De Profundis: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА КАЗАРМА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ – НЕ Е ЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СПРЕМ ДА МИСЛИМ ГЛУПОСТИ

03/08/16 10:11
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА КАЗАРМА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ – НЕ Е ЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СПРЕМ ДА МИСЛИМ ГЛУПОСТИ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/68724-de-profundys-zadalzhitelna-kazarma-zadalzhitelno-glasuvane-zadalzhitelno-e-da-sprem-da-mislim-gluposti.html

Пролетта още не е пукнала, граждани, но в инкубатора за отвратителни политически идеи вече се пукнаха някои отдавна заложени там кукувичи яйца и запъртъците им завоняха като стадо мъртви динозаври.
Връщане на военното обучение в училище и задължителна казарма от шест месеца за всички – тази величайша простотия, която лансира Красимир Каракачанов, можеше да си остане само в неговата глава. През годините той е доказал, че е готов да ги мисли и мъти такива, без да му се отразява съществено нито на политическото самочувствие, нито на психическото здраве.
Но какво да го правиш, той не е съвсем виновен, а така са го научили в съответната служба – да бъде гьонсурат докрай и да мъти водата в България винаги, щом някои големи началници поискат да си наловят тук риба.
Но все пак не остана тази тъпа идея само в умната каракачанска глава. С модификации и добавки за повече аромат, тя бе вкарана в обществен оборот от медии, други огромни патриоти и дори от самото ни Министерство на отбраната.
Особено впечатление ми направи например изявата по темата на Михо Михов, бивш генерал, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия и бивш военен съветник на бившия президент Георги Първанов. На нормалните хора обикновено им се повдига от толкова много бивши неща, събрани да гният на куп, но очевидно не и на самия Михов. Нито пък на медийните пророци, които взеха да го канят в студията и да му се мазнят, сякаш човекът е открил лекарство против глупост.
А той не е. Май точно обратното е открил.
„Докога в Българската армия ще има свободни места за командири, ако няма кой да поведе войниците, то няма как да имаме национална сигурност” – разпери крилете на развинтеното си въображение бившият пилот. И по стар навик не помисли, преди да говори. Защото иначе би трябвало да каже още поне две неща – срещу кого въпросните командири трябва да поведат войниците и второ, в коя модерна война броят на войници е някакъв особен фактор.
Отговорът на втория въпрос е лесен – вече в никой истински конфликт размерът не е от значение, всичко е висока технология, а за тази работа и най-умният новобранец не може да бъде обучен за жалките 6 месеца. Като се знае, че за това време някои таланти не успяват да усвоят дори разликата между ляв и десен крак.
Така че трябва да се върнат поне две години казарма, както беше по любимото на Михов комунистическо време. Да, тогава армията беше над сто хиляди души – но елате да питате такива като мен, които изкараха 25 месеца в славната БНА на Добри Джуров и Михо Михов, що за некадърна, разкапана и небоеспособна войска беше това. И „Швейк”, и „Параграф 22” ще ви се сторят като розови романчета пред историите, които мога да ви разкажа за нея.
Затова не вярвайте на Михов, когато ви убеждава, че връщането на задължителната казарма е „полезно за цялата ни нация, а армията има капацитет да подготви младото поколение във военно отношение и в патриотизъм”.
Нищо такова няма армията – нито пари, нито капацитет, нито желание сред онези, които уж ще обучава в патриотизъм. Нито пък е възможно решение за такова солидно увеличение на войската ни да бъде взето без НАТО. А то веднага ще попита защо ще харчим парите на данъкоплатеца за глупости, вместо за интелигентни и ефективни отбранителни системи, които работят с малко хора и много ум.
Според мен обаче в случая далеч по-важно е бившият генерал да отговори на първия въпрос – срещу кого ни предстои да воюваме, та имаме нужда от толкова много нови и непрофесионални солдати за пушечно месо.
На всяка карта лесно се вижда, че от три страни граничим с държави-съюзници в НАТО, тоест, няма как нито ние тях, нито те нас да нападат. Извън това – Македония може да е исторически величава, но военно, а и политически, е напълно неспособна за агресия. Подобно е положението и със Сърбия, която още ближе рани от югославското разкапване. На всичкото отгоре и двете тези държави кандидатстват за членство в ЕС, та и по тази линия не са абсолютно никаква заплаха за България.
Остава само една страна, с която граничим, макар през морето, и която е известна по целия свят като необуздано агресивна – Русия.
Много ми се ще точно генерал Михо Михов да ни информира дали желанието му за връщане на наборната армия случайно не е свързано именно с видимата заплаха към България от страна на Русия напоследък. Но не вярвам това някога да стане – ще мълчи, сякаш си е глътнал езика, защото иначе веднага ще изхвръкне от хранилката с рублите.
А, както се казва – рубли, рубли, ама кинти!
На фона на всичко това най-странна беше реакцията на министъра на отбраната. Той каза, че лично не подкрепя идеята за връщане на наборната служба, но все пак ще създаде министерска комисия, която да разгледа тази възможност.
Частично мога да разбера това вкарване на парата в свирката само като опит да се заглавичкат коалиционните партньори от ПФ и АБВ. Наистина, те напоследък са все по-крайни в тъпите идеи, които лансират пред правителството и за чиято реализация все по-агресивно настояват, та трябва да бъдат успокоявани с комисии и други заобиколни методи.
Обаче разбирам това наистина частично. А неразбирането ми звучи така – да угаждаш на политически тъпанари и изнудвачи, само защото те държат за политическите топки, не е правилният път за обществено движение напред, напротив.
В същата посока, към по-дълбокото българско натикване в блатото, води и другата наново открита тема – въвеждането на задължително гласуване.
След като идеята не се промъкна миналата година през нелепия президентски ход с референдума, сега бе отново подета от тъй наречения Патриотичен фронт. И не просто подета, а дори без много шум предлаганите промени в Изборния кодекс вече минаха на първо четене в съответната парламентарна комисия.
Тук също мирише на кинти, граждани. Например вони на кинтите от държавната субсидия, с които въпросните патриоти биха се облажили, ако принудят много по-голяма маса идиоти, отколкото сега, да отидат до урните. Те ще гласуват за тях, защото са си духовно близки. Това ги интересува патриотите, бъдете сигурни. Не им пука, както твърдят, за намаляване на влиянието на ДПС, защото то по такъв механичен начин не може да се намали. Не им пука също за горките граждани, които сега не упражняват свещеното си право на глас, защото, като не е задължителен вотът, тях ги домързява. Не им пука за стабилизацията на политическия живот в страната и за развитието на гражданското общество чрез развитие на гражданското съзнание.
Лъжат като дърти индийци, както ще казваме вече, след като Индия официално призна за свои хора всички цигани по света.
Бъдете сигурни, граждани, споменатите пишман патриоти, пък и всеки, който подкрепя идеята за задължителното гласуване, има предвид две неща – първо кинтите, второ – поредно дълбоко размътване на водата на българския политически живот.
Ако това не стига, за да разберете колко големи кретени са поддръжниците на тази идея, ще ви кажа друго. Те не си дават сметка, че аз и такива като мен, свободни хора, които досега сме гласували редовно, оттук нататък няма да отидем до урните, защото сме лишени от свободата на избора.
Ама щели да ме глобят 50 лева.
Така ли! И как точно ще стане това – ще ми ги удържат от държавната заплата, дето я нямам или ще дойдат да ми ги вземат лично от джоба?
Тия са кретени също, защото не си дават сметка, че дори по живково време, когато гласуването изобщо не беше задължително, но нарочни хора идваха в къщи, за да те подтикнат към гражданска активност, аз пак не ходех да им гласувам с риск да ме отбележат като „враг на народа”.
А сега решили да ме плашат с мизерните 50 лева…..
Надявам се мнозинството българи все пак да си дават сметка, че това са дебати по напълно излишни за дебатиране теми. Те ни се натрапват, за да не се занимаваме с наистина важните неща – растящата руска заплаха, миграционната криза, опасността от разпадане на ЕС, необходимите вътрешни реформи, борбата с мафията, корупцията и собствената ни изостаналост…..
`Що ли не съм оптимист?

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com