03/02/16 09:41
(http://ivo.bg/)

Настъпил ли е вече Борисов германската мина ( със закъснител) ?

В доклад на германската фондация „Бертелсман”, един от най-авторитетните институти за политически анализи в Европа, се отбелязва пилеенето на огромни обществени ресурси, задълбочаваща се корупция, изключително нисък праг на доверие от 5 на сто в парламента, масово протестно гласуване, хаос в управлението, липса на координация между институциите и практическо отсъствие на планиране в управлението на България. И всичко това се случва по вина на т.н. елит, управлявал при последните три правителства.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/03/02/2715867_bulgarskiiat_elit_rukovodi_stranata_haotichno_sochi/

 

Планирането, се казва още в доклада, вероятно щеше да отсъства напълно в България, ако не беше външният натиск.

 

Нещо изненадващо за нас, потребителите на управленския хаос?

 

Като български политически наблюдател не само не съм изненадан, но съм учуден, че на Борисов и съзаклятниците му беше дадена толкова дълга отстрочка, преди някоя сериозна институция на Запад да заяви в прав текст онова, за което някои тук отдавана говорим и пишем.

 

Когато през декември 2014 г. разговарях надълго и нашироко с екип на “Ню Йорк таймс “София за българските проблеми не спестих нищо от онова, което не спестявам и в статиите си за българската публика. Без ни най-малко да си приписвам авторство, видях в знаменитата статия, която се появи в навечерието на новата 2015 г. във вестника, повечето от акцентите, които споменах в София в нашия разговор с един от авторите. Повечето, но без един основен: нито една критична дума за управлението на Борисов не беше написана.

 

С година закъснение „бомбата” за проруския характер на ДПС, заложена в статията на “Ню Йорк таймс”, беше призната за руска мина от прогонения лидер на партията, но след като я настъпи лично.

 

Както вече отбелязах след една критична статия на „Ди Велт” ( в която също спестяваха критиките към Борисов), криволиците и кривиците на нашия премиер изглежда изчерпват подкрепата за него в Германия. Български журналисти на германска заплата побързаха да контрират тезата ми, защитавайки независимостта на „Ди Велт” от германското правителство, макар изобщо да не съм твърдял, че статията е била поръчана от него.

 

Как да се изразя сега по-миролюбиво, за да не бъда нападнат отново, когато обръщам внимание върху факта, че анализът на „Бертелсман” очевидно бележи повратна точка в германското отношение към пудела на Меркел в България и без да е поръчан от нея?

 

Ще дойде ден да се срамувате, че Борисов ви е бил премиер, заяви преди няколко години един афектиран от корупцията в България, цитиран в българска медия. Нямам пряк контакт с него, за да му кажа, че този ден много отдавна е дошъл за някои по-взискателни българи- още от мига, когато разбрахме, че охранителят на Тодор Живков е катапултиран на върха на полицейската пирамида у нас (а след това и на върха на политиката и управлението на държавата).

 

Може би е прибързано да твърдя, че Борисов настъпва германската мина, въпреки явния дискомфорт на разкрачената му позиция между лоялността към Меркел и Путин едновременно- нещо, което досега не дразнеше публично германците. Обаче времената се менят, а Борисов подлежи на амортизация в качеството му на инструмент за поддържане на България в маргиналното положение на партньор, от който се иска преди всичко да не създава проблеми.

 

На българска територия се води руско-турска битка за надмощие, която рублофилите у нас яростно отричат, опитвайки се обяснят всички свързани с нея събития единствено с политиката на неприемливия за ЕС и САЩ Ердоган, който съвсем наскоро стана такъв и за Русия. Обаче подобно нещо не може да се скрие- чак в Канада вече пишат за тази битка.

http://www.theglobeandmail.com/news/world/russia-and-turkey-fight-for-control-over-obscure-but-powerful-political-party-in-bulgaria/article28938032/

 

Явен превес в руско-турския сблъсък на български терен, опразнен откъм лидерство ( чиято липса се посочва изрично в анализа на германската фондация) има не вековната ни поробителка, а вечната ни „освободителка”. Само си представете как Борисов разбира „баланса” по отношение на двете страни: наковлади Ердоган и Давутоглу, че му се били обаждали лично да му оказват натиск, но в резултат на него се стигна до… прогонването на турски консул. Т.е. турският натиск, ако наистина има такъв, води до успех на руската война срещу турското влияние в България.

 

Същевременно едно скръцване със зъби на руското външно министерство чрез говорителката Мария Захарова миналия петък доведе до точно обратното на реакцията му срещу турския натиск- доведе до моментално козируване на Борисов още на следващия ден с изявление срещу създаването на комисия за разследване (и) на руската намеса в България. И в двата случая Борисов , който се прави на балансьор, „играе” в полза руската политика.

 

Интересно, защо Борисов не ни сподели със същия плам, с който ни се похвали какъв отпор бил дал на Ердоган и Давутоглу ( нещо , което миналата седмица бе отречено от турския посланик в София Гьокче- отрицание със стойност на обвинени в лъжа) какво точно си е говорил с Меркел вечерта на 17 февруари преди да замине на категорично неодобряваната от нея среща на Вишеградската четворка? И защо след това обаждане се отметна от заявката си да подкрепи четворката от Вишеград ( аплодирана от Путин в противопоставянето й на Германия) и още преди да се завърне в София започна демонстративната си кампания по прекратяване на държавни поръчки заради подозрения в „нередности” ( останали преди това незабелязани пак от него)?

 

Германската мина може и да е гръмнала вече, но ако е така, явно действа със закъснител. Рано или късно ще се чуе.

 

 

 

 

 

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване