Един от най-трудните моменти в готвенето е как от едни и същи продукти може да направим различни ястия. Различни, не само като форма, текстура и презентация, но различни и като вкус. Да вземем за пример яйцето. Яйцето има вкус… ами на яйце. Но то може да бъде приготвено по различни начини. Знаеш, че има разлика във вкуса между сварено и пържено яйце, например. Да, то пак е яйце, но разликата в термичната обработка и различните добавки за овкусяване, които може да се включат прави огромна разлика във вкуса. Точно това е привилегията, с която разполагаме, когато готвим, пък било то с едни и същи продукти – имаме избор как да ги приготвим, така че всеки път да имат различен вкус.

И може би знаеш поверието, че броят на плисетата на готварската шапка, която един готвач носи, зависи от броя на начините, по които този готвач може да приготвя яйца. Ако вземем под внимание това, то тогава плисетата на моята готварска шапка ще отразяват различните начини за използване на карамелизиран лук. Макар и реално да не нося готварска шапка с плисета, тази метафора направо крещи, че карамелизираният лук е един от моите фаворити, с които обичам да си играя на вкусове. Така че, нека да видим как го приготвих този път.

Бях решила да приготвя патладжани, върху които да сложа карамелизиран лук и парчета меко козе сирене, които после да запека за кратко, колкото сиренето да се разтопи. Обаче нуждата на патладжана за повече киселинност и доброто съчетание на сиренето със сладко-кисели плодове ме замисли дали не мога да подобря или по-скоро да разнообразя обичайния начин, по който карамелизирам лука. Веднага се досетих да му добавя меласа от нар, която притежава точно това, което искам – киселинност и плодов аромат. Но после дойде и идеята за нещо друго, с което разполагах на мига – петмез от черница, който е сладък и с много приятен аромат напомнящ горена захар и меласа. За да компенсирам с киселинността съчетах петмеза с повече балсамов оцет и така, този път карамелизирания лук придоби сладко-кисел плодов вкус. Приятен едновременно и с патладжана, и с козето сирене. Слагам си още едно плисе на въображаемата готварска шапка.

Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене

Идеята за тази рецепта беше провокирана от онзи момент, в който разсеяността ми ме постави пред свършен факт – да се озова с две мрежи с лук в килера. Забравяйки, че съм купила мрежа с лук на предния седмичен пазар, аз купувам втора на следващия и установявайки наличието на около 5 кг лук в дома си, си поставих задачата да го сготвя по-бързо, отколкото той би покълнал или изгнил. А какво би означавало това? Редуващи се вечери с лук, но всеки път приготвен по различни начини. А такива не липсват – френска лучена супа, лучен гратен, карамелизиран и съчетан с какво ли не, а накрая това какво ли не включи патладжан и козе сирене.

Комбинирано със салата от зеленолистни, това ястие за мен е прекрасно, не само защото обичам карамелизиран лук, а и защото този карамелизиран лук ми дава баланса, който търсех в това съчетание. Надявам се да допадне и на теб.

За 4 порции.

За карамелизирания лук:

• 1 супена лъжица зехтин
• 800 г жълт лук, нарязан на полумесеци
• 1/2 чаена лъжица сол
• 3 супени лъжици (50 г) петмез от черница ^[1]
• 2 супени лъжици (30 мл) балсамов оцет

За патладжаните и завършване:

• 2 средно големи патладжана
• зехтин
• сол и прясно смлян черен пипер
• 150 г меко козе сирене, нарязано на парчета
• зърна нар

Фурната се нагрява на 200ºC. Докато фурната загрява се започва с карамелизирането на лука.

Зехтинът се нагрява в широк и дълбок тиган. Добавят се лукът, солта, петмезът и балсамовият оцет. Разбъркват се хубаво, така че лукът да се покрие равномерно с добавките. Готви се на силен котлон за 8-10 минути, като се разбърква периодично. От петмеза и балсамовият оцет ще се образува сос и в този момент лукът няма да се пържи, а по-скоро ще се задушава и овкусява с тях. Когато течността се редуцира и лукът започне да се пържи, котлонът се намаля до умерен. Готвенето продължава още 45-50 минути докато лукът омекне и намали обема си почти наполовина. Разбърква се често, за да се карамелизира равномерно и за да не изгаря. Докато лукът се готви се подготвят патладжаните.

Всеки патладжан се срязват на две по дължина и всяка половинка се подрежда в тава върху хартия за печене. Повърхността им се намазва със зехтин. Поръсват се със сол и прясно смлян черен пипер. Слагат се на средно ниво на фурната и се запичат за около 45 минути или докато придобият златисто-кафяв цвят на повърхността, а средата им омекне.

Когато патладжаните и лукът са готови (което би трябвало да стане приблизително по едно и също време), лукът се разпределя върху изпечените половинки патладжан. Отгоре се подреждат парчета козе сирене и гарнираните патладжани се допичат във фурната на 200ºC вече с включен вентилатор за 5-6 минути или докато сиренето започне да се топи.

Патладжаните се сервират поръсени със зърна нар и се гарнират със зелени салати.

Още рецепти с патладжан

• Печени патладжани с домати и сос писту
• Рула от патладжан със сирена в доматен сос
• Тарт от бутер тесто с патладжани и орехи
• Шоколадови (пред)ястия
• Брям – гръцки зеленчуков гювеч
• Задушени патладжани и нахут с карамелизиран лук и бял ориз
• Кафяв ориз със зеленчуци по провансалски
• Гръцка мусака
• Капоната
• Вегетариански кус кус със зеленчуци
• Патладжани с моцарела и зеленчуков сос
• Запечен Рататуй

Други рецепти за ястия със зеленчуци

• Кускус с печени зеленчуци и козе сирене
• Сарми от савойско зеле със спелта, печени карамелизирани моркови и зеленчуков грейви сос
• Свински котлети с масло и розмарин и печен карфиол с шалот и спанак
• Запечени чушки с крем-сирене и прошуто, с хрупкави хлебни трохи и лешници
• Печени патладжани с домати и сос писту
• Романеско гратине в сос с бри и пъдпъдъчи яйца
• Картофени ньоки с гъби и рукола
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Пълнени есенни картофи
• Риболита
• Фритата с тиквички, аспержи и козе сирене
• Пресни картофи със салвия и песто от левурда
• Страта със спанак и сирена
• Една вариация на „Изкушението на Янсон“
• Печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан

Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За мен е цяло удоволствие да организирам събития, ето какво научих докато организирах последното такова:

• Форумите в България са изродясали – например в bgdev.org година след година, става все по-зле.
• За сметка на това, съобщение в подобен форум в Македония, доведе до добра дискусия и в резултат на която 60 (да!) човека ще се вдигнат от Скопие и от Охрид и ще дойдат да научат нещо ново
• За повечето ИТ хора в България, 50 лева за събитие са страшно много пари.
• Много работодатели не разбират защо трябва да изпратят хора на конференция – те го разбират като хвърляне на пари на вятъра и като възможност да загубят някой работник, който може да вземе да си намери по-яка работа по време на събитието.
• Най-честата реакция, която срещам за причина да не се дойде на събитието е „аз това вече го знам“, втората е – „това е твърде елементарно за мен“, третата е  варияция на „лекторите за супер тъпи“, няма значение, че имат години опит и че говорят из цяла Европа.
• От реклама и PR смисъл няма – пускахме предната година в Дневник, тази в Вести и във Дарик – общо купени билети – 3. Много нисък conversion rate.
  • Не, не не не не искам да говоря за коментарите под статиите. Нали знаете за какво говоря.
• Рекламата във Фесбук за събития работи що годе добре. Дори малко повече от това :)
• Няма свестен сайт за продажба на билети
• 90% от хората предпочитат фирмата им да им купи билети, отколкото сами да инвестират в знание.

Това е на кратко, може би след събитието ще напиша повече за всяка точка, защото се вижда голяма разлика в поведението на хора, които са в България и който са извън и аз знам защо!

До скоро виждане в София на 20 февруари със всички осмелили се да си купят билети!

Още по темата:

1. Bulgaria Web Summit 2016 – лично мнение!

И тя наистина е такава, но не заради художествените си достойнства, а защото по най-прост, лесен и разбираем начин показва принципът на работа на най-мощната, най-богатата и най-човеконенавистната световна организирана престъпна гру...

Пламен Асенов
21.10. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100615553/velikite-evropeici-jak-brel

Брел, Не ме напускай

Не ме напускай – трябва да забравя!
Всичко, което вече е изчезнало, може да се забрави.
Да забравиш времето на недоразуменията
и изгубеното време,
да знаеш как да забравиш тези часове,
които с ударите на въпросите понякога убиват
сърцето на щастието.
Не ме напускай!

„Не ме напускай” – изпя през 1959 година Жак Брел, белгиец, когото мнозина смятат за французин; затворен човек с католическо възпитание, но също бохем и авантюрист; творец, чиито песни трудно се пеят, защото се състоят не само от мелодия и текст, а и от невероятно сценично присъствие. Жак Брел изпя „Не ме напускай” и мнозина смятат тази песен за любовна. Тя обаче не е. В интервю през 1966 самият той казва, че песента е по-скоро „химн за малодушието на мъжете” и за „нивото, до което те са готови да се самоунижат”. Историята, свързана с песента, е лична и болезнена. Тя се появява на бял свят, след като една от многото любовници на певеца, Сузан Габриел или Зизу, го изхвърля от живота си. Зизу е сред хората, които по-рано помагат на Брел да стигне до парижката зала „Олимпия”, а оттам – до истинската слава. Сега обаче тя е бременна, но Брел не признава детето. Зизу го напуска и прави аборт, а той пише най-прочутата си песен.

Не ме напускай! Не ме напускай! Не ме напускай!
Аз ще ти предложа дъждовни перли,
дошли от страни, в които не вали.
Ще копая земята чак до смъртта си,
за да покрия тялото ти със злато и светлина.
Ще създам владение, където Любовта ще е крал,
където Любовта ще е крал, където ти ще си кралица.
Не ме напускай!

Брел, Не ме напускай

Сложна, противоречива, странна и трудно разбираема личност е Жак Брел. Много талантлив, той добавя към таланта и много труд. Брел е вечно в движение, вечно иска да работи – но никога не отказва сладостите на дългите нощи в бохемска компания. Свенлив като човек, той постига близък контакт с публиката във всички зали по света – при това хората го разбират прекрасно, въпреки че пее само на родния си френски. Цял живот Брел има….. да кажем притеснения, за да не кажем – страхове от жените, но въпреки това ги обича неистово. Те него – също, така че му се налага често да сменя музата, макар завинаги да остава женен за своята Мише. В живота си Жак Брел, както се казва, е видял и две, и двеста. Той зарязва добре осигурено съществуване в Брюксел, за да живее в парижка барака, докато гладен пише песни. „Нали не си въобразявате, че с подобен външен вид ще пробиете?” – питат го учтиво. През 50-те в бохемска Франция все още на мода са красавците, а той не впечатлява с фигура и лицето му е като набързо изсечено от Господ с тесла. Брел обаче през цялото време си въобразява точно бъдещия пробив, и, въпреки, че на първия конкурс за шансон, в който участва, се класира на 27-мо място от 28 възможни, в крайна сметка реализира въображението си.

Брел, Панаирът

Това е „Панаирът”, първата песен, която Жак Брел записва през 1953 година на малка плоча, 78 оборота. Той вече има договор с „Филипс рекърдс”. Жак Канети, артистичен директор на лейбъла, вижда бъдеще в този белгийски талант, който започва да пише и изпълнява песните си когато вече е на 23 – доста късна възраст за начало на каквато и да било музикална кариера. Канети кани Брел да отиде в Париж, без да му осигурява кой знае какво, освен възможност – но той приема, въпреки съпротивата на семейството си и предстоящото раждане на втората дъщеря. В Париж Брел с огромна енергия се посвещава на писане на песни, а за да се издържа, дава уроци по китара и пее в кабаре „Трите магарета”. Първите резултати са отчайващи и окуражаващи едновременно. През 1954-та той се проваля на вече споменатия конкурс за шансон, но пък за сметка на това една певица на име Жулиет Греко харесва и иска неговата песен „Дяволът”. Греко е само две години по-голяма от Брел, но е сред звездите на френския шансон и представя песента в зала „Олимпия”. Няколко месеца по-късно и той самият вече пее там, с което започва истинският възход на Брел към славата.

Брел, Дяволът

Жак Брел е роден през 1929 година в предградие на Брюксел, Белгия. Семейството му е буржоазно, произхожда от френски говорещите фламандци, здраво свързани с католицизма. Баща му работи първо във фирма за внос и износ, а после става директор и съсобственик на фабрика за картон. Момчето е добре осигурено, но не особено старателно, както в началното католическо училище, което кара, така и после, в Института Сен Луи. Да, Жак се интересува от четене, писане, история и френски, но всичко друго му е безинтересно. Още от юноша той участва в училищния театър, на 16 започва да пише пиеси за него, а също разкази, поезия, есета. Заради оценките си обаче няма никакъв шанс да учи в университет, затова работи във фабриката на баща си. Там също си умира от скука и се записва в Ла Франш Корде , „Свободна връзка”, младежка католическа организация, която има религиозни активности и благотворителна дейност в сиропиталища и старчески домове. Годината вече е 1948, Втората световна война е свършила, когато Жак отбива военната си служба. Той служи в авиобаза близо до Брюксел и явно няма някакви особени задължения, защото като войник продължава да участва в кампаниите на Ла Франш Корде. Покрай това се запознава и с Терезе Мишелин, неговата малка Мише, за която две години по-късно се жени, с която имат три дъщери и с която никога не се разделят истински, макар че май и почти никога не успяват да живеят истински заедно.

Брел, Когато имаме само любов

Дали заради женитбата с Мише, дали заради друго, но на 23 години сякаш нещо се отключва у Жак Брел и той, прегърнал любимата си китара, започва да композира. Подозирам какво е това нещо – желанието да избяга от рутината и да остане завинаги дете, не само способно да мечтае за приключения, но и да ги реализира. Ето как неговият приятел и биограф Оливие Тод вижда нещата: „Наивен и лукав, обаятелен и дързък, скромен и горделив, преизпълнен с противоречия, както казвали през ХVIII век, Жак мамеше себе си, също както околните, с непоправима искреност – казва Тод и продължава: – Понякога дори близките му приятели или приятелки го смятаха за митичен образ. Човек на крайностите, който черпеше вдъхновение от щастията и нещастията си, каубой и индианец в космическата ера, през целия си живот Жак Брел търсеше спасение в работата. Той не успя да се освободи от раздвоението и да заживее като възрастен. Но това трябва да ни радва: талантът на Брел си остана по детски свеж.” Самият Брел сякаш е съгласен с подобно виждане, защото в едно късно интервю казва: „Мисля, че човек прекарва живота си в опит да компенсира детството си. Той иска да постигне вълнуващи мечти, но някъде около 17 приключва с мечтите и се учи да живее с реалността, да търси сигурност. Приключението е свършило”. В 14-те години след първия му запис, до 67-ма, животът на неприключилото с мечтите дете Жак Брел е пълен с невъобразима каскада от концерти, работа върху нови песни, студийни записи, растящи тълпи от почитатели и почитателки по цял свят. Обаче между песните, жените и бохемския живот той намира време за все нови и нови предизвикателства. Първо се запалва по летенето, кара курсове за пилот и купува малък самолет. После се влюбва в мореплаването, става капитан, купува си яхта и замисля околосветско пътешествие, което реализира обаче доста по-късно.

Брел, Маркизите

През 1967-ма Жак Брел официално прекратява концертната си дейност, за да се отдаде на нови проекти. В следващите години той се снима в 10 филма, два от които режисира сам, а останалите са на Марсел Карне, Клод Льолуш и други. Пише също музиката за киното, поставя във Франция бродуейския мюзикъл „Дон Кихот”, в който играе две от главните роли. В началото на 1973 Брел, който пуши по три кутии цигари на ден, вече не се чувства добре и прави завещание, с което оставя всичко на съпругата си Мише. На следващата година е опериран в Брюксел от рак на белия дроб, след което заминава на околосветско пътешествие с дъщеря си Франсис и любимата си Мадли, за която преди това пише песента „Мадлен”. По време на това пътешествие те откриват Маркизките острови, Брел се влюбва и заселва в тях. Следват две нови операции и един последен албум през 77-ма. По време на записа Жак Брел се шегува с музикантите – някой да има един бял дроб в повече? Но никой няма и година по-късно човекът, който изпя „Не ме напускай”, ни напусна. Погребан е на Маркизите, в същото гробище, където лежи и художникът Пол Гоген.

Брел, Не ме напускай