Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/67132-de-profundis-istorii-ot-istoriyata-ili-zasto-balkandzhi-yovo-vika-na-turchina-more-voyvodo.html

Плазмодии, хидри, зелени еуглени и всякаква друга пихтиесто-мозъчна сган населява общественото пространство, граждани, живее, размножава се чрез просто или сложно делене, храни се със себе си и вони, та се не трае.
Какво, не съм биологически коректен ли? Но за сметка на това пък направо преливам от политическа коректност.
Не определям тази сган например като тъпоглави идиоти или безгръбначни кретеноиди – което наистина би било обида спрямо нормалните идиоти и кретени. Нито я наричам „посрана свинска банда”, както благообразно би се изразил колегата Хашек.
Онзи ден чета например, че някакви духовно възвишени и патриотично настроени лица предложили да се приеме Закон за българската история. Един титан изсред тях дори не се сдържал, а сътворил и проекто-проект, който започва така: „Всеки автор или издател на исторически учебници, който изопачава, прикрива или фалшифицира българската история се наказва с затвор от 5 до 15 г.”.
Въпреки правописните грешки, бих се съгласил, граждани. Нищо, че е безумно. Само че много искам първо да разбера коя точно е истинската история в българската история, та да се придържам здравата към нея.
Например – кой патриот предаде Левски. Също – кой патриот уби Ботев. Да не говорим за класическия въпрос, зададен преди години от поета Иван Динков, мир на праха му: „Защо Балканджи Йово се обръща към турчина, дето му взима живота и хубавата Яна, с „море, войводо”?”. Да не би да има нещо неподходящо за деца, в отношенията им? А може би е по-добре изобщо да не се учи тази прочута песен в училище?
Досега децата бяха прости, не се сещаха да питат, но вече са по-умни, ще вземе някое да се усети, а даскалът – хък-мък, ще трябва да изопачи или фалшифицира истината, че турци и българи често заедно са създавали разбойнически банди. И – `айде от 5 до 15 за изопачаване. Нищо, че то ще е от патриотизъм, а не против него – нали законът е един за всички.
Но, от друга страна пък, ако не се учи песента за Балканджи Йово, това няма ли да е прикриване на истината от гледна точка на закона…..
Голям капан, граждани! И трябва да си наистина много тъп, за да си го поставиш сам и сам да паднеш в него по този начин.
Но нищо, де, подобно поведение лесно можем да си обясним с водещия за българските плазмодии руски пример.
В самата Русия високи умове предлагат от учебните програми да отпаднат Толстой, Достоевски, Булгаков, Чернишевски. Подозирам, че скоро ще последват Гогол, Чехов, Илф и Петров, братя Стругацки. Много трудни били за децата. Пък вероятно и опасни – като се има предвид, че научаването на истината винаги е опасно според онези, които искат да я скрият.
Нои всъщност, изобщо не искам да коментирам защо московските идиоти се отказват от наистина малкото си постижения, подходящи за общочовешката съкровищница на духа – това си е техен проблем и не ме интересува. Само ще дам пример обаче за разликата между техния подход и този на европейците.
Когато хлапето Зигмунд Фройд постъпва в начално училище във Виена /в еврейското гето, не в някой имперски образователен център/, той учи там Шекспир, Омир и Гьоте. В началното училище. И не адаптирани за деца – истинските текстове.
Пък тия изхвърлят Толстой и Достоевски. Нали на този фон не е за чудене защо руснаците са отпадъкът на цивилизацията, а Европа – лидерът.
Като споменах в едно изречение московците и простотията, та се сетих за онзи „земен, земен човек”, на когото със сигурност му предстои да открие нещо гениално – както казва проф. Димитър Тадаръков за Ахмед Доган. Според професора достът му Доган „от три години твори един голям философски труд, в който философията и политиката започват от преди 3 хиляди години”.
Брей, тоя е Паисий сущий! Цели 3 години да твориш – наистина впечатляващо. И още повече, аз например не бих се сетил да почна отпреди 3 000. Може би щях да подхвана нещата съвсем скромно, от наши дни, от въпроса как ДС създаде ДПС и защо. Но виж, човекът се е сетил, че всичко започва доста по-назад във времето. Сигурно е съзрял гениалната си идея през дъното на бутилка уиски или гащичките на млада девойка – вдъхновения, от които аз, като не така умен човек, съм заслужено лишен.
Обаче това не е всичко. Излиза, че Ахмед Доган май е истински ренесансов човек, поне в очите на професор Тадъръков. Е, той не се сеща да го нарече точно така, сигурно не знае думата „ренесансов”, но пък обясненията му водят до този извод. Доган, оказва се, има научен интерес към въглеродите.
Няма лошо – и аз харесва диаманти. А пък жена ми да знаете колко си пада…..
Обаче имам известни съмнения, че професорът малко бърка. Чувал съм, че Доган всъщност има интерес не толкова към въглеродите /макар че и това не се изключва/, колкото към въглеводородите, което значи – към петрола и производните му. И не към научното им изследване, `щото вече всичко е проучено, а към търговията с тях.
Но, така, де, той дотолкова обичал онова, което обичал, че дори направил истинско научно откритие. Засега обаче за откритието абсолютно никой не знае. А дали самият Тадаръков ще узнае пръв за него, той не може да каже, защото и това не знае. Както и откъде знае, че не знае, след като абсолютно никой не знае.
Много достоен за ситуацията и участниците в нея философски въпрос, нали? Бъдете сигурни обаче, граждани, че, ако някой изобщо му отговаря, то непременно ще е чрез парадигми и политически вектори.
Апропо, бих искал също да науча по какво точно е професор въпросният Тадаръков и дали случайно не е професор по простотия.
Но ако се окаже, че той не е, не се отчайвайте, Вселената винаги има план Б. Говоря за Димитър, но Иванов, другият ангел-хранител на Ахмед Доган, също професор по нещо си и бивш шеф на онова Шесто от комунистическата ДС.
Та този втори Димитър присъдил на Доган награда на името на Стефан Стамболов за неговия личен принос към държавността.
Към българската държавност.
Ченгетата наистина нямат срам!
В случая един руски слуга награждава друг руски слуга с орден на името на големия български държавник Стамболов, който категорично се изправи срещу Русия и заради това бе заклан насред София. Нещо повече, награждава се Доган и заради –уж -противопоставянето му на Турция. Но с името на държавника Стамболов, отишъл да говори със султана за създаването на дуалистична турско-българска империя. Точно за да има гръб в противопоставянето на Русия.
Добре, де, онези патриоти, които споменах в началото, може и да не знаят този факт от битието на Стамболов, затова и предлагат идиотщините, които предлагат. Но шестакът Иванов със сигурност го знае. И въпреки това успява да съчетае в един и същи мозък знанието с премълчаването. С изкривяването. С фалшифицирането на истината.
Намирам, че, специално за него и нему подобните, от 5 до 15 са малко. По-щедро трябва да е българското общество в изолацията и очистването си от разните плазмодии, хидри и зелени еуглени, които тровят живота му и объркват колективната му глава.
На този фон през последните дни се откроява също объркването, навестило тъй наречения Дядо Николай, владика пловдивска и мой задочен приятел.
Ден преди папа Франциск и руският патриарх Кирил да се прегърнат в Куба, да се нарекат „братко” и да заговорят за единение на Западната и Източната църква след почти 1 000 години схизма, той изригна поредния си залп срещу „унията”. Дори някога да има единение на двете църкви, то няма да стане „по прагматични съображения и защото някой днешен светоуправник така е решил” – твърди Николай.
Горкият – все се препоръчва за духовен водач и опитва да дава акъл на всички, но все нещо не е разбрал както трябва.
Според мен този път с филипиката си горкият „дядо” е на път да си ритне канчето, получено преди време, когато, в пълен синхрон с руската църква, бълваше огън и жупел срещу католицизма и посещението на папа Йоан-Павел ІІ в България. Обаче май не се усети навреме, не видя или просто не разбра знаците за промяна в генералната линия на Московската патриаршия, пардон, църковния филиал на КГБ, в отношенията с Ватикана. Не си даде сметка, че сегашната папа Франциск, колкото и да е странно, е ако не своеобразен левичар без никакви дивизии под свое командване, то поне твърде наивен човек от типа „полезен глупак”, както другарят Ленин наричаше хората на Запад, които неосъзнато и безкористно подкрепят интересите на руската политика.
Сега очаквам обаче пловдивската владика много бързо да си вземе бележка, да обърне другата буза и да стане първа дружка с монсеньор Йовчев.
И тогава поне в Пловдив, а може би и в други градове, ще настане такъв живот, че никаква смрад от пихтиесто-мозъчната сган няма да го помрачи.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Една бърза картинка, която бързо ще ви ориентира какви гуми да изберете – всесезонни или отделен комплект летни и зимни, както и най-доброто на пазара към 2016 г. (проверено и доказано поне в два независими източника). За хората с ограничен бюджет, евтини, но все пак достатъчно добри гуми (ориентирате се по иконката с прасенцето-касичка):

Любомир Канов, за блог Де зората

В навечерието на събития които могат да променят радикално света, от перспективата на България и нейните вътрешни процеси на безизходица се виждат следните очертания:

I

Политическата, икономическа и медийна победа на полу-явното, полу-скрито съобщество на криминалната класа, под ръководството на кадрите на ДС и съучастието на комсомолски, партийни, юридически (от КДС Симеоново), Библиотекарско-масонски (Дончев, Гестапото, Шаренкова) и масирано медийни (Пееф, Тошев, Батков, Блъсков и тям подобни) е несъмнена.

II

Тази “победила” класа е идеологически всеядна и даже канибалистична (случаят Местан), определенията за нея като “дясно” и “ляво”, “либерално”, “консервативно” са безмислени. Нейната идеология е разбираема единствено от гледната точка на криминала, който търси да ограби някого чрез рекет, кражба, принуда, пребиване или физическо премахване. В по-масовите случаи може да използва административно-принудителни или икономически формати за принуда.

Нейната природа и възгледи могат да бъдат схванати само чрез изучаване на похватите, методите, вкусовете, естетиката, даже жаргона на углавния свят, който в Россия открай време се причислява към света на “блатните” и криминални “авторитети”. В съвременна Русия, тази класа има своята еманация в лицето на кагебистко криминален “авторитет”, наречен Вова Путин.

III

За да функционира тази класа успешно и безнаказано, е необходим определен”законов” ред, който е изцяло криминално организиран, подобно на тайните бандитски общества от типа на Камора, Ндрангета, Коза Ностра и пр. В българският вариант отчетливо се вижда влиянието и почерка на съветско-постсъветския подземен престъпен свят като Тамбовската, Люберецката, Ленинградската и други банди.

Например и за руските и българските гангстери е характерно използването на наказателни “бригади”, което носталгично ги родее с бригадирският “труд ” и ленинските съботници от комунистическо време. Кадровото организиране на тези престъпни образувания от самото начало на “Прехода” се води от офицери на ДС, чрез изпълнители рекрутирани предимно измежду средите на “биещите” спортове, но също и всред обикновените или по-агресивни криминали, които са били на учет при тях или са били завербувани в съвместни криминално-милиционерски комбинации още от Живково време.

Това обаче би било неосъществимо, ако на възлови места в съдебната система,  (което включва прокурори, следователи и съдии) и съответно свързани с тях “адвокати”, не са разположени криминално зависими магистрати, улеснени от безобразната Конституция и нелепо конструираните закони, които са сбор от противоречиви концепции, лесно ставащи жертва в безплодни и проточени съдебни карикатури, наречени съдебни процеси. Естествено в тях участват и от едната и от другата страна “побратими” от хора с различни и често несъвместими юридически квалификации, но сходни материални интереси.

Например, “юристи” получили своите звания и опит като завършили Школата на ДС в Симеоново, са считани за завършили “Право” и работят като адвокати или например членове на Етичната Комисия на Висшия Съдебен Съвет, вместо да излежават присъди за участие в криминалната организация ДС или за извършени престъпления срещу собствения си народ. И това е особено валидно в наистина важните и истински криминални актове, в които подсъдими са членове на новообразуваната престъпно-политическата върхушка и техните дела се разглеждат и преценяват от кадри с въпросните квалификации.

IV

Постигането на господството на криминалната класа, след известно разколебаване в началните години след разпада на СССР, взе известно време и се осъществи в условията на реставрирането на Другаря-Страх, най-важният елемент на комунистическата диктатура.

От самото си начало Другарят или Господарят Страх, беше вграден в основите на репресивното комунистическо общество от най-опитните представители на криминалитета, начело с абсолютния световен корифей и шампион по престъпления срещу човечеството, кавказкият криминал Джугашвили, наречен по-късно другарят Сталин, обезобразил половината свят и погубил най-добрата част на народа си.

Тази рекомунизация и възвръщане на сталинизма в Русия през маломерния, дребен бандит от Ленинград, станал някога Чекист, а понастоящем и Президент, се осъществи в условията на пасивен Запад начело с леви, слаби и морално дезориентирани политици, в чийто глави звънтяха постулатите на Маркузе, Мао и Маркс, набивани в университетите на лековерните им поколения от 60-70 години на миналия век от леви пропагандисти, чийто представител днес би бил например социалистът Бърни Сандърс.

Този модел, който от мнозина се нарича олигархично-криминален, бе копиран едно към едно от Русия в България и това започна да се случва, след като краткотрайната опасност от истинска демократизация на Русия беше удавена във водка собственоръчно от самия Елцин, което даде възможност на кагебисткия елит, временно стъписан от неуспеха на преврата на Крючков, Янаев, Пуго и прочие, да си стъпи на краката и да проведе реставрацията на основният политически инструмент – Другарят Страх.

ФСБ отново зае старото си място, без да скъса връзките със своите стари криминални приятелчета, които останаха в симбиотична връзка с неосъветския вариант към който тръгна Русия.

В България, където никаква лустрация и декомунизация на старите съветски агентурни мрежи и зависимости не беше допусната, установяването на криминално -олигархичен режим беше улеснено неимоверно, особено в контекста на гореописаните нелепости наречени Конституция и Съдебна система, които умишлено бяха конституирани така, че да генерират произволност и беззаконие.

V

След победата на криминалната олигархия, която вече даже не беше необходимо да се преструва на изповядваща някаква политическа идеология, приемането на България в ЕС и НАТО започна все повече да се откроява като фарс или като умишлено инсталиране на Троянски кон, който да бъде задействан от “Империята” при подходящ повод с деструктивна цел.

Тази роля беше рязко активизирана напоследък, когато подставените лица и партии, които до неотдавна работеха под радара на публичната видимост, се наложи да се демаскират и ясно да заявят участие в хибридната война на Путин срещу Европа и в неговия конфликт с Ердоганова Турция.

Всички, които биваха плащани с руски петролни пари, включително фюрер Сидоров, Пееф медиа, ДПС и Доган, както и цялото библиотекарско ДС котило включващо дори недоразумението Попова, Гоце, голф-социолозите и т.н. съвсем ясно се откроиха с публичен дискант, което зазвуча особено пронизително по повод кандидатурата на Бокова като квичене на хора, които окончателно са свалили прикриващите ги досега гащи на либерално, демократично, европейско и пр. прикритие.

VI

Това което се е случвало досега е, разбира се, отчайващо и внушава чувство за безизходица, особено състоянието на съдебната система и неуспешният опит там нещо да се промени.

Достатъчно е човек да се взре в честното лице на етичния съдебен авторитет и женолюбец Ясен Тодоров от ВСС или да чуе какво си говорят двете съдийки Ченалова и Янева, за да изпадне в дълбоко униние. Или захласнат в оправдателните присъди на Бисеров и Батко и Братко или Масларова, или на Марио “Сапард” Николов, да не забележи меандрите на делата “Килърите”, Брендо и Галеви.

Както и изумителния факт, че никога нито един знаков убиец досега не е бил хванат и осъден за последния четвърт век и нито едно от тези десетки, ако не и стотици поръчкови убийства не е било разкрито. От друга страна, всеки може да бъде цацариран от безконтролната прокуратура, която може да си се самосезира и да разследва когото и за каквото си поиска.

Но това ни връща отново към основния въпрос, а именно за Цар-Страх. Русия винаги се е хвалела с Цар-пушка (топ), Цар-Камбана, Цар-Бомба- 50,000,000 тона тротилов еквивалент, взривена от Хрушчов и вероятно променила климата на Земята след като е взривена над Новая Земля. Сега Русия заплашва целия свят с война.

Вероятно плаши по някакъв начин и българското правителство, което се проявява като страхливо и колебливо в този съдбоносен исторически момент на едновременен конфликт на Русия с Турция заради Сирия и с Европа, заради Украйна. “Нека се разберат началниците там, горе!” не е достойна позиция.

Макар, че който знае колкото знае сегашният Министър-Председател, знае колко силно може да бъде “страхуван” всеки, не само от беззаконната съдебна система, но и от притаилите се килъри в сенките зад дърветата и колко лесно след мократа поръчка изчезват безследно убийците някъде из безкрайните подземия на кагебистките и посткагебистките лабиринти, за да не бъдат никога открити. Полоний, Рицин, куршум, чук  (а защо не и сърп?), взривяване, изхвърляне през прозореца, катастрофа с кола. Това е от 100 години насам, без да броим Царска Русия. А напоследък са добавени – трол, компромат, персонална атака, убийство с вестник, убийство на репутация, професионално омаскаряване, финансов удар, измама, обсебване на собственост. Всичко е позволено.

VII

Но все пак, надежда има. Тя не е толкова в политическата активност на България, което е близо да морибундно, поради дълбоко разочарование в населението, граничещо с отвращение от омаскаряването на самият политически процес, както и в парализиращият робски страх, че ако се обаждаш много-много, ще те пребият с тояги и железни прътове.
Тя е в историческият ход на събитията в момента, които се развиват стремително и неотклонно извън страната. Бентът, зад който са натрупани огромни количества фекални води е пред срутване.
Картината няма как да е красива, но Путинова Русия е пред прага на исторически прелом и разпад като Деспотия от Източен Монголски тип.

Самодържавието на дребното бандитче от Ленинград няма да успее да се задържи и ще бъде пометено от развитието на Света. Не от военни действия, а от новите технологии, от експлозията на информацията и от прогреса на човечеството и науката. Самите негови поданици, младите и умните руснаци, ще го отхвърлят и ще откажат да му служат, дори няма да са нужни танкове по улиците, защото ще са безполезни срещу тях. Даже престъпните му съратници олигарси или поне по-умните от тях, ще преминат на другата страна и ще го оставят сам със сталинистите с металните зъби и с тенекетата от медали по реверите на генералските им мундири съхранявани в нафталина от времената на парадите по Червения Площад.

Надежда има и в нов американски Президент, с ясни антикомунистически възгледи, с ясни противопоставяния на политическата коректност, която е на път да унищожи Запада и който да постави на мястото му маломерния самодържец, с икономика по-малка от италианската,който освен ефтина нафта нищо друго не може да предложи на света. Светът се движи стремително към развръзка, поне по отношение на режима Путин.

VIII

За онова, което се задава след него, Ислямският Тотал, неизбежно ще стане дума и то много скоро. Но този много зловещ проблем не може да се разреши успешно в международен план, преди да слезе от сцената Путин. Както и българският проблем със заклинилият и безкраен Преход не може да бъде бъде разрешен, докато цялата Пета Колона на Москва не бъде разобличена и прогонена от България.

* Заглавието е на Де зората

Вчера попаднах на новината, че "АЕЦ "Козлодуй" ще дава по 400 000 лева на сезон на "Ботев" (Враца)". И като знам безграничната алчност на ядрения клон на политико-енерГЕПИйната мафия, плюс нивото на футбола ...

10 лоши тренда дърпат надолу икономиката. Откъде се взе най-големият растеж от 2008 г. насам?

16 февруари 2016 г., в. 24 часа

Георги Ангелов

Според предварителните данни на НСИ през последното тримесечие на 2015 г. икономическият растеж е достигнал 3,1% на годишна основа. За цялата 2015 година данните ще бъдат публикувани следващия месец, но се очертава икономически растеж от около 3% – най-високият резултат за целия период след 2008 г.

https://www.24chasa.bg/Article/5303197

The post 10 лоши тренда дърпат надолу икономиката. Откъде се взе най-големият растеж от 2008 г. насам? appeared first on Блогът за икономика.

Innovation Explorer е от онази рядка порода събития, на кото трябва да ви се ходи всяка година. Мога да изброя на едната си ръка всички събития от тази категория – DigitalK, SEO конференцията, Ratio – и Innovation Explorer, който раздвижва началото на календарната година, за да ни зареди с хъс за иновации.

Тази година събитието е тематично насочено към историята над иновациите. Зад “The short story of innovation” всъщност се крият много опити, грешки, възходи и падения, нерви, стрес, съмнения и какво ли още не. Независимо дали търсите решение на бизнес проблем или се опитвате да откриете електрическата крушка, вероятно първо ще се провалите грандиозно между 700 и 10 000 пъти (според различните версии за известния цитат на Едисон), но това ще са всъщност малки крачки към успеха.

Защо Innovation Explorer си струва?

• заради нишата: защото повечето конференции у нас се стараят да са всичко и в крайна сметка не са нищо – в тази ситуация Innovation Explorer изпъква като конференция с ясна тема, за която лесно можеш да прецениш дали е твоята или не. Това позволява на място да се съберат хора с точен фокус и насока – т.е. не говорим за общ нетуъркинг, а за много целенасочен подход.
• заради темите: тази година Innovation Explorer се фокусира в четири теми: креативност, отворени иновации, подривни иновации, социални иновации и развитие на нови продукти и услуги. Всяка от тях естествено се влива в общата насока на събитието и допълва другите.
• заради лекторите: организаторите успяват да съберат на едно място хора, които са в авангарда на иновативните индустрии, технологии и мислене. Сред списъка ще видите презентатори с позиции в Intel, McCann Erickson, Pixar, SAP, PwC и още, и още, и още…
• заради практиката: освен лекциите в основните теми на линия са и 3 творчески работилници със страхотни теми, които ще можете да приложите почти мигновено в работата си. Една от тях е насочена към креативността и ще се води от Антони Христов от Pixar, a другите две се фокусират върху основните методи за иновативно мислене: Систематично иноваторско мислене (Systematic Inventive Thinking) и Дизайн мислене (Design Thinking). Лекторите там ще бъдат съответно Dr. Felix von Held, Institute for Innovation and Change Methodologies Germany, и Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs.
• заради вдъхновението: най-хубавото на Innovation Explorer е че те зарежда с енергия и желание, а едновременно с това ти дава практически съвети, които можеш да тестваш веднага. Това прави събитието нещо средно между TED и предприемаческо училище за един ден – ценна, рядко срещана комбинация, която е полезна и скъсява разстоянието между “Ей, колко интересно!” и “Хайде да почнем да прилагаме.”

Мога да продължа с причините, но нямаме време. Innovation Explorer се случва на 25 февруари в София Тех Парк – и нямам търпение! Може да се видим там, ако побързате и се сдобиете с някой от малкото останали билети.

Постът Innovation Explorer за историята зад иновациите е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Продукти за 4 порции:
4 големи кроасана с масло
200г луканков салам
200г кашкавал
шарена сол за поръсване

Приготвяне:
Това са едни топли сандвичи с кроасани с масло. Стават бързо, много са питателни и приятни на вкус. Мисля, че това е идея за добър старт на деня. Понякога купувам големи кроасани с масло. Използвам ги вместо хляб за разнообразие. Срязвам кифлата надлъжно на две. Поставям хлебчетата в тава. Нарязвам салама на тънки кръгове, а кашакавала- на тънки плочки. Върху тестените изделия редя кръгчета колбас и завършвам с кашкавал. Пека само на горен реотан до разтапяне на кашкавала, а кроасанчетата лекинко да порозовеят. Поднасям сандвичите поръсени с ароматна, шарена сол. Добавям топло мляко с какао.

След като сте посетили стени и сте открили, че ви е интересно да катерите, опитали сте няколко пъти с гуменки и катеренето може и да е вашето нещо… остава подходът към него. Към катеренето може да има различни подходи. Може просто да се вдигнеш и да идеш на стена или да седнеш да четеш, или да се запишеш директно на курс… или всякаква друга комбинация.

Аз подхождам с четене, така че препоръчвам на всички ентусиасти книгата „Напълно отдадени„. Разбира се, това е личен избор, възможно е да не ви хареса. :)

Важен аспект е техниката. В началото трябват просто някакви еспадрили (след просто гуменките). Лична препоръка, отивате в някой магазин, където има оказионни стоки и си намирате някакви еспадрилки втора ръка. Не е нужно да са ви много малки, може и вашия номер. Важното е да са ви удобни… до колкото може да са удобни обувки, които в началото не са особено комфортни. Проблемът е, че трябва да се научи разликата между „ок болка“ и „не, не, не, в никакъв случай не трябва да се усеща така“. Еспадрилата като обувка прибира пръстите към стъпалото. Не трябва да боли петата, не трябва да болят кокалчета, нито отстрани на някой пръст, не трябва да има болезнен натиск отгоре. Ноктите е важно да са максимално изрязани, иначе хич няма да е комфортно. Та, взимате си някакви еспадрили, които усещате комфортно, дори да са по-голям номер и не са стандартното „поне 1 номер надолу от обичайния ви на всекидневна обувка“. Така или иначе те са първите, след като вече надобреете и знаете какво искате, ще инвестирате повече пари. Първите са… първи, те ще отнесат бой, дране, погрешна техника и всичко, което може да се обърка, ще се обърка.
Препоръчвам първите да са с лепки, защото се слагат и махат изключително лесно, не скачайте веднага на връзки, връзки са за истински, скални маршрути, които дават много фин контрол къде, как, колко да стягат, на стена е… излишно. Разбира се, може да ви допаднат точно някои с връзки, въпросът е… не е задължително. Примерни марки: Boreal, WildClimb, 5.10, MadRock, La Sportiva.

Лична препоръка, вземете си антибактериален препарат и катерете с тънки чорапи (антибактериални) от типа на под основния чорап в туристическата обувка, приличат на класически тънки чорапи до глезена за жени. Нито ще се вмирисват, нищо ще се притеснявате дали няма да се развие някаква култура в обувките ви. :) Еспадрилите понамирисват, защото кракът ви се поти здраво в тях.

Еспадрилите… От 1 до 10, първоначално боли 11. Трябват около 2 месеца редовни тренировки, за да може да не боли или да бъде напълно пренебрежима болка.  Няма да можете без да ги сваляте, но има разлика между „десет минути и ги свалям“ и „след час тренировка, трябва малко да ги разкопчая“. Ако след третия месец продължава да ви е некомфортно и то доста, просто не сте уцелили вашия номер/размер/форма/марка… отивате и пак търсите, вече ще знаете коя болка е ок и коя не е. Не е задължително хубава и известна марка да е вашето нещо, може перфектно да ви върши работа някаква обикновена и всекидневна марка, скъпо означава качество, но може да не е вашата форма на крака. НЕ рискувайте здравето си, защото много ви харесва марка Х. Това поне е моят опит и на голям брой други катерачи. Това НЕ означава, че е задължително да боли, възможно е еспадрилите ви да ви лепнат и да ви е комфортно и да няма никаква болка.

След като сте изкарали някакво време на стена, хубаво е да изкарате и курс. Има в НСА, Вертикален свят, в Boulderland, в Бонсист, в СУ, в момента строят голяма стена на 4ти километър също. Гледате часове и си решавате. Преди да тръгнете по скали, ви трябва екипировка (каска, седалка) и знания как да я използвате, точно заради това ви трябва курс, както и разбира се, среда и хора с опит.

Междувременно, за дрехи за тренировки, моята лична препоръка за жени – спортен сутиен, потник (с дебели презрамки) и блуза (лека, памучна) за отгоре. Докато се разтягате е добре да са покрити раменете, а е задължително в началото на всяка тренировка хубаво разтягане, катеренето натоварва много всякакви мускули, не рискувайте повреди от бързане. След загряването хубаво и дори 2, 3 маршрута, махате горната и оставате по потник. Надолу панталон за йога или клин са перфектни. Леко по-широки панталони се съсипват малко по-малко, отколкото клин, който се дере, при подпиране по стената. Разбира се, оптималното ще го усетите с опит, експериментирайте, комбинирайте, спокойно може да се окаже нещо пето вашето нещо.

Упражнения. Силови… човек и добре да живее, трябва да се упражнява. Катеренето е основно с крака, ръцете ви придържат, спокойно може да сте пълен кашкавал… обаче се налага постепенно да натрупате опит. Може да го оставите на самотек… но може да залагате и на допълнително силови упражнения. Не бързайте, оставете да си дойде решението само. За упражнения, в нета има един милион и едно упражнения, както за напълно начинаещи, така и за напреднали и търсещи сериозно натоварване. Задължително ще трябва да се разтягате и да тренирате… ами всички мускулни групи. :)

И… стига толкова. Нататък вече пиша за собствения си опит и наблюдения. :)