03/11/16 16:03
(http://patepis.com/)

Крагуевац, Механа „Югославия“

Една импресия от днешна Югославия*, представена от Ирена. Приятно четене:

На една граница разстояние

Крагуевац, Механа „Югославия“

януари, 2016г.

Пия любимото си Зайчарско пиво, а от стената ме гледа Тито. Облечен във военна униформа, отдавайки чест…….на мен?! Може би да, като млад представител на братския южнославянски народ… Девойка, родена по „негово“ време в идентичната до голяма степен Народна република България. Израснала по време на тежък преход и все пак далечe по-лек в сравнение със събитията, споходили тези земи, сега седя в тази топла кафана /механа на сръбски/ в сърцето на Сърбия, отпивайки от халбата с така вкусното Зайчарско,” уживайки” в югославска атмосфера под звуците на вечни сръбски хитове.

Не знам какво е представлявала някогашна Югославия.

Слушала съм само за югославския дух от родители и близки. Със Сърбия се запознах от телевизията, когато избухна войната в Босна. А започнах да я опознавам едва когато дойдох тук – в

Шумадия

Област, обхващаща централната част на сръбската държава, или наричана още „сърцето на Сърбия“. Случвало ли ви се е в чужда държава да изпитате носталгия към нещо, което е и ваше, и тук е живо? Във вашия дом обаче отдавна вече го няма. Това е Сърбия.

Седейки тук на топло, гледайки през запотения прозорец с ламаринена дограма как навън пада снегът на парцали, ме завладява сладкото чувство на тази абстрактна носталгия. Носталгия към нещо ,което толкова слабо долавям и толкова бегло си спомням, че започвам да се чувствам нелепо да споменавам. И все пак визирам уюта на печката на дърва, стойността на казаната дума,силата на вярата в Бога, духa нa загрижените и заинтересовани млади и стари хора, все още съхранили и развиващи своето гражданско самосъзнание.

Тук, в Шумадия, главен административен център и най-голям град е

Крагуевац

Разположен на 150 км от Ниш и на 140 от Белград, или казано с други думи, точно в тупащото безспир и без умора сръбско сърце. Покрит със сняг, на места силно заледен, а в същото време така топъл. По територия мога да го сравня с Бургас или може би с Плевен, по брой на населението с Русе, а по дух……Това би ми било твърде трудно…

Модерен град, запазил усещането и уюта на някогашния югославски бит.

Крагуевац, Сърбия

Кафана до кафана,

а във всяка грее печка на дърва. Множество малки маси, покрити с така типичните покривки на синьо или червено каре, и приятно скърцащи столове. Цигарен дим и дискутиращи разни теми запалени сръбски персонажи, далеч различаващи се от костуровските прототипи,балканци с типични славянски черти говорят и спорят за политика. Югославия, жени… Келнери и сервитьорки в черно-бели костюми шарят между масите, чевръсто сервират и никога не пропускат да се усмихнат с така звучното „Изволите!“

Недалеч от кафана „Югославия“ се намира многопрофилната гимназия. Любимо мое място е градинката пред каменната сграда, емблема на шумадийското образование и център на града, а когато времето е топло, е и средище на млади и не чак толкова млади, запалени по рока хора. А в дни като този, когато е толкова студено и снежно, всички тези будни млади хора, носещи я раници, я по някой музикален инструмент или папки с кадастрон, излизат от главния вход и се събират за по кафе, чай или пиво в кафето на градския театър, намиращ се непосредствено до гимназията.

Малко по-надолу по тясна заледена уличка се стига до голям катедрален храм.

Новата църква на Крагуевац,

където независимо от възрастта всеки минаващ не пропуска да прослави Бога, ако не със свещичка, то прекръствайки се с поклон. Силно впечатление прави съхранената вяра на сърбите днес. Тук много от православните празници се отбелязват с пост, посещение на църква от цялото семейство и молитва. Единствено православните сърби честват т.нар. Слава. Всяко семейство има свой светец закрилник на фамилията и денят се чества с отрупани с традиционни ястия маси, дюлева ракия и много гости. Славата може да продължи няколко дни, а денят е неработен за членовете на семейството по закон.

Та след това духовно отклонение нека се върнем към градската атмосфера. А какъв по-добър начин за това от посещение на градската кафана, носеща култовото име Балкан. Огромен топъл салон. Стените – осеяни с ретрофотографии на града, а в дъното, под голямо пано, чакат вечерта облегнати на стената виолончело, акордеон и цигулка. Всяка кафана има програма от жива музика почти ежевечерно. Певачи, свирачи и всички гости пеят стари сръбски шлагери и никой не пропуска да подари роза на своята дама, купувайки я от минаващите цветари.

Крагуевац е родно място на рок легенди от бивша Югославия,

забиващи як рок и днес, който смело мога да отбележа , че по нищо не отстъпва на световните рок изпълнители от преди и сега. Рок фестивалите тук са ежедневие , а стари и нови рок хитове се знаят и пеят от деца, младежи, възрастни, пенсионери… и въобще от всеки. Групите само задават първите акорди и останалото е от сплотената, разнообразна и силна публика.

Духът е единен както по отношение на музиката, така и за всичко останало. Митовете и легендите за сръбското родолюбие оживяват. Но те са далеч от чувството за свиреп национализъм ,по – скоро създават едно приятно усещане за братско разбиране и подкрепа в най-най –топъл смисъл. А аз хем съм чужденка, хем не съм. На моменти се усещам като в една малко по-подредена и задружна България, а на моменти – като на гости в една братска страна – така близка до всичко мое и познато, а някак мъничко по –различно… Но във всички случаи чудесно!

Сръбското гостоприемство е неоспорим факт, вкусът на плескавицата върху каймак – неоспорим кулинарен връх, а настроението – неоспорим спътник от сутрин до нощ. „Френска лодка“, „Розова пантера“, „Босна“, „Ловац“,“Градска пивница“ и вече споменатите „Балкан“ и „Югославия“ са само някои от емблематичните кръчми тук.

В северната си част Крагуевац завършва с прекрасен и огромен

парк на име Шумарице

Всяка от алеите му води до някой исторически монумент , а в самото начало на парка се намира футуристична сграда, в която се помещава градският музей.

Кафене – вагон, Гранд Хотел „Крагуевац“ и първият сръбски парламент

са някои от забележителните местенца тук, разположени от двете страни на река Лепеница. Но емблема на града е бил и си остава

заводът „Застава“

Днес години след натовските бомбардировки над завода индустрията в Крагуевац не е просто спомен, а будна дейност. В града се намира фабриката на марката автомобили Фиат, осигуряваща работни места за хиляди и поддържаща както местния, така и държавния статут на страната като автомобилопроизводител. Друга част от завод „Застава“,останала незасегната от бомбардировките през 1999г. е превърната в поле за изява на много местни и чуждестранни изпълнители. Днес останките са сцени, където всяка година се провежда Арсенал Рок Фест, който събира фенове от цялата страна и не само.

Крагуевац буквално не спи. Активен и денем и нощем, предлагащ от етнотуризъм до свръх модерни спа центрове, от класически концерти до свирачи на живо, от театър до 3D cinema, от турбо фолк до хард рок, от крушова ракия до кампари – въобще всичко за много, много незабравими сутрини, дни, вечери и нощи.

Шумадия предоставя своите природни красоти и градски предизвикателства и зиме, и лете. Красива планинска природа, приказни клисури… В една – сгушен манастир, в друга – издигаща се древна крепост… Кралево, Ягодина и Велика плана са само някои от шумадийските градчета, в които независимо от малката им територия кипи жив, млад културен и социален живот. А

Празникът на свинското със зеле

е една от най-автентичните,интересни и вкусни атракции! Събитието се простира на територията на цяло село в областта, а всеки частен двор по време на празника се превръща в платен паркинг. На всеки два – три метра се върти по едно прасе на грил,а зелето се сипва от огромни глинени гърнета. Пивото се лее като вода под звуците на акордеони и певци. Не ти се вярва…

Това е Сърбия днес – естествена, непринудена, красива, гостоприемна и уютна. Това са сърбите днес – отзивчиви, весели и задружни. На една граница разстояние- братята сърби бранят своя суверенитет, хранят своя славянски дух и за миг не спират да се развиват.

Автор: Ирена Александрова

Снимки: авторът

*:0 – бел.Ст.