„Тайната война на Путин“ щурмува Германия

http://de-zorata.de/blog/2016/04/26/taynata-voyna-na-putin/

BorisR00Милен Радев

В края на миналата седмица в Музея на Чек Пойнт Чарли в Берлин се състоя премиерата на новата книга на известния експерт по руската тема, журналиста и автор Борис Райтшустер.

Препълената зала не можа да събере желаещите да чуят бившия 14 години кореспондент на списание Фокус в Русия Райтшустер, който от миналата година е свободен автор, известен например с последния си бестселър „Путиновата демократура“.

Присъстваха известни публицисти, политици, граждани. С особена симпатия като неочакван гост бе посрещната Марина, вдовицата на убития с радиоактивен полоний в Лондон противник на Путин Александър Ливтиненко.

В новата си книга „Тайната война на Путин“ той представя на повече от 300 страници грижливо и подробно изследване на водената на различни нива и с различни средства прикрита война за дестабилизиране на Германия и Западния алианс. Само от няколко дни на пазара, книгата вече заема първо място в листата „Политическа литература“ на интернет книжарницата Amazon.

На Чек Пойнт Чарли след час и половина въвеждане в тезите на книгата авторът още час отговаря на ангажираните и загрижени въпроси на очевидно компетентната публика. Единствено безмълвен остана екипът на пропагандния московски канал на немски език „Раша тудей“, на които организаторите, поучени от предишен опит, не позволиха да правят видеоснимки…

Въпреки изключителната си натовареност тези дни с непрестанни маркетингови прояви из цяла Германия Борис Райтшустер бе любезен на другия ден да отговори на няколко въпроса за читателите и на този блог.


 

Въпрос: Г-н Райтшустер, в новата си книга, която вече влезе в списъка на бестселърите, пишете за тайна армия на руския президент Путин в Европа. Това само метафора ли е или се позовавате на сериозна фактология, на разкрития за реални събития?

Борис Райтшустер: Използвам и посочвам най-различни източници – от служители в силите за сигурност през политици и учени до най-обикновени граждани. Съществен дял са откритите източници, медиите. За повечето неща някога някъде е писано, но в нашето скоростно медийно настояще тези публикации са само отделни информационни частици, които не се запечатват в обществената памет. Но подредим ли ги грижливо като пъзел, се оформя съвсем еднозначно изображение. В моята книга съм описал именно това съставяне на пъзела. Аз самият бях отново и отново изненадан от панорамната картина, която се оформяше пред очите ми. Както е казано, там където се извива гъст дим, неминуемо припламва огън. Но в случая си имаме работа и със специфичния германски манталитет. Още Ленин записва подигравателно, че ако германците решат да правят революция и щурмуват централната гара, първо ще си купят билет за перона. Пренесен в днешно време лениновият цитат звучи така: германците искат първо да видят нотариално заверено с пет печата самопризнание за да повярват че срещу тях върви настъпление под прикритие. Но самото определение „под прикритие“ означава, че точно такъв документ никога няма да се появи. Всъщност нищо от това, което пиша в книгата не е принципно ново. Путин просто повтаря всичко онова, което вършеха още Съветите. До последния детайл.По-учудващо щеше да е ако не го вършеше. Но истински новият елемент сега е наивността, лекомислената доверчивост и историческата амнезия на Запада. Германия би трябвало да смени гордия орел от герба си с прословутите три маймуни: не чувам, не виждам и преди всичко нищо не казвам.

Въпрос: Ако Германия наистина вече е пробита с 300 добре обучени бойци на Кремъл, то каква ли е ситуацията в страни като България, която беше най-верният сателит на СССР, а днес по думите на тогавашния руски посланик в Брюксел продължава да играе ролята на троянски кон на Русия в ЕС?

Б.Р.: Разговарял съм при разследванията за книгата си и с български колеги и това, което слушах от тях звучеше като учудващо дежавю. Едно, бих казал, непресекващо дежавю. В разговора можехме да се прекъснем взаимно на половин дума и да знаем как ще завърши изречението – тъй еднакви са феномените, само местата и имената се променят. Разпределението на ролите, а също и методите са идентични. С черен хумор бих казал, че ние европейците заслужавахме атаката срещу нас по дестабилизация да се води малко по диференцирано, съобразно с националните ни особености… Вместо това се действа примитивно, с големия чук, така да се каже, а не с финия скалпел. Повтарят се старите методи на КГБ, на Щази и подобните им. Само дето сега тези методи са освежени, например с инструментите на интернета и с най-модерни PR-технологии, закупувани за много милиони долари от американски агенции.

Въпрос: Какъв тип провокации и действия могат да се очакват от спящите клетки на Кремъл, за които пишете и как въобще могат те да бъдат разпознавани?

Б.Р.: Съгласно документите от службите, с които имах възможност да се запозная, мрежата „Система“ е заложена още по времето на бившия шеф на КГБ и по-сетнешен генерален секретар Юрий Андропов. Целта е била и си остава реализирането на нещо като военен аутсорсинг и експорт. Задачите са: предизвикване на безредици и нестабилност в целевия регион, деформации на политически и обществени процеси в целевата държава, внедряване на недемократични позиции, завербуване на „бъдещи елити“, усилване на собствените армейски контингенти чрез дълбоко прикрити отряди командоси. Някогашните планови игри на Андропов могат днес да се превърнат в сериозна реалност. Руски паравоенни бойци вече провеждат истински маневри из швейцарските Алпи, действат трансгранично в Европа,обучават се анпример и в Чехия. Според мен засега тези „спящи клетки“ се използват само като източници на информация. Те работят незабележимо за мрежите на Путин тук в Германия, което се доказва например от пресечните им точки с путинските рокери, т.н. „Нощни вълци“ или с пропутинската партия на руските германци „Единство“. Тъй като става дума за законспирирани мрежи, те естествено не могат да бъдат установени лесно. Но винаги се намират улики. А тайните служби, които следят нещата внимателно разполагат и със съответните доказателства. Така например току що бяха разкрити като агенти двама служители в Криминалната служба на провинция Бранденбург, отговорни за борбата с организираната престъпност тъкмо в Източна Европа, и двамата мигранти от бившия Съветски съюз. При ареста те заявяват: „Моля да се съобразявате с това, че сме офицери от руската армия.“

Въпрос: Водещи фигури от набиращата сила в Германия нова ксенофобска и антиевропейска партия АфД вече искат преразглеждане на „конфронтационната политика срещу Русия“ и излизане на Германия от НАТО ? Има ли контакти на тази партия с Русия и на каква електорална подкрепа може да се радва тази партия?

Б.Р.: След преврата срещу учредителя на АфД Луке в тази партия се очерта ясно преориентиране към Москва. Трудно е да се очакват преки доказателства за финансирането й от руски източници – на това ни учи историята. Винаги когато Москва е оказвала подкрепа на партии в чужбина, които мобилизират сили срещу реда и сигурността там и работят за тяхното саботиране, това се е вършело по най-дискретен начин, например използвайки фирми за прикритие. Често пъти нужните доказателства излизат на бял свят едва след краха на системата. Признаците за сътрудничеството на Москва и АфД са тъй многобройни, че те не могат да бъдат оставени без внимание. Четите посещения на водещи политици на АфД в руското посолство в Берлин, пътуването на съпредседателя Гауланд в Москва, при което според неотдавнашното му признание той е имал среща и с Путин, пътуването на евродепутат на АфД заедно с шефа на младежката организация на партията в анексирания Крим, участието на същия Гауланд на конференция на пропутинското германско списание „Компакт“, организирана съвместно с руски организации. Русия се превърна в една от централните теми на АфД и измести същинската тема на партията – борбата с Еврото. Да не забравяме и мистериозните милионни дарения, които партията получава от неизвестни благодетели… Сещам се за стара руска поговорка, която там ползват също и като стане дума за тайните служби и за наивността в общуването с тях: „Когато едно нещо изглежда като куче, лае като куче, върти опашка като куче и припка като куче, не е лошо да се обмисли, че това нещо може да е куче.“ Дори и без да имаме нотариално заверено доказателство за това. Изследва ли човек, познаващ историята, подробно мрежите на Путин в Европа, опитите му да печели влияние тук и да дестабилизира нашата система, той неминуемо установява колко точно се повтаря ученото от КГБ и Щази. Би било много странно, ако Кремъл не опитва да превземе АфД за своите цели. Това би противоречало на цялата логика на системата Путин, която е производна на Съветския съюз, на КГБ и на техните методи.

Въпрос: В България вече е пълно с подобни проруски партии и организации. Как при тези обстоятелства НАТО трябва да защити доктрината си и да запази популярност?

Б.Р.: Мисля, че България може да се възползва от един феномен, който постоянно наблюдавам в Германия. В западната част на страната, която никога не е била под съветска власт, цари до някъде голяма наивност, хората просто не са в състояние да си представят какво означава диктатура, каквато изгради Путин. Съвсем друго е положението в бившата ГДР: там всеки знае за какво става дума. Разбира се съществуват хора, които са симпатизирали и са се възползвали от диктатурата на гедеренската компартия. Те сега се радват, че старата система преживява своето възрождение поне в Русия. При това тези другари напълно пренебрегват монополно-капиталистическия характер на путинския режим. Но онези граждани в източните провинции, които никога не са изпитвали или са преодолели симпатиите си към съветската система, те разполагат днес за разлика от западногерманските си сънародници с фина чувствителност за това какво представлява диктатурата и с удивителен имунитет срещу нея. Мисля си, че и България трябва да разчита на този опит на своите граждани. Обществото трябва да се бори срещу идеализацията на диктатурата и да съхранява паметта. При всички слабости и на Запада, и на НАТО в частност – къде, къде е по-добре да се живее в лошо управляван хотел отколкото в стриктно организиран затвор.

Въпрос: Как става така, че в Европа, а и в САЩ се подценява руската заплаха и мнозина гледат все още с някаква романтична наивност към Русия? Не се ли забравя много бързо всичко онова, което заплашваше Запада от Изток по време на Студената война?

Б.Р.: Да, забравя се. И съзнателно се изтласква от съзнанието. Проблемът се състои в това, че жизнената реалност в днешна Русия е изцяло извън представите на западния човек. Много малко хора, които не са го преживяли лично могат да си представят какво означава диктаторска държава на насилието, какво значи да си безпомощен в ръцете на чиновници, да нямаш никаква правна сигурност и никакви социални гаранции. Колко абсурдни са спешните сравнения на засилените полицейски мерки за сигурност в Германия при големи политически мероприятия с действията на полиция, която е инструмент на една диктатура и за която нарушенията на правото са част всекидневната работа. Путин майсторски се възползва от тукашната наивност и неговите пропагандисти и полезните идиоти на Запада свирят постоянно на същата цигулка. Постоянното съпоставяне с истински или измислени недостатъци на Запад, стара съветска тактика, разобличена още преди десетилетия като „Whataboutism“ („е да, но при Вас пък дискриминират негрите…“) е и днес най-важен модел за аргументация на московската пропаганда. При това тя разбира се премълчава, че такива недостатъци и проблеми не са правило, както в Русия, а изключение. В пропагандната кампания се използват и исторически мотиви – все пак оста Берлин – Москва има вековна традиция – като при това потърпевши са били винаги страните между тези две държави. И днес мнозина в Германия продължават да наричат Русия „съседна държава“, забравяйки, че между нас се намират няколко други страни. Очевидно някои са заседнали неподвижно някъде към 1917 година.


* Интервюто бе публикувано за пръв път в интернет изданието Фактор.бг

Страстната седмица в храма

http://rumiborisova.blogspot.com/2016/04/blog-post_26.html


Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се опитва да обясни на внуците си какви са установените от Църквата правила в дните преди най-големия празник за православните християни. Откакто е пенсионерка възрастната жена помага в храма за чистотата и за реда, но на богослуженията е от малка. Може да изпее цялата Литургия, ако и да няма глас, защото следи всяка думичка, изречена от свещениците и изпята от църковния хор, украсяващ с песните си всяко богослужение. И ако почти всяка неделя и на повечето големи празници Литургията е все една и съща, то в дните преди Възкресение Христово се служи всеки ден по различен начин.
За радост на баба Вида внуците проявяват интерес, защото навън вали и не е за разходки и биркане на велосипед. Така в дома на възрастната жена се отваря семейната църква за важен урок за младите.

Като мине Лазаровден, когато Христос, възкресил като го върнал от смъртта своя приятел Лазар, а след това в неделята и Цветница, когато тържествено посрещнат, Господ влязъл в Йерусалим, започва Страстната седмица и всеки от дните се нарича велик и свят, реди бабата. Децата бързат да питат защо, но бабата търпеливо изчаква въпросите и продължава. Така е защото това били последните земни дни от живота на Христос, а Той знаел, че с живота си ще даде жертва за спасението на всички човеци и сам Той човек, но и Бог едновременно. И така във всеки ден от понеделник до петък доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Му неизбежна смърт, което Той добре знаел, както и знаел, че пътят му към хълма Голгота, където щели да го разпънат редом с разбойниците, е последният Му път, но и път към вечния живот.

През първите три дни на Страстната седмица, като се служи в църквата с избрани от преди много години части от Евангелието се напомня как Христос дошъл за последен път в Йерусалим, разказва бабата.

На Велики понеделник се припомня евангелското събитие как Божият син изгонил от храма в Йерусалим напълнилите го търговци. Той прекатурил масите им и поучил, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В този ден се чете и тази част от Евангелието, в която се разказва как безплодната смокиня изсъхнала след като била прокълната от Господ защото ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10), а това трябва да ни научи, че човеците са, за да дават духовни плодове като укрепват вярата си и не забравят молитвите си.
А ти това ли правиш сутрин и вечер пред кандилото, бабо, пита най-малкия внук, но баба Вида продължава своя разказ.

На Велики вторник през написаното в Евангелието Иисус Христос ни поучава как да даряваме като ни разказва за една вдовица, която дала всичко що имала, а не само излишното, а като разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя, ни напомня, че не бива да се отчайваме, а трябва постоянно да се уповаваме на Бога, защото Той е с нас и в радостите и в скърбите ни. В този ден се напомня и притчата за талантите, за си знаем, че трябва да се трудим и да сме отговорни към дадените ни от Бога способности и който пее или свири на барабани, като тебе , Дани, трябва повече да се упражнява, а на когото му е дадено да пише, не трябва да се разсейва с друго.

В деня на Велика сряда се припомня за ценното и скъпо миро, което една искрено разкаяла се за многото си грехове жена изляла върху главата на Спасителя. Тогава мнозина я упрекнали, че го е прахосала, но Господ им възразил и обяснил, че това ще прослави жената, защото е направила добро дело за Него. Нали и вие знаете, че когато е за Началника, както незнайно защо обича да казва Бойко Борисов, не бива да се скъпим. Но в същи този ден се припомня и решението на тогавашния синод, наричан Синедрион, да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариотски отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. Това пък трябва да ни накара и ние да се замисляме дали не предаваме Христа като не спазваме Неговите заповеди да сме добри и изпълнени с любов.


След Велика сряда молитвите се казват на колене, продължава урокът си бабата. За всичките хора, които са прекарали в пост предните пет седмици има много богослужения. По своите правила свещенниците ги наричат полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието. В много храмове и особено в манастирите се служи различна Литургия, която е на преждеосвещените Дарове, защото освещаването им е станало в предната неделя. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни, а Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя.
Четат се и части от четирите Евангелия, които се наричат часове. През тези дни песните, които се пеят в храма са за покаяние. Вратите на олтара, наричани Царските двери, остават затворени, за да покажат, че човекът е отделен от Царството Божие. В тези дни е прието свещениците да са облечени в тъмни дрехи, а когато са в лилаво, то е защото това е цветът на покаянието.

И така идва Велики четвъртък, когато се възпоменава Тайната вечеря. Нали знаете тази голяма картина, която може да се види във всеки храм. На тоя ден Иисус Христос бил на вечеря за празника Пасха в един дом в Йерусалим. По време на тази вечеря Господ ни е оставил посланието как да се причестяваме с Неговите тяло и кръв. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят преломил хляба и дал на учениците си – апостоли да пият от чашата с вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". И с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие). Първи били причастени апостолите без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи предателството си. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. След усърдната молитва на Господа, дошли много стражари, иудеи и фарисеи, а Иуда им Го посочил с целувка.
Прието е в четвъртък вечерта да се четат така наречените Дванадесет евангелия - откъси от Евангелието, които разказват за страданието на Христос преди смъртта му. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, с което да се покаже величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
На този ден свещенниците изнасят кръста от олтара, като символ как Христос е носил към Голгота кръста, на който ще бъде разпънат. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Велики петък е най-тъжният ден, защото бил най-тежкият от земния живот на Божия син. Първо Го арестували, после бил на съд и Пилат му издал най-тежката присъда, а тълпата Го ругаела и докато с тежкия кръст на гръб и венец от тръни на главата тръгнал към разпятието. Разпнали Го като най-позорен разбойник между други двама. Преданието разказва, че в този миг имало земетръс и затъмнение на слънцето, докато Христос издъхнал, приемайки смъртта, за да избави от смърт цялото човечество. После бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - не се яде и не се пие нищо, дори вода. За това и на този ден и в днешно време не се работи. На този ден в храмовете се служи Неговото опело, когато с процесия, наричана лития се обикаля около храма. Предната вечер са прочетени откъсите от Евангелието, които разказват страданията на Христос, а в петък се извършва богослужението, наречено Царски Часове. Отново в храма се припомня всичко за страданията, смъртта и погребението на Христос.
Сутринта преди началото на службата, на специално по-високо място в средата на храма се издига "гробът" Христов, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Хората в храма пристъпват към гроба на Христос и се покланят на плащаницата, както е на погребение на близък и скъп човек. Благоговейно се покланят на изображението, целуват последователно извезаното на плащаницата Христово тяло, Евангелието и Кръста и също оставят цветя.
На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Хората в храма получават текстовете на песните и разделени на два хора участват в опелото. Едната от песните е особено тъжна и се нарича "Плачът на Богородица" . Това е молитва в памет на мъката на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син.

Като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, тъкмо тогава с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''за здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете, но това е пълно суеверие, което за жалост и свещенници не опровергават. Преминаването под издигнатото място всъщност е израз на преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите в очакване на великия ден, но и да помним и знаем, че греховете ни могат да бъдат простени единствено в тайнството покаяние и изповед.

Така настъпва Велика  съботата, когато вечерта в храма се стича многоброен народ, в много случаи със съзнанието, че ще го обикаля. За жалост и в този ден мнозина, макар и да са там, не са наясно какво точно случва и си тръгват след първия възглас „Христос воскресе” и отговора „Воистина воскресе”.

Баба Вида ще е сред малкото останали в храма до ранни зори, когато в края на цялата църковна служба ще вземе причастие след 40 –дневния пост и изповедта при своя духовен старец. И така до следващата година, когато пак ще се съпреживее чудото на възкресението.

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване