Разпадането на СССР започна след края на авантюрата на Кремъл в Афганистан. Историята се повтаря.

Путин се изтегля от Сирия – изненадващо, според БиБиСи. http://www.bbc.com/news/world-middle-east-35807689

Защо ли не съм изненадан?

Съветският съюз си призна поражението в Афганистан след 10 години война, мотивирана от имперски нагон за демонстрация на величие на международната сцена. На Путин му стигнаха силите за нещо подобно само за 6 месеца.

Пита се в условието на това уравнение: колко му остава на Путин да разиграва руснаците и света ( след сирийското му поражение), ако за сравнение се вземе афганистанският прецедент и резултатът от него?

(Изненадващо) питам кога Путин ще изтегли и подкрепата си за хибридната война срещу България.

Ще изтегли ли например ли Борисов кандидатурата на Путин Ирина Бокова за шеф на ООН, наложена под българско прикритие?

Депутатът Методи Андреев задава въпрос защо външното ни министерство е номинирало Ирина Бокова за шеф на ООН, но пита на грешен адрес. Отговорът е ясен и на „жени-ГЕРБ”: защото така е наредил премиерът, който примира от страх пред Путин.

http://www.faktor.bg/novini/balgariya/69100-metodi-andreev-pyta-vanshno-prouchihte-li-kritikite-kam-bokova-predi-da-ya-nominirate-za-shef-na-oon.html

В перченето на Путин настъпва обратно броене. Кога това ще доведе до необратимо роене на Петата колона на Кремъл в България?

Сидеров вече беше изоставен да вее руското знаме, ако все още желае, за домашна употреба. Руското смокиново листо не му помага вече.  Осъдиха го като хулиган, за какъвто най-смирено се признава.

Русия май пак ще ни освобождава, този път от собствената си пета колона ( без да иска, а поради немощ).

Часове след избухването на водещата световна новинарска бомба остриетата на путинофилската пропаганда у нас мълчат в ступор.

Месеци наред ретранслаторите на руската хибридна война напояваха мрежата с възторжени заглавия със суперлативи за руската военна ефективност, препредавайки хиперболите на кремълската пропаганда за руските невероятни, невиждани успехи в Сирия. Любителите на „бомбите” , претендиращи за светкавичност, ексклузивност и прочее изключителност в жълтия спектър на виртуалната пропаганда внезапно и точно тази вечер загубиха дар слово.

Ето как изглежда например новинарското лице на т.н. агенция ПИК в 22 часа на 14 март, т.е. часове, след като български и световни медии отдавна са съобщили наистина сензационната новина ( кланета по дискотеки, проблеми на певици, арести на бандити- това са темите, “по-важни” от новината за бягството на Путин от Сирия): http://pik.bg/

Share on Facebook

Тази сутрин по БНТ нашият слуга Делян Добрев, председател на парламентарната комисия по енерГЕПИка рапортува, че през изминалата 2015-та година били провели успешна реформа в сектора и така стабилизирали финансите на Национална електриче...

Това са „Аварията“ и нейното продължение – „Ново небе и нова земя“ – романите, върху които работя през последната година и половина.

Ето съвсем кратко резюме на „Аварията“:

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на има Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

Ако не сте чели още „Аварията“, свалете си я безплатно на PDF оттук, а на EPUB, MOBI и FB2 формат оттук.

Продължението „Ново небе и нова земя“ все още няма как да сте го чели. Или поне повечето от вас… Изпратих ръкописа на ограничен кръг от хард-кор фенове, които ме подкрепиха още в процеса на неговото написване. Ръкописът „кацна“ в пощите им „топъл-топъл“ веднага, след като му поставих точката на края. Така видяха „на живо“ как се ражда един съвременен роман и успяха да участват в неговото създаване. Или поне „да го подържат в ръце“, преди да му отрежа пъпната връв. Даже се намесиха в коригирането и в редактирането му отчасти, абе накратко – читатели и писател твориха заедно. Благодаря ви от сърце, хора, броите се на пръсти, знаете кои сте, знаете какво сте направили и цял живот ще ви запомня с добро!

Сега вече ръкописът е готов за издаване. Буквално плаче да излезе на хартия. Довършихме последните редакции с коректора и съм си намерил отличен екип за предпечатната подготовка. Намерил съм си и отлична печатница. Възнамерявам да публикувам двата романа в един общ том с две отделни корици. Показаните тук са само работни варианти. Правил съм си ги сам. На Paint. Не разбирам нищо от дизайн. И това си личи. За щастие хората, които са готови да ми помогнат с предпечата, са готови да ми помогнат и с изработването на оригинални корици. Както и с реализирането на малък тираж. Предвиждам изключително качествено изпълнение на хартиеното тяло във всяко едно отношение.

Търся си спонсор или меценат, който да финансира процеса по издаването на книгата с чисто имиджова цел. Малко са организациите, които биха подкрепили един независим български автор. Предимствата са очевидни: излиза евтино, свързано е с устойчива публичност пред широка аудитория и на практика си купуваш посланик на марката за няколко години напред срещу съвсем скромна сума. Има голяма вероятност от конкуренцията да не са се сетили още за подобен нискобюджетен маркетинг трик и нямам никакво намерение да го пазим в тайна.

Предлагам на спонсора (физическо или юридическо лице) следното в замяна на оказаната финансова помощ:

– Централно място в издателското каре, където меценатът ще бъде упоменат с текста: „Тази книга стана възможна благодарение на: „……“;

– Перманентен линк на видно място в „Писателският блог на Тишо“, поставен на заглавната страница на блога;

– Публично признание за помощта на спонсора в медийните изяви, свързани с книгата (публикации в пресата, в интернет, интервюта, участия в радио и телевизионни предавания и прочие), които са неизбежни, но където това е възможно – заради ограничения, свързани със скрита реклама на търговски марки по телевизията, например;

– Публично признание за помощта на спонсора във всички блог публикации, свързани с книгата, с нейното разпространение и с евентуалните й продължения;

– Публично признание за помощта на спонсора на премиери, представяния на книгата пред широката общественост, срещи с читатели в различни градове на България и в други страни;

– Публично признание за помощта на спонсора в кампании, организирани в социалните мрежи, с цел популяризация на книгата;

– Публично признание за помощта на спонсора при разпространението на книгата в електронен формат;

– Безплатни копия с автограф и грамота за стената в рамка с титул „Меценат“.

Изброените ангажименти ще бъдат оформени в писмен договор. Авторските права остават притежание на автора. Търсената сума е в размер на 2000 лева. Предоставя се безвъзмездно и е необходима за: предпечат, за графичен дизайн, за оформление на кориците и за отпечатването на малък, бутиков тираж. Поканата за спонсорство изтича в 00:01 часа на 01 май 2016 година българско време. След това тази публикация ще бъде изтрита, независимо от резултата. Предложенията се събират на адрес: asktisho@gmail.com

Всички подробности ще бъдат дискутирани в личен контакт, а не публично – чрез коментари в блога, например. Не, че е някаква държавна тайна, просто не е уместната формата на комуникация за целта. Подчертавам, че търся един-единствен спонсор – тире – меценат, а не дарения от читатели, да речем, тъй като няма как да изпълня ангажиментите, изброени по-горе, към повече от едно физическо или юридическо лице.

Разпространете този материал, ако смятате, че идеята ми не е чак толкова шантава. Или го покажете на вашите шефове, ако работите в организация, която подкрепя подобни проекти. Така ще ми помогнете много. Предварително ви благодаря за подкрепата! И за доверието!

Тихомир Димитров 

В Германия е обявен конкурс за избиране на кандидатки , желаещи да станат първата жена-астронавтка. При това едно от допълнителните изисквания е знание на руски език . По информация от Deutsche Welle.

Литературното турне на романа „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ на Анчо Калоянов продължава с представяния в Пловдив и Стара Загора на 16 и 17 март. „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ е роман „за пробуждането на националното самосъзнание, назряването на Априлското въстание, избухването и потушаването му“, по думите на проф. Иван Станков. Преиздаването му от ИК „Хермес“ през 2016 година съвпада с честването на...

До месец внасят проектозакон за защита на хората под запрещение

Възможно е закриването на "Жулевия дом", в който "Хоризонт" разкри насилие над деца

Когато бразилката с български корени Дилма Русеф спечели президентските избори в най-голямата държава в Южна Америка това за България се превърна във водеща новина с дългогодишно продължение. Отзвукът тук беше толкова силен, че както при всяко прекаляване си проличаха комплексите ни да търсим „българския принос” .

Обаче той, по отношение на политическите фигури с международна известност, някак си по правило е свързан с левичарството, включително в екстремистка форма. Русеф не е единствената полубългарска лява звезда в Латинска Америка. Тя има своя пазарджишки по баща венецуелски ( почти) еквивалент на габровския случай с Дилма Русеф. Казва се Теодоро Петков, който все пак се отдалечи в края на живота си от младежкото си левичарство и се изправи срещу соцдиктатора Уго Чавес. http://clubz.bg/19804-venecuela_ne_puska_v_chujbina_opozicionera_teodoro_petkof

За Георги Димитров, най-известният за своето време високопоставен слуга на Сталин от български произход, да не говорим…

Към изборния успех в условията на демокрация на Дилма Русеф комплексарски побързахме да се присламчим, явно без да сме си взели поука от правилото, че етническата връзка с някого не е и не може да бъде водещ критерий за отношението ни към него. Освен ако сме толкова комплексирани, че не подбираме с кого и с какво се гордеем- само и само да е „наше мом(и)че”.

Днес в Бразилия се развиват събития от световна новинарска величина, но те отсъстват на практика от българското медийно пространство. Огромната държава, една от най-мощните икономики в света, най-големият производител на селскостопанска продукция на планетата след САЩ и ЕС, се тресе и от най-големите протести в своята демократична история от четвърт век насам. Милиони протестират срещу управлението на Дилма Русев.

Недоволството от нейното управление беше катализирано от арестуването за корупция на нейния ментор, бившия президент Луис Инасио Лула да Силва, който й даде „първа космическа скорост” в политиката. https://news.bg/int-politics/arestuvaha-eksprezidenta-na-braziliya-po-obvineniya-za-koruptsiya.html

Това е все едно у нас да арестуват за корупция ( най-после) Георги Първанов, произвел от нищото в генерал един охранител, който от онзи звезден миг обикаля победоносно политическия небосклон над България, отплащайки се на ментора си с покровителство от мафиотски тип.

Многомилионните протести срещу „нашето момиче” Дилма обаче някак си не са „интересни” за българските медии, които са копие на комплексарската ни политика- когато ни изнася да превъзнася, а когато не, да се прави на теле.

Тази реплика нямаше да ми се вижда важна със своята (не)стандартност, ако не сме в подобно положение и спрямо кандидатурата на Ирина Бокова за Генсек ( казано на руски жаргон) на ООН. Нямам предвид дори биографията й, сравнима с тази на Дилма Русеф, Теодоро Петков или Георги Димитров, с които тя се родее по идеологически генезиз.

Особеното в нейния случай е, че Бокова е „скрита лимонка” в ръцете на руската хибридна война срещу целия свят. За разлика от Георги Димитров например, който направо си е бил съветски гражданин, когато го довеждат да оглави концлагера НРБ, създаден от Червената армия, Бокова минава за българска кандидатура.

Не помагат авторитетните предупреждения на списание „Икономист”, че тя е руското предпочитание в това състезание. Нито пък съответстващата по тежест американската констатация в същата посока. http://www.wsj.com/articles/clintons-u-n-candidate-1454977210

Предстои апогеят на държавно спонсорираната, т.е на платената от българските граждани кампания, чиято цел е руската кукувица да бъде загнездена на най-високия пост в онази висока сграда в Ню Йорк. Подхлъзнаха ни „ по инерция” на основата на решение на кабинета „Орешарски”, което се оказа неотменимо както нищо друго, предприето по онова толкова оспорвано иначе от властелина Борисов време, когато хиляди българи протестираха срещу въпросния кабинет, а самият Борисов се правеше на опозиционер.

Най-перверзното в това упражнение е предизвестената невъзможност Бокова да премине през първата цедка към гласуването на кандидатурата й. Поне една държава от петте постоянни членки на Съвета за сигурност ще й наложи вето. Борисов го знае отлично. Но междувременно ще харчим пари за реклама на това как „нашето момиче” има шанс да стане генерален секретар на ООН. Русия дърпа конците, а България козирува и плаща дори за руската интрига.

Ситуацията се родее с онзи предварителен договор от Сан Стефано, подписан от Русия на 3 март 1878 г. с ясното съзнание, че той никога няма да се осъществи ( най-малкото заради подлото още по-предварително, но тайно договаряне от лятото на 1876 г. в Райхщад между Русия и Австро-Унгария да не допускат голяма България след войната с Турция), но ще бъде използван да внушава после на българите, че щедрият руски подарък е бил разполовен от лошите европейци.

В този смисъл ( понеже не съм дипломат, а още по-малко пък съм „велик” Лавров), мога да си позволя каламбура, че играем в руската постановка с „нашето момиче”, която се нарича Интрига Бокова.

Share on Facebook

На 14 март 2016 в 13:31 наше време от космодрума Байконур , успешно стартира РН 'Протон' с ускорител 'Бриз-М' и КА EXOMARS-2016.

Фори продължава пътешествието си из Балканите, което започна със Санджак и Черна гора и премина към Косово. Миналия път влязохме в Албания – при ходжата на село Тропоя, а днес продължаваме па чукарите на страната на орлите.

Приятно четене:

Албания – Покрай езерото Комани

част четвърта на

Фори из Балканите

Сутрин е! Живи сме, значи всичко е наред! Моторът не ме вълнува дали е тук! И без това не мога да го извадя по пътя и „мостчето“ нагоре… Поглеждам през прозореца! На небето няма нито един облак! Имахме известни притеснения да не би това утро да е като вчерашното – намръщено и дъждовно, защото наистина не знаех какъв алтернативен маршрут ще изберем. Както и да го гледахме – днес бяхме планирали да се приберем в София, макар изобщо да не беше задължително – защото все още и двамата бяхме в отпуска. Въпреки всичко не беше лошо да се придвижваме лека полека към дома. Като цяло плановете бяха при хубаво време и ранно тръгване да повъртим едни 150 км по засуканите албански пътища (айде да изпреваря малко хронологията на нещата като вметна, че въпросните 150 км взехме за 7 часа! Уви все още не можех да подобря собственият си рекорд от 88 км в Северна Албания взети за 6 часа, почти без спиране), после да минем през областта Гора в Шар планина, да слезем в Призрен –един много спретнат и хубав град и оттам отново през Шар планина, само че в източна посока да влезем в Македония и било през Тетово или директно през Скопие да си се придвижваме към Софето! Като цяло доста амбициозен план, при положение, че ни очакваха 670 км с преминаването на три граници, като не говорим за каране от типа – София – Загреб, а за усуканите планински пътченца на Албания и Косово, плюс подрускващо-закърпено-завойчестия път Куманово-Кюстендил-София… На всичкото отгоре времето щеше да си вземе и единия час гювеч, дето ни беше отпуснало при влизането в Сърбия оня ден, та… и оттук дърво – губехме един час.
Като цяло маршрутът беше ясен. Единственото ми колебание беше кой от двата пътя на картата Тропоя-Круме-Кукъс или

Тропоя-Фиерза-Кукъс

беше по-извратен и по-засукан та да минем през него. В общи линии и двата пътя бяха с почти еднакъв километраж и двата бяха по някакви чукари над едно езеро или язовир, само че единият минаваше на север от голямата вода, а другият от юг и по двата не бях минавал никога! Въпреки мижавите нотки на здрав разум, затварям картата с ясното убеждение, че ще минем по южният път, щото е по-засукан и по-дълъг! Като ще е гарга да е рошава!

Като ще е Албания да е запомняща се Албания!

Закусваме без много много да си даваме зор въпреки очертаващият ни се тежък и продължителен ден. Аз съм доволен, защото кравата не е изяла огледалата на мотора, а и съм намерил алтернативен вариант за измъкване.
Пооправяме се набързо след закуската, сбогуваме се с любезните ни домакини, изчакваме чинно да мине всичкият местен добитък и подкараваме Джуниър към хоризонта! За една бройка да стартираме с фалстарт, защото ако Поли не се беше обадила с пълна газ и убеденост в правотата си, щяхме да отпрашим в съвсем различна посока от вярната, ама това го отдавам по-скоро на това, че не съм пил кафе тази сутрин, отколкото на нещо друго.
Излизаме отново на главният път за

езерото Комани

(онова с фериботчето). Пътят е прекрасен! Дори може да се кара на пета!

Сигурно ставам досаден, но планините наистина са красиви и величествени!

В далечината се виждат сградите на Байрам Цури – общинският център, в който така и не дойдохме снощи!

Пътят ни води право към планините отсреща! Знам, че маршрутът ни преминава някъде през тях!

Лека полека навлизаме в долината на

река Валбона

Чувал съм я като име, но не я свързвам с нищо!

По простата причина, че пътят е перфектен, а и разстоянието е близко, съвсем скоро достигаме до разклона за Шкодер с гемийката през

езерото Комани

Това не е нашата посока! Нашата посока е по другото пътче водещо право към ето това съоръжение

Не знам дали виждате пътя на снимката, но единственото което мога да кажа за него е, че пресича по моста в дясно през водата и като се започне едно изкачване с едни обратни завои, с едни денивелации, с една ширина дето две коли и да искат не могат да се разминат и дето свиркаш преди завоя, че евентуалното насрещно МПС, дето минава примерно в сряда и петък преди обед, да не те изхвърли от завоя.

Освен, че пътят стана тесен, но и знаците изведнъж станаха съразмерни с него малки! Има–няма бяха една педя в диаметър и колкото пъти ги заглеждах все ме напушваха на смях! Като цяло всичко стана миниатюрно – и пътя и знаците и язовирната стена далеч под нас! Големи бяха единствено планините околовръст! Мда… скоро не беше ми се налагало да карам на първа по обратни завои, като пускам крак да не паднем с почти спрелият ни мотор! На късичките прави вкарвах втора, гаааааз и хооооп пак първа, крак и завой! И така сигурно сто пъти! Поне сто пъти докато не стигнахме до ето тази гледка като че ли от върха на света

А това на тази снимка беше пътят, по който трябваше да караме следващите 60-70 км! Според картата той си вървеше все така по ръба на планината над язовира!

Язовир Комани и пътя

А оттам дойдохме!

Ееееей оттам!

И както казах бяхме на върха на света!

П.п. Апропо, извинявам се, че пиша на час по лъжичка, ноооо… понеже се познавам достатъчно, знам, че никога няма да го довърша пътеписа, ако чакам да седна и да го напиша на веднъж, два пъти! Така поне като имам малко време и вдъхновение сядам и пиша и лека полека нещата се получават…
И още нещо – наистина горещо препоръчвам маршрута Фиерза-Кукъс в Албания! Пътят се води SH 22 и е някъде към 130 – 140 км! Уникален маршрут – приличен асфалт с безброй завои, по почти безлюден път, с прекрасни панорами! Струва си, а и не е далеч!

Очаквайте продължението

Автор: Златомир Попов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Още пътеписи от близки места:

1. Фори из Балканите (3): Албания: На гости на ходжата
2. Балканкан* (3): Из чукарите на Албания
3. Фори из Балканите (2): Косово
4. Фори из Балканите (1): През Санджак за Черна гора
5. Дерми в Албания (На стоп из Балканите (2))
6. От Черна гора през Албания към Струга (Из Балканите (2))
7. Балканкан* (2): От Охрид към Албания
8. Албания (3): Шкодер (Шкодра)
9. На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово
10. Към предците от Албания: Тирана, Дуръс (Драч), Елбасан, Корча и Виткучи
11. Албания – културен шок?!?
12. Албания (1): Гирокастро