Изт: landlordstation.com

Има добри и лоши кредити. Кредитът за лични нужди (а не за бизнес) е инструмент, който използва същия механизъм като религията, а именно – вярата. Вярата, че бедните могат да харчат колкото богатите. И, че това ще им се размине:

Харесали сте си огромен телевизор за стената в хола?

Вземете го с потребителски кредит!

Искате да заведете гаджето си на СПА-хотел?

Няма проблем, платете с кредитна карта!

Омръзнало ви е да живеете под наем?

Подпишете ипотечен заем!

Да речем, че попадате в последната категория. Проблемът е, че хем ви е писнало да живеете под наем, да се местите от квартира на квартира, да се разправяте с хазяи и прочие, хем нямате кеш, за да си купите собствено жилище. Изходът е ясен: купувате го с пари назаем (да речем – 100 000 лв.) и се съгласявате да изплащате заема с всички лихви, такси и комисионни през следващите 30 години. Разбирам, че ви е писнало да живеете под наем, но през тези 30 години вие, така или иначе, си оставате наемател, т.е изхвърчате на улицата веднага, щом спрете да плащате, а жилището си остава при своя реален собственик – хазяина. Или в нашия случай – кредитора.

И не само това – ще плащате по-висок наем. Защо? Ами, защото наемите зависят пряко от цената на труда в конкретното населено място, както и от конкуренцията на локалния пазар. Цените се формират от сделките между много дребни наематели и много дребни наемодатели, които зависят един от друг, докато цените на недвижимите имоти и условията по ипотечните заеми се определят от корпоративната политика на международни финансови гиганти, от шмекериите на едри строителни предприемачи и от игрите на големи спекуланти. Това е покер с тлъсти залози, в който влизате без никакъв капитал. Единственият чип, който можете да заложите, са плодовете на труда ви за следващите 30 години. В тази игра вие сте бялата мишка. На масата за покер около вас са наредени огромни черни котараци, които играят в комбина. Те ще се позабавляват известно време и ще ви схрускат на мига, в който им скимне. Но не защото са гладни. А защото им е станало скучно…

С други думи, собственик на жилището, докато се пенсионирате, ще е безлична бизнес организация, създадена единствено с цел печалба, а не човек от плът и кръв. Това не е хазяинът, с когото можете да се разберете „по човешки”, ако възникне някакъв проблем. Това е корпорация, на която й пука за вас точно толкова, колкото на вас ви пука за дъждовните червеи в Австралия. Новият ви „хазяин” ще ви глоби за всеки ден закъснение, а за няколко седмици просрочие буквално ще ви изрита на улицата. И въобще, как можете да сте сигурни, че през следващите 360 месеца ще имате постоянни доходи без прекъсване? Без да боледувате? При този стрес? Без да ви се наложи да емигрирате? Или да се преместите в друг град? При този пазар на труда? При тази несигурност? При сегашната икономика въобще?

Да, действително вече не можете да си смените адреса толкова лесно, колкото преди. Закрепостени сте! Да не говорим за работата. Щом веднъж разбере колко много зависи покривът над главата ви от заплатата, която ви дава, вашият работодател ще започне да ви третира като нещо средно между куче на каишка и персонален роб. Недейте да го/я вините за това! Всеки разумен човек е длъжен да помисли първо за своя собствен интерес. Неразумният, в случая, сте вие!

А сега да погледнем числата:

За тези 30 години имотът ви ще се обезцени с 50 % от първоначалната си цена. Няма как, сградите се рушат, остаряват, изгниват, мухлясват, стават опасни, продължителността на живота им рядко надвишава тази на човешкия живот. Поне при новото строителство е така. Тоест, за наследниците ви няма да остане НИЩО. Ако смятате, че „XYZ Инвест Груп”, да речем, ще ви настани в Колизеум, който ще посреща туристи и след 2000 години, много се лъжете. Все пак, вие не сте император. Но ипотеката ви кара да вярвате, че сте. И чрез тази ваша вяра ви заробва до гроб! Шефът изисква да работите през уикенда? Съгласявате се. Къде ще ходите, нали вноската е всеки месец! Намаляват ви заплатата? Няма да мърморите – смените ли работата, ще изпаднете в просрочие. Унижават ви на работното място? Ще търпите. Има ипотека за изплащане…

Но да се върнем на числата отново:

След 30 години „инвестицията” ви ще струва вече наполовина, защото е морално остаряла. Междувременно всички ремонти ще са за ваша сметка. А, да, и данъците също! Преди беше достатъчно само да звъннете на хазяина. Нали не се съмнявате, че след три десетилетия на пазара ще има нови, по-луксозни, по-красиви, по-функционални, по-модерни, по-енергоспестяващи и, въобще, поне два пъти по-скъпи сгради? Вижте на какво приличат 30 годишните панелки сега! А междувременно ще сте изхарчили цяло състояние за ремонти и за поддръжка.

Тоест, след 30 години вие буквално ще сте на 50% загуба, ако имате късмет. От „инвестиционна” гледна точка. Но само, забележете, ако сте купили жилището в брой! Ако сте се „оженили” за лихваря, то сметката е съвесм друга:

За тези 30 години вие ще сте му изплатили около 200 бона срещу 100-те хилядарки, който сте взели първоначално назаем. Просто сложната лихва и погасителните планове са устроени така. Ползвайте calculator.bg, ако не ми вярвате. Плащаш два нови апартамента, получаваш един. На старо. Данъците и таксите изобщо няма да ги броим…

След 30 години ще притежавате имот на стойност 50 хиляди, за който ще сте броили общо близо 200 хиляди! Той ще е изостанал от тенденциите в модерното строителство, ще се руши, ще се нуждае от ремонт, ще продължава да ви влачи надолу с поддръжката и съвсем скоро ще трябва да го замените с нов или да го санирате целия, което също струва доста пари… Междувременно целият ви излишък от доходи ще е „изтекъл в канала“ за изплащането му, а не за реални инвестиции, които са можели през цялото това време да ви носят реални приходи, вместо само и единствено разходи.

Изобщо, избийте си от главата, че ипотеката за жилище е някаква „инвестиция”. Тя е схема, в която плащате за два нови апартамента и получавате един стар след 30 години бачкане в неописуем стрес…

Това е цената на вярата, че бедният може да живее като богатия!

Ако нямате кеш да си купите собствено жилище, просто живейте под наем!

Има добри и лоши заеми. Лош е всеки заем, който носи само разходи и никакви приходи в дългосрочен план. Тоест, заемите ги използвайте, за да си купувате активи, а не пасиви. Демек, инвестирайте, вместо да „притежавате” тухли и хоросан, които ще обитавате срещу двойно по-висока цена! Пасивът, какъвто е едно собственото жилище, в което живеете, го купувайте само от излишъците, които тези инвестиции ще ви носят, след като приспаднете лихвите и всички останали разходи. Така и капиталът ви ще си остане цял.

Живеенето под наем може да е „кофти” идея, но то е единственият разумен вариант за хората, които не разполагат със собствен капитал. Ето само част от предимствата:

– Цялата издръжка, всички ремонти, данъци и такси са за сметка на хазяина;

– Както и лихвите по кредита;

– Както и пропуснатите ползи;

– Както и амортизацията;

– Наемите се определят от нивото на реалните доходи, а не от спекулативните цени на имотния пазар;

– Мобилни сте, целият свят е ваш;

– Няма смисъл да пътувате всеки ден до новата работа, достатъчно е само да се преместите в квартала, града или държавата, където тя се намира.

И, да не забравяме най-важното:

Ако сте намерили кой да ви даде шестцифрена сума назаем, защо, по дяволите, не я инвестирате в дейност, която ще ви носи постоянни доходи, ами ще я затваряте в хоросан и тухли, които ще ви носят постоянни разходи? Аз знам отговора – защото в бизнеса има риск. Е, в ипотеката няма. Там рискът да спечелите е точно нулев.

Сродни публикации:

„Богатството е в главата, а не в числата“

„Тва не – така правят всички“

Ако пък ви е станала прекалено сериозна темата, поразпуснете с „Дневниците на похотливия милионер“ или увеличете интелектуалния си багаж с тези „Мъдри Тишански мисли„.

Любимото издание на фондация "Америка за (унищожаване на) България" в-к "Капитал" е скалъпил брошурка, с която да (не) научи читателите си, как да се прехвърлят от регулирания към свободния пазар на електроенергия. Сл...

Търсех си бързо четиво за социални медии и попаднах на The Art of Social Media. Основната причина да посегна към звучащата доста базово книга бяха имената на авторите – Guy Kawasaki и Peg Fitzpatrick. Надали има някой, който дори за малко да се е занимавал с дигитален маркетинг в последните години и да не е чувал за тях – Guy Kawasaki отдавна си е спечелил титлата на дигитален експерт, а блогът на Peg е полезен ресурс за онлайн маркетинг.

The Art of Social Media е сбор от съвети и трикове, които ви позволяват да получите по-голяма видимост и да ангажирате аудиторията в социалните медии по-активно, независимо дали пишете от името на марка, или от позицията на експерт. Дори ако от години оперирате в онлайн пространството, е полезно да си сверите часовника с някои от най-добрите професионалисти в света. А ако тепърва започвате диалога със своята публика, това е един интересен наръчник за старт.

Стратегията

Книгата излезе през 2014 и няма как съвети за динамичната дигитална среда да не са остаряли поне малко. Но за мен далеч по-полезни от конкретните тактики като Google Hangouts и Twitter Chats са разсъжденията на тема стратегия и логика. В онлайн пространството печелят тези, които взимат бързи решения – а за да вземете бързо решение, трябва да се водите от ясна стратегия. Ето няколко от най-интересните стратегически въпроса, които ми направиха впечатление:

• Тествайте нови канали, за да трупате последователи бързо – Guy Kawasaki е фен на новите социални мрежи. Целта му е да се появи със собствен профил възможно най-рано. Така повече от ранните участници в платформата ще решат да го последват, просто защото има по-малко конкуренция за внимание. За мен това няма много смисъл, ако нямате ясна представа какво съдържание ще публикувате в новата мрежа, но разбирам смелото решение.
• Следете статистиките за всеки подход – на мен не ми допада постоянното републикуване на едно и също съдържание, което Guy Kawasaki използва. Дотолкова, че го махнах от Twitter и Facebook фийдовете си. Но когато цифрите говорят, аз мълча – а статистиките, които той показва в книгата, ясно сочат, че повтарянето на постове може да донесе много повече видимост на съдържанието. Изводът е ясен: каквото и да предприемете, оставете цифрите да ви кажат дали сте прави или не.
• Бъдете консистентни – авторите посочват нещо много важно – трябва да сте консистентни. Избирайте един и същ vanity URL, ползвайте еднаква профилна снимка, за да сте разпознаваеми. Към това бих добавила и „бъдете консистентни в стила си“. Ако феновете могат да разпознаят поста ви дори при махнато лого – значи сте постигнали високо качество.
• Носете добавена стойност – можете да сте добри в споделянето на информация, анализ на събития, подкрепа с how-to материали или чисто забавление. Но със сигурност трябва да намерите начин да носите добавена стойност. Kawasaki печели със споделянето на огромно количество информация – новини, видеа, интересни идеи. От него не очакваме дълбок анализ, но несъмнено получаваме добавена стойност с информираност. Намерете своето нещо.

Ресурсите

И въпреки че казах да се фокусираме върху стратегията, Guy и Peg са адски полезни и с насоките за ресурси, инструменти и тактики за победа в социалните мрежи. Ако няма да стигнете скоро до книгата, вижте списъка с приложения и инструменти от Peg, както и този Pinterest board с ресурси, поддържан от авторите.

Накратко, The Art of Social Media е ценен източник на идеи и съвети в много детайл. Ако Jab, Jab, Jab, Right Hook показва добрите практики в социалните медии, то The Art of Social Media отговаря на въпроса „как?“ и влиза в технически детайли. Смятам, че книга за инструменти и тактики има далеч по-кратък живот, но това не е повод да я подцените.

Постът Изкуството и науката в социалните медии е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.