03/14/16 07:28
(http://patepis.com/)

Фори из Балканите (4): Албания: Покрай езерото Комани

Фори продължава пътешествието си из Балканите, което започна със Санджак и Черна гора и премина към Косово. Миналия път влязохме в Албания – при ходжата на село Тропоя, а днес продължаваме па чукарите на страната на орлите.

Приятно четене:

Албания – Покрай езерото Комани

част четвърта на

Фори из Балканите

Сутрин е! Живи сме, значи всичко е наред! Моторът не ме вълнува дали е тук! И без това не мога да го извадя по пътя и „мостчето“ нагоре… Поглеждам през прозореца! На небето няма нито един облак! Имахме известни притеснения да не би това утро да е като вчерашното – намръщено и дъждовно, защото наистина не знаех какъв алтернативен маршрут ще изберем. Както и да го гледахме – днес бяхме планирали да се приберем в София, макар изобщо да не беше задължително – защото все още и двамата бяхме в отпуска. Въпреки всичко не беше лошо да се придвижваме лека полека към дома. Като цяло плановете бяха при хубаво време и ранно тръгване да повъртим едни 150 км по засуканите албански пътища (айде да изпреваря малко хронологията на нещата като вметна, че въпросните 150 км взехме за 7 часа! Уви все още не можех да подобря собственият си рекорд от 88 км в Северна Албания взети за 6 часа, почти без спиране), после да минем през областта Гора в Шар планина, да слезем в Призрен –един много спретнат и хубав град и оттам отново през Шар планина, само че в източна посока да влезем в Македония и било през Тетово или директно през Скопие да си се придвижваме към Софето! Като цяло доста амбициозен план, при положение, че ни очакваха 670 км с преминаването на три граници, като не говорим за каране от типа – София – Загреб, а за усуканите планински пътченца на Албания и Косово, плюс подрускващо-закърпено-завойчестия път Куманово-Кюстендил-София… На всичкото отгоре времето щеше да си вземе и единия час гювеч, дето ни беше отпуснало при влизането в Сърбия оня ден, та… и оттук дърво – губехме един час.
Като цяло маршрутът беше ясен. Единственото ми колебание беше кой от двата пътя на картата Тропоя-Круме-Кукъс или

Тропоя-Фиерза-Кукъс

беше по-извратен и по-засукан та да минем през него. В общи линии и двата пътя бяха с почти еднакъв километраж и двата бяха по някакви чукари над едно езеро или язовир, само че единият минаваше на север от голямата вода, а другият от юг и по двата не бях минавал никога! Въпреки мижавите нотки на здрав разум, затварям картата с ясното убеждение, че ще минем по южният път, щото е по-засукан и по-дълъг! Като ще е гарга да е рошава!

Като ще е Албания да е запомняща се Албания!

Закусваме без много много да си даваме зор въпреки очертаващият ни се тежък и продължителен ден. Аз съм доволен, защото кравата не е изяла огледалата на мотора, а и съм намерил алтернативен вариант за измъкване.
Пооправяме се набързо след закуската, сбогуваме се с любезните ни домакини, изчакваме чинно да мине всичкият местен добитък и подкараваме Джуниър към хоризонта! За една бройка да стартираме с фалстарт, защото ако Поли не се беше обадила с пълна газ и убеденост в правотата си, щяхме да отпрашим в съвсем различна посока от вярната, ама това го отдавам по-скоро на това, че не съм пил кафе тази сутрин, отколкото на нещо друго.
Излизаме отново на главният път за

езерото Комани

(онова с фериботчето). Пътят е прекрасен! Дори може да се кара на пета!

Сигурно ставам досаден, но планините наистина са красиви и величествени!

В далечината се виждат сградите на Байрам Цури – общинският център, в който така и не дойдохме снощи!

Пътят ни води право към планините отсреща! Знам, че маршрутът ни преминава някъде през тях!

Лека полека навлизаме в долината на

река Валбона

Чувал съм я като име, но не я свързвам с нищо!

По простата причина, че пътят е перфектен, а и разстоянието е близко, съвсем скоро достигаме до разклона за Шкодер с гемийката през

езерото Комани

Това не е нашата посока! Нашата посока е по другото пътче водещо право към ето това съоръжение

Не знам дали виждате пътя на снимката, но единственото което мога да кажа за него е, че пресича по моста в дясно през водата и като се започне едно изкачване с едни обратни завои, с едни денивелации, с една ширина дето две коли и да искат не могат да се разминат и дето свиркаш преди завоя, че евентуалното насрещно МПС, дето минава примерно в сряда и петък преди обед, да не те изхвърли от завоя.

Komani Lake, Албания

Освен, че пътят стана тесен, но и знаците изведнъж станаха съразмерни с него малки! Има–няма бяха една педя в диаметър и колкото пъти ги заглеждах все ме напушваха на смях! Като цяло всичко стана миниатюрно – и пътя и знаците и язовирната стена далеч под нас! Големи бяха единствено планините околовръст! Мда… скоро не беше ми се налагало да карам на първа по обратни завои, като пускам крак да не паднем с почти спрелият ни мотор! На късичките прави вкарвах втора, гаааааз и хооооп пак първа, крак и завой! И така сигурно сто пъти! Поне сто пъти докато не стигнахме до ето тази гледка като че ли от върха на света

А това на тази снимка беше пътят, по който трябваше да караме следващите 60-70 км! Според картата той си вървеше все така по ръба на планината над язовира!

Язовир Комани и пътя

А оттам дойдохме!

Ееееей оттам!

И както казах бяхме на върха на света!

П.п. Апропо, извинявам се, че пиша на час по лъжичка, ноооо… понеже се познавам достатъчно, знам, че никога няма да го довърша пътеписа, ако чакам да седна и да го напиша на веднъж, два пъти! Така поне като имам малко време и вдъхновение сядам и пиша и лека полека нещата се получават…
И още нещо – наистина горещо препоръчвам маршрута Фиерза-Кукъс в Албания! Пътят се води SH 22 и е някъде към 130 – 140 км! Уникален маршрут – приличен асфалт с безброй завои, по почти безлюден път, с прекрасни панорами! Струва си, а и не е далеч!

Очаквайте продължението

Автор: Златомир Попов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания