Неапол: Италия, усеща се като вкъщи

05/25/16 05:56
(http://vasvalch.com/)

Неапол: Италия, усеща се като вкъщи

Разходката в Италия за тази пролет беше планирана още през миналата година и включваше доста амбициозната програма Неапол – Рим – Тоскана за 10 дни. На първо четене звучи напълно достатъчно да видиш всичко, но не е. Затова и постовете идват късно – след като си кацнахме обратно на 8 май, се чувствах претоварена с впечатления и емоции; почти толкова, колкото фотоапаратът беше претоварен със снимки. Но ето, дойде му времето и започвам лека-полека да се връщам там, поне на думи и кадри.

Първата спирка на пътуването ни беше Неапол. От всички снимки на града, които съм виждала до момента, бях подготвена за прането по балконите и малките виещи се улички. Не бях подготвена за шума, блъсканицата, пицата с о-толкова-чудесна кора и хората, които постоянно, неизменно, на всяка крачка ти продават нещо, основно селфи стикове. Мръсно, шумно, но с особен чар – напомня на София.

Градът

Неапол спокойно може да се обиколи за 2-3 дни, като в това време можете да видите по-интересните елементи на града и да си оставите време за спокойно разхождане по крайбрежната или гледане на минувачите на огромния Piazza del Plebiscito. От местата, които обиколихме, няколко препоръчвам особено горещо. За малко средновековен шик разгледайте замъците – най-важните са три, Castel Nuovo (с доста чудесна голяма зала), Castel dell’Ovo (супер гледка към цялото крайбрежие) и Castel Sant’Elmo (до който не стигнахме, но от който трябва да се открива невероятна панорама към града).

Най-неочакваната находка в града беше градината на манастира Santa Chiara. Насочихме се натам съвсем случайно и се озовахме в тих оазис, идеален за четене на слънце. Пищната украса по парапетите и голямата плетеница от пътечки в градината просто те пренасят в друго време. Ходиш по коридора и неизменно си мислиш, че по същия начин са отеквали стъпките на други хора столетия по-рано. На обстановката много й отива книга за мечове, брони и магия, а аз имах точно такава под ръка.

Любопитно изживяване е да се разходите в подземния тунел на Galleria Borbonica. Под повърхността се срещат няколко епохи, като в рамките на час ще си говорите както за бомбардировките от Втората Световна война (останките от детски играчки те хващат за гърлото), така и за поддръжката на древноримските цистерни за вода (чийто служители са се превръщали и в домашни духове-забременители).

Тъй като Италия е католическа държава, няма как да не спомена поне една църква. Пищната Gesu Nuovo беше страхотна – колкото и да не си падам по религия, не спирам да се изумявам от нещата, които тя е създавала като изкуство и архитектура.

Наоколо

Не успяхме да стигнем до Помпей, но все пак излязохме от града с археологически наклонности. Само на няколко спирки с влака се намират древноримските бани на Baia. Археологическият парк е извън големите туристически маршрути и е идеален вариант, ако не искате да се борите с тълпи посетители. Има покъртително добре запазени фрески и декоративни мозайки – значително по-пълни от всяко друго място с римски руини, което съм виждала.

На края на обиколката ви чака огромен „ехо-храм“, който е пълен с вода и има страшна акустика. До него се намира не по-малко любопитна забележителност – смокиня, която си расте необезпокоявана от тавана.

Храната

Всяка обиколка на Италия планирано или не се превръща в гастрономическа такава. Ние бяхме подготвени и имахме стройна организация за храна… докато не се натъкнахме на безумни опашки вечер и не си харесахме кръчми напълно случайно. Всъщност, имаме изпитана схема за избор на заведение: трябва да е пълно, трябва да има възрастни и местно изглеждащи хора, а бонус е, ако сервитьорите като че ли работят там от поне 15 години. Подходът отново бе емпирично утвърден и ни заведе в малко ресторантче без меню на английски, в което ядохме страшна паста, както и в пицария, където тествахме традиционната неаполитанска пица с голяма хрупкава коричка.

Уличната храна е не по-малко важно звено за едно пътуване. В Неапол се отчетохме с препържени неща на клечки в хартиена фунийка, известни като „Coppa terra“ за картофи, кашкавалчета и препържен зеленчук асорти и „Coppa mare“ с пържени калмари, скариди и прочие морски вкусотийки. Оказа се, че на местно ниво се тачат и мини-мекици – пържени кълба тесто.