ИДВА ЛИ КРАЯТ НА НЕЛЕГАЛНАТА МИГРАЦИЯ?

03/11/16 10:15
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ИДВА ЛИ КРАЯТ НА НЕЛЕГАЛНАТА МИГРАЦИЯ?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Край на нелегалната миграция – обяви Брюксел след срещата ЕС – Турция. Разговорите продължават другата седмица, но договореностите дават основания за оптимизъм, ако наистина се реализират. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, овладяването на мигрантската вълна, която заплашва да удави Европа, сякаш е на една ръка разстояние. Какво остава да се направи, за да се случи това наистина?

– Всъщност остава да се свърши почти всичко, Фили. Засега имаме само предварителни договорки. Те ще бъдат детайлизирани и ще станат официални другата седмица, когато срещата на високо ниво между ЕС и Турция продължи. Следва обаче изпълнението на самото споразумение, което няма да е нито бързо, нито лесно, напротив. Затова моят личен оптимизъм по темата е сдържан като оптимизма на германския канцлер Ангела Меркел, която след срещата каза – предложенията могат да бъдат голяма стъпка напред, ако се реализират.

– Добре, Пламен, казваш сдържан оптимизъм, но това е напредък, защото при разговора ни за бежанците през миналата седмица беше краен песимист…..

– О, да , Фили, нещата изглеждат доста по-добре, отколкото само преди седмица. И това е заради нещо просто – проявата на здрав разум. Май по някакъв начин заплахата от разпад на Шенген, оттам тежкия удар върху целостта на Обединена Европа, а може би и някакви други, неизвестни нам фактори, са вдъхнали най-после разум у Меркел. Тя вече не се противопоставя рязко на другите европейски страни и сама каза онзи ден, че нелегалната миграция към Европа трябва да се превърне в легална миграция. А аз още не мога да разбера защо трябваше да се губи близо година и да се създават толкова излишни проблеми, за да се види и разбере нещо така просто.

– Пламен, разговорите в Брюксел бяха доста тежки, след като Турция опита да разшири до край обхвата на споразумението и смеси темата за мигрантите с турския напредък към европейско членство. Какви са все пак основните договорености?

– Турция не само опита, но и, поне засега, сякаш постигна целите си. А споразуменията са в три главни направления, Фили. Първото е решението за затваряне на тъй наречения Балкански маршрут на бежанците, срещу което Германия уж се противопоставяше, но накрая склони. Да, това означава сериозно увеличаване на мигрантския натиск срещу Гърция, тъй като всички пътища от нея нататък са вече затворени. Гърция и в момента е залята от десетки хиляди хора, с които не може да се справи, а докато споразуменията с Турция станат факт, броят им ще нарасне чувствително. Но, от друга страна, Европа ще хвърли в Гърция пари, хора и усилия, за да и помогне в името на наистина важното – затварянето на проблемния Балкански маршрут.

– За пълно затваряне на външните граници на Европа ли става дума? Това не би ли било все пак нехуманно поведение?

– Разбира се, че не говорим за пълно затваряне на Евросъюза, Фили, но има две неща, които са задължителни. Първо, организиране на потока от хора, който, вместо през отворените европейски граници, да минава през външните пропускателни пунктове за регистрация и другите законови процедури. Второ – да се ограничи възможността покрай бежанския поток от Сирия да влизат нелегални имигранти. Според едно европейско проучване, от онези около милион и половина души, пристигнали в Европа през миналата година, истинските бежанци от конфликта в Сирия са едва между 20 – 25 процента. В тази посока са и постигнатите договорености с Турция за ограничаване на мигрантския поток, най-вече за спиране на преселението с всевъзможни плавателни съдове от турския бряг към близките гръцки острови. За целта Брюксел ще съдейства на Анкара в много посоки, включително с отпускане на нови 3 милиарда евро, освен обещаните вече 3 милиарда. Принципът, който се залага, е следният – за всеки върнат от Гърция в Турция икономически мигрант, дошъл от някъде си, ЕС ще приема и настанява по един сирийски бежанец.

– Технически това звучи доста сложно за реализация…..

– Така е, Фили, но още по-сложно за европейското бъдеще би станало всичко, ако не се пристъпи към такава мярка. Даже не сложно, а бих казал – катастрофално.

– Затова ли Европа се поддаде на турския натиск, както казват някои, и позволи покрай темата за бежанците Турция да извоюва и напредък за европейското си членство?

– Аз не бих се изразил точно така, Фили. Да, Турция винаги е била страна, която умее да преговаря и да постига целите си. Може би защото в нейната икономика, а и в самата тъкан на обществения живот, стои тъй нареченият „пазарлък”, хората от малки свикват да държат силни козове и да използват убедителни аргументи. Така или иначе, факт е, че Турция договори ускоряване на безвизовия режим с Европа за своите граждани, както и отварянето на нови преговорни глави в предприсъединителния процес към ЕС, който в момента е зациклил или дори негласно замразен. Това всъщност не са бог знае какви отстъпки, Фили, само така се представят от крайните националистически, антитурски и проруски среди в България. Иначе, реално погледнато, това са неща, които така или иначе предстои да се случат и дали ще станат през юни или през октомври, не е съществено.

– Пламен, като спомена България, как страната се справя в тази кризисна ситуация?

– България стои сравнително добре, Фили, и причината за това е ясна – както почти никога, сега изглежда има относително единство между общественото мнение и мнението на управляващите за справяне с мигрантската криза. Различни детайли може и да са спорни, но като цяло има единство и то в посока на разума, в посоката, в която сега започват да се движат нещата от цяла Европа. България в момента не е сериозен път по маршрута на мигрантите и се надява така да си остане, въпреки зачестилите през последните ден-два предупреждения, че се увеличава заплахата страната да бъде залята с бежанци, които ще търсят алтернативен на западно-балканския маршрут. Причините за видимото желание на българското общество да остане незасегнато от кризата са различни, включително ксенофобски – но ми се струва, че под всички тях стои нещо друго. Според мен по-скоро тук има едно общо усещане, признание, страх, ако щеш – че не можем да се справим с чуждия хуманитарен проблем, след като вече толкова години не успяваме да се справим със собствения си. И това е истина, това признание за обществен провал има реална основа – различни са само формите, под които то се проявява. Така или иначе, България, както каза онзи ден в Брюксел и премиерът Борисов, засега пази добре Шенгенската граница на Европа, макар да не е в Шенген. Е, надеждите са, че до към края на годината и това може да стане. Засега обаче София не поставя остро въпроса пред Брюксел по разбираеми причини – в момента самата система за свободно движение в Европа е под натиск и още не е ясно дали тя ще оцелее, макар че покрай споразуменията с Турция в тунела някаква светлина започва да проблясва.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com