които си мислят, че Facebook се дава на стажанта, а Instagram е място за снимки на кафенца и храна. Но днес имаме едно много по-голямо изкушение – просто да започнеш без стратегия. Толкова е лесно, защо да се бавим с планиране, фокусиране, стратегия? Нали социалните медии трябва да са real-time?

Естествено, няма как да се съглася с това – социалните канали са именно канали; допълнение на маркетинг микса, което подлежи на същия процес и “ограничения”, безценни за дългосрочния успех. И все пак, тук поведението трябва да е малко по-различно, аудиторията е малко по-различна и подходът, съответно, не е съвсем същият. Ето защо ми допадна формулата The Social System – тя едновременно насочва към стратегическо планиране, но и показва ясно разликите спрямо стандартното такова.

Лесната визуализация е ключов плюс на The Social System, затова просто ще ви я покажа, а после ще обяснявам. Кликнете на изображението за по-голям размер:

Основната идея тук е, че комуникацията в социалните медии трябва да се случи след подготовка и отговор на няколко важни въпроса. Social-стратегията идва като продължение на цялостния маркетинг план, но се различава съществено – тук стила на говорене трябва да е друг, аудиторията е различна, текущото оценяване на резултатите и итерациите са други. Ето и основните стъпки:

1. Идентичност: тя трябва да се съобрази със средата. Определението “кои сме ние” трябва да взима предвид отворената комуникация в социалните медии – разговорът е двустранен. Идентичност в този случай е не само същността на марката, но и какво казва тя, как го казва, какъв тон използва в социалните канали.
2. Общност: рекламата и PR-ът разчитат на широк обхват на аудиторията. Тук аудиторията идва сама и участва активно. И не говорим само за клиенти – служители, медии, всички са тук. Трябва да опознаете общността и нейните нужди, преди да се включите в разговора. Това е правилният начин да създадете диалог, който носи реална стойност.
3. Контент стратегия: на база на предишните две точки ще изкристализира стратегията за съдържание. На практика често ползваме стратегията “да пробваме всичко и да видим кое ще върже”, но резултатите идват от съдържание, което отговаря на идентичността ви и на нуждите на вашата аудитория.
4. Кампании: кампаниите са познатата ни вече база за промотиране – но важното в Social System е, че те идват след предните три стъпки. Когато промо-кампаниите се наслагват върху качествено съдържание, новата ви аудитория първо ще получи информация, която е полезна и ги обучава, а след това потребителят ще стигне до (и ще откликне по-лесно на) вашите кампании.
5. Информация и измерване: тук вече стигаме до тактическото ниво на изпълнение. От една страна, имаме комуникационната политика, процедури, цели и метрики, които определят използването на дадено съдържание. От друга страна, на това ниво идват инструментите, с които слушаме потребителите, измерваме резултатите и създаваме съдържание.

The Social System не казва нещо титанично ново, но напомня, че трябва да се движим от стратегия към избор на канали и практическо изпълнение. Тя напомня и нещо много важно: колкото и social да е просто още един комуникационен канал, все пак трябва да се съобразим с неговите специфики и да напаснем стратегията с тях.

Постът Стратегията! е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.