157. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЖАК БРЕЛ

02/04/16 08:51
(http://asenov2007.wordpress.com/)

157. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЖАК БРЕЛ

Пламен Асенов
21.10. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100615553/velikite-evropeici-jak-brel

Брел, Не ме напускай

Не ме напускай – трябва да забравя!
Всичко, което вече е изчезнало, може да се забрави.
Да забравиш времето на недоразуменията
и изгубеното време,
да знаеш как да забравиш тези часове,
които с ударите на въпросите понякога убиват
сърцето на щастието.
Не ме напускай!

„Не ме напускай” – изпя през 1959 година Жак Брел, белгиец, когото мнозина смятат за французин; затворен човек с католическо възпитание, но също бохем и авантюрист; творец, чиито песни трудно се пеят, защото се състоят не само от мелодия и текст, а и от невероятно сценично присъствие. Жак Брел изпя „Не ме напускай” и мнозина смятат тази песен за любовна. Тя обаче не е. В интервю през 1966 самият той казва, че песента е по-скоро „химн за малодушието на мъжете” и за „нивото, до което те са готови да се самоунижат”. Историята, свързана с песента, е лична и болезнена. Тя се появява на бял свят, след като една от многото любовници на певеца, Сузан Габриел или Зизу, го изхвърля от живота си. Зизу е сред хората, които по-рано помагат на Брел да стигне до парижката зала „Олимпия”, а оттам – до истинската слава. Сега обаче тя е бременна, но Брел не признава детето. Зизу го напуска и прави аборт, а той пише най-прочутата си песен.

Не ме напускай! Не ме напускай! Не ме напускай!
Аз ще ти предложа дъждовни перли,
дошли от страни, в които не вали.
Ще копая земята чак до смъртта си,
за да покрия тялото ти със злато и светлина.
Ще създам владение, където Любовта ще е крал,
където Любовта ще е крал, където ти ще си кралица.
Не ме напускай!

Брел, Не ме напускай

Сложна, противоречива, странна и трудно разбираема личност е Жак Брел. Много талантлив, той добавя към таланта и много труд. Брел е вечно в движение, вечно иска да работи – но никога не отказва сладостите на дългите нощи в бохемска компания. Свенлив като човек, той постига близък контакт с публиката във всички зали по света – при това хората го разбират прекрасно, въпреки че пее само на родния си френски. Цял живот Брел има….. да кажем притеснения, за да не кажем – страхове от жените, но въпреки това ги обича неистово. Те него – също, така че му се налага често да сменя музата, макар завинаги да остава женен за своята Мише. В живота си Жак Брел, както се казва, е видял и две, и двеста. Той зарязва добре осигурено съществуване в Брюксел, за да живее в парижка барака, докато гладен пише песни. „Нали не си въобразявате, че с подобен външен вид ще пробиете?” – питат го учтиво. През 50-те в бохемска Франция все още на мода са красавците, а той не впечатлява с фигура и лицето му е като набързо изсечено от Господ с тесла. Брел обаче през цялото време си въобразява точно бъдещия пробив, и, въпреки, че на първия конкурс за шансон, в който участва, се класира на 27-мо място от 28 възможни, в крайна сметка реализира въображението си.

Брел, Панаирът

Това е „Панаирът”, първата песен, която Жак Брел записва през 1953 година на малка плоча, 78 оборота. Той вече има договор с „Филипс рекърдс”. Жак Канети, артистичен директор на лейбъла, вижда бъдеще в този белгийски талант, който започва да пише и изпълнява песните си когато вече е на 23 – доста късна възраст за начало на каквато и да било музикална кариера. Канети кани Брел да отиде в Париж, без да му осигурява кой знае какво, освен възможност – но той приема, въпреки съпротивата на семейството си и предстоящото раждане на втората дъщеря. В Париж Брел с огромна енергия се посвещава на писане на песни, а за да се издържа, дава уроци по китара и пее в кабаре „Трите магарета”. Първите резултати са отчайващи и окуражаващи едновременно. През 1954-та той се проваля на вече споменатия конкурс за шансон, но пък за сметка на това една певица на име Жулиет Греко харесва и иска неговата песен „Дяволът”. Греко е само две години по-голяма от Брел, но е сред звездите на френския шансон и представя песента в зала „Олимпия”. Няколко месеца по-късно и той самият вече пее там, с което започва истинският възход на Брел към славата.

Брел, Дяволът

Жак Брел е роден през 1929 година в предградие на Брюксел, Белгия. Семейството му е буржоазно, произхожда от френски говорещите фламандци, здраво свързани с католицизма. Баща му работи първо във фирма за внос и износ, а после става директор и съсобственик на фабрика за картон. Момчето е добре осигурено, но не особено старателно, както в началното католическо училище, което кара, така и после, в Института Сен Луи. Да, Жак се интересува от четене, писане, история и френски, но всичко друго му е безинтересно. Още от юноша той участва в училищния театър, на 16 започва да пише пиеси за него, а също разкази, поезия, есета. Заради оценките си обаче няма никакъв шанс да учи в университет, затова работи във фабриката на баща си. Там също си умира от скука и се записва в Ла Франш Корде , „Свободна връзка”, младежка католическа организация, която има религиозни активности и благотворителна дейност в сиропиталища и старчески домове. Годината вече е 1948, Втората световна война е свършила, когато Жак отбива военната си служба. Той служи в авиобаза близо до Брюксел и явно няма някакви особени задължения, защото като войник продължава да участва в кампаниите на Ла Франш Корде. Покрай това се запознава и с Терезе Мишелин, неговата малка Мише, за която две години по-късно се жени, с която имат три дъщери и с която никога не се разделят истински, макар че май и почти никога не успяват да живеят истински заедно.

Брел, Когато имаме само любов

Дали заради женитбата с Мише, дали заради друго, но на 23 години сякаш нещо се отключва у Жак Брел и той, прегърнал любимата си китара, започва да композира. Подозирам какво е това нещо – желанието да избяга от рутината и да остане завинаги дете, не само способно да мечтае за приключения, но и да ги реализира. Ето как неговият приятел и биограф Оливие Тод вижда нещата: „Наивен и лукав, обаятелен и дързък, скромен и горделив, преизпълнен с противоречия, както казвали през ХVIII век, Жак мамеше себе си, също както околните, с непоправима искреност – казва Тод и продължава: – Понякога дори близките му приятели или приятелки го смятаха за митичен образ. Човек на крайностите, който черпеше вдъхновение от щастията и нещастията си, каубой и индианец в космическата ера, през целия си живот Жак Брел търсеше спасение в работата. Той не успя да се освободи от раздвоението и да заживее като възрастен. Но това трябва да ни радва: талантът на Брел си остана по детски свеж.” Самият Брел сякаш е съгласен с подобно виждане, защото в едно късно интервю казва: „Мисля, че човек прекарва живота си в опит да компенсира детството си. Той иска да постигне вълнуващи мечти, но някъде около 17 приключва с мечтите и се учи да живее с реалността, да търси сигурност. Приключението е свършило”. В 14-те години след първия му запис, до 67-ма, животът на неприключилото с мечтите дете Жак Брел е пълен с невъобразима каскада от концерти, работа върху нови песни, студийни записи, растящи тълпи от почитатели и почитателки по цял свят. Обаче между песните, жените и бохемския живот той намира време за все нови и нови предизвикателства. Първо се запалва по летенето, кара курсове за пилот и купува малък самолет. После се влюбва в мореплаването, става капитан, купува си яхта и замисля околосветско пътешествие, което реализира обаче доста по-късно.

Брел, Маркизите

През 1967-ма Жак Брел официално прекратява концертната си дейност, за да се отдаде на нови проекти. В следващите години той се снима в 10 филма, два от които режисира сам, а останалите са на Марсел Карне, Клод Льолуш и други. Пише също музиката за киното, поставя във Франция бродуейския мюзикъл „Дон Кихот”, в който играе две от главните роли. В началото на 1973 Брел, който пуши по три кутии цигари на ден, вече не се чувства добре и прави завещание, с което оставя всичко на съпругата си Мише. На следващата година е опериран в Брюксел от рак на белия дроб, след което заминава на околосветско пътешествие с дъщеря си Франсис и любимата си Мадли, за която преди това пише песента „Мадлен”. По време на това пътешествие те откриват Маркизките острови, Брел се влюбва и заселва в тях. Следват две нови операции и един последен албум през 77-ма. По време на записа Жак Брел се шегува с музикантите – някой да има един бял дроб в повече? Но никой няма и година по-късно човекът, който изпя „Не ме напускай”, ни напусна. Погребан е на Маркизите, в същото гробище, където лежи и художникът Пол Гоген.

Брел, Не ме напускай