Русофоилията в България е интерсчийство – видно и от кариерата на видния русофил Андрей Пантев

В един рублофилски сайт се появи дежурното интервю за 3 март с винаги дежурния да застане на страната на Русия срещу всеки българин проф. Андрей Пантев. http://www.cross.bg/bulgariya-osvobozhdenieto-durzhava-1500407.html#axzz41vrPY6RO

Характерното за неговия стил е не толкова високия му наратив, колкото надменния речетатив в покровителствения тон спрямо всички несъгласни, отговаряйки на отговорите, които обичайно му задават вместо въпроси. Поправете ме, ако греша, но при цялата им водопадност, неговите словоизлияния винаги са сервилен терен, избран без опасност да го попитат нещо неудобно.

Презрението на Пантев към „русофобите” е разбираемо. Русофили, като него, се смятат за каймака на нацията. Те имат самочувствието, че имат право да са фили, но никой няма право да е „фоб”. При това презумпцията е, че без Русия нямало да има българска свобода. По този начин Пантев и подобните му потъпкват основното табу на историята като наука, която толкова надменно обичат да ни проповядват от амвона на присвоената от тях непогрешимост: условното наклонение в минало време е отречен отдавна като инструмент за оценка на историята. Т.е. не може да се твърди, че без Русия нямаше да има българска свобода.

За краткост, понеже с радиоточка е безсмислено да се спори, ще откроя само два въпроса, които някой някога трябва да му зададе, ако случайно Пантев, по голямо изключение, попадне на журналист, с когото не са се договаряли за хвалбите.

Пантев, с присъщото му ехидство, заявява, че Стефан Стамболов е бил познат само на около 20 българи по времето на комунизма, а сега бил превърнат в щампа- не правят ли точно това русофилите около Първанов, които се изгавриха със Стамболов чрез своя партия и фондация на негово име, награждавайки самия Първанов с награда „Стамболов”?

Кой и защо криеше по времето на комунизма явлението Стамболов, за да знаят засекретената истина само най-доверените на режима негови храненици, като Пантев?

А че Пантев е бил сред най-преданите хора на онзи режим си личи тъкмо по факта, че не са го изпратили да специализира заедно с масата, с десетките хиляди други българи, подлежащи на съветизиране в рамките на образователната машина в съветската метрополия. Вместо това Пантев е бил сред най-доверените (безпартийни, разбира се, как иначе ще го легендират на Запад като свободомислещ бонвивин) слуги на Живков, подобно на самата Людмила Живкова, изпратени на специализация в Англия.

Как точно Пантев се оказва през 1969 –та във Великобритания, а десет години по-късно и в още по-омразните на комунистическите диктатори Съединени щати- непостижим блян за стотици хиляди българчета ( ако не и за милиони) по онова време?

Русофилите явно си се четат и цитират взаимно и в това отношение се израждат в мисленето си като роднини на остров, които се женят помежду си. Пантев повтаря подигравката на своята съмишленик Валерий Найденов от негова статия във в. „ 24 часа” , според която най-яростните „русофоби” не само са учили в СССР, но и били женени за рускини. Професорът, който е избегнал и двете опасности, явно по тази причина си е останал русофил, за разлика от мнозина, изпитали „хубостта” на съветската действителност.

За финал- два аргумента по тази тема. Единият от антикомунист, а другият от комунистическите тайни служби.

В от един своите задочни репортажи убитият по-късно български писател Георги Марков си спомня, че мнозина убедени български комунисти, изпратени в СССР след т.н. социалистическа революция у нас ( т.е. след съветската окупация) се завърнали в България като убедени противници на комунизма, потресени от видяното и изпитаното ( което на правоимащия от ранга на Людмила Живкова историк Пантев е било спестено).

В справка на ДС за партийния състав на въоръжената антикомунистическа съпротива от 50-те години на миналия век, която съм публикувал в „Течна дружба” се казва, че бившите комунисти и ремсисти са втората по големина група в рамките на движението на Горяните. Тяхното преминаване в лагера на антикомунизма също ли трябва да се таксува като „интересчийство”?

И последно, когато се подиграва, че антикомунистите са проявили своя антикомунизъм след 10 ноември 1989 г. (пропускайки някак да направи аналогията, че комунистите в България стават антифашисти след като ортаците Хитлер и Сталин се скарват през юни 1941 г.) и обобщава това като „интересчийство”, може ли професорът да хвърли подобен безпристрастен камък и спрямо собствената си интересчийска биография? Защото той, като отявлен хитрец, отлично се е ориентирал, че като си остане безпартиен елитен комунист, ще си гарантира трите мандата като депутат и прочее привилегии в условията на демокрацията, доминирана от хората, които извършиха съветския преврат в БКП именно с цел да се облагодетелстват.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител