Разследване в блога на Ангел Грънчаров ( философ и преподавател в Пловдив) извади на показ случай на съдебна разправа над етническия българин Петър Парпулов в Русия по обвинение в „държавна измяна”. Дали пък не ” е изменил” във връзка с България ( защото става дума за негово пътуване в чужбина)?

http://aig-humanus.blogspot.bg/2016/03/12.html

В опит да отклонят вниманието от руската агресия срещу Украйна и да прехвърлят фокуса на българския потребител на новини върху темата за потомците на българските преселници, родни институции и медии раздуха тук темата за необходимостта да се погрижим за нашите сънародници и техните проблеми в контекста на руско-украинския сблъсък.

Ще бъде интересно да видим сега дали със същия ентусиазъм ще подходят към съдбата на един етнически българин в Русия.

Share on Facebook

Днес ни информираха, че кампанията за (не)избирането на Ирина Бокова на поста Генерален секретар на ООН ще ни струва 106 000 лева. Това са джобни за нея – тя самата се похвали каква огромна заплата взима, за да се опита да оправдае придобиването на собственост за милиони в Ню Йорк.

https://bivol.bg/bokova-real-estate-lpny.html

Имам само един въпрос: ако България участва с държавни пари в търг с предизвестен неуспех, но вложената сума по дефиниция не се връща, това как се нарича? Не е ли престъпление ( престъпна небрежност, разхищение на обществен ресурс и т.н.)?

Нима българската дипломация не знае това, което е ясно и на моя милост- че Бокова няма да получи необходимото консенсусно съгласие на страните от Съвета за сигурност, без което кандидатурата й не може да се придвижи на следващия етап от кампанията? Или някой си прави илюзията, че кандидатурата на Бокова може да бъде изтъргувана с някоя от Великите сили като на български търг за обществена поръчка?

Апропо, за протокола: следете китайската нишка в този сюжет. Пекин е по-голям крепител на московската кандидатура Бокова от самите московци. Това не се вижда с „просто око” на повърхността, но е известно на посветените в задкулисните интриги дейци на патриотарската кампания, която внушава колко голяма българка е Бокова ( може би най-голямата след Доган, според тяхната класация, в която пресечната опорна точка е ставащото на Червеният площад- от тази гледна точка те са годни за кандидат-президентска двойка).

Някой от защитниците на патриотарската теза, че трябва да опитаме с Бокова заради престижа и рекламата, ще каже, че инвестицията си струва за популяризирането на страната ни, излъчила обсъждан в световните медии кандидат за престижен международен пост. Това звучи като парафраза на тъпата дефиниция, според която нямало лоша реклама, измислена от безогледни циници, за които единственото важно нещо е да се прочуят с каквото и да било.

Когато неизбежното се случи и всички разберат, че неуспехът с този опит за злополучна реклама е бил предизвестен, може да се окаже обаче, че всъщност Борисов, който пусна по течението руската кандидатура Бокова, е дал зелена светлина за червена политическа реклама. Макар да е малко вероятно Бокова да се откаже от питомното ЮНЕСКО заради дивото мизеруване като (евентуален) президент на бедната си родина, все пак поне на теория стои въпросът: ще понесе ли Борисов отговорността, ако тя все пак по някакви ( пак руски) съображения се реши да използва държавно заплатения трамплин на стойност 106 000 лева за партийно-предизборни цели?

Повтарям, заради бедняшкия доход на български президент Бокова едва ли ще изостави ЮНЕСКО. Защо изобщо питам ли при това положение? Не е заради нея. А е заради това, че Борисов трябва да бъде питан по каква логика „балансира” все така, че клони наляво и към преминаване на червено през светофарите на историческо-идеологическата логика.

Само три от номинациите за важни международни постове, зависещи от Борисов, са достатъчна илюстрация за моето твърдение.

1. Тъмночервеният бивш депутат от БСП съдия Арабаджиев , два мандата от квотата на България в Съда на Европейския съюз в Люксембург- вторият от 2011 г. дължи изцяло на Борисов.
2. Мая Манолова, най-агресивният червен критик на Борисов в сегашното Народното събрание- назначена на практика по негова заповед за Омбудсман в работилницата за изграждане на общонационален престиж чрез играта на обществен защитник на онеправданите в България.
3. Ирина Бокова, дългогодишно острие на червената традиция в соцдипломацията от най-близкото обкръжение на Луканов и Виденов, разконспирирана от авторитетни западни издания ( британското сп.” Икономист”, американския в. „Уолстрийт джърнъл” и т.н.) като очевидна кандидатура на Москва- легитимирана в крайна сметка пак от Борисов.

Това са трима от знайните герои на лицемерното „дясно” заиграване на Борисов с левите в България, които не случайно го припознават за свой ( видно от високата му популярност сред част от избирателите на БСП, според социологическите проучвания).

Достоен е за припомняне и покритият с пепелта на услужливата медийна забрава казус с назначаването на Румяна Желева за външен министър ( за почуда на западните дипломати, с които съм разговарял през 2009 г.- почудата им от приземилата се от нищото Желева получи завършен вид при провала й като номинация на Борисов за български еврокомисар година по-късно). Както се оказа ( според източници, на които имам доверие) тя е била „спусната” на Борисов от руския олигарх номер едно в българската икономика Валентин Златев.

Доста по-успешна къртица на червено-московската подмолна игра срещу България е и посланикът в Москва Бойко Коцев, толериран от всевластния в България премиер. Коцев се оказва непоклатим на поста си поради покровителството на Кремъл, срещу което Борисов , дори и да му се беше приискало, явно не смее дума да каже.

Списъкът от подобни случаи е безкраен, а казачокът с Бокова, който ни представят като виенски валс, е още един повод да си припомним за абсурда на евразийския евроатлантизъм, който управлява България без особено да крие истинската си физиономия от 15 години насам.

Share on Facebook

Седем неправителствени организации създават Коалиция за майчино здравеопазване

Ема е доказателството, че младите хора четат и обичат да четат. Тя е 12 клас в 18 СОУ “Уилям Гладстон” в София, но вече е приета да учи в Англия. Междувременно споделя, че обича изобразителното изкуство, кафето и това да научава нови неща. Мечтае да стане културолог и да знае поне 4-5 езика перфектно. Освен...

Турска писателка Елиф Шафак е достатъчно известна и обичана от порасналите български читатели. „Сакъз Сардуня“ (изд. „Егмонт България“) е първата й детска книга и съвсем логично бях силно заинтригувана какво се крие между кориците й. Сакъз Сардуня живее в спокоен истанбулски квартал, много обича да чете, да гледа филми, да слуша музика. Въобще всички онези...

Следващите спирки на литературното турне на Анчо Калоянов за представянето на романа му „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ са във Велико Търново и Русе на 24 и 25 март. „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ е роман „за пробуждането на националното самосъзнание, назряването на Априлското въстание, избухването и потушаването му“, по думите на проф. Иван Станков....

Последните няколко месеца войници от Първа дивизия на иракската армия бяха разположени в района около Субайхат в покрайнините на град Фалуджа, провинция Анбар, контролиран от групировката "Ислямска държава" (ИД). Но въпреки усилията, за разлика от успехите в Байджи, Рамади и Тикрит, няма голям напредък към връщането на Фалуджа под контрола на правителството. В случая с Фалуджа става дума за допълнителни фактори, като демография, политика Повече [...]

Easter Hen – made by the children from “The kid’s House”, Varna ( Bulgaria). You need: template Cardboard Egg...

Тази сутрин премиерът Борисов заяви в телевизионно интервю, че ГЕРБ и ДПС не могат да управляват заедно заради лошата репутация на Пеевски, който е депутат от ДПС. Прозвуча като условие, което трябва да бъде изпълнено, за да се отвори възможността за такъв управленски съюз.

Само часове по-късно Пеевски обяви, че вече нямало да прави бизнес в България. Прозвуча (ми) като стъпка към изпълнението на условието, поставено от Борисов.

Някой вярва ли, че „най-успелият млад милионер” ще реагира по този начин без предварителна подготовка, продавайки дела си същият ден в още едно голямо българско предприятие?

Някой вярва ли, че няма връзка между съобщеното ни лично от премиера условие за бъдещо общо управление ( което и сега се осъществява на местно и парламентарно ниво) с новината, че Пеевски напускал българския бизнес ( колко е вярно и какви подставени лица ще играят за него, това е друга тема)?

Ако приемем очевидното, че без съгласуване няма как да има такова съвпадение по време и по смисъл на двете събития, това опровергава упоритото разграничаване на Борисов от Пеевски. В желанието си да ни изиграят поредния сюжет от водевила за целите на политическото оцеляване на Борисов , като му се разчисти пътят към официализиране на задкулисното договаряне с ДПС, комарджиите не си дават сметка колко им личи фалшът.

И понеже за „верващите” е важно да си „верват”, поради което ще ревнат да искат доказателства за този сговор, мога да им заостря вниманието върху някои тъпи номера на двамата главни герои на този текст.

Ето ви два примера на едро.

Борисов нахлу в политиката с обещанието да гони до дупка комунистите. Чак и покойния си дядо мобилизира на този фронт. А какво се получи? Предложи публично на настоящия шеф на комунистите ( нали така мнозина десни избиратели наричат другарите от БСП) Михаил Миков да оглави парламента в парламентарната ни република , а в тайни преговори, оповестени от в. „Преса”, е предложил и 4 министерски кресла на същите тези комунисти. Когато му отказаха поради съображения за собствената си сигурност в условията на някое сборище на въоръжени и днес бивши партизани, партията на комуниста Първанов беше направена от Борисов съуправляваща в кабинета му.

А сега да обърна внимание на едро и на едрия бизнесмен Пеевски.

Твърдеше ли той години наред, че нямал медии например? Твърдеше. После какво стана? Реши да си извади медийната собственост на показ и се самоопроверга със задна дата. Т.е. призна си, че е лъгал.

Е, как да им вярва ( нормален, логично мислещ и средно информиран) човек. Може само да им „верва”, както наивниците „верваха” на техния Симеон, че изобщо се интересувал от имотите си.

Колкото до излизането на Пеевски от ДПС, с цел да се улесни сговора с Борисов, това е фасулски лесно упражнение за партията му, която показа как по указание отгоре може за един ден да се разправи със своя председател Местан, макар всеки от участниците в разправата да му е правил до вчера метан.

Махнат ли Пеевски, на принципа на Сталин „няма човек, няма проблем”, пред републиката се отваря светла ( клинична)  пътека към нови управленски подвизи от страна на Борисов, вдъхновен от примера на своя кумир Живков, поставил европейски рекорд по управленско дълголетие. Освен ако и този път Москва не се намеси с някакви други указания.

Share on Facebook

Режисьорът Тери Гилиъм беше гост на 20-я София филм фест. Почитатели и критици имаха няколко възможност да се срещнат с него, да вземат автограф и да видят как получава „Наградата на София“ по време на официалната церемония по награждаване, която се състоя на 19-и март в НДК, точно преди прожекцията на филма му „Теорема нула“. Минути прези...

Продукти за 4 порции:
1 ½ ч.ч. ориз
300г спанак
2 моркова
зелени перца лук
1кг картофи
2ч.л. сол
мазнина за готвене
сирене за поръсване
½ връзка копър

Приготвяне:
Комбинация от традиционен спанак с ориз, гарниран с пържени картофки. Приятен начин да хапнете нещо зелено и полезно, комбинирано с вкусните пържени картофки. Ориза накисвам в съд с вода. Измивам и почиствам останалите зеленчуци. Отрязвам дръжките на спанака. От тях става чудесна супичка. Рендосвам морковите. Лука и спанака режа на дребно. В тава разпределям отцедения ориз. Добавям надребнени зеленчуци. Наливам две и половина чаени чаши топла вода. Поръсвам равномерно сол и мазнина. Пека на умерена фурна, петдесет минути. Накрая поръсвам с пресен копър и изваждам тавичката. Картофите режа на длъжно на ладии с къдраво ножче. Пържа в силно загрято олио. Поднасям задушено- печен ориз, гарниран с хрупкави, златисти картофки. Поръсвам порцийките с настъргано сирене. Да ви е апетитно!

Покана за пресконференция на 21 март 2016 г. от 12 ч. в БТА-София

  See the awesome Egg Carton Flower Wreaths, made by the children from “The kid’s House”, Varna. You need:...

Моите читатели не могат да се оплачат от липса на критично проследяване на публичното и задкулисното поведение на лицето  („лицето на отношенията с Русия”  по Светлана Шаренкова) Георги Първанов.

Ако ми се признае правото на разследващ ( въпросното лице) журналист, нека ми е позволено да споделя едно интересно наблюдение върху този „опитомител на вълк”, претендиращ да е първи по рода си дресьор на вълци в света. http://www.mediapool.bg/parvanov-se-samoreklamira-kato-opitomitel-na-valk-news177898.html

Твърдя, че „опитомителят на вълци” всъщност се родее с онези лаещи по автомобилите песове, за които градската среда е нещо необичайно и дразнещо. Ще се обоснова.

На форум “Президентски избори 2016″ във Велико Търново Първанов за пореден път  се озъбил вчера на президента  Росен Плевнелиев.

„Неговото отсъствие от решаването на важни въпроси, неговото поведение, което също има елементи на провокация, на поставяне на напрежение в отношенията ни със съседни и по-далечни държави. Това са неща, върху които трябва да има нетърпимост в обществото”, казало лицето ( на отношенията с Русия) Първанов.

Цитатът не блести с мисъл, заслужаваща да бъде запомнена или просто цитирана тук. Обаче случаят е интересен от гледна точка на системния лай на Първанов по Плевнелиев. Ясно е, че путинофилският бяс на Първанов е причината за това джафкане. Но не това е причината за тази моя реплика.

Не искам да се меся в президентските взаимоотношения и да взимам страната на презрително мълчащия срещу джавкането на Първанов действащ президент Плевнелиев, който би могъл да се защити и сам, ако пожелае.  Обаче не желае. Точно това все повече прави за смях Първанов. По-голямо унижение за лаещия от пренебрежението на преминаващия автомобил, не може да се измисли.

Критикувал съм Плевнелиев остро за това, че не разобличи своя предшественик. Давам си сметка, че това не е лесно в компанията на Борисов, чийто съзаклятник е Първанов. На път съм обаче да призная, че игнорирането на лаещия е по-силната позиция за изразяване на презрение, отколкото ако му подвикнеш „чиба”

Някой може ли да цитира поне един случай, когато Плевнелиев е джавкал по адрес на Първанов ( макар да е в далеч по-силната позиция на алфа президент спрямо лаещия си предшественик) ?

Някой води ли статистика за кой път лицето ( на отношенията с Русия) Първанов ръмжи срещу своя наследник на държавния връх?

Някой може ли да каже що за сила и стил излъчва лаенето на Първанов?

Някой има ли съмнение кой в тази връзка лае безпомощно, докато керванът си върви и дори не му обръща внимание?

Злобарите лепнаха кучешки прякор на президента Плевнелиев след като направи грешката да сподели някакво човешко откровение в едно интервю. Надушат ли вибрациите на някаква проява на слабост, лаещите по автомобилите  се скъсват да лаят. Обаче глутницата солидарно мълчи пред факта, че лаещият всъщност е Първанов, при това лаят му прилича на скимтенето на пале, което е пренебрегнато от алфа президента.

Share on Facebook

Още една възможност да преоткрия любимата ми Стара Планина, е като подходя до някое вече познато място по различен маршрут. В случая избрах да стигна до хижа Ехо от село Розино, вместо през Рибарица или Беклемето. Рискът да се минава по подобно рядко използвано направление е неясното състояние на пътеките и маркировката, които в случая се оказаха много лошо подържани.

В края на селото е разположено малко стопанство със стабилна охрана, представлявана от няколко броя внушителни на ръст овчарски кучета. Преминаващият наблизо пътник неизбежно влиза в полезрението на разярените псета и предвид предстоящото изкачване, бива принуден да ускори крачката, следван от звучния лай на четириногите. С такъв старт, за нула време се озовах на порядъчна височина, в зоната на снега, откъдето се отвори гледка към хижа Козя Стена.

Метеоролозите отново не познаха и вместо разкъсана облачност, времето, меко казано, беше неприветливо.

Почти цяла зима в балкана липсваше снежна покривка и ето, че едва през март понатрупа малко сняг, колкото да побелее тук-там.

Мръкна се, а гъстата облачност не предвещава ясно време за следващия ден.

Но да планираш времето в планината, е като да играеш на зарове - никога не знаеш какво ще се падне. Ето че на зазоряване няма пукнат облак. Кога успя да се изчисти небето, е загадка.

Студът е режещ в ранното утро. Светлината променя бързо облика на околността, където бялата шапка на връх Вежен скоро ще пламне в огнено червено.

Слънчевият диск се появява срамежливо, но пък дава една идея повече в усещането за топлина.

С тази идея и с още по-вкочанени пръсти наблюдавам как топлата светлина озарява в златисто каменният параклис под връх Юмрука.

Негостоприемната довчера планина, днес примамва погледа с искряща белота.

Освен, че ме допусна в нейните обятия, тя разкри за кратко своята неописуема красота, в това магично зимно утро.