Заминаваме за Малта – Цветелина ще ни бъде водач. Приятно четене:

Малта в 7 дни

През месец февруари се предлагат малко дестинации – предимно в топли места и това е обяснимо. След не дълъг размисъл решаваме, че нашата посока е Южна Европа и по-точно Малта. Туристическите фирми предлагат два варианта-2 или 7 дни, тъй като директни полети София-Малта има във вторник и събота. Избираме 7 дневна екскурзия и започваме подготовка. Това, което намерих из интернет, беше интересно, но като че ли доста остаряло.Нямаше пътепис или информация от близките месеци, затова се доверихме на това, което прочетохме. От туристическата фирма също ни дадоха малко информация и се впуснахме в приключението Малта.

Още на летището Малта ни посрещна в началото на февруари с 25 градуса .За седем дни престой температурите бяха около 20 – 25 градуса през деня и около 15 градуса вечер.От летището специална кола ни откарва до избрания от нас хотел -Долмен в гр.Аура.

Аура се намира в залива Св.Павел,

на 17 км от столицата Валета, в област Буржиба. Хотелът е огромен, на много стратегическо място, на ф м от морето.

Няма да говоря за историята на Малта, защото тя е всеизвестна – най-често я наричат Страна на рицари.

Но ето какво ни направи впечатление по време на нашия престой, или няколко неща , които не знаем за Малта. Първо –няма значение в кой град ще отседнете – всичко и така слято, че често не разбираш дали вече си преминал в друго селище. За отбелязване е обаче, че отскоро са поставени табели, които обозначават началото и края на населеното място. Табелите на два града могат да разделят улица на две.

Пътуването из Малта се осъществява само с автобуси

Няма ги обаче прословутите жълти автобуси,тях може да си ги купиш в умален вид само като сувенир.От края на 2014 г. в Малта има фирма Малта публичен транспорт, с нови автобуси.Те кръстосват целия остров, който е само 300 км, но се движат така, че да има връзка за навсякъде. Предвижването с тях е изключително лесно и бързо, защото отделните линии са движат през 10-15 минути.Във всяко населено място има малка автогара, откъдето тръгват много линии, а самите спирки са през 400 м. На спирките има карта за движението на автобусите и връзките, които могат да се направят. Никъде не ни се наложи да чакаме повече от 10 мин. Карта за  целия автобусен транспорт маже да получите от рецепцията на всеки хотел безплатно. Най-изгодно за туристите е да си закупят карта за една седмица, която струва 21 евро. На пръв поглед не е евтино, но на ден може да сменяш колкото искаш автобуси за всички посоки, а цената на  един билет за едно возене е 1,50 евро.

И нещо още интересно за автобусите – те са с една врата! Да – с една врата, до шофьора. Първо слизат , тези които искат, а след това се качват новите пътници. За една седмица се качихме на толкова много автобуси, че не знам броя им, но нито веднъж не видяхме някой да се блъска, да стане преди да е спрял автобусът, или шофьор да нервничи.Първите няколко седалки са за инвалиди и за майки с деца, има и специално място за детски колички и инвалидни колички. Ако има свободни места, никой не сяда там.Няма как да сбъркаш на коя спирка искаш да слезеш, защото над шофьора тече надпис коя е следващата спирка. Оказа се вярно, че ако искаш да спре автобусът на определена спирка трябва да натиснеш бутон „стоп”-може би за това на всяко място за сядане има такъв бутон.Ако си на автобусна спирка-трябва да махнеш, за да ти спре автобусът.Е, шофьорите карат като луди, ама пък пълен автобус е рядкост.Да не говорим, че една дупка не видяхме по пътищата, а избродихме острова няколко пъти.Тук изобилства от кръгови , по-малко светофари и много тесни улички из градчетата, толкова тесни понякога, че се мислехме, че оттам няма как да се провре малка кола, камо ли автобус. И тук е мястото да кажа, че в Малта обяснимо се карат малки коли-предимно от марката Пежо и Тойота.Движението е обратно на нашето – така и за 7 дни не свикнахме накъде да се оглеждаме като пресичаме, а първите два дни бъркахме и посоката, в която трябваше да чакаме автобусите.

И така –

градовете в Малта

Градове, градчета, селища, както и да ги наречем, те са почти еднакви-на най-високото място се издига катедрала, малки и стръмни улички, често много тесни, почти без тротоари, старинни сгради с входни врати почти на улицата, малки  балкончета,оцветени по традиция в зелено, жълто или сиво, къщи, наредени едно до друга,и… море. Градът в Малта, за който най-много се знае и говори, е

Валета/ малтийците не обичат да го наричат Ла Валета/

Столицата на Малта не е най-големият град на острова,най-големият град е Биркиркара,  но е най – посещаваният и може би най-красивият. Строен е специално и всичките му малки улички  са успоредни една на друга и водят към морето.Той е с дължина само 1 километър и ширина 1 км.

Тук се помещават президента и министерствата на страната. За наш късмет президентството беше отворено за посещения. Сградата впечатлява със своята големина – може би най-голямата във Валета, с големите си зелени балкони и музеят на оръжията. Тук се помещава и Народното събрание, което заседава само при повикване. Залата, в която заседава то, е изумително просто обзаведена – най-обикновени столове, наредени в полукръг. Във Валета се намира и

най-голямата катедрала на Малта – Свети Йоан

Такава красота рядко се среща – тази катедрала спокойно може да съперничи на катедралите в Париж, а дори и да ги надминава. Най-впечатляващо в нея е това, че се върви по гробовете на рицарите. Гробовете са мраморни, и на всеки пише кой рицар лежи там, кратка история на живота му и някаква мисъл. Между другото, и в други катедрали в Малта подовете представляват гробове на рицари. Забележително в катедралата Св. Йоан е и това, че странично са разположени осем големи ниши – посветени на осемте народа, участвали в кръстоносните походи. Всяка ниша е изрисувана и обзаведена от съответния рицарски орден и е обсипана в злато и разкош.

Към катедралата има музей, като най-забележителното в него е зала с картини на известния художник Караваджо. Такива музеи имат всички по-големи катедрали в Малта. Разглеждането на катедралата и музеят към нея, както и аудио гид, струва 10 евро. Във Валета има доста църкви на различни ордени, които впечатляват с архитектурата си, но и често са толкава слели се с околните сгради, че ако не вдигнеш глава и не забележиш кръста на тях или камбана, няма да разбереш, че минаваш покрай църква. Основна забележителност на Валета са и

градините Барака

– те са две – Горна и Долна Барака. Това са градини към президентството и са доста малки по площ, но пък затова от тях се открива прекрасна гледка към морето, голямото пристанище и към трите най-стари града в Малта. Особено интересно е в Горните градини Барака – точно в 12.00 часа всеки ден там гърми топ, насочен към трите стари града. Ритуалът е останал от времето, когато Малта е била английска колония и с този топовен гърмеж са поздравявали кралицата.

От градините Барака се вижда и огромно яхтено пристанище, с разположени там огромни разкошни яхти. С безплатен открит асансьор от Горните Барака се слиза до малко пристанище, от където може да вземете малко фериботче, което за 1,50 евро ще ви откара отсреща до средния от трите стари града. Не се колебайте да пътувате с този ферибот, защото пътувайки с него ще се насладите на прекрасна гледка към Валета откъм морето. Както във всяка столица, тук може да се разходите по магазини – има модни бутици на всички известни марки и въобще магазините са заредени с много добри стоки и на сравнително добри цени.

Една от причините да изберем Малта като дестинация беше, че по време на нашия престой там са провежда карнавал.

Карнавалът

е умалено копие на този в Рио, но ние, които не бяхме присъствали на такова нещо, бяхме очаровани и силно впечатлени. Този карнавал се провежда всяка година 40 дни преди Великден и съвпада с нашите Сирни заговезни. Целият град Валета беше превърнат в сцена, навсякъде се разхождаха хора в карнавални тоалети, цели семейства и дори най-малки бебета гордо разхождаха своите костюми и с готовност се снимаха с туристите. Основна част от карнавала са и огромните сцени от различни приказки или филми, качени на големи трактори, с танцуващи девойки по тях, с искрящи светлини, много музика и настроение. Те преминават бавно по улиците на Валета, аплодирани от хората, и в последния ден от карнавала специално жури прави класация. Преброихме 34 такива сцени.

Цяла седмица Валета е център на това събитие, по улиците, особено вечер, има толкова веселие и настроение, че на човек му се иска да бъде част от тях. Също като на български панаир се продава памук, халва /много интересна като вид и вкус/, сладолед, ядки, балони, бонбони и какво ли още не. Колкото и да описвам карнавала, ще е бледо в сравнение с това, ако си там.

Кои други градове си заслужава да посетите – за седем дни имахме възможност да обходим повечето от градовете, но непременно трябва да се видят Мдина, Моста, Марсашлок…

Мдина

е старата столица. Мдина е разположена в средата на острова, на високо място. Наричат го град на тишината, защото както бяхме прочели предварително, тук нямало коли. Това не е вярно, защото коли по тесните улички се срещаха често, но затова пък това градче ни плени с истински стари улички, сградите на които са толкова близко една срещу друга, че като че ли може с разпънати ръце да ги докоснете. В центъра се намира голяма

катедрала Свети Павел

Вътре се наблюдава същият разкош и красота, както в Св. Йоан във Валета. Тази катедрала се води за основна в Малта.

От крепостните стени на Мдина се открива невероятна гледка – от едната страна се вижда половин Малта, а от другата страна на крепостта се вижда другата половина. Излизайки от Мдина, влизате в

Рабат

– друг стар град, където най-известната забележителност са катакомбите, останали от Втората световна война. Тук се намира и пещерата на Св. Павел. Счита се, че тук той се е скрил, когато корабът му е претърпял корабокрушение. Голямата и красива катедрала в центъра на градчето носи името на Св. Павел.

Близо да Рабат и Мдина се намира

селището на занаятите Та Али /Ta‘ Qali Crafts Village/

Тук може да се видят работилници на майстори от различни занаяти – дърворезбари, художници, железари. Най-известни са майсторите на филиграни – нежни изделия от сребро, толкова нежни, че приличат на нишка от паяк. Също така много популярни са и изделията от стъкло. Толкова красиви стъклени фигурки, вази, купи, картини, сервизи и какво ли не на друго място не сме виждали. Във всяка една работилница може да се надникне в начина на производство, а и майсторите са толкова любезни и приказливи, че с удоволствие обясняват какво изработват.

Пътувайки с автобуса, всеки ден минаваме покрай огромна катедрала с кръгъл купол в град Моста.

Моста

е един от големите градове и неговата катедрала е известна с това, че е втора в Европа по големина на купола. Нарича се

Ротонда Успение Богородично,

именно защото е кръгла. Тя прилича много на църквата Св. София в Истанбул. Доста по-различна е от останалите катедрали в Малта. Ротонда е известна и с това, че по време на Втората световна война при една бомбардировка и по време на служба 200 кг бомба пробива купола, удря се в една от стените и не избухва. Тази бомба днес се пази в музея към катедралата.

След не дълго колебание решаваме, че ще се разходим и до

Марсашлок

След смяна на два автобуса сме там. Пред нас се разкрива красива гледка на шарени рибарски лодки, отпред на които задължително е изрисувано окото на Озирис. На брега хапваме прясна риба, пием по една студена бира и се наслаждаваме на прекрасното време и море.

Цял ден отделихме на екскурзия до

остров Гозо

Отново с автобус стигаме да пристанището Черкева, откъдето тръгва фериботът за Гозо. Фериботите се движат на 45 мин, пътуват до Гозо 25 мин. И в двете посоки струва 4.65 евро. На път за Гозо минаваме покрай остров Комино. Тук живеят едва 4 човека /мъже/, единият от които гледа пчели. Легенда гласи, че единият решил да се ожени и го сторил. Живял известно време с жена си, но един ден тя го напуснала и с плуване стигнала до Гозо. Защо сторила това – защото на Комино нямало магазини!

От пристанището на Гозо Мжар хващаме автобусче Hop on hop of, което струва 16 евро, и поемаме по острова. Казаха ни, че и тук може да се използва градски транспорт, но за разлика от Малта, тук той се движи по на рядко. Автобусите Hop са много удобни, защото можеш цял ден да се движиш с тях, като се качваш и слизаш, колкото пъти искаш и да слушаш аудиогида. И така ние цял ден се наслаждавахме на красотите на Гозо. Най-голямата природна забележителност тук е

Лазурният прозорец

Издълбаният от морето в скала прозорец, вече прилича на врата, тъй като долната част е „изядена” от вълните. Тук скалите са в чудни, приказливи форми. В непосредствена близост се намира и вътрешното море – с голямото Средиземно море го свърза само тънка ивици вода под една скала, толкова тънка, че по нея може да премине само лодка.

Какво друго може да се види на остров Гозо – столицата Виктория с нейната крепост, от която се разкрива гледка към почти целия остров. Тази крепост много прилича на тази в Мдина.

Слизаме и в селището на занаятите – тук работят и творят изделия майстори от различни занаяти, като най-известни са майсторите на стъкло – Гозо глас. В работилницата за стъклени изделия има такива красиви неща, че дълго се чудим какво да си купим за спомен. На остров Гозо има 14 градчета, като най-малкото е с 300 жители, а общо жителите на острова са около 30 000 души. На един от хълмовете се вижда огромна статуя на Христос, пълно копие на тази в Рио де Жанейро.

На острова се произвежда известния ликьор от портокали или мандарини, както и конфитюр и вино от тях. След ден, пълен с красиви впечатления, се отправяме отново към Малта.

Малко известна дестинация в Малта е

град Наксар /Naxxar/,

където има Парижка църква, в която за съжаление не можахме да влезем, тъй като работи само до 12 часа.

Naxxar, Малта

Срещу тази църква се намира

Palazzo Parisio – Парижкия палат

Тук в умален вид, ама много в умален вид, е пресъздаден Версайлския дворец. Стените светят в 24 каратово злато, мебелите и вещите са запазени в автентичния си вид. Градината към двореца също и бледо копие на Версайлските градини. Но си заслужава да се види заради блясъка и разкоша.

Бедната откъм природа Малта показва своите красиви растения в

градините на Свети Антоан

Тук се намира лятната резиденция на президента.

Това е може би най-красивото кътче от острова, защото е богато на зеленина, можеш да се разходиш на спокойствие, да поседнеш на кафе, да се забавляваш в зоопарк, да видиш прекрасна детска площадка. Невероятни палми, мушката, градина с подправки, различни цветя и дървета, малки езерца, пълни с бързи рибки и бавни костенурки, пауни, разхождащи се на свобода, красиви статуи – всичко това създава невероятно спокойствие и те кара да искаш да се върнеш там.

През последната година в Малта са направени много неща, с които да се привличат туристи. Едно от тях е

Център за обучение на соколи – Malta falkonry centre

Намира се в град

Сигиеви

В малък зоопарк са показани няколко вида соколи, орли, лешояди. Отделно има площадка за обучение на соколи, и място, където се правят демонстрации на обучените птици. Заслужава си да се посети в тихо време, за да може да се види демонстрацията на обучените птици.

Какви ястия да опитате

– в Малта се предлага обяснимо повече италианска кухня. Има разнообразни сладки, които обаче са сухи и не особено вкусни. За това пък сладоледът е вкусен. Тук се произвежда газирана напитка, наречена Кинни. Предлага се в 5 варианта. Разбираме, че се прави с „тайна” билка. Като я опитваме обаче, разкриваме коя е тайната билка – това безалкохолно толкова горчи, че веднага различаваме пелина. За разлика от горчивото си безалкохолно, бирата Cisk, която предлагат, е великолепна.

И още интересни неща от Малта:

Не знам дали през лятото Малта привлича много туристите, но ние

хубав плаж не видяхме. Само скали

или малко изкуствено наслаган пясък, каменисто, но прозрачно синьо море. За това всеки по-голям хотел има собствен басейн. Единственият естествен пясъчен плаж се намира на остров Гозо – нарича се Рамла бей. Иначе крайбрежни заведения, морски развлечения – тук са в изобилие. Но все пак, ако не държите да сте в Малта през лятото, посетете я по време на карнавала – няма по-весело и красиво време от това.

Февруари, Малта

Автор: Цветелина Грозданова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Малта – на картата:

Малта

Достоен политик, честен мъж, боец и демократ. Това не е краят, а началото. Господин Плевнелиев, вдигнете гордо знамето на модерна България, понесете бремето на белия човек в българската политика. Много сме тези, които ще застанем зад вас! Поздравяваме Ви с прекрасното стихотворение на Ръдиард Киплинг, то е писано за хора като Вас. Бремето на белия […]

Достоен политик, честен мъж, боец и демократ. Това не е краят, а началото. Господин Плевнелиев, вдигнете гордо знамето на модерна България, понесете бремето на белия човек в българската политика. Много сме тези, които ще застанем зад вас! Поздравяваме Ви с прекрасното стихотворение на Ръдиард Киплинг, то е писано за хора като Вас. Бремето на белия […]

The post Президентът Плевнелиев , този който гордо носи бремето на белия човек в българската политика appeared first on ExtremeCentrePoint.

Две публикации в този блог от последната седмица успяха да провокират нервни тикове в действията на политико-енерГЕПИйната мафия. Първо, в "Задача от ядрената физика за 5-ти клас (допълнена)" ви показах и подканих сами да пресм...

Излезе брой 8 на журнала De Re Militari. В края на публикацията може да откриете линкове за сваляне и четене на броя. Няколко думи за съдържанието на изданието тази седмица. През 1498 година, няколко португалски галеона, носени напред от мусонните ветрове и теченията в Западния Индийски океан, достигат до град Каликут в Индия. Вашку да Гама и момчетата му преминават по улиците на многолюдния град, оглеждайки с почуда пазарите и улиците, сградите Повече [...]

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След като партия АБВ напусна управлението, ще се реализира ли идеята в България да се създаде нова лява и силно проруска коалиция, която да стане важен фактор още на президентските избори през есента. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, още с официалното решение на АБВ да напусне управляващата коалиция, бяха лансирани и идеи за нови партньорства. Какви са основните техни посоки?

– Основните посоки са на ляво и на изток. Но първо да кажа, Фили, че на конгреса в неделя не се реализира обещаното от лидера на АБВ Георги Първанов – да станат ясни мотивите за напускане на управлението. В тази посока се чуха само упражнения по риторика. Не казвам, че тези мотиви тънат в неизвестност, ние с теб ги обсъдихме още миналата седмица. Пък и не е трудно да се досети човек, защото те се свеждат до един главен – правителството на Бойко Борисов не е напълно послушно на Кремъл и не подкрепя реализацията на руските интереси в България и в Европа. Това обаче не бе изговорено в прав текст и така лидерът на АБВ и бивш президент Георги Първанов, меко казано, не спази обещанието си, тоест – излъга. Е, както помнят хората с по-дълга политическа памет, от негова страна това е правило, не изключение. Той обаче не излъга за друго – за желанието си да събере нова лява и проруска коалиция, да се върне в активната политика и да има повече възможности за влияние, отколкото сега с ГЕРБ.

– Търсенето на нова коалиция в ляво означава, че трябва да се възстановят скъсаните връзки между АБВ и БСП. Възможно ли е това?

– Задължително е, Фили. БСП е западаща партия, но продължава да е втора сила в страната. Да, след катастрофите на Станишев тя падна от 25 на десетина процента подкрепа. Но това пак е много повече, отколкото има АБВ. И неслучайно Първанов, а и бившият вече вицепремиер Ивайло Калфин, веднага отправиха поредица оферти към БСП за диалог, за туширане на противоречията, за общи опозиционни действия срещу сегашното управление, за обща кандидат-президентска кандидатура.

– Какви са изгледите това да стане?

– Според някои е невъзможно, Фили. Твърди се, че има много личностни конфликти във върхушките на двете партии, а редовите членове на БСП са силно обидени от разколническото поведение на бившия си лидер Първанов. Тоест, дори на върха да се спогодят, низините няма да ги подкрепят. Тази версия е логична, но има недостатък – в българската политика, а особено в тази на левицата, логиката никога не играе кой знае каква роля. Така че според мен можем да очакваме съюз между БСП и АБВ.

– Освен липсата на логика, имаш ли други основания да мислиш така?

– Двете партии, първо, изобщо не се различават в „идейно” отношение, доколкото при тях изобщо може да се говори за истинска идеология. Второ, и двете имат остра нужда не просто от съюзник, а от надигане на нова лява вълна в страната. А е така, защото се вижда, че поотделно левите не могат да се справят с лавината ГЕРБ, тя ги бие дори в полето на популизма, което преди време беше тяхно. Трето, съвпадат преките интереси на върхушките на двете партии. Да се докопат до повече реална власт е основен такъв интерес, а в нейно име отделни персонални противоречия могат да се тушират, поне временно, както българските социалисти неведнъж са доказвали. Вероятно точно в тази посока бе ориентирана и персоналната промяна на партийния връх в БСП, където динамичната и послушна на когото трябва Корнелия Нинова замени послушния, но твърде инертен и слаб Михаил Миков. Най-важният аргумент обаче е, че на руснаците май им писна техните хора в България да се делят и карат, а да не вършат за пет пари работа по реализация на руските интереси, затова вземат мерки да затегнат редиците на петата си колона. Тоест, Фили, смятам, че не добрата воля, политическият разум или каквото и да било друго, а подръпването на ушите от посланик Юрий Исаков най-бързо и ефективно ще обедини отново българската левица.

– Пламен, почти едновременно с офертите на АБВ към БСП, в играта се включи и ДПС, като заяви желание да участва в тази нова – или добре забравена стара – политическа конфигурация. Реалистично ли е и това да се случи?

–  Абсолютно реалистично е, Фили. Всъщност истината е, че дори да се обединят, АБВ и БСП пак няма да станат толкова значим фактор в българската политика, че да се противопоставят на ГЕРБ – не само на предстоящите президентски избори, а и изобщо. На тях им трябва още солидна подкрепа и най-реалистичната посока, откъдето тя може да дойде, е ДПС. Първо, ДПС вече разкри публично картите си на откровена проруска партия, така че присъединяването към този формат няма как да навреди на Движението още повече. И второ, ДПС, може би за първи път от създаването си, е поставено под реалната заплаха да загуби част от влиянието си сред турците в България и така бавно, но сигурно да се плъзне към политическото дъно. Такава, поне засега, е очертаващата се тенденция, след разцеплението, което стана с изгонването на бившия лидер Лютви Местан и появата на новата негова партия ДОСТ. Ето защо ДПС също има нужда от съюзници, а Георги Първанов е човек, с когото Ахмед Доган отдавна се разбира прекрасно и топлите връзки между двамата никога не са прекъсвани.

– Пламен, на каква подкрепа могат да разчитат АБВ, БСП и ДПС заедно и може ли съюзът им да се окаже решаващ за изхода от президентските избори?

– Социологията казва, Фили, че ако изборите бяха сега, БСП има около 11 процента подкрепа, АБВ около 4, ДПС между 7 и 8, тоест, общо към 22-23 на сто. Да, твърде условно е общата подкрепа да се смята механично. Много  зависи от това как ще минат преговорите и какво ще се разберат партийните шефове, как ще го представят пред електората, кой ще е общият кандидат-президент, кои ще са опонентите му, как ще мине кампанията и т.н. Но дори всичко да е добре, тези проценти не са достатъчни за крайната победа. И Георги Първанов неслучайно каза, че трябва да се приобщят и, както той ги нарича, „национално отговорни партии”, тоест, чисто националистически. Първата такава възможност е партия Атака, въпреки привидната непоносимост на Волен Сидеров и към ДПС, и лично към Първанов. Тук ще се задейства споменатият механизъм за дърпане на уши от Москва, доколкото Атака не крият, че са руска патриоти, не български. Другата възможност е да се привлекат, особено на втория тур, гласовете на тъй наречения ПФ. Да, те все още са в коалиция с ГЕРБ, но това може да се промени всеки момент, доколкото ПФ изначално се контролира от хора на бившата комунистическа ДС, а Георги Първанов е от същата кохорта на политиците – агенти. При това положение, Фили, дори и най-добрият и представителен кандидат-президент на намиращата се в насипно състояние българска десница, може да се окаже в сериозно затруднение да спечели изборите през есента.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

 

Продукти за 4 порции:
800г пилешко обезкостено
зелени перца лук
1- 2 моркова
1к.ч. бяло вино
1ч.ч. ориз
1 ½ ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
½ ч.л. смлян кориандър
½ връзка пресен магданоз
мазнина за готвене

Приготвяне:
Пилешки кебап сготвен с лек сос и задушен в гювеч. Мисля да го положа върху слой варен ориз. Пилешкото е крехко и леко месо. Предпочитано е в топлото време. Обезкостявам предварително птицата. Ако не харесвате кожа, може да я отделите. Режа на хапки. Измивам зеленчуците. Рендосвам морковите, а перцата лук надребнявам на колелца.  Събирам продуктите в гювеч. Наливам бяло вино, две чаени чаши топла вода и вода. Подправям с червен пипер и кориандър. Полупвам глинения съд. Пека на умерена фурна, около час, час и половина. Премивам ориза. Прехвърлям в касерола. Наливам топла вода три пръста над нивото на зрънцата. Похлупвам тенджерата и поставям на включен котлон. Варя на много тих огън. Щом се изпари течността, поръсвам сол и добавям парченце краве масло. Поставям капака и оставям да се дозадуши на изключен котлон. В разлати чинии оформям оризен слой. Върху него полагам пилешки кебап. Поднасям порциите поръсени със ситно нарязан свеж магданоз.