БТА, която отдава е загубила статута си на агенция , чиято работа е да информира, но всъщност само регистрира, наистина може вече да бъде закрита.

„Агенция” ПИК ( Правителствената\Поръчкова Интернетна Клюкарница) все повече превръща позицията си на жълта правителствена служба в естествен източник на новини, разгласявани по желание на властта.

Благодарение на което сме уведомени, че Борисов наистина няма да издигне Плевнелиев за втори президентски майтап…мандат ( ще ме прощавате за каламбура в случая, но гаврата го заслужава).

http://pik.bg/%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-20-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0-%D0%BF-news495171.html

Share on Facebook

На 03.03.1918, България макар и за кратко е победител. Русия е унизена и наказана за вероломното нападение в Добруджа. Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) и Русия слага край на руското участие в Първата световна война. Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е […]

The post 3 март е велик ден за България. На тази дата през 1918 година, Русия капитулира пред Царство България и подписва Брест-Литовския мирен договор appeared first on ExtremeCentrePoint.

За Робството и „Освобождението“

Всеки един европейски народ е попадал за някакъв период от време под чуждо
владичество. Нито един обаче не се самоопределя като робски така, както днешните
русофили продължават да ни вменяват.

Ако попиташ, който и да е от тези майцепродавци, за мнението му например за шотландците ще каже, че са борбен народ.
Припомнете си сцените от филма „Смело сърце“ за правото на „Първа (брачна) нощ“
възстановено от английския крал Едуард I и упражнявано от английските феодали
върху шотландските булки. По-унизително за един народ от това – не мога да си
представя. През средновековието тази традиция е широко прилагана върху
завладяваните европейски народи. Нито един чужд владетел обаче не си е позволил да
предяви това право спрямо българския народ. Въпреки това, за днешния русофил,
българите са роби. „Роби“, които плащат данъци, имат собствени къщи, имоти,
добитък, движат се свободно из империята, отварят собствени занаяти, имат собствена
религия, собствени празници и традиции, и собствени училища, където учат на
собствения си език!
За русофилските подлоги няма български въстания и бунтове, няма безброй чети и
хайдушки дружини, няма стотиците български войводи и ДЕСЕТКИТЕ войводки, няма
апостоли на свободата загинали за България. Всички тези неизброими, стотици хиляди
храбри и горди българи за русофилите са роби, а не свободолюбиви и непокорни хора.
Отврат!
На 16.04.1877 г. Александър II обявява ДЕСЕТАТА поред война на Османската
империя:
„С божия милост Ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски цар
полски,велик княз финландски и прочее ,и прочее, и прочее… Изчерпвайки докрай
нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да
пристъпим към по- решителни действия. Това го изисква чувството ни за
справедливост , и чувството на Нашето собствено достойнство. Турция със своя
отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието…. Сега призовавайки
божията благословия над доблестната Наша войска,Ние изповядваме да се навлезе в
пределите на Турция.“
Нито дума за каквото и да е освобождение на българския род! Нито дума за
възстановяване земите на този народ. Руският император оповестява за накърнено
достойнство, чувството за справедливост и… мерак за още придобивки.
От времето на Иван Грозни всички войни на Русия с Османската империя са насочени
към Цариград и проливите. За да постигне целта си Русия търси за съюзници
християнските народи населяващи Балканите като целенасочено ги манипулира
формирайки фалшива вяра за някаква освободителна мисия.

За съжаление, понеже войните се водят на наша територия, вярата в тази манипулация е най силна в българите, независимо от жестоките последствия след всяка руско-турска война. Всеки
път хиляди българи са принудени да последват отстъпващите руски войски за да
избегнат турското отмъщение. Цели села и градове биват опустошавани и
обезлюдявани. Сънародниците ни в северо-източните земи са подлагани на
насилствено ислямизиране за да бъдат използвани като щит срещу руската инвазия.

 
И Турция, и Русия упражняват насилие върху българите, при това и съвместно, в съюз:
В 1798 г. руски и турски дипломати сключват таен договор след като 24 години по-рано
в Кючюк Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи
за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за
малоруси, а българите мюсюлмани (най-вече от Волжка България) за турци.
Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу
непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ (потомците на Бат Бай).
Изключително цинично е поведението на руската империя спрямо българското
население по време на войната й с Турция през 1828/29г., когато срещу Османската
империя се надигат много българи, повечето от които организирани в чети. Най-
известни са на двамата котленци Алтън Стоян и капитан Георги Мамарчев, и на Бойчо
войвода. Капитан Мамарчев с 500 доброволци вдига Котел на оръжие, вярвайки, че
най-после е настъпил дългоочакваният час за освобождението на България.
Освободителната му мисия е тутакси пресечена от руската армия. По заповед на генерал
Дибич той е арестуван и пратен в букурещкия затвор!

 
Четата на Бойчо войвода извършва първото превземане на Одрин и отваря вратите на
града за руската войска. Бунтът на българите е повсеместен, но вместо съдействие и
подкрепа те биват сплашвани и арестувани. Съвсем изненадващо за българското
население в Одрин се подписва край на войната, предвиждащ независимост за Гърция,
автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България… забит за пореден път в
сърцето на надеждите й РУСКИ нож.

 
„Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните
българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!“
/Г. Раковски/

 
За съдбата на нашите сънардници, преселени в руските земи, силни и точни са думите
на Христо Ботев написани в статия на бр. 13 на в-к „Знаме” 1875г. :
„Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии”
”… не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птици и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството.”

 
Ако Русия е имала за цел освобождението на България, това е могло да стане през 1829
година! Но, приоритетите на руската политика на Балканите винаги са поставяли на
първо място гърците и сърбите, и никога България.

Руската имперска политика никога не си е поставяла за цел свободна и независима България, напротив – страхувала се е точно от такава България, която ще бъде непреодолима пречка към завладяване на проливите Босфора и Дарданелите – една съвсем илюзорна цел, но инак определяща за столетия както военните планове, така и мирните проекти на Русия за Балканите.
При турско-египетската война от 1831/33г. Русия е единствената от великите сили,
притекла се да помага на губещата войната Турция. Вместо да унищожи отслабената
Османска империя и освободи най-после християните Русия я… СПАСЯВА!
Като резултат от тази умопомрачаваща християнските народи спешна помощ е
подписан договорът от Ункяр Искелеси на 26 юни 1833г. Съгласно договора Русия и
Турция стават съюзници за “вечни времена” като руският император се задължава да
брани независимостта на Турската империя, която става руски протекторат. В знак на
благодарност султан Махмуд II нарежда на азиатския бряг на Босфора да бъде
издигнат паметник – символ на “вечната” руско-турска дружба, както е било изписано,
по волята на султана, върху паметника “Москов – таш” (“Московски камък”).
Ако освобождението на българския народ е било руска цел, то тя е могла
да бъде постигната и през 1833 г. Вместо освободител, Русия обаче става узаконител на
турския поробител.

 
Турция ще бъде руски протекторат до Лондонската конвенция за Проливите от 1841г.
Един осем годишен период през който, ако Русия е искала българското освобождение
би могла да го постигне при това дори без никакво кръвополитие или военни действия,
а само по дипломатичен път! Или поне да направи постъпки в тази посока. Не!
Вместо жадуваното от векове освобождение, Русия за пореден път разкрива истинската
си антибългарска политика.

 
През април 1833г. българите от Северозападна България въстават и освобождават 6
околии. Сръбският княз Милош Обренович, който подпомага бунта им,  заграбва обаче с руска помощ тези области, въпреки възражението на Турция, че те са
населявани от 200 000 чисти българи. Това е първият сръбски грабеж през XIX век на
български земи, осъществен с активното руско съучастие! И този грабеж и
обезбългаряване на българска земя ще се прилагат отново и отново и в следващия век.
Войната 1877/78г. е по-особена от предишните, защото руската армия е твърде
малобройна, едва от 180 000 войници и офицери, което говори за показност, за засегнато
самолюбие на Александър II. Нарушено е военното правило за съотношение на силите 3:1
при завоевателни действия. По това време турската армия има 406 000 редовни
войници и 70 000 нередовни (включително башибозук и черкезка конница).

В инструкция от ноември 1877 г. до канцлера Горчаков, отговорен за политическата
поддръжка на войната, руският император обаче е категоричен за условията, при които
Турция би трябвало да приеме поражението – защитата на правата и интересите на
Русия в Босфора и Дарданелите! И в тази инструкция, както и в манифеста за
обявяването на войната, няма и намек за българското освобождение!
Действията на руските пълководци изваждат на показ очевидна некадърност (особено
на „прославения” ген. Скобелев) и пораждат редица въпроси, които и досега нямат
смислени отговори.

 
Армията на генерал Гурко с която той навлиза в Южна България е само от 12 000
души. Неговите действия довеждат до десетки хиляди жертви сред мирното българско
население и опожаряването на Стара Загора.

 
При обсадата на Плевен руската армия понася толкова големи жертви (още при първата
атака повереният на ген. Скобелев Курски полк загубва 80% от състава си), че Великият
Княз на Русия Николай Константинович е принуден да потърси помощта на румънската
армия, като същевременно предлага на румънския принц Карол I да стане Маршал на
обединените сили на Румъния и Русия, сиреч – главнокомандващ.
Без участието на 38 000-та румънска армия, на сърби, черногорци, финландци,
украинци, както и на 12-те дружини на Българското опълчение в състав от 7 500 души и
още 20-те хиляди българи включени в чети, в групи за прокарване на пътища и
разузнавачи, Русия щеше да завърши безславно тази война.
На 31 януари 1878 г. бойните действия между Русия и Османската империя са
прекратени с Одринското примирие.

 
Жертвите според Генералния щаб на руската армия са 11 905 убити за цялата война. А
според руския историк Степан Кашурко те са: убити – 15 567, умрели от раните си –
6824, или общо загинали на българска земя 22 391, сред тях много финландци,
украинци и белоруси.

 
Жертвите дадени от българския народ по време на войната и Априлското въстание
възлизат на около 30 000 загинали в сраженията. Заедно с избитите от цивилното
население българските жертви за този само период възлизат на около 200 000 души.
На 3 март двете империи подписват ПРЕДВАРИТЕЛЕН, временен Санстефански
договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост.
България се създава като автономно трибутарно княжество.

 
Само няколко месеца по-късно българските земи ще бъдат разпарчетосани с
Берлинския договор (юли 1878г.) в основата на който са текстовете на секретните
Райхщадски договори на Русия с Австро-Унгария от 1876 – 1877 години: Северна
Добруджа е предадена на Румъния, а големи български територии в Западна България –
Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде
подложено на насилствена асимилация, терор и убийства. Македония и Беломорска
Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя. Останалото от
българската територия ще бъде разделено на княжество България – под окупацията на
50 хиляден руски окупационен корпус и васалната на Османската империя – Източна
Румелия.
България не е свободна, не е независима, не е цялостна. България е разпокъсана,
разграбена и ОКУПИРАНА! И за тази окупация ще плати на Русия 10 680 250 книжни
рубли и 43 копейки, сума равняваща се на 32,5 тона злато!

 
Чак през есента на 1885 година България ще усети свободата, когато ще се опълчи на Великите сили и ще провъзгласи Съединението си.

 
Русия – ЕДИНСТВЕНАТА ДЪРЖАВА, която се противопоставя на Съединението, ще
скъса дипломатическите отношения с България за цели 10 години и ще подбуди
Сърбия да нападне България в гръб докато българските войски са на турската граница –
14 ноември 1885 г. На Турция „освободителката“ Русия предлага да си възвърне
Източна Румелия!

 
Какво празнуваме на 3 март? Някакъв неокончателен, временен договор между две
империи при подписването на който не е присъствал дори един българин или отменяне
на крепостното право в Русия донесло на Александър II титлата „освободител“? А най-
вероятно рабополепния подарък на българомразеца граф Игнатиев, постарал се
договорът да бъде подписан в деня на годишнината от инагурацията на Александър II.
Какво, наистина?! Няма нищо в този договор, което да ни кара да се чувстваме горди,
че сме българи! Абсолютно нищо! Един чисто руски празник!

 
Има поне 3 дати, които заслужават много повече да бъдат национален празник: 6, 22 септември и 24 май!

 
Българи,
Нашето освобождение не е придобито даром, не ни е поднесено на тепсия, не е
незаслужено, не е неизвоювано. То е резултат от Българското национално-
освободително движение, постигнато е след стотиците хиляди жертви, дадени от народа ни преди и най-вече по време на Априлското въстание, и през войната от 1877/78г.

Ние сме признателни на загиналите руски войници за нашата свобода, но е крайно време да се
освободим от сервилната лакейщина на онези недостойни плужеци, които се имат за
потомци на роби. Те безсрамно и грозно възвеличават заслугата на руската империя, чиято
армия, при численост от 180 000 души,  била дала 200 000 жертви. В същото време съзнателно
омаловажават приноса на всички българи, загинали за свободата си. Защото освен
неморално, подобно поведение е грубо предателство срещу българския род и родина.
Българският народ, както другите европейски народи, не е робски. Далеч по-роби са
руските крепостни от които е съставена руската армия.
Попитан от други революционери какъв ще стане след освобождението Васил Левски
казва:

 
„Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще да ти отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.”

 
Тези му намерения и най-вече категоричният му отказ да стане руски агент струват
живота му. Истинският палач на Левски, руският граф Игнатиев, ще направи
необходимото, щото вдъхновителят, организаторът и ръководителят на Българското
национално-освободително движение да бъде обесен, вместо изпратен на каторга!
След години Захари Стоянов ще изригне:

 
„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман!
Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“
Българин

Share on Facebook

Емоционалният израз „братски” по отношение на чужда държава и народ е девалвиран след десетилетията на братската съветска окупация. Вицове се разказваха в НРБ за „братските” ни отношения.

Ето че поляците правят пробив в международното пространство в навечерието на 3 март, който бих нарекъл братски подарък без кавички.

„Представители на полската дипломация в София отправиха специален видео поздрав към българите за 3 март, в който рецитират стихотворението „Хаджи Димитър” на Христо Ботев.

В клипа полският посланик у нас Н.пр. Кшищоф Краевски, различни консули, аташета и служители в Посолството на Република Полша, Полския институт и Отдела за промоция на търговията и инвестициите, рецитират безсмъртната творба на Ботев на български и полски, в превод на Владислав Броневски. Дипломатите произнасят думите на поета пред знакови места в София, като Президентството, Народното събрание, Министерски съвет, паметника на Васил Левски, паметника на Незнайния войн, Ректората на Софийския университет. В същото време прави впечатление, че от този списък отсъстват паметниците, които са свързани непосредствено със самата Руско-турска освободителна война като паметникът на Цар Освободител, Руски паметник и в Докторската градина” ( Actualno.com)

http://society.actualno.com/polski-diplomati-pozdraviha-po-prekrasen-nachin-bylgarite-za-3-mart-video-news_526823.html#ixzz41lW9taVg

Това е международен прецедент в косвеното признаване правото на българите да не бъдат на колене пред Русия и урок по свободолюбие от братята поляци в момент, когато руската антибългарска пропаганда изцяло се е съсредоточила върху безогледната експлоатация на темата за „освобождението” като база за окопаване на руските интереси в съзнанието на българите.

Не е срамно да кажем, че има какво да научим в час по свободолюбие от братята поляци.

Share on Facebook

Услуги за лица, пострадали от престъпления: преглед и оценка на ситуацията в България през 2014 г.

В навечерието 3 март, като поздрав за националния празник на България, полски дипломати от Посолството на Република Полша, Полския институт и Отдела за промоция на търговията и инвестициите изпълниха стихотворението „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев. В специално заснотото видео дипломатите рецитират стиховете пред важни за българската история обекти.

Според Washington Post, България е на второ място в света по най-бързо намаляване на населението (след Молдова), като през 2100 г. най-вероятно ще изгуби над половината от населението си и ще достигне до 3,4 млн. души население.

Преди всичко, на мен 2100 г. ми изглежда много далече. Затова реших да направя един Excel и да използвам хубавата му Trendline функционалност, само че до 2050 г.

Освен това има твърде много фактори, които влияят върху населението на една държава – война, преселение, болести, катаклизми, климатични промени, промени в световната икономика, имиграцията, емиграцията и др. могат силно да повлияят на графиките.

Но чисто математически се вижда, че през следващите 10-тина години България ще намалее до 6.5-7 млн. Реалистичната прогноза е през 2050 г. да сме между 1.5 и 6 млн., песимистичната – да изчезнем още през 2040 г., а оптимистичната – да минем 10 млн. И за всички си има математически функции… Така че математиката не греши – между 0 и 11 млн. души ще сме през 2050 г.

И според същите формули – до 2100 г. можем както напълно да изчезнем, така и да стигнем до 55 млн. души население – фунията на несигурността! Личните ми очаквания са 6,7 млн. през 2020 г., 6,5 млн. през 2025 г. и около 5,2 млн. през 2050 г.

Поживём — увидим

Често говорим за влиянието на художествената литература върху киноиндустрията, но какъв е обратният път на взаимодействие? Възможно ли е филмите да създават по-добри писатели? Вижте интересната позиция на Мика Хейзъл, публикувана в блога на Huffington Post:   Пренасянето на книгите на големия екран не е новост в нашата култура. През 2015 г. видяхме филми по...

По света четенето на художествена литература се използва като вид съпътстваща терапия от десетилетия, а библиотерапевтите са хората, които могат да оказват адекватна подкрепа и да насочват към най-подходящата за моментното състояние на човека книга. Консултантите по библиотерапия овладяват специфични техники, които позволяват да се влияе върху психологичния статус на читателите. Целта е у четящия...

Продукти за четирима:
800г свинска плешка
1 бира
300г коприва
¼ стрък праз лук
2 моркова
2- 3 триъгълничета топено сирене
1ч.ч. сметана
1с.л. брашно
2ч.л. сол
1с.л. сух джоджен/ мента
3 зърна бахар
мазнина за готвене

Приготвяне:
Предложението ми е за крехко, свинско месо, полято с деликатен копривен сос и подправки. Рецептата е подходяща за празнична трапеза.  Разполaгам с обезкостена свинска плешка. Предварително я нарязвам на пържолки. Прехвърлям в гювеч и поливам с бира. Оставям месото да се маринова за няколко часа. През това време си приготвям соса. Измивам почистените зеленчуци. Надребнявам праз и коприва. Рендосвам морковите. Вземам дълбок тиган с по- широко дъно. Разтопявам една и половина супена лъжица свинска мас. Запържвам коприва, лук и моркови. Оттеглям настрана. Наливам сметана, половин чаена чаша топла вода и брашнена кашица. Пробърквам и връщам на загретия котлон.  Соса сгъстявам на кротък огън. Накрая добавям топеното сирене и сол. Изключвам и оставям на топлия котлон. Похлупвам соса. Маринованите пържоли овкусявам със сол и бахар. Добавям вода и мазнина. Пека на умерена фурна, около два часа. Поднасям апетитна пържолка, полята с копривен сос.

Макар че не търпи съхранение електроенергията - основната продукция на АЕЦ "Козлодуй" не се кльопа на пазари и в буквалният смисъл на думата хваща мухъл. За това съдим от неспиращите оферти, със сгромоляващи се цени за мес...

В доклад на германската фондация „Бертелсман”, един от най-авторитетните институти за политически анализи в Европа, се отбелязва пилеенето на огромни обществени ресурси, задълбочаваща се корупция, изключително нисък праг на доверие от 5 на сто в парламента, масово протестно гласуване, хаос в управлението, липса на координация между институциите и практическо отсъствие на планиране в управлението на България. И всичко това се случва по вина на т.н. елит, управлявал при последните три правителства.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/03/02/2715867_bulgarskiiat_elit_rukovodi_stranata_haotichno_sochi/

Планирането, се казва още в доклада, вероятно щеше да отсъства напълно в България, ако не беше външният натиск.

Нещо изненадващо за нас, потребителите на управленския хаос?

Като български политически наблюдател не само не съм изненадан, но съм учуден, че на Борисов и съзаклятниците му беше дадена толкова дълга отстрочка, преди някоя сериозна институция на Запад да заяви в прав текст онова, за което някои тук отдавана говорим и пишем.

Когато през декември 2014 г. разговарях надълго и нашироко с екип на “Ню Йорк таймс “София за българските проблеми не спестих нищо от онова, което не спестявам и в статиите си за българската публика. Без ни най-малко да си приписвам авторство, видях в знаменитата статия, която се появи в навечерието на новата 2015 г. във вестника, повечето от акцентите, които споменах в София в нашия разговор с един от авторите. Повечето, но без един основен: нито една критична дума за управлението на Борисов не беше написана.

С година закъснение „бомбата” за проруския характер на ДПС, заложена в статията на “Ню Йорк таймс”, беше призната за руска мина от прогонения лидер на партията, но след като я настъпи лично.

Както вече отбелязах след една критична статия на „Ди Велт” ( в която също спестяваха критиките към Борисов), криволиците и кривиците на нашия премиер изглежда изчерпват подкрепата за него в Германия. Български журналисти на германска заплата побързаха да контрират тезата ми, защитавайки независимостта на „Ди Велт” от германското правителство, макар изобщо да не съм твърдял, че статията е била поръчана от него.

Как да се изразя сега по-миролюбиво, за да не бъда нападнат отново, когато обръщам внимание върху факта, че анализът на „Бертелсман” очевидно бележи повратна точка в германското отношение към пудела на Меркел в България и без да е поръчан от нея?

Ще дойде ден да се срамувате, че Борисов ви е бил премиер, заяви преди няколко години един афектиран от корупцията в България, цитиран в българска медия. Нямам пряк контакт с него, за да му кажа, че този ден много отдавна е дошъл за някои по-взискателни българи- още от мига, когато разбрахме, че охранителят на Тодор Живков е катапултиран на върха на полицейската пирамида у нас (а след това и на върха на политиката и управлението на държавата).

Може би е прибързано да твърдя, че Борисов настъпва германската мина, въпреки явния дискомфорт на разкрачената му позиция между лоялността към Меркел и Путин едновременно- нещо, което досега не дразнеше публично германците. Обаче времената се менят, а Борисов подлежи на амортизация в качеството му на инструмент за поддържане на България в маргиналното положение на партньор, от който се иска преди всичко да не създава проблеми.

На българска територия се води руско-турска битка за надмощие, която рублофилите у нас яростно отричат, опитвайки се обяснят всички свързани с нея събития единствено с политиката на неприемливия за ЕС и САЩ Ердоган, който съвсем наскоро стана такъв и за Русия. Обаче подобно нещо не може да се скрие- чак в Канада вече пишат за тази битка.

http://www.theglobeandmail.com/news/world/russia-and-turkey-fight-for-control-over-obscure-but-powerful-political-party-in-bulgaria/article28938032/

Явен превес в руско-турския сблъсък на български терен, опразнен откъм лидерство ( чиято липса се посочва изрично в анализа на германската фондация) има не вековната ни поробителка, а вечната ни „освободителка”. Само си представете как Борисов разбира „баланса” по отношение на двете страни: наковлади Ердоган и Давутоглу, че му се били обаждали лично да му оказват натиск, но в резултат на него се стигна до… прогонването на турски консул. Т.е. турският натиск, ако наистина има такъв, води до успех на руската война срещу турското влияние в България.

Същевременно едно скръцване със зъби на руското външно министерство чрез говорителката Мария Захарова миналия петък доведе до точно обратното на реакцията му срещу турския натиск- доведе до моментално козируване на Борисов още на следващия ден с изявление срещу създаването на комисия за разследване (и) на руската намеса в България. И в двата случая Борисов , който се прави на балансьор, „играе” в полза руската политика.

Интересно, защо Борисов не ни сподели със същия плам, с който ни се похвали какъв отпор бил дал на Ердоган и Давутоглу ( нещо , което миналата седмица бе отречено от турския посланик в София Гьокче- отрицание със стойност на обвинени в лъжа) какво точно си е говорил с Меркел вечерта на 17 февруари преди да замине на категорично неодобряваната от нея среща на Вишеградската четворка? И защо след това обаждане се отметна от заявката си да подкрепи четворката от Вишеград ( аплодирана от Путин в противопоставянето й на Германия) и още преди да се завърне в София започна демонстративната си кампания по прекратяване на държавни поръчки заради подозрения в „нередности” ( останали преди това незабелязани пак от него)?

Германската мина може и да е гръмнала вече, но ако е така, явно действа със закъснител. Рано или късно ще се чуе.

Share on Facebook

Говори като на TED – 9 тайни от водещи умове в света как да говорите пред публика, на Кармайн Гало е новата книга на ROI Books, която силно препоръчвам ако:

• си фен на TED и черпиш вдъхновение от зареждащите им клипчета;
• си шеф на фирма или top level / middle level мениджър – налага ти се често да говориш пред хора;
• си преподавател или учител;
• си студент или ученик имаш да изнасяш презентации, представяш проекти;
• си търговец, работиш в НПО или активист;
• си предприемач или startup човек;
• вероятно ако си политически лидер, политик или пък пастор, поп също може да ти е полезна;
• просто имаш да убеждаваш другите.

В смлян вид книгата дава доста убедителни техники и практически съвети за говорене пред публика, за омайване на хора, като се цитират конкретни примери от TED лекции, които може веднага да се гледат и онлайн за по-голяма достоверност и сила.

Това е от мен. Четенето оставям за теб

Едно от водещите световни издателства Hachette ще придобие издателското звено на Perseus Book Group, съобщава Publishers Weekly. Споразумението между двете компании е кулминация на усилията в тази посока, които бяха замразени през 2014 г. Perseus Book Group разделиха издателската и дистрибуторската си дейност, което изглади някои противоречия и направи сделката възможна. Hachette ще купи само...

Мая Манолова: 15 минути душ дневно в женския затвор е нечовешко

Смисълът на затвора като място за наказание се губи?

Българската Макроикономическа
Асоциация

Обявява за тринадесета поредна година

Конкурс за студентско есе

 на тема

В търсене на бърз икономически растеж след “Голямата рецесия”

В конкурса могат да участват всички български студенти, обучаващи се в бакалавърска и магистърска степен в местни и чуждестранни университети, които имат интерес в областта на икономиката. Кандидатите трябва да покажат много добри познания по отношение на българската и/или световната икономика; използване и цитиране на подходяща литература (особено книги); оригиналност в стила; убедителност на изложението.

Есетата могат да бъдат написани на български или на английски език. Есетата трябва да са с обем до 20 000 знака, включително интервали, библиография и приложения. Есетата ще бъдат оценявани от комисия, определена от Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация.

Победители в конкурса от предишни години не могат да участват отново. Есета, които надхвърлят максималния обем, няма да бъдат разглеждани от комисията.

Победителят ще получи еднократна стипендия за обучение в размер на 500 лв., а класираните на второ и трето място ще получат по 200 лв.

На победителя ще бъде предоставена възможност да представи своето есе на конференция на Българската макроикономическа асоциация през 2016 г.

Есетата трябва да се изпращат на е-mail: bma@bma-bg.org

Крайният срок е 10 април 2016 г.

Резултатите ще бъдат обявени на сайта на БМА – www.bma-bg.org

Пълната обява е публикувана на сайта на БМА – http://www.bma-bg.org/bg/announcements/studentessay2016

The post БМА: Конкурс за студентско есе 2016 appeared first on Блогът за икономика.

Учените са открили причината за това , защо небесните тела във Велената имат различна форма и размери . Изследвнето е публикувано в Journal of Applied Physics, а кратко съдържание има на EurekAlert

Членовете на транспортно пилотираният кораб 'Съюз ТМА-18М' благополучно се завърнаха на Земята. Спускаемият апарат с космонваеите Михаил Корниенко , Сергей Волков и астронвта на НАСА Скот Кели , кацна в казахската степ на 2 март 2016 в 6:29 ( наше време ) . Всички операции по спускането от орбита са преминали в планов режим.

Междупланетната станция MAVEN (Mars Atmosphere and Volatile Evolution) направи снимки на Фобос в ултравиолетовия спектър. Това според учените ще помогне да се разбере по добре формирането на този спътник на Марс.