Тези, които ни познават, знаят, че обичаме да пътуваме. Наскоро бях попитан „Какъв куфар да си взема?“ Е, с годините открих няколко неща относно размерите и видовете багаж:

• Практически няма смисъл от най-големият размер куфар (XL/XXL). По-добре вземете още един комплект среден (М/L) и малък (S). Когато се напълни догоре, големият куфар почти винаги превишава максимално допустимото тегло от 23 кг. за самолети, неефективен е и в багажника на колата.
• Съдейки от горното, перфектните размери на по-големия куфар са 76х50х32 см, тъй като (и аз не знаех доскоро) много компании са сложили максимален размер 158 см като сбор от трите измерения. Не, че някой някога ме е спирал за по-голям куфар, но знае ли човек?
• Колкото до малкия куфар, нещата там са малко по-сложни и ще обясня защо по-надолу…

И така, взимаме един малък и един среден куфар. Какво още трябва да знаем?

Като начало, има куфари и по 20, и по 200, и по 2000 лв. Защо? Най-кратко казано: заради качеството (марката и търговската надценка също имат значение, разбира се). Редно е да се запитате доста неща, когато избирате куфар, например:

• Колко и какви дръжки има и колко са издръжливи? Най-евтините модели имат една обикновена дръжка, зашита с единичен тегел. Най-скъпите имат по 3-4 здрави дръжки и някои от тях дори са с вградени везни, отчитащи дали сте превишили теглото. Телескопичната дръжка трябва да е здрава – багажът трябва да издържа на подмятане, хвърляне, яздене и кривене от малки деца…
• От каква материя е направен? Като цяло твърдите куфари предпазват по-добре, но има евтини пластмаси, от които лесно биха се спукали, както и много здрави платове, които издържат с години. Също така, твърдите куфари са 1 до 4 кг по-тежки от техните платнени събратя, освен ако не са от специална материя като поликарбон (ABS) и дори чист карбон, например, но тогава пък цената им скача драстично. Ето защо ще оставя този избор изцяло на Вашите предпочитания.
• Има ли колелца? С две колелца куфарът ще се движи лесно, но ще се върти трудно. С четири обикновено можете да го въртите на 360 градуса. Колко здраво са прикрепени тези колелца? Дали е лесно да се счупят при хвърляне на куфара?
• Ще трябва ли да го заключвате? Има ли ключалка за циповете? За полети е добре да имате TSA-заключваща система, която би трябвало да е недостъпна за обикновените служители, но да позволява на митничарите да отворят багажа Ви за проверка, без да се налага Вашето присъствие. Лично аз не ползвам ключалки и не държа нищо прекалено ценно в чекирания си багаж: ако толкова държат на дънки, чорапи и използваната ми четка за зъби – да я взимат. Цялата ценна техника, бижута и др. е постоянно с мен в ръчния ми багаж.
• Колко надежден е ципът? Може ли да бъде лесно отворен… ако мислите, че това няма значение, вижте това клипче и помислете пак:

И така нататък, и така нататък… Препоръчвам багаж с тъмен цвят (за да не се цапа лесно), но имайте предвид, че безличен черен куфар е много труден за разпознаване на лентата с багаж – намерете все пак допълнителен цвят, шарка или дизайн, които да го отличават или поне му залепете или зашийте стикер с двуглаво кенгуру, ловящо пеперуди (примерно). Така ще намирате багажа си по-лесно. Препоръчвам куфар, а не раница, освен ако специално няма да ходите на поход в планината. Там туристическите раници са перфектни, но на летището и в колата имате куп връвчици и презрамки, които се закачат, така че е много вероятно багажът ви да се нарани или скъса, да се наложи да го сложите в специално легенче или ако служителят на летището е много лош – да ви накара да го пуснете като карго.

Колкото до марката, има няколко утвърдени марки. Утвърдени не винаги значи скъпи. Gucci и Louis Vuitton са известни модни марки и вероятно правят чудесни куфари, но не бих чекирал куфар за $4000 и на най-престижното летище. Ето защо за багажа съветвам да се насочите към American Tourister, Athalon, Briggs & Riley, Delsey, Eagle Creek, GeniusPack, High Sierra, Kirkland, Osprey, Ricardo Beverly Hills, Rockland, Samsonite, TravelPro, Tumi, Victorinox и Wenger. Макар че някой път и сред неизвестни марки има чудесни попадения – например на кръговото на Руски паметник (София) има едно магазинче, където продават испанската марка Benzi: супер здрави куфари, с много екстри на чудесни цени. Или пък раниците на Tashev – също много яки и с чудесно съотношение цена/качество.

Дойде време да кажа няколко думи и за размерите на ръчния багаж. Поиграх си да извадя изискванията на компаниите, които оперират в България. Нещата изглеждат ето така:

Таблицата (можете да си я свалите като .xls и .ods ) трябва да се ползва само за ориентир. Определени промоции, държави, допълнителни отстъпки и членства в определени клубове, възраст на пътуващия (бебе, дете, учащ или пенсионер), могат да повлияят върху цената и ограниченията за багаж. Повечето компании дават възможност за пренасяне на детска количка, дамска чанта, лаптоп, таблет, фотоапарат, видеокамера или чадър в допълнение на посочения багаж.

От една страна, ако си вземем възможно най-големия малък куфар, има голям шанс да ни направят проблем за размера, макар да имаме възможност да поберем чифт чорапи и тениска повече. От друга, прекалено малък куфар значи и доста по-малко багаж, а много хора (особено тези, ползващи low-cost компании) пътуват само с ръчен багаж.

Понеже обичам цифрите, ето на колко процента от авиокомпаниите, опериращи у нас официално е позволен багаж със съответния размер, съгласно таблицата:

• Куфар с размери 55x40x25 може да използвате при 26% от авиокомпаниите (1/4);
• Куфар с размери 55x35x25 може да използвате при 35% от авиокомпаниите (1/3);
• Куфар с размери 55x40x20 може да използвате при 83% от авиокомпаниите (4 от 5);
• Куфар с размери 55x35x20 може да използвате при 92% от авиокомпаниите (9 от 10);
• Куфар с размери 50x35x20 може да използвате при 97% от авиокомпаниите (всички без малкия салонен багаж на WizzAir);
• Куфар с размери 42x32x20 може да използвате при всички авиокомпании.

Сами виждате къде се получава най-големият скок: когато „свиете“ куфара от 25 на 20 см по най-малкото измерение.

Ето защо, ако обмисляте покупка на куфар, моят финален съвет е:

• Среден куфар 76х50х32 см за чекиран багаж;
• Малък куфар 55х40х20 см за салонен/ръчен багаж (50x35x20 ако искате наистина да сте сигурни за всички авиокомпании);
• Малка раница 40х30х20 за втори или малък салонен багаж, която можете да ползвате и за градските разходки.

Дано съм бил полезен.

Само ако имах цял един уикенд. Свободен уикенд. От онези, в които дори се чудиш какво да правиш от скука. Имам чувството, че не ми се е случвало от детството, лятната ваканция на село. Вероятно бих могла да постигна онази безметежност. Лудостта обаче, изглежда е по-силна. Оставям я да ме води. В крайна сметка не губя нищо. Може би малко сън, но какво е това за сметка на удоволствието. Какво удоволствие, ще попиташ? Ами, просто удоволствие. Всеки си има определение за него. При мен е свързано с вкусна храна; с хубаво вино; с приятни хора, с който да ги споделя; със самото планиране и приготвяне на храната; с всичко, което продължавам да уча покрай това; със снимките, които правя; с обратната връзка която получавам от теб, с думите „Благодаря!“. Не намираш нищо лудо във всичко, което казах? Това е добре. Но на фона на всичко, което ми се случва сега, лудостта ми е нужна, за да продължавам напред. Ето така се стигна до публикация на този десерт, за който, каквото и да кажа, ще бъде малко и недостатъчно. Точно както си го представях. Предлагам да го опиташ и ти.

Знаеш че има храни, които просто като видиш, си казваш: „Това е моето нещо!“. Точно така се случи с този сладкиш, когато видях публикацията за него в bakeorbreak.com. Исках да го опитам незабавно. Което означаваше, че беше необходимо да го включа в графика си, защото все по-често, при мен „незабавно“, започна да означава – в първия момент без спешни ангажименти. Направих го точно след три дни, когато се прибрах у дома след курса за провансалска кухня, който водих. Още от сутринта бях извадила яйцата на стайна температура и се бях подготвила за снимки. Но освен това, бях се подготвила и за дегустация на прекрасен десерт, в който се съчетават все любими характеристики:

• Основа с плътен шоколадов вкус, наподобяваща брауни, не много сладка, но много сочна, заради липсата на брашно
• Хрупкав меренг, в който е концентрирана сладостта на десерта
• Лешници в меренга, които го правят още по-хрупкав, ароматен и съответно по-вкусен
• Още шоколад – в меренга, при онези хрупкавите, предварително изпечени и ароматни лешници

Не беше писано в този ден да правя снимки, но имаше дегустация на десерт, макар и не точно такъв, какъвто си го представях на външен вид:

Как се случи така ли? Обемът на формата, описана в рецептата, която следвах се оказа много, много малък за количеството продукти, от същата тази рецепта, но както може да предположиш, не съжалявам за опита. Единственото разхищение от този случай е малко меренг, изригнал и паднал върху решетката на фурната, но пък остана и достатъчно количество върху сладкиша, за да мога да го опитам в неговата пълнота, така както очаквах. На вкус и текстура, десертът препокри очакванията ми за него, което автоматично означаваше, че ще има втори опит, този път с редакция върху рецептата и избор на по-голяма форма за печене. Освен тези промени, допълних новия сладкиш с малинов сос. Значи, към горните четири характеристики, добавям пета:

• Плодова свежест идваща от малинов сос, която освен да балансира силно сладкия вкус на меренга, привлича окото и предизвиква апетит.

С това десертът е завършен. И аз наистина мисля, че си заслужава да отделиш време за него. Незабавно!

Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос

Рецептата за кейка е адаптирана от bakeorbreak.com с известни промени. Малиновият сос е моя добавка и е по желание, но е препоръчителен.

За 12 порции.

За кейка:

• 130 г меко масло
• 150 г кафява захар демерара
• 6 големи яйца, със стайна температура, разделени жълтъци от белтъци
• 330 г натурален или полу-сладък шоколад, разтопен на водна баня
• 1 супена лъжица ванилов екстракт
• 1 супена лъжица коняк ^[1]
• щипка сол за белтъците

За меренга:

• 70 г лешници, запечени и нарязани на едро
• 50 г натурален или полу-сладък шоколад, нарязан на ситно
• 2 чаени лъжици царевично нишесте
• 3 белтъка, със стайна температура
• 1/2 чаена лъжица лимонов сок
• 150 г фина кристална захар

За малиновия сос:

• 250 г пресни или замразени малини
• 100 г захар
• 1 супена лъжица плодов ликьор или кирш (ако не искаш да използваш алкохол, просто го пропусни)

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се форма с подвижни стени, с диаметър 26 см. Дъното и стените на формата се напръскват със спрей за печене или се намазват с малко олио.

От хартия за печене се изрязва кръг с диаметъра на формата и се поставя на дъното ѝ. Отделно, от хартия за печене се изрязва лист с дължина малко по-голяма от обиколката на формата. Листът се прегъва на две по дължина и след това още веднъж, така че да се получи широка лента. Лентата се поставя отвътре на формата, като се прилепва плътно по стените ѝ. Двата ѝ края се фиксират с метален кламер или карфица с метална глава. Целта на тази лента е да вдигне височината на формата, защото по време на печенето меренгът се надига.

За кейка маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се жълтъците и се разбиват докато сместа стане еднородна. След тях се добавя разтопеният шоколад, последван от ваниловия екстракт и коняка.

В отделна купа се разбиват белтъците с щипка сол до степен меки връхчета. Белтъците се добавят на три пъти към шоколадовата смес, като след всяко добавяне сместа се разбърква внимателно с шпатула.

Готовата смес се изсипва в подготвената форма. Слага се на средна скара в предварително нагрятата фурна и се пече 25 минути. На този етап кейкът ще бъде все още подвижен в центъра.

За меренга лешниците, шоколадът и царевичното нишесте се смесват и оставят настрана. Белтъците се разбиват заедно с лимоновия сок докато образуват плътна пяна. Докато разбиването с миксера продължава, към тях по малко се добавя захарта. Разбиват се докато станат обемни и плътни.

Към разбитите белтъци се добавят сухите състваки и се разбъркват внимателно с шпатула.

Меренговата смес се разпределя върху полу-изпеченият кейк. Сладкишът се връща във фурната и се пече още 25 минути. Белтъците ще вдигнат обема си и ще придобият златист цвят на повърхността.

Когато кейкът е готов, фурната се изключва и вратата ѝ се оставя леко открехната. Сладкишът се оставя вътре във фурната още 15 минути. През това време е неизбежно меренгът да спадне, затова не се тревожи, всичко е наред.

Сладкишът се изважда от фурната и се оставя на стайна температура докато изстине напълно. След това се освобождава от формата, хартията за печене се отстранява внимателно и сладкишът се прехвърля в сервизна чиния или поднос. Сервира се с малинов сос.

За малиновия сос всички съставки се смесват в касерола и се загряват на силен котлон. Сместа се вари 5 минути, като се разбърква от време на време. Отстранява се от котлона и докато е топла се минава през цедка, за да се отстранят семенцата от малините. Сосът се охлажда до стайна температура.

Още рецепти с меренг

• Шоколадова Павлова с шоколадов крем и плодове
• Есента на мама
• Шоколадов сладолед в анасонови целувки
• Френски макарони с шамфъстък и карамелизиран бял шоколад със сладко от смокини
• Цветни чувства описани с вкус в един коледен сладкиш
• Розови рула с крем от маскарпоне и бял шоколад
• Йоана на Земята – Дамски каприз
• Цветисти френски макарони + видео
• Мини Павлова с маскарпоне и сладко от горски ягоди
• Топъл изгрев
• Испахан-маслени работи
• Павлова с праскови и малини
• Лимонов пай
• Кексчета с маскарпоне и пухкава глазура

Други рецепти за сладкиши

• Чийзкейк с рикота, таитянска ванилия и мармалад от череши
• Шоколадова Павлова с шоколадов крем и плодове
• Лесен шоколадов сладкиш с череши
• Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение
• Маков сладкиш
• Великденска кошница с кексчета-яйца на клечка
• Десерт с пролетно настроение
• Меден кейк с шоколадова глазура
• Сладкиш с макадамия, кокос и парченца шоколад
• Чийзкейк с бял шоколад и портокалово желе
• Цветни чувства описани с вкус в един коледен сладкиш
• Орехов сладкиш с хрупкави кори
• Лесен сладкиш с круши
• Шоколадов сладкиш с кестени, без брашно
• Йоана на Земята – Дамски каприз

Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

След като миналата година студентски проект премина във великолепна национална кампания – Куче от станиол – събирахме станиол, връщахме и дарявахме средства за обучение на кучета водачи за незрящи – Фондация Очи на четири лапи, тази година друг проект на мои студенти набира сила и каня всички за подкрепа на Кирил и #Here2Help

От известно време се опитвам да „подкарам“ безконтактните плащания с моите карти. И по-специално с VISA payWave кредитна, издадена от ЦКБ. Та ще ви помоля да обменим опит ! Може да попитате защо ми е ? Ами ползвал съм тези плащания в чужбина и да ви кажа са много по-удобни. Не ти се налага да … Нататък Моята одисея с безконтактните плащания

Българската русофилия е насадена по време на руско-съветската окупация след 1944 година. Доколко русофили са били българите през 1916 година можем да съдим от дневника на френския сержант Жер Оливие. Провалът на манипулацията се вижда от този пасаж: “Нощес ми докарали някакъв си русин да пее руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите […]

The post Русофили ли? 1916 година на Южния фронт французите се опитват да деморализират българските войници с руски песни и това вбесява българите. Дневникът на френския сержант Жер Оливие appeared first on ExtremeCentrePoint.