Покрай мутрата-путинофил Георги Близнаков, който се прослави с подвига да бие граждани на околовръстното шосе край София, се запознахме с образа на типичния руски наемник в България. Същият се хвали във фейсбук с това, че е отишъл в Украйна да убива на страната на руските мутри в Донбас.

Други руски наемници, който твърдят, че са българи, са демонстрирали русофилщината си в Лондон по повод руския празник 3 март, натрапен на България като най-важното събитие за българите. Развявали руското знаме пред руското посолство, козирували му и макар да не ги пуснали по-далеч от стълбището, където господарите държат слугите си, но се хвалят с този позор.

Не бих се занимавал с падението на желаещите да бъдат паднали, но ме занимава една подробност от ( почти) лично естество.

Преди година бяха заплашен да бъда отровен с полоний от същество, което претендира също да е от български произход. Щеше да е само проява на лош вкус в „шегуването”, ако не се беше случило в рамките на масирана кампания от заплахи срещу живота ми в рамките на денонощие, задействали реакцията на МВР, където бях извикан с предложение да подам сигнал, за да имат основание да проследят източниците на заплахите.

За моя изненада ( не по технически причини- не се съмнявам, че не е проблем заплашващите да бъдат установени) , МВР установи трима от тях ( нека знаят, че поназнайвам нещичко за тях). Викани са на разговор. Иначе казано, регистрирани са. Както вече съм писал, прокуратурата сметна след това, че те били употребили правото си на свободно слово…

Четвъртият, който ме „покани” да ме черпи с чай, заразен с полоний, се крие на чужда територия. В Англия. Ето това е причината да се върна към тази тема чрез снимката на гордите с рублофилския си подвиг руски наемници, претендиращи да са българи.

За протокола има някакво значение, ако някой някога се поинтересува ( в самата Великобритания, която вероятно би искала да знае кой руски слуга заплашва с полоний от нейна територия).

Припомням заплахата на анонимния „шегаджия” и се питам, дали пък същият не е на снимката, с която българските наемници на руската хибридна война срещу Великобритания се хвалят.

„Драги Г-н Инджев,
С едва затаена надежда и дълбоко чувство на морално удовлетворение чета колко сте популярен сред прогресивната част от българския народ.
Вместо да се плашим един другиго с убийства и съд, предлагам да цивилизовано да обсъдим различията помежду ни на чаша чай.
Само ме изчакайте малко да питам в Кремъл къде забутаха оня самовар, в който правиха чай на другаря Литвиненко.
Искрено Ваш, товарищ Иванов ”

Posted by Другарят Иванов | февруари 15, 2015, 23:09 | edit http://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/smartni-zaplahi-besilo-za-ivo-indzhev.htmlъ):

Share on Facebook

Обичате ли да пътувате? Отегчавате ли се и често ли ви обзема копнеж по пътешествията? Вълнуват ли ви непознатите места?  Ако отговорите ви са 3 “да”, значи знаете как се чувства главният герой от детската книжка на френската писателка Ориан Лалман “Вълкът, който искал да обиколи света” (изд. „Colibri“). Вълкан с дълга-предълга муцуна и любопитни очи е обзет...

В един рублофилски сайт се появи дежурното интервю за 3 март с винаги дежурния да застане на страната на Русия срещу всеки българин проф. Андрей Пантев. http://www.cross.bg/bulgariya-osvobozhdenieto-durzhava-1500407.html#axzz41vrPY6RO

Характерното за неговия стил е не толкова високия му наратив, колкото надменния речетатив в покровителствения тон спрямо всички несъгласни, отговаряйки на отговорите, които обичайно му задават вместо въпроси. Поправете ме, ако греша, но при цялата им водопадност, неговите словоизлияния винаги са сервилен терен, избран без опасност да го попитат нещо неудобно.

Презрението на Пантев към „русофобите” е разбираемо. Русофили, като него, се смятат за каймака на нацията. Те имат самочувствието, че имат право да са фили, но никой няма право да е „фоб”. При това презумпцията е, че без Русия нямало да има българска свобода. По този начин Пантев и подобните му потъпкват основното табу на историята като наука, която толкова надменно обичат да ни проповядват от амвона на присвоената от тях непогрешимост: условното наклонение в минало време е отречен отдавна като инструмент за оценка на историята. Т.е. не може да се твърди, че без Русия нямаше да има българска свобода.

За краткост, понеже с радиоточка е безсмислено да се спори, ще откроя само два въпроса, които някой някога трябва да му зададе, ако случайно Пантев, по голямо изключение, попадне на журналист, с когото не са се договаряли за хвалбите.

Пантев, с присъщото му ехидство, заявява, че Стефан Стамболов е бил познат само на около 20 българи по времето на комунизма, а сега бил превърнат в щампа- не правят ли точно това русофилите около Първанов, които се изгавриха със Стамболов чрез своя партия и фондация на негово име, награждавайки самия Първанов с награда „Стамболов”?

Кой и защо криеше по времето на комунизма явлението Стамболов, за да знаят засекретената истина само най-доверените на режима негови храненици, като Пантев?

А че Пантев е бил сред най-преданите хора на онзи режим си личи тъкмо по факта, че не са го изпратили да специализира заедно с масата, с десетките хиляди други българи, подлежащи на съветизиране в рамките на образователната машина в съветската метрополия. Вместо това Пантев е бил сред най-доверените (безпартийни, разбира се, как иначе ще го легендират на Запад като свободомислещ бонвивин) слуги на Живков, подобно на самата Людмила Живкова, изпратени на специализация в Англия.

Как точно Пантев се оказва през 1969 –та във Великобритания, а десет години по-късно и в още по-омразните на комунистическите диктатори Съединени щати- непостижим блян за стотици хиляди българчета ( ако не и за милиони) по онова време?

Русофилите явно си се четат и цитират взаимно и в това отношение се израждат в мисленето си като роднини на остров, които се женят помежду си. Пантев повтаря подигравката на своята съмишленик Валерий Найденов от негова статия във в. „ 24 часа” , според която най-яростните „русофоби” не само са учили в СССР, но и били женени за рускини. Професорът, който е избегнал и двете опасности, явно по тази причина си е останал русофил, за разлика от мнозина, изпитали „хубостта” на съветската действителност.

За финал- два аргумента по тази тема. Единият от антикомунист, а другият от комунистическите тайни служби.

В от един своите задочни репортажи убитият по-късно български писател Георги Марков си спомня, че мнозина убедени български комунисти, изпратени в СССР след т.н. социалистическа революция у нас ( т.е. след съветската окупация) се завърнали в България като убедени противници на комунизма, потресени от видяното и изпитаното ( което на правоимащия от ранга на Людмила Живкова историк Пантев е било спестено).

В справка на ДС за партийния състав на въоръжената антикомунистическа съпротива от 50-те години на миналия век, която съм публикувал в „Течна дружба” се казва, че бившите комунисти и ремсисти са втората по големина група в рамките на движението на Горяните. Тяхното преминаване в лагера на антикомунизма също ли трябва да се таксува като „интересчийство”?

И последно, когато се подиграва, че антикомунистите са проявили своя антикомунизъм след 10 ноември 1989 г. (пропускайки някак да направи аналогията, че комунистите в България стават антифашисти след като ортаците Хитлер и Сталин се скарват през юни 1941 г.) и обобщава това като „интересчийство”, може ли професорът да хвърли подобен безпристрастен камък и спрямо собствената си интересчийска биография? Защото той, като отявлен хитрец, отлично се е ориентирал, че като си остане безпартиен елитен комунист, ще си гарантира трите мандата като депутат и прочее привилегии в условията на демокрацията, доминирана от хората, които извършиха съветския преврат в БКП именно с цел да се облагодетелстват.

Share on Facebook

Great idea for paper animals! They are made by the kids from the kids from the “Step” workshop in Sofia...

Политико-енерГЕПИйната мафия стартира нов пъклен план за ускоряване на геноцида над българския народ. Стартът му беше даден миналата седмица от министъра на енерГЕПИката, в сутрешният блок на БНТ Теменужка Петкова за цената на тока и ли...

Препубликувам от e-vestnik статията на Вени Марковски по въпроса за руските лъжи заради протокола: за да се види още веднъж технологията на руската хибридна война срещу България. Евентуалните забележки към автора препоръчвам да се отправят в неговата страница във фейсбук, където той е в свои води.

Пропагандата срещу България няма почивен ден

3 Март 2016

Вени Марковски

“Ех, братушки, къде е вашата съвест” – публикация в “Комсомолская правда”

Уважаеми хора, честит празник!

За съжаление ще трябва да насоча вниманието ви към един не толкова тържествен момент. Макар и празник, пропагандата (вкл. и тази срещу България) няма почивен ден.

Няма да се занимавам с въпроса дали руските медии са се оказали жертва на българска дезинформация или някакъв неизвестен ми до днес български сайт е инспириран от някаква руска дезинформация, но все пак не може да не отбележим нещо важно:

Говорителят на руския президент е жертва на анонимна информация от някакъв неизвестен български сайт, който самичък се рекламира като “политически некоректен” и “уникален” “като никой друг.”

За обикновения български гражданин, нещата би трябвало да са ясни, но все пак ето ви някои факти, които ще ви помогнат да се ориентирате.

(Дез)информацията от България е дело не на сайта, цитиран в руските медии, а е препечатана от него от друг сайт, назоваващ се “под око” и обявен от “координатора на екипа” за отворен “за всички и за всичко, в името на обективната истина и познание. За да сме свободни, трябва да бъдем информирани.”

Факти:
– Статията под заглавие “За 3-ти Март на Шипка не каним Путин, но каним Ердоган” е неподписана. Авторът ѝ е “admin”, т.е. служебен акаунт, а не човек, стоящ с името си зад нея.
– Статията не посочва никакви източници, а просто отправя някакви твърдения.
– Статията цитира обяснения от ГЕРБ, РБ и др., но без да споменава каквото и да е име на техни представители.

Изводи: статията е пасквил с неизвестен автор. Тя не отговаря на елементарните правила на журналистическата професия – когато се публикува новина, да се посочват източниците ѝ.

Статията е използвана от руските медии като част от общата им кампания срещу всичко европейско. Подчертавам – от руските медии, а не от руския народ. Руският народ отдавна гледа на България абсолютно неутрално, като на нормална държава. Това си личи и по факта, че който може да си позволи, си купува жилище на черноморския бряг и го прави не защото не може да си купи в Гърция, Кипър или Чехия, а защото културата ни е близка до тази на руснака.

Впрочем, не бива да се превъзнасяме прекалено много – просто България се явява странична жертва на поредното охлаждане на отношенията между Русия и Турция.

Подреждането на България сред страните, които са неблагодарни на Русия за освобождението не е случайно – и то не започва със злощастните коментари на говорителката на руското Министерство на външните работи през миналата седмица, нито пък ще завърши с язвителния и нарочно пуснат коментар на говорителя на Путин днес: “Разбира се, ние искаме нашите български партньори да са наистина свободни от всякакво иго и да са толкова суверенни в своите действия и решения, че по никакъв начин да не вредят на интересите на страната си.”

Русия държи да бъде признавана за освободителка – впрочем факт, който никой в България не е отричал!
Но също такъв факт, за който вие навярно си спомняте, е казаното от Левски, че който ни освободи, той ще ни пороби?

Но може би не всички знаете за опитите на руските царе да наложат на младото българско княжество пълно подчинение на интересите на Русия – често против националните интереси на България?
И не са мнозина, които сте наясно, че Съединението с Източна Румелия е осъществено не благодарение, а въпреки Русия.
Нещо повече – тъкмо поради несъобразяването за този акт от страна на младия княз Батенберг, той е накаран от Русия да се откаже от престола си и резултатите за България са плачевни – за княз е избран Фердинанд, докарал националните катастрофи през 1912 – 1918 г.
Малка, но важна подробност е, че Русия отзовава всичките си военни след 6-и септември 1885 г., като едновременно подстрекава Сърбия да започне война с България, която можеше да е унищожителна за обезглавената българска армия, ако не бяха младите наши офицери, които се справиха със заплахата и защитиха Съединението на дело.

Защо ви пиша тези неща в днешния празничен ден?

За да ви помоля да не ставате лесни жертва на евтина (или скъпа!) пропаганда.
За да ви помоля да празнувате не просто свободни, а да знаете, че за тази свобода кръвта си са дали не само руските войници, но и хиляди българи – от Левски и Ботев, през Панайот Волов, Ангел Кънчев, Георги Бенковски, та до знайните и незнайни опълченци, които предрешиха изхода на войната със своята самопожертвувателност на връх Шипка.
За да знаете, че ние не сме наследници на роби, а на точно тези наши национални герои, чиято памет почитаме на 2-ри юни в 12:00 часа, но за чието поведение трябва да си спомняме във всеки един момент, а не само веднъж годишно.

Честит празник!

П.П.
И един кратък отговор на възгласа на “Комсомолская правда” (вижте прикачената картинка) “Ех, братушки, къде е вашата съвест”:

Нашата съвест си е чиста. България е дала на Русия азбука, култура, литература и изкуство. Какво България е получила от Русия виждаме всички – болшевишки комунизъм, лагери, отнемане на гражданство на несъгласните с официалната пропаганда, както и недоразвита икономика Тодор Живков нарече тази система “недоносче”; него едва ли “Комсомолская правда” ще обвини в липса на съвест.

От страницата на Вени Марковски

Share on Facebook

Поредицата с историите на Дерек е едно от любимите ми книжни приключения от детската литература. Те съдържат равни части забавление и мъдрост и не си затварят очите пред проблемите в света, които не подминават децата. Искреност, вихрено действие, щури идеи и добри приятели – какво повече й трябва на една страхотна книга?! „Животът ми като смотльо“ (изд. „Софтпрес“)...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Проблемът с мигрантите в Европа става все по-тревожен – те не спират да прииждат, а Европейският съюз изглежда все по-неспособен да се справи със ситуацията. Какви са последните развития по темата – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, през седмицата имаше сблъсък между македонската полиция и бежанци, тръгнали от Гърция към Германия. Защо Македония спря да пропуска мигранти?

– Не е съвсем спряла, Фили, но Скопие ограничи достъпа на бежанци заради квотите, наложени от Австрия. Преди две седмици Виена каза, че за 2016 ще приеме 37 500 души и ще връща всички останали. Тази квота обаче вече почти се запълни и може да се окаже, че прииждащите от Гърция хора ще останат да се лутат някъде из Македония и Сърбия – доколкото Унгария е на практика затворена, а Хърватска и Словния също наложиха рестрикции. Така че Сърбия и Македония решиха да ограничат потока до 5 800 души на ден и това предизвика последния сблъсък с македонската полиция, която използва дори сълзотворен газ, за да отрази атаката на границата.

– Пламен, но приемането на 5 800 души на ден не изглежда никак малко, това означава близо 180 хиляди души за месец…..

– Така е, Фили, но тълпата мигранти е огромна и на всичкото отгоре те са агресивни, не се държат като хора, които търсят убежище. Затова страховете на Сърбия и Македония изглеждат оправдани. Още повече, те не са в ЕС и нито икономиките им, нито самите общества имат голям потенциал да се справят с подобни проблеми. Въпреки че при изостряне на ситуацията те ще получат помощ от страна на Евросъюза, все пак ще затънат в огромни неприятности. На всичко отгоре, оказва се не просто, че страховете им са оправдани, а и че са на път да се сбъднат най-големите им кошмари, след като в сряда канцлерът Ангела Меркел заяви – Германия няма да приема повече бежанци от западно-балканския маршрут, а страните там са длъжни сами да се погрижат за хората, които са на тяхна територия.

– Но защо проблемът продължава да расте, нали ЕС договори с Турция ограничаване на бежанския поток, а в охраната на гръцката граница се включи НАТО. Пък и студът през зимата също би трябвало да намали желанието на хората за поход в неизвестното…..

– Така казва логиката, Фили, но в тази история отдавна няма логика. Договореното с Турция тепърва подлежи на уточнения, а катерите на НАТО са в Егейско море само за да наблюдават процеса, не да спират бежанците. Но отговорите на въпроса „защо” започват малко по-отдалече. Намесата на Русия в Сирия, както се видя, е насочена не срещу Ислямска държава, а срещу умерената опозиция – в подкрепа на Башар Асад и пряко срещу мирното население. Така миротворческото руско участие, както се рекламира, всъщност закрепи режима в Дамаск и прогони още стотици хиляди хора от домовете им. Те обикновено влизат в Турция, където и без това има над 2 милиона и половина души като тях. Не, всъщност не точно като тях. Оказва се дори, че повечето хора не са истински бежанци от конфликта в Сирия, а икономически мигранти от Африка и Азия. В такава ситуация Турция няма как да наложи пълен контрол и да спре тълпите да идват към Европа. Какво, да ги затвори зад телени огради с картечници ли? Така че стотици хиляди намират начин да тръгнат – най-вече през хаоса от острови на съседна Гърция – към обетованата Германия. Те все още разчитат на „мама Меркел”, която през миналата година сърдечно ги покани, а тази седмица вече почти отмени поканата си. Лошото е, че и двете тези действия създават нетърпима атмосфера в самия ЕС и носят опасност от неговото разпадане.

– Мнозина очакваха промяната в немската политика да настъпи още след изстъпленията около Нова година в Кьолн и други градове, когато мигранти нагло и безнаказано тормозеха и дори изнасилиха жени?

– Всъщност малка промяна тогава започна, Фили, но много половинчата. Германия каза, че не отменя желанието си да приема хора, но ще бъде много по-стриктна в процедурите по регистрация и ще разграничи истинските бежанци от икономическите мигранти, които ще се връщат по ускорена процедура. Не знам колко от това наистина се случва за два месеца оттогава. Официалната информация казва, че поне 135 хиляди души от общо над милион, влезли в страната през миналата година, изобщо не са регистрирани и буквално са се „разтворили” някъде из Европа. Факт е също, че дълго договаряната политика на квотите, при която 160 хиляди от миналогодишните мигранти трябваше да се разпределят солидарно между отделните европейски страни, изобщо не сработи – досега са разпределени едва 500 от тях. Така или иначе обаче, Германия от една страна продължава да говори за моралния дълг на Европа и уж продължава да приема бежанци, но не съвсем. А сега очакваме да видим как кръгът ще се затвори след последното изявление на Меркел и какви нови поражения ще донесе то.

– Пламен, какви са основните опасения, свързани с възможността силният Европейски съюз да приеме милион, два, че дори три милиона мигранти?

– Опасенията са много и едва ли ще стигне цял ден, за да изчерпим темата, Фили. Ето обаче две основни и твърде актуални опасения. Когато в началото на седмицата стана сблъсъкът на гръцко-македонската граница, за пореден път се видя онова, което мама Меркел сякаш постоянно отказва да види – фактът, че мигрантите идват тук не като някой, който има нужда от помощ, а като някой, който счита, че Европа му е длъжна. Те се държат не като хора, които искат да се интегрират, а като такива, които искат да се разпореждат. Втората огромна опасност, Фили, бе официално отчетена онзи ден не от друг, а от американският генерал Филип Брийдлав, главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. В едно изслушване пред комисията по въоръжените сили на американския конгрес той заяви: „Във всекидневния поток от бежанци в Европа има терористи, престъпници и чуждестранни бойци на „Ислямска държава“. И добави недвусмислено: „Екстремистката групировка „Ислямска държава” се разпространява като злокачествен тумор чрез този бежански поток, като се възползва от пътищата на най-малкото съпротивление, заплашвайки както европейските страни, така и нашата”. Не знам още кой друг по-важен и отговорен фактор от шефа на НАТО в Европа трябва да заяви подобно нещо, за да му обърне внимание Германия и да заеме реалистична позиция по въпроса. Нещо повече, Фили, Германия не само продължава да мъти водата на цяла Европа, но и открито размахва пръст на други европейски страни, които не са съгласни с нейната политика. Това става ясно например от един коментар на колегата Бернд Ригерт за радио Дойче веле отпреди седмица. Ригерт упреква всички останали европейски държави, че „мислят само за собствените си интереси и се опитват някак да спрат бежанците”. Това всъщност не е вярно, но според него е. „Те се грижат само за собствените си граници – продължава Ригерт и забива пирона на искрено възмущение с думите: „Страните по т.нар. балкански маршрут, включително Австрия, вече не чакат нито напътствия, нито промяна на политиката в Берлин”. По никакъв начин обаче въпросният Ригерт не обяснява защо смята за задължително някой да чака напътствия от Берлин. И още по-малко – защо преди време самият Берлин заряза съюзниците си, като, без да се консултира с тях и в нарушение на Дъблинското споразумение, едностранно покани бежанците, а с това навлече огромни неприятности на всички.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com