Заглавие от днес в мрежата ( за виртуални шарани):

„Жени ГЕРБ-София зарадваха с гербери дамите в столицата по случай 8-ми март

Автор: ПИК

21:11 | 08.03.2016”

По този повод се питам с какво ли жените на ( партията на) Путин са зарадвали в столицата ( му) дамите по случай 8 март.

Жените на ГЕРБ са изненадвали в София дамите с гербери, а жените на Путин как ли са зарадвали минувач(к)ите в Москва?

Вие какво си помислихте?

ПУТИН е просто абревиатура, послание на путинизма към целия свят: Пречете Упорито Тъпо Инфантилно Навсякъде

Share on Facebook

Къде е краят на света? Ако си охлюв, пиленце, таралеж или жабок, вероятно смяташ края на двора, в който живееш, за край на света. Точна така мислят и животните от книжката “Истории от големия двор. Пътешествие до края на света” (изд. Сиела). Това се променя когато пиленцето Яй убеждава охлюва Арко, жабока Аби, мишлето Амау и...

Както се вижда от информацията на една нашенска “агенция”, Путин е поздравил жените “с празник” Първото изречение от поздравлението ” с празник” е напълно в крак с вицовете в стил “рското дружде- най-голямото джудже в света”.

8 март, както вика Путин, се празнува в Русия както никъде другаде по света.  Това е положението- руският 8 март най-осмомартенският осми март в света!

Путин поздрави руските жени с 8 март

Автор: ПИК

16:54 | 08.03.2016

„Този празник в Русия се отбелязва с особена топлина, както никъде другаде по света.”

Share on Facebook

На литературно турне, което ще премине през шест български града, ще бъде представен романът на Анчо Калоянов „Димитър Злочести и Войводата Патрев“. Турнето започва в София на 10 март (четвъртък) от 18:30 часа в Книжен център Greenwich и ще продължи в Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Русе и Варна. За „Димитър Злочести и Войводата Патрев“...

На 3 март тази година руският външен министър Сергей Лавров публикува статия със свой шовинистичен прочит на руската история. https://lenta.ru/articles/2016/03/03/lavrovtext/

В друг сайт му отговаря неговия сънародник Антон Носик, който опровергава с факти някои от несъстоятелните тези и „факти” в статията.

Превод за ivo.bg от руски език: Васил Костадинов

Кратка история на Русия, Прусия и Византия

Статията-обзор на руската история от X век до наши дни на министър Лавров е велика. Най-силно впечатление на публиката прави историята за това, как Александър Невски “мъдро и далновидно” поляга под толерантните към чуждите религии монголо-татари за да спаси “идентичността” на Русия от загниващия Запад, който вече прави опити да разширява НАТО на изток. В резултат – в гените ни е и тази политика, и монголо-татарското, а едновременно, и спасението на целия християнски свят от тях. При Лавров само в един абзац има три взаимоизключващи се версии: неговата собствена (спасили сме се от Запада), пушкинската (спасили сме Европа) и версията на Гумильов (Великата степ – това сме ние).

Преди да асимилираме тази каша, още в следващия абзац, се появява нов бисер в световната история:

Русия излиза от това изпитание като единна държава, която в последствие и на Запад, и на Изток, започват да възприемат като наследница на покорената през 1453 г.Византия.

Откъде идва идеята за “наследница на Византия”,е повече или по-малко известно. В руските източници тя се появява за първи път 70 години след падането на Константинопол, в писмо на псковския монах Филофей до секретаря на великия княз. През 1523 г. за това писмо нито на Запад, нито на Изток някой е чувал, и никой не е черпил геостратегически истини от него. А названието “Трети Рим” измислят братята-българи, които наричат така Търново – столицата на Второто българско царство (1185-1396гг.). Не защото българите се опитват станат новата Византия – напротив, откъсват се от нея побеждавайки в битки първо императорските войски, след това латинците от IV кръстоносен поход, и с този “Трети Рим” искат да кажат, че за тях няма никаква Византия – има само Търново. Това се случва във времена, в които Византия все още някак си съществува. А след два или три века, когато турците изтриват от картата на Европа и Византия, и царството на същите тези българи, със сигурност нито на Запад, нито на Изток се питат – “Кой ще е наследник на тази отдавна загинала империя? Дали това няма да е великият княз на Московията?”.

Най-смешното е, че Филофей не пише за прекрояването на Европа или за турците, а на чисто религиозна тема – за отговорността на московския княз за опазване на последната крепост на истинската християнска вяра. Дискурсът не е за това, че вече сме гърци, а за това, че гърците са се продали, съблазнени от ереси и предали се на агаряните, а единствените праведни християни – това сме ние, така че нека да пазим вярата си чиста и да не се поддаваме на съблазни. И когато патриарх Никон започва да възстановява в Русия гръцките църковни канони, концепцията за “Третия Рим” се приема от неговите опоненти-сектанти. По тази причина е забранена от Църковния съвет през 1667 г. Запазва се само в традицията на староверците, като анти-гръцка платформа.

Първият човек, който вижда в “Третия Рим” геополитика и пророчество за Руската империя, претендираща за византийското наследство, е историкът Владимир Иконников (1841-1923гг.) от Киев. Разбираемо, контекстът, в който той преоткрива “Третия Рим” като имперска идеология, са турският гамбит на Александър II, Кримската война, претенциите за проливите и т.н. Когато четем Лавров, концепцията от докторската дисертация на Иконников, защитена в Новоросийския университет през 1869 г., е обект на консенсус “на Изток и на Запад” още от средата на XV век. Това означава, че целият свят още преди 550 години признава, че проливите са наши, а само ние си мислим, че всичко е заради религията.

По-нататък, Лавров стига до XVIII век и прави впечатляващо историческо откритие, пренаписвайки цялата история на Седемгодишната война. Тази история, макар и с много участници, всъщност, е доста проста. Пруският крал Фридрих II надценява силите си и влиза в конфликт с всеки от съседите си. Започва тотална война срещу целия континент, която не може да спечели, защото е притиснат от всички страни от трикратно превъзхождащи го противникови сили. Наистина, за седемте години на войната, Фридрих губи много битки – в Силезия, Бохемия, Саксония, в Източна Прусия. Но има невероятен късмет, защото коалицията съставена от французи, австрийци, шведи, а по-късно, и Елисавета Петровна, показва тотална неспособност да води преговори и да координира действията си. Всеки път, когато Фридрих губи голяма част от войските си и се готви да капитулира, коалиционните войски изведнъж заминават някъде, като все не успяват да го довършат. Но да се върнем на Лавров:

Още в средата на XVIII век, Русия вече играе ключова роля в общоевропейския конфликт – Седемгодишната война. Руските войски влизат триумфално в Берлин – столицата на смятаният за непобедим пруски крал Фридрих II, и само внезапната смърт на императрица Елисавета Петровна и коронясването на Петър III, симпатизант на Фридрих, спасяват Прусия от пълен разгром. Този обрат в историята на Германия и досега се нарича “чудото на Бранденбургския дом”.

Тоест, Седемгодишната война е история за това, как руснаците за първи път “стигат до Берлин”, съкрушавайки “непобедимия” Фридрих. А чудото на Бранденбургския дом – за това, как съюзниците се лишават от плодовете на победата заради смъртта на Елисавета и националното предателство на Петър III.

В действителност, всичко е малко по-различно. Войната не е спечелена не заради предателство, а заради слабото командване и неумението на съюзниците да се договарят. В хода на Седемгодишната война Берлин е превземан неведнъж, но така и не успяват на победят Фридрих. За първи път в града влиза австрийската кавалерия на генерал Хадик през 1757 г. – на втората година от войната. Вторият път, три години по-късно, руския генерал Курт Готлиб Хайнрих фон Тотлебен приближава Берлин, който няма укрепления и стени, а гарнизонът е едва от 1200 души. Тотлебен го обстрелва и го щурмува, но не успява да го превземе и се оттегля. След това, към Тотлебен се присъединяват 18000 австрийци и 15000 руски войници, и германците решават да не воюват с превъзхождащите ги сили на коалицията. Комендантът на Берлин предава столицата без нито един изстрел, а пруската армия се изтегля към Шпандау преди капитулацията. Тотлебен влиза триумфално в града, взима трофеи, налага контрибуции на жителите, взривява оръжейните складове и барутните погреби. По-късно получава известие, че Фридрих II наближава Берлин. Триумфът бързо приключва – съюзниците веднага напускат града със заловените трофеи. Фридрих, разбрал за изтеглянето, дори не приближава Берлин. След този епизод, войната продължава почти три години, и завършва, макар да е смешно, с победа на Фридрих II. До края на 46-годишното си управление постига много успехи, а Прусия удвоява територия си. Но това е друга тема. Само ще разкажа историята на “чудото на Бранденбургския дом.”

Случва се на 12-ти август 1759 г. – 15 месеца преди атаката на Тотлебен срещу Берлин. Фридрих завързва поредната неуспешна битка с австро-руските сили край Кунерсдорф, и е тотално разбит. От 48000 войници под негово командване, остават едва 3000. Пруският крал ясно осъзнава ситуацията и пред неминуемата гибел пише писмо до свой министър:

Вече нямам никакви резерви и, честно казано, вярвам, че всичко е загубено. Няма да понеса гибелта на Отечеството си. Сбогом завинаги. Фридрих.

Минават ден, втори, трети. Неочаквано до краля стига информация, че победителите няма да се възползват от победата, нямат намерение да довършат войската му, дори не поемат към Берлин, а се оттеглят някъде към Котбус без ясна цел. На четвъртия ден Фридрих II пише на брат си Хенрих Пруски:

Известявам ви за чудото на Бранденбургския дом. Врагът вместо да премине Одер и да даде последна битка, пое в посока Мюлрозе и Либерозе.

Вероятно ще попитате: а смъртта на Елисавета и национално предателство на Петър III? Просто погледнете календара. Елисавета умира на 25 декември 1761 г. – повече от две години след описаните събития. Петербургският договор между Фридрих и Петър III е подписан четири месеца след смъртта и. Наистина, договорът е изключително щедър и изгоден за Фридрих. Но това национално предателство ли е? Дали Русия е заинтересована от доунищожаването на Прусия от Франция, Австрия и Швеция? Лавров очевидно мисли така. Така мислят и конспираторите свалили Петър III, обвинявайки го в отказ от военна победа. Интересно е, че Петър е свален 2 месеца след подписването, след седмица умира, а договора остава в сила и не е преразгледан – нито от Екатерина, нито от Фридрих- през следващите десетилетия действа и се спазва, и, изглежда, устройва всички. Но разбирам, че за г-н Лавров бойните победи са по-ценни от всякакви дългосрочни договори. Такава ни е днешната дипломация.

Антон Носик

http://dolboeb.livejournal.com/2929755.html

Share on Facebook

The spring parties and holidays’ time has come. We have made hellebore and king’s cardboard paper crowns. There...

Кейт Аткинсън и Аня Янагира са сред двайсетте номинирани за Baileys Women’s Prize – ежегодната награда за роман, написан от жена, съобщава The Bookseller. „A God in Ruins“ на Аткинсън продължава успешната си година, след като стана най-добър роман на 2015 г. на Costa Book Award. Дебютният роман на американската писателка Аня Янагира „A Little...

Регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев“ – Пазарджик започва кампания по събиране на невърнати книги, съобщава агенция „Фокус“. До 11 май – професионалния празник на библиотекаря, се дава възможност на всички „закъснели“ читатели, които са пропуснали да върнат заетите си книги, учебници и помагала, да го сторят без санкция от институцията. След тази дата ще се налагат глоби на некоректните ползватели...

Кръглата маса: „Дееспособност за хората с умствени затруднения и психични разстройства – стандарти и практика“

Не ми хрумва друго предположение защо премиерът Борисов се е съгласил да му бъдат задавани неудобни въпроси, освен едно: той е убеден, че може да надприказва, да „победи” всеки враг с микрофон и е решил да го докаже. Обаче доказва всъщност, че живее в някакъв свой паралелен свят ако смята, че някой му вярва извън кръга на верващите в огледалато, който виждат себе си в него.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/03/08/2718759_premierut_vze_strana_-_prokuraturata_e_nezavisima_dsb/

Борисов за първи път толкова открито напуска мимикрията своя неутралитет по темата за всевластието на главния прокурор. Та нали той си го избра, както му каза в оня запис Кокинов! http://www.mediapool.bg/kokinov-kam-borisov-za-tsatsarov-ne-mi-se-podsmihvai-ti-si-go-izbira-news205766.html

Ако с подкрепата си за гнилата ябълка на раздора в правосъдната система Борисов не изненадва никого, то превръщането на ДСБ в основен враг, определено е сигнал за бедствие в каютата на капитана на Титаник. Да кажеш, че тази пренебрежимо малка по своята електорална тежест спрямо ГЕРБ партия е „двуглавия змей”, който кадрувал в съдебната система, е вероятно нещо повече от параноя.

Досега Борисов винаги е отговарял на предизвикателствата, отправени от ДСБ, а и от други давидовци, въоръжени с прашки срещу него, че им куца математиката. Не могат да го свалят, защото е твърде голям и могъщ победител, зад когото стои многобройната му армия от избиратели.

Какво обаче се случва, за да осъзнае и артикулира важността на една малка, но качествена по своя състав заплаха, разчитаща на голям интелектуален потенциал?

Явно Борисов е в отчаяние, че е загубил своето „обаяние” върху политически субект, който му се изплъзва от прегръдката и отказва да бъде прелъстен обратно в харема му с приказки за доскорошна близост. Това за нашия премиер е непоносимо. Подобно на разярен рогоносец той привижда в обекта на несподелената си насилническа любов най-злия си враг.

Дали преувеличава? Чистосърдечно си признавам, че не знам. Не си представям, че може да извлече полза от подобна хипербола. В такъв случай не ми остава друго, освен да се доверя на преценката му поради презумпцията, че разполага с някакви данни за ДСБ като голяма заплаха.

На 27 февруари Борисов загадъчно обеща да му се случат лоши неща много скоро. До 20 дни щели за него да се появяват страховити компромати. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-02-28&article=246286

Остават десетина дни до развръзката на пророчеството му. Предстои да видим дали ще го погне ”двуглавият змей”, който е осъден на успех в създаването на алтернатива в дясно само при едно условие: ако се опълчи на московския двуглав орел, носител на корупционната зараза. Българите, които искат това да се случи, са мнозинство, но нямат свое политическо представителство. Който се осмели да предложи такава база за обединение, ще пенсионира абонирания за властта сегашен страхлив премиер на България.

При комунизма отстраняването на важен партийно-държавен функционер се обясняваше на човекоединиците в държавата с „преминаване на друга длъжност” или като изпращане на „заслужен отдих”. Днес нещо подобно може да се случи на Борисов чрез преминаване на заслужен отдих в отсрещната сграда. Освен ако предизвестените от самия него компромати не се окажат факти, доказуеми дори пред българския съд.

Share on Facebook

Отново наш гост-автор е Слави Ганев, на когото даваме думата да ни разкаже за една от основните роли на всяко изкуство – тази да oкаже положително въздействие върху обществото, нравите и морала. Безспорно уроците на великите творци са основа на прогреса в отношенията между хората и дават тласък на развитието в разбиранията ни за живота...

Кристалина Георгиева: Жените в ЕС вече са по-образовани, но все още недостатъчно представени

Снощи (07/03/2016г.) господарите на ефира осветиха само истинкото и фамилно име, но преди точно 11 месеца моят приятел г-н Николай Колев Босия беше така добър да ми покаже и истинското и първо име и сега вече можем да ги съберем в едно х...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/68724-de-profundys-zadalzhitelna-kazarma-zadalzhitelno-glasuvane-zadalzhitelno-e-da-sprem-da-mislim-gluposti.html

Пролетта още не е пукнала, граждани, но в инкубатора за отвратителни политически идеи вече се пукнаха някои отдавна заложени там кукувичи яйца и запъртъците им завоняха като стадо мъртви динозаври.
Връщане на военното обучение в училище и задължителна казарма от шест месеца за всички – тази величайша простотия, която лансира Красимир Каракачанов, можеше да си остане само в неговата глава. През годините той е доказал, че е готов да ги мисли и мъти такива, без да му се отразява съществено нито на политическото самочувствие, нито на психическото здраве.
Но какво да го правиш, той не е съвсем виновен, а така са го научили в съответната служба – да бъде гьонсурат докрай и да мъти водата в България винаги, щом някои големи началници поискат да си наловят тук риба.
Но все пак не остана тази тъпа идея само в умната каракачанска глава. С модификации и добавки за повече аромат, тя бе вкарана в обществен оборот от медии, други огромни патриоти и дори от самото ни Министерство на отбраната.
Особено впечатление ми направи например изявата по темата на Михо Михов, бивш генерал, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия и бивш военен съветник на бившия президент Георги Първанов. На нормалните хора обикновено им се повдига от толкова много бивши неща, събрани да гният на куп, но очевидно не и на самия Михов. Нито пък на медийните пророци, които взеха да го канят в студията и да му се мазнят, сякаш човекът е открил лекарство против глупост.
А той не е. Май точно обратното е открил.
„Докога в Българската армия ще има свободни места за командири, ако няма кой да поведе войниците, то няма как да имаме национална сигурност” – разпери крилете на развинтеното си въображение бившият пилот. И по стар навик не помисли, преди да говори. Защото иначе би трябвало да каже още поне две неща – срещу кого въпросните командири трябва да поведат войниците и второ, в коя модерна война броят на войници е някакъв особен фактор.
Отговорът на втория въпрос е лесен – вече в никой истински конфликт размерът не е от значение, всичко е висока технология, а за тази работа и най-умният новобранец не може да бъде обучен за жалките 6 месеца. Като се знае, че за това време някои таланти не успяват да усвоят дори разликата между ляв и десен крак.
Така че трябва да се върнат поне две години казарма, както беше по любимото на Михов комунистическо време. Да, тогава армията беше над сто хиляди души – но елате да питате такива като мен, които изкараха 25 месеца в славната БНА на Добри Джуров и Михо Михов, що за некадърна, разкапана и небоеспособна войска беше това. И „Швейк”, и „Параграф 22” ще ви се сторят като розови романчета пред историите, които мога да ви разкажа за нея.
Затова не вярвайте на Михов, когато ви убеждава, че връщането на задължителната казарма е „полезно за цялата ни нация, а армията има капацитет да подготви младото поколение във военно отношение и в патриотизъм”.
Нищо такова няма армията – нито пари, нито капацитет, нито желание сред онези, които уж ще обучава в патриотизъм. Нито пък е възможно решение за такова солидно увеличение на войската ни да бъде взето без НАТО. А то веднага ще попита защо ще харчим парите на данъкоплатеца за глупости, вместо за интелигентни и ефективни отбранителни системи, които работят с малко хора и много ум.
Според мен обаче в случая далеч по-важно е бившият генерал да отговори на първия въпрос – срещу кого ни предстои да воюваме, та имаме нужда от толкова много нови и непрофесионални солдати за пушечно месо.
На всяка карта лесно се вижда, че от три страни граничим с държави-съюзници в НАТО, тоест, няма как нито ние тях, нито те нас да нападат. Извън това – Македония може да е исторически величава, но военно, а и политически, е напълно неспособна за агресия. Подобно е положението и със Сърбия, която още ближе рани от югославското разкапване. На всичкото отгоре и двете тези държави кандидатстват за членство в ЕС, та и по тази линия не са абсолютно никаква заплаха за България.
Остава само една страна, с която граничим, макар през морето, и която е известна по целия свят като необуздано агресивна – Русия.
Много ми се ще точно генерал Михо Михов да ни информира дали желанието му за връщане на наборната армия случайно не е свързано именно с видимата заплаха към България от страна на Русия напоследък. Но не вярвам това някога да стане – ще мълчи, сякаш си е глътнал езика, защото иначе веднага ще изхвръкне от хранилката с рублите.
А, както се казва – рубли, рубли, ама кинти!
На фона на всичко това най-странна беше реакцията на министъра на отбраната. Той каза, че лично не подкрепя идеята за връщане на наборната служба, но все пак ще създаде министерска комисия, която да разгледа тази възможност.
Частично мога да разбера това вкарване на парата в свирката само като опит да се заглавичкат коалиционните партньори от ПФ и АБВ. Наистина, те напоследък са все по-крайни в тъпите идеи, които лансират пред правителството и за чиято реализация все по-агресивно настояват, та трябва да бъдат успокоявани с комисии и други заобиколни методи.
Обаче разбирам това наистина частично. А неразбирането ми звучи така – да угаждаш на политически тъпанари и изнудвачи, само защото те държат за политическите топки, не е правилният път за обществено движение напред, напротив.
В същата посока, към по-дълбокото българско натикване в блатото, води и другата наново открита тема – въвеждането на задължително гласуване.
След като идеята не се промъкна миналата година през нелепия президентски ход с референдума, сега бе отново подета от тъй наречения Патриотичен фронт. И не просто подета, а дори без много шум предлаганите промени в Изборния кодекс вече минаха на първо четене в съответната парламентарна комисия.
Тук също мирише на кинти, граждани. Например вони на кинтите от държавната субсидия, с които въпросните патриоти биха се облажили, ако принудят много по-голяма маса идиоти, отколкото сега, да отидат до урните. Те ще гласуват за тях, защото са си духовно близки. Това ги интересува патриотите, бъдете сигурни. Не им пука, както твърдят, за намаляване на влиянието на ДПС, защото то по такъв механичен начин не може да се намали. Не им пука също за горките граждани, които сега не упражняват свещеното си право на глас, защото, като не е задължителен вотът, тях ги домързява. Не им пука за стабилизацията на политическия живот в страната и за развитието на гражданското общество чрез развитие на гражданското съзнание.
Лъжат като дърти индийци, както ще казваме вече, след като Индия официално призна за свои хора всички цигани по света.
Бъдете сигурни, граждани, споменатите пишман патриоти, пък и всеки, който подкрепя идеята за задължителното гласуване, има предвид две неща – първо кинтите, второ – поредно дълбоко размътване на водата на българския политически живот.
Ако това не стига, за да разберете колко големи кретени са поддръжниците на тази идея, ще ви кажа друго. Те не си дават сметка, че аз и такива като мен, свободни хора, които досега сме гласували редовно, оттук нататък няма да отидем до урните, защото сме лишени от свободата на избора.
Ама щели да ме глобят 50 лева.
Така ли! И как точно ще стане това – ще ми ги удържат от държавната заплата, дето я нямам или ще дойдат да ми ги вземат лично от джоба?
Тия са кретени също, защото не си дават сметка, че дори по живково време, когато гласуването изобщо не беше задължително, но нарочни хора идваха в къщи, за да те подтикнат към гражданска активност, аз пак не ходех да им гласувам с риск да ме отбележат като „враг на народа”.
А сега решили да ме плашат с мизерните 50 лева…..
Надявам се мнозинството българи все пак да си дават сметка, че това са дебати по напълно излишни за дебатиране теми. Те ни се натрапват, за да не се занимаваме с наистина важните неща – растящата руска заплаха, миграционната криза, опасността от разпадане на ЕС, необходимите вътрешни реформи, борбата с мафията, корупцията и собствената ни изостаналост…..
`Що ли не съм оптимист?

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

България се съгласи докладите на Комитета срещу изтезанията да се публикуват автоматично

Продукти за 4 порции:
½  салата Айсберг
200г луканка
½ краставица
2 варени яйца
400г изцедено кисело мляко
½ глава червен лук
½ връзка копър

Приготвяне:
С днешната си рецепта искам да улесня кавалерите, които биха решили да зарадват своите дами. Рецептата е икономична и несложна за изпълнение. Обединява в себе си пресни зеленчуци и българско мезе. Изцеждам прадварително киселото мляко. Сварените яйца нарязвам на дребно. Прехвърлям в купа. Добавям наситнен червен лук, кубченца краставичка и малки парченца салата Айсберг. Смесвам гъстото мляко с продуктите в съда. Поръсвам наситнен копър. По желание можете да добавите сол. Обърквам предястието и оставям в хладилник да постегне. След това разпределям в чинии. Украсявам с финни парченца луканка.

Поздравявам всички дами, които усещат днешния ден като празничен! Нека бъдат красиви, мили, нежни, умни и здрави! Да се чувстват обичани и закриляни!