Интрига Бокова

Когато бразилката с български корени Дилма Русеф спечели президентските избори в най-голямата държава в Южна Америка това за България се превърна във водеща новина с дългогодишно продължение. Отзвукът тук беше толкова силен, че както при всяко прекаляване си проличаха комплексите ни да търсим „българския принос” .

 

Обаче той, по отношение на политическите фигури с международна известност, някак си по правило е свързан с левичарството, включително в екстремистка форма. Русеф не е единствената полубългарска лява звезда в Латинска Америка. Тя има своя пазарджишки по баща венецуелски ( почти) еквивалент на габровския случай с Дилма Русеф. Казва се Теодоро Петков, който все пак се отдалечи в края на живота си от младежкото си левичарство и се изправи срещу соцдиктатора Уго Чавес. http://clubz.bg/19804-venecuela_ne_puska_v_chujbina_opozicionera_teodoro_petkof

 

За Георги Димитров, най-известният за своето време високопоставен слуга на Сталин от български произход, да не говорим…

 

Към изборния успех в условията на демокрация на Дилма Русеф комплексарски побързахме да се присламчим, явно без да сме си взели поука от правилото, че етническата връзка с някого не е и не може да бъде водещ критерий за отношението ни към него. Освен ако сме толкова комплексирани, че не подбираме с кого и с какво се гордеем- само и само да е „наше мом(и)че”.

 

Днес в Бразилия се развиват събития от световна новинарска величина, но те отсъстват на практика от българското медийно пространство. Огромната държава, една от най-мощните икономики в света, най-големият производител на селскостопанска продукция на планетата след САЩ и ЕС, се тресе и от най-големите протести в своята демократична история от четвърт век насам. Милиони протестират срещу управлението на Дилма Русев.

 

Недоволството от нейното управление беше катализирано от арестуването за корупция на нейния ментор, бившия президент Луис Инасио Лула да Силва, който й даде „първа космическа скорост” в политиката. https://news.bg/int-politics/arestuvaha-eksprezidenta-na-braziliya-po-obvineniya-za-koruptsiya.html

 

Това е все едно у нас да арестуват за корупция ( най-после) Георги Първанов, произвел от нищото в генерал един охранител, който от онзи звезден миг обикаля победоносно политическия небосклон над България, отплащайки се на ментора си с покровителство от мафиотски тип.

 

Многомилионните протести срещу „нашето момиче” Дилма обаче някак си не са „интересни” за българските медии, които са копие на комплексарската ни политика- когато ни изнася да превъзнася, а когато не, да се прави на теле.

 

Тази реплика нямаше да ми се вижда важна със своята (не)стандартност, ако не сме в подобно положение и спрямо кандидатурата на Ирина Бокова за Генсек ( казано на руски жаргон) на ООН. Нямам предвид дори биографията й, сравнима с тази на Дилма Русеф, Теодоро Петков или Георги Димитров, с които тя се родее по идеологически генезиз.

 

Особеното в нейния случай е, че Бокова е „скрита лимонка” в ръцете на руската хибридна война срещу целия свят. За разлика от Георги Димитров например, който направо си е бил съветски гражданин, когато го довеждат да оглави концлагера НРБ, създаден от Червената армия, Бокова минава за българска кандидатура.

 

Не помагат авторитетните предупреждения на списание „Икономист”, че тя е руското предпочитание в това състезание. Нито пък съответстващата по тежест американската констатация в същата посока. http://www.wsj.com/articles/clintons-u-n-candidate-1454977210

 

 

Предстои апогеят на държавно спонсорираната, т.е на платената от българските граждани кампания, чиято цел е руската кукувица да бъде загнездена на най-високия пост в онази висока сграда в Ню Йорк. Подхлъзнаха ни „ по инерция” на основата на решение на кабинета „Орешарски”, което се оказа неотменимо както нищо друго, предприето по онова толкова оспорвано иначе от властелина Борисов време, когато хиляди българи протестираха срещу въпросния кабинет, а самият Борисов се правеше на опозиционер.

 

Най-перверзното в това упражнение е предизвестената невъзможност Бокова да премине през първата цедка към гласуването на кандидатурата й. Поне една държава от петте постоянни членки на Съвета за сигурност ще й наложи вето. Борисов го знае отлично. Но междувременно ще харчим пари за реклама на това как „нашето момиче” има шанс да стане генерален секретар на ООН. Русия дърпа конците, а България козирува и плаща дори за руската интрига.

 

Ситуацията се родее с онзи предварителен договор от Сан Стефано, подписан от Русия на 3 март 1878 г. с ясното съзнание, че той никога няма да се осъществи ( най-малкото заради подлото още по-предварително, но тайно договаряне от лятото на 1876 г. в Райхщад между Русия и Австро-Унгария да не допускат голяма България след войната с Турция), но ще бъде използван да внушава после на българите, че щедрият руски подарък е бил разполовен от лошите европейци.

 

В този смисъл ( понеже не съм дипломат, а още по-малко пък съм „велик” Лавров), мога да си позволя каламбура, че играем в руската постановка с „нашето момиче”, която се нарича Интрига Бокова.

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2016/03/14/%d0%b8%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0/

Свързани новини: