Запитах днес лежерно във фб А какво прави един човек добър човек?

ето част от отговорите

 
Влади: Ако е Човек, няма как да не е добър.

Райчо: Милосърдието, усмивката, спокойствието.

Павлина: поведението и делата, отношението към хората, природата, живота и въобще света

А иначе аз мисля, че няма добри и лоши хора, има хора, които постъпват добре и зле в конкретни ситуации. Случва се всички да правят грешки.

Све: да не позира с това, че е добър

Виолета: И аз не зная какво е за теб добър човек, но за мен е: някой, който е откровен, отговорен за себе си, има интегритет, поставя граници и умее да дава и получава любов.

Сабина: Човек, който се изправя честно пред себе си и дава най-доброто от себе си да изправи не толкова добрите си.

Мина: Любовта, разбира се

Ивайло: Очите на другия!

Лъчезар: “По плодовете им ще ги познаете”

Светлозар: Емпатията, разбирането. Когато чувстваш истински какво правиш на другите, това те кара да вършиш добро. И да бъдеш добър за другите.

Вили: да обичаш другия както обичаш себе си (което предполага че е нужно да обичаш и себе си като творение на Бога, защото животът не ти принадлежи, той е дар) С подобна нагласа просто няма как да не си добър. Да го наречем с една дума- смирението.

Светлана: Благодарността и доброто намерение.

Ивет: Гледа си добре работата, живее морално, не се пъчи и не блести, не дава съвети.

Светлана: Съгласна съм с Ивет. За мен смирението прави човек истински добър.

Лиди: умнието да прави разликата Добро Зло да действа, инфрмирано в посоката

Благодаря ви!

Беше специален, детски ГУЛАГ*. Няма по-голяма подлост от войната на властта с дечицата, използвайки цялата мощ на репресивния апарат. Позовавайки се на указанията на Политбюро на ЦК, лично на Ленин и Сталин, болшевиките създадоха особена система „наказателно детство“. Тази система разполагаше с детски концлагери и колонии, мобилни приемно-разпределителни пунктове и специални детски домове и ясли. […]

The post Детският ГУЛАГ и разстрелите на деца в съветска Русия. Заповед на Ежов от 15.08.1937 година appeared first on ExtremeCentrePoint.

Продължаваме да четем най-интересните моменти от Споразумението за закупуване на електроенергия между НЕК и ТЕЦ "Марица Изток 1", сега известна като "американската" ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово”, сключено 42...

© Доротея Радева и Милен Радев, Берлин

Случи че така, че в досегашните ни репортажи от Берлинале 2016 разказахме по нещо за почти всеки от премираните снощи филми, само за големия победител, отличения със Златната мечка  FUOCOAMMARE до сега не бе казана нито дума.

Едната част от пишещите тези редове, позната със скептичната си позиция по отношение на актуалното преселение на народите, съзнателно се въздържа да гледа филма, а другата –  иначе съвсем емпатично настроена към бежанската вълна – просто бе гътната от банална настинка в деня на прожекцията му.

Ето защо за големия победител, удостоен от журито със Златната мечка ще прочетете днес, така да се каже, само от втора ръка. Филмът на италианския режисьор Джанфранко Роси е документален и едва ли някой, познаващ неписаните закони, по които функционира политическият кинофестивал Берлинале, имаше съмнения, че именно той ще бъде отличен с голямата награда.

FUOCOAMMARE е филм – символ. На станалия митичен остров Лампедуза, посред Средиземно море, щурмуван от десетки хиляди африкански бежанци, той изследва двата паралелни свята – този на местните, европейски жители и другия, на прииждащите и търсещи спасение пришълци.

Живот в извънредно положение – това е, което връхлетява зрителя от екрана. Живот, който както изглежда, неминуемо е надвиснал над цяла Европа. За тази документално пресъздадена перспектива, Берлинале 2016 присъди големия си приз.

Голямата награда на журито – Сребърна мечка – получи босненският СМЪРТ В САРАЕВО на Денис Танович (сякаш абониран за тази награда – през 2013 той бе отличен тук с две сребърни мечки за драматичния си ЕПИЗОД ОТ ЖИВОТА НА СЪБИРАЧ НА СТАРО ЖЕЛЯЗО).

Филм нервен и напрегнат, заснет конвенционално по пиесата на френския философ Бернар Анри Леви, филм който търси връзката на неотдавнашното жестоко време в бивша Югославия с митовете от далечното минало и с днешната босненска реалност. Балкански мутри, новобогаташи, декларативни фрази на посещаващите Сараево за големи годишнини европейски светила – на този фон не остава надежда за редовия гражданин, страдащ от недоимък и произвол на властите. Излязохме от филма потиснати, без просветващ лъч на надежда…

Третият по значение приз на Берлинале – „Сребърна мечка за филм, откриващ нови перспективи“ бе присъден от журито на осемчасовия черно бял филм LULLABY TO THE SORROWFUL MYSTERY (Приспивна песен за тъжна мистерия) на филипинския режисьор Лав Диаз.

Става дума за хроника на антиколониалната борба на Филипините срещу испанското владичество през XIX век. Позволяваме си да се усъмним, че перспективите, които открива тази приспивна епопея ще бъдат възприети някога от филмовата публика извън фестивалните чертози.

Сребърната мечка за най-добра режисура бе връчена на Миа Хансен-Льов за филма й L’AVENIR (Бъдещето), за който вече писахме по-подробно и изтъкнахме в наш предишен репортаж от Берлинале – една конвенционално, но предпазливо, с чувствителност, такт и филмов усет, разказана история от живота.

За най-добро актьорско постижение бе отличен със сребърна мечка Мажд Мастура във филма от Тунис HEDI за ролята му на съвършено блед, потиснат от семейството и властната си майка младеж, който трябва да се ожени за нелюбима девойка.

Със сребърна мечка като най-добра актриса, както вече предположи разполагащата с женска интуиция част от пишещите тези редове, бе отличена Трине Дирхолм за ролята си на стресирана обитателка на датска комуна от 70-те години във филма KOLLEKTIVET на Томас Винтерберг.

Сребърна мечка за най-добър сценарий бе присъдена на Томаш Василевски, който бе и режисьор на любовната драма от Полша СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА ЛЮБОВТА.

Със сребърна мечка за „Изключително художествено постижение“  бе отбелязано операторското умение на Марк Лий Пинг-Бинг в китайския двучасов епос СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО.

Наред с официалните фестивални награди поне дузина паралелни журита присъждат също своите (парични или почетни) награди. Отново FUOCOAMMARE отнесе лъвският дял и от тези призове. Наброихме поне още три – от наградата на Икуменическото жури през наградата на Амнести интернешънъл до наградата на публиката на един от водещите берлински вестници.

На финала с удоволствие споделяме една приятна новина за българското кино – в паралелната секция „Генерация 14 плюс“ (филми на младежка тема) втората награда „Похвална грамота“ бе присъдена на Елица Петкова за нейния игрален филм ЖАЛЕЙКА. И жури и публика тук бяха впечатлени от играта на младите Ана Манолова и Михаил Стоянов и от автентично пресъздадената, тъй далечна за тукашния свят, атмосфера в с. Пирин, където, както писаха критици „сякаш времето е спряло да тече“.

Днешната неделя е посветена на публиката. В десетки берлински кина ще се състоят прожекции на част от фестивалните заглавия – вероятно последен шанс да се видят някои от филмите, които едва ли ще намерят място в нормалното киноразпространение.

by Stuart Carlson, February 19, 2016 Via @GoComics

Много голям отзвук в интернет има  отвореното писмо на изпълнителния директор  на Apple Тим Кук до потребителите на компанията.

То е в отговор на настояването   за достъп до iPhone, който е използван от лице, свързано с атентатите в Сан Бернардино по-рано тази година (съдебното нареждане до Apple). Накратко, иска се “вратичка” за ФБР.

Службите са убедени, че не може да им се отказва (there should be no safe havens for bad guys). И президентът Обама бил убеден.

Според защитниците на тезата, ставало дума за единичен случай. За единичните случаи – вж по-горе карикатурата на Стюарт Карлсън.

Apple има време до 26 февруари 2016 да отговори на съда – и ако откаже  достъп, въпросът за баланса сигурност – тайна на личния живот   се предоставя  – за пореден път – на съдебната система и може да стигне до Върховния съд.

Още за аргументите на двете страни.  Очаква официалната реакция на Apple, адвокатите са вече известни.

Заслужава да се отбележи реакцията на Тим Кук – отворено писмо онлайн:  прозрачността и този път изглежда добра политика.  Именно Тим Кук казва, че компаниите и техните лидери трябва да смятат себе си за важни членове на гражданското общество.  Няма как да не направим паралел   с България – компаниите – и техните лидери  –  когато става дума за гражданско общество.

Тръмп призова да се бойкотира Apple, ако   изобщо е важно за някого какво говори Тръмп.  Но Twitter и Facebook подкрепиха Тим Кук (и му благодарим за лидерството!)

Заслужава да се отбележи още, че основание за съдебното нареждане е закон, както пишат днес, от 18 век – правото дори във високотехнологичните държави е   по-бавно от предмета си.

Защитата на Apple ще бъде на основата на Първата поправка, много експерти вече анализират шансовете на защитата (NYT).    Софтуерът като защитено слово.

Развития:

позиция на Google: не е проста работа,  тревожно е – нека обсъдим (5 туита от 18 февруари)

позиция на Бил Гейтс: в подкрепа на FBI – и след часове:    не бил правилно разбран, не подкрепял правителството, а бил за баланс

 Мнения – не можем да връчим технологиите на институции, на които не вярваме, WSJ

by Stuart Carlson, February 19, 2016 Via @GoComics

Много голям отзвук в интернет има  отвореното писмо на изпълнителния директор  на Apple Тим Кук до потребителите на компанията.

То е в отговор на настояването   за достъп до iPhone, който е използван от лице, свързано с атентатите в Сан Бернардино по-рано тази година (съдебното нареждане до Apple). Накратко, иска се “вратичка” за ФБР.

Службите са убедени, че не може да им се отказва (there should be no safe havens for bad guys). И президентът Обама бил убеден.

Според защитниците на тезата, ставало дума за единичен случай. За единичните случаи – вж по-горе карикатурата на Стюарт Карлсън.

Apple има време до 26 февруари 2016 да отговори на съда – и ако откаже  достъп, въпросът за баланса сигурност – тайна на личния живот   се предоставя  – за пореден път – на съдебната система и може да стигне до Върховния съд.

Още за аргументите на двете страни.  Очаква официалната реакция на Apple, адвокатите са вече известни.

Заслужава да се отбележи реакцията на Тим Кук – отворено писмо онлайн:  прозрачността и този път изглежда добра политика.  Именно Тим Кук казва, че компаниите и техните лидери трябва да смятат себе си за важни членове на гражданското общество.  Няма как да не направим паралел   с България – компаниите – и техните лидери  –  когато става дума за гражданско общество.

Тръмп призова да се бойкотира Apple, ако   изобщо е важно за някого какво говори Тръмп.  Но Twitter и Facebook подкрепиха Тим Кук (и му благодарим за лидерството!)

Заслужава да се отбележи още, че основание за съдебното нареждане е закон, както пишат днес, от 18 век – правото дори във високотехнологичните държави е   по-бавно от предмета си.

От НАСА са показали снимка на един от районите на лабиринта на Ноща на Марс направен на 24 ноември 2015 от научният инструмент HiRISE ( High Resolution Imaging Science Experiment) на орбиталната станция MRO (Mars Reconnaissance Orbiter).

Американската космическа компания Virgin Galactic представи новият пилотиран космически кораб от серията SpaceShipTwo, който получи името Unity.

Астрономи са разкрили причината за изчезването на много астероид в Слънчевата сситема . Своите изводи за тези изчезвания ,учените са представили в списание Nature.

Във връзка с официалната снимка, на която се вижда премиерът Борисов да разговаря с канцлера Меркел, имам само един въпрос: на какъв език?

Обикновено до Борисов има преводач и това е обяснимо, защото той не знае чужди езици.

Във формата обаче, в който европейските ръководители застават за подобни снимки, сред тях няма преводачи.

Борисов не знае чужди езици, но има един, който със сигурност разбира. Това е руският, който пък Меркел владее. За нея се знае, че като млада е печелила в ГДР конкурси по руски език.

Ето защо(се) питам: на руски ли си говорят Меркел и Борисов?

Няма значение ли? Така е, няма голямо значение, но има голяма символика в това контактът между двамата да се осъществява през езика на една страна, която не само не членува в ЕС, но и прави чрез своята политика всичко възможно да  го разедини вътрешно и външно по отношение атлантическата му връзка със САЩ.

Е, има и друга вероятност. Възможно е Борисов просто да повтаря нещо като “я, я” или “конграчулейшънс”,  “я, я”. Но тази хипотеза е още по-унизителна за България.

Share on Facebook

НАСА и Центърът по изучаване на картофите в Лима са обявили за началото на експеримент по отглеждане на няколко сорта диви и домашни картофи в условия максимално приближени до марсианските в пустинята Атакама в Перу.