Това съобщава световната информационна агенция Асошейтед прес. Става въпрос за 38 годишната АЕЦ "Фиссенайм" (Fessenheim Nuclear Power Plant), разположена непосредствено на границата с Германия, на река Рейн. Причината - ма...

Колко трябва да си прост, за да претендираш да разбираш от компресорни станции и конектори повече от „ много професори”? Отговорът е : просто трябва да си ББ.

http://clubz.bg/36367-premieryt_mnogo_profesori_imame_ama_ne_razbirat_ot_gazovi_vryzki

Възклицанието на Борисов по адрес на неназованите от него „професори”, посочени обаче от него като виновници за несъстоялите през цялата епоха на неговото властване алтернативни на руските връзки за снабдяване с газ, е гузен опит за бягство от отговорност.

Няма нужда човек да е „професор” ( обидна дума в речника на Борисов), за да си спомня какъв неистов ентусиазъм струеше от нашия премиер като лобист на смъртоносния за диверсификацията руски проект „Южен поток”. Дори и след като тази златна корупционна гъска\мюре беше ритуално заклана на 1 декември 2014 г. от самия Путин в присъствието на самия Ердоган, Борисов редовно правеше изкуствено дишане на трупа й с повод и без повод. Тръбеше, че патокът за него бил жив и щял да го строи мигом, щом му позволят.

Да лобираш от позицията на властелин на България за инструмента на „Газпром” за демонтиране на всякакви надежди за разнообразяване на руската зависимост във вноса на газ и същевременно да твърдиш, че някакви „професори” са ти били виновни да предприемеш стъпки да вложиш в българското отдалечаване от руската орбита заделените за целта 200 милиона лева, е чиста проба нечистоплътност на (под)съзнанието за вина.

Е, нека не го съдим строго, важното е , че сега вече се е поправил, биха казали сътрапезниците му в управлението ( на риска, фиска и на каквото още там му се иска). Да, поправился (е) в руския смисъл на думата ( т.е. надебелял), натежал е доста междувременно от поетите порции. А пропуснатите ползи за България – тях кучета я яли в държавата, в която куче влачи, диря има- води към притежателя на Кремъл ( и на кучето , което Борисов му подари).

Спомняте ли си онази фраза от изтеклия в Уикилийкс дипломатически доклад, писан за Борисов в американското посолство, според която фраза Борисов трябва да бъде бутан в правилната посока ( за да не залита прекалено към Москва)?

„Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“ – това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г. [06SOFIA647] https://bivol.bg/wlborisov.html

Тази политика намира материален израз чрез първата видима публична изява на новия щатски посланик Ерик Рубин, придружаващ Борисов при откриването на въпросната компресорна станция в Лозенец.

По мое скромно мнение, това е и първият залп от обещаваната на изслушванията в сенатската комисия миналия декември от Ерик Рубин борба с руската хибридна война в България. http://www.vsekiden.com/186597

Докато руска пропаганда вменяваше намерение на американците да демонстрират налагане на някаква военна воля в България, то Ерик Рубин наистина нахлузи каска, само че не военна, а строителна. В този вид побутна Бойко „рамо до рамо” като демонстрацията на отдалечаване от руската му зависимост.

Едно на нула. Ще следим развоя на завоя.

Share on Facebook

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start writing!

#OpenDataDay

Колко струва достъпът до знание? Колко струва достъпът до научните списания? Възможно ли е да се очаква европейско и глобално равнище в образованието и науката, когато българските студенти – особено те – да не говорим за българските преподаватели –   са все още далече от възможността за достъп до съвременното знание. Колкото и примери да се дават за добри практики, за включване в бази и пр., за труда на нашите прекрасни колеги в библиотеките – това е истината.

Десет милиарда годишно  е цената за достъп до наука, която плащат американските университети и звената към администрацията в САЩ според статия от днес.

Какви са изводите за нас: Финансиране  за изследователите? Политика на МОН? Нови бизнес модели? Отворено знание и проекти, позволяващи достъп? Промяна на правната рамка? Пиратство? Всичко това заедно?

Достъпът до знанието: ключов въпрос за хората, които са в образованието и науката. Още една разлика между тук и там.

Интересна дискусия за юридическата професия се води по повод новата книга на Ричард Съскинд  Бъдещето на професиите, написана в съавторство с неговия син Даниел. Поредната публикация е със заглавие Краят на юристите. Точка. –  с препратка към една от предходните му книги Краят на юристите? (2008).

Какво е бъдещето на юридическата професия – “все пак правото не съществува, за да има работа за юристите” – и технологиите все повече освобождават хората от рутинни дейности. Идва ли време без работа, има ли основание технологичната тревожност и защо се появяват заглавия като Американците повече се тревожат от роботите, отколкото от смъртта.

У нас по времето на социализма правото е било  обявено за професия без бъдеще и приемът в университета е бил ограничен, след това – обратно – правото започва да се изучава в множество университети. Напоследък има опити за прогнозиране на потребностите от работна сила  и се изготвят оценки за развитието на пазара на труда в България в средносрочен период (2014-2018 г.) и дългосрочен период (2019-2028 г.). А ето и констатациите на работната група към Министерството на правосъдието   за образованието по специалност Право (2015).

Интервю с Ричард Съскинд

Повече от abajournal.com

След on-and-off ходене на фитнес, тичане и тестване на тренировки в продължение на няколко години, вече мога с чиста съвест да кажа, че отново тренирам редовно. Поне 2 пъти на седмица, а в края на месеца отново планирам среща с познатата червена настилка на парка зад City Center Sofia.

Често си говорим с приятел(к)и и познати за тренировки. И още от началото си признавам без бой, че не тренирам, за да отслабвам – май не съм го правила никога след обърканите си ученически години. Въпреки нездравото желание, което тогава имах – почти да се свърша – хубаво е, че се срещнах с движението. Успях да запазя интереса към него, дори след като спря да ми пука дали съм 4 кила повече или по-малко. Преди да почна отново с активните тренировки, вече ходех много пеша и на ден, според верния Fitbit, навъртам средно 11 000 крачки.

Та, говорим си с познати за тренировки и ползата от тях. Повечето си мислят за тренировките като за трансакционна активност: „Сега ще инвестирам няколко часа време и пот, пък кантарът ще показва по-малко.“ За мен тренировките са нещо различно – те обуславят определено мислене. Готовност да се напънеш една идея повече. Смес от мъка, амбиция, болка и кеф от „Хайде още една серия!“ Желание да се движиш повече, просто защото на мускулите ти им е по-добре така, пристрастили са се.

Но спортуването е много повече от физическа активност – то е и начин на живот. Покрай плахото „2 пъти седмично“ започваш да внимаваш какво ядеш, защото тялото само ти казва, че се движи по-добре, когато е на сурови ядки, отколкото на солети. Опознаваш по-добре как да управляваш енергията – става ясно, че със закуска е по-добре, отколкото само с кафе; привикваш да „редактираш“ продуктивността си в работно време с ябълка следобед. Много съм далече от целия bio, organic и gluten-free bullsh*t, но все пак има ниво на култура към храната, към която трябва да се придържаме. С тренировки свикваш да слушаш тялото си, да му обръщаш внимание. И в този смисъл новият health craze, който тресе всичко наоколо, е позитивен – грижим се за себе си по-добре, отколкото майките ни.

Със спорт си припомняш серия важни уроци – концентрация, дисциплина, поставяне и гонене на цели, амбиция за нови и по-големи хоризонти. И най-хубавото на тренировките – получаваш огромно количество допълнителна енергия, многократно по-голямо от изразходваното.

Мисля, че това, което исках да кажа с този пост, е просто „спортувайте!“ Не за да свалите кила, обиколки и т.н. – а защото правите услуга на тялото си. Разбира се, че има хора, които правят всичко това, без да тренират. Разбира се, че има и такива, които след 1 час във фитнеса скачат до McDonald’s. Но всичко е въпрос на вероятности и вероятността да внимаваш как ползваш тялото си е по-голяма, ако го ползваш редовно по предназначение.

За протокола: в момента се забавлявам с Tae-bo и едно много интересно комбо от кардио и дихателни упражнения под заглавие Fit & Breath. Ако сте в Лозенец, мога да ви водя

Постът За ползите от спорта е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Пат Конрой, автор на незабравимия роман „Принцът на приливите“, е починал на 70-годишна възраст в дома си в Южна Каролина, съобщава Associated Press. Новината е потвърдена от издателството на Конрой Doubleday.