Обичам София! София е моят град. Това че съм родена тук няма толкова значение. Има значение, че тук живея, работя и отглеждам децата си. Тук са семейството и приятелите ми. Тук са любимите ми места.

За хората, които ме познават е ясно, че обичам тази наша София, въпреки всичките й кусури. София не е лесен за живеене град. Не ни е чист въздуха, ама никак. Има много коли, а с това и задръствания, трудно паркиране. Шумно е. На моменти имаме усещането, че мафията превзема града ни. На моменти имаме усещането, че кичът превзема града ни. Ноооо във времето нещата започват да се случват все по-добре – има тук-там вело алеи, с надежда да станат повече, защото велосипедистите са все повече. Имаме доста активен културен календар. Дори имаме и паметник нов на Алеко! Все пак има и мноого още възможности за промяна!

София има нужда от хакване, от повече “преки пътеки”, за да живеем по-удобно, по-красиво и по-смислено. Знам, че има такива. Вероятно са в главите ни. Идеи, възможности, иновации! Е, ето шанс да ги изкараме наяве и да опитаме да ги случим. Заедно!

Аз ще съм там. Ще се радвам да се видим!

А ето и официалното инфо:

За трета поредна година организираме в партньорство с Нов български университет безплатна Академия за иновации за студенти в България. Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община. Освен от НБУ през тази година в събитието ще участват и студенти от СУ “Св. Климент Охридски”, ТУ София, Бизнес клуба на УНСС, Софтуерния университет и др. университети в страната.

Тази година, проектът ще се реализира под формата на първия по рода си в България 24 часов Sofia Municipality Innovation Hackathon 2016 със съорганизатори – Столична община, Асоциация за развитие на София и Фонда за иновации.
В него, за пръв път, в рамките на “Академия за иновации 2016″, студенти, ще имат възможността да разработват и презентират сами свои решения на проблеми в столицата, в три категории:

– Образование
– Здравеопазване
– Културно и историческо наследство

На 9 и 10 юни в НДК, зала 3, младежи ще могат да разработят свои идеи и решения под формата на 15 минутни презентации и демо версии на продукти и услуги, по темите и проблемите, свързани с тях, изброени по-горе.

Предварителна регистрация за отбори, които искат да участват в хекатона, в която ще се допуснат отбори, (с не повече от 10 души в екип), ще тече от 25 април до края на месец май в нашия сайт.

Изт: onajunket.com

Гълтам всякакви пътеписи с голямо удоволствие. Чета ги в печатни издания, чета ги онлайн, чета пътеписи, където намеря… Сигурно няма ден, който да не започва поне с един пътепис в тоалетната сутрин (на смартфона). И да не завършва с втори в леглото вечер (за предпочитане – на хартия). Освен това много обичам да пътувам и, също така, да пиша пътеписи. Правил съм книги-пътеписи, дълги пътеписи, кратки пътеписи, средни пътеписи, всякакви пътеписи…

От толкова много пътеписи мисля, че най-после разбрах как НЕ се прави пътепис.

Ще наблегна само на баналностите, които често се повтарят, за да ги избягвате:

Станахме в пет сутринта. Къде са паспортите? Ужас, детето има температура…

На никого, ама на НИКОГО не му пука за битовите ви неудобства и проблеми. Целта на всяко пътуване е да ти създаде известен дискомфорт, който да те извади от рутината на ежедневието. Хората затова обичат да пътуват. Ако съм отворил пътеписа ти за Венеция, примерно, то е защото искам да видя Венеция през твоите очи, дори вече да съм ходил там, а не защото ме интересува какво си ял и дали си акал, преди да пристигнеш на място. Започвайте направо с дестинацията.

Полетът ни се забави с три часа, нелюбезната жена зад гишето ни се накара, а кафето на летището беше ужасно. 

Бе на кого му пука? Ти си просто един от стотиците милиони пътници, които днес ще се придвижат от точка А до точка Б по земното кълбо чрез въздушен, воден или сухоземен транпорт. Ако си бежанец, който за малко не се е удавил край бреговете на Италия, става да споделиш. Ако си свалил стюардесата – също. Ама ти си просто един скучен турист. Поредният. Започвайте направо с дестинацията, да му се не види!

Там ядохме X,Y и Z. Беше много вкусно! Препоръчваме.

Нека да се разберем по един важен въпрос: в първо лице множествено число („ние”) имат правото да се изказват само: а) бременните жени, б) царските особи, в) папата и г) хората с глисти. Това не е чак толкова важно. По-важното е, че няма как да споделите вкусовите си рецептори с читателя посредством текст. Снимането на храната също не помага. Да, може да споделите един-единствен местен деликатес, който сте опитали и е нещо неземно, но 99% от пътеписите напоследък са за плюскане и само 1% се концентрират върху дестинацията. Започнете направо с дестинацията.

Снимките: Аз пред замък. Аз пред статуята на едикойси. Аз пред езерото в парка и зад мен – лебед.

Мислите ли, че украсявате замъка? Че му придавате някаква допълнителна стойност? Ами парка? Дали статуята на едикойси става по-значима от това, че вие сте решили да застанете пред нея, подобно на всички останали единици от стадото, наречено „туристически поток”? Наблегнете на дестинацията! Вашия пътепис хората ще го четат заради мястото, а не заради вас… Собствените (авто)портрети може да си ги запазите за най-близките в семейството. Гарантирано и на тях ще им писне, но поне ще се правят, че им е интересно – все пак сте роднини.

Подробностите за хотела. Колко широка е банята. Къде се намира асансьорът…

Всички хотели по света си приличат. Настаняването може да бъде любопитен фрагмент от пътеписа ви само ако гостувате на местни, които предлагат съвсем различен поглед върху дестинацията, от гледна точка на хора, които вече живеят там, при това – отдавна. Техният бит за читателя ще бъде интересен. Примерно, отивате в Хавана да живеете при кубинско семейство в стара къща от колониалната епоха. Споделяте ежедневните битови грижи и неволи на семейството, да речем – къпете се заедно от бидон в двора, защото няма вода. Или участвате в производството на домашен ром. Помагате им да си ремонтират старата „Чайка” с подръчни материали. Научавате се да свирите на китара. Приготвяте ястия по домашни рецепти, които не ги знае дори le chef в най-оборотния кубински ресторант в Ню Йорк. Танцувате на улицата заедно под дъжда. Тогава да. Но масовият туристически ол-инклузив пакет е по-изтъркан дори от изтривалката пред входа на родния ви дом – на никого не му пука.

Тонове суха информация за забележителностите, която читателят може и сам да си намери в интернет. Ако му е интересно…

Даже да не сте пейстнали инфото най-нагло, какъв е смисълът? Разкажете своето лично субективно преживяване! Историята на Айфеловата кула не е нито лично, нито субективно преживяване. Сложете един линк за по-любопитните и продължавайте нататък… Освен ако не можете да преразкажете историята в хумористичен стил, например. Тогава вече е друго.

Три милиона снимки на детето ви пред някакъв фонтан:

Бабите ще плачат от умиление със сигурност, но не и вашият читател. Той ще се разплаче от скука в най-добрия случай. Напразно си мислите, че хората by default харесват деца. Това не е вярно! Хората by default са егоисти. Те харесват своите деца. И вие не правите изключение от това правило…

Още подробности за храната в хотела:

Навсякъде сервират бъркани яйца за закуска. Ако сте отседнали в място, където нощувката се равнява на средната надница за града, държавата или района, със сигурност няма какво ново / интересно да споделите. Ако сте били в Риц и сте си поръчали по румсървис хайвер от белуга, докато чакате да ви внесат роял в хола на кралския апартамент, защото на гости ще идва сър Елтън Джон, тогава вече е друго…

Снимки на местната валута:

Обикновено показват пачка супер обезценени банкноти, разпръснати върху масата, с която можеш да си купиш максимум кутия цигари. Вижте: „Тонове суха информация, която читателят може и сам да си намери в интернет” по-горе.

Пиянски снимки:

Напили сте се в чужина? Ехаа! Ама верно ли? При това на Нова година? Колко оригинално!

Информация за най-тъпите развлечения, взети направо от туристическата брошура:

Например: колко струва разходката с корабче по канала, колко време продължава, откъде точно тръгва, разписанието му и т.н. Не, че е лошо, просто издава липса на въображение.

„Перифразиране” на местните цени в лева:

Кафенце за 14 лв и чайче за десет? Еми, целият град сигурно разчита на доходите от туризъм. Има причина местните да получават за ден колкото изкарвате на месец в България. Това всички го знаем. Освен това знаем, че в Швейцария е скъпо, а в Бангладеш – евтиния. Просто не е интересно.

Размазани снимки с лошо качество:

В аматьорското порно, пардон – в аматьорските пътеписи напоследък снимковият материал сериозно преобладава над неграмотно написания текст, като обем. Само по себе си това е лошо. Още по-лошо е, когато снимките не стават за гледане, защото не се вижда нищо на тях. „Авторът”, който вкарва максимум по едно изречение с пояснения между некадърните си фотографии и допуска по 16 правописни грешки на ред, сигурно си мисли, че спазва правилото: „едно изображение струва колкото хиляда думи”, но в неговия случай то струва точно колкото 1000 думи без единицата в началото…

Текст, пълен с правописни грешки:

Всеки има правото да се изказва в интернет, но това все още не значи, че е способен да премине успешно матурата за седми клас…

Кратък речник на чуждите думи, най-вече: „обичам те” и „наздраве”.

Ще ви открия една малка тайна: сочната псувня е за предпочитане, понеже я няма в разговорника.

Купища детайли за туроператора и за скучните допълнителни екскурзии, които предлага:

Отново един линк ще бъде напълно достатъчен. Ако чак ТОЛКОВА държите да споделите.

Снимки на закупени евтини сувенири от някоя сергия:

Евтините туристически сувенири в цял свят си приличат подобно на тризвездните ол-инклузив хотели. Банални са до притъпяване.

Елементарна транспортна логистика:

Колко струва билетчето за градския транспорт, картата за деня и т.н. Бас хващам, че има ценоразпис на място. Всеки, като пристигне, може да се ориентира. Ако не знае, ще пита. Виж, в случай, че сте пътували с кучешки впряг през полярната нощ или сте взели хеликоптер / ледоразбивач на стоп, тогава вече има с какво да зарадвате своите читатели.

„Премеждия”, които всъщност не са никакви премеждия:

Например, ударили сте си малкия пръст на крака. На кого му пука?

Подробна информация за хора, които читателите не познават:

Ако сте обядвали в президентския дворец на някой диктатор, след като ви е поканил на екзекуция на политическите си врагове, определено има какво да споделите с читателите. За личността на вашия домакин. Ще ни бъде интересно да разберем даже какъв цвят са били салфетките върху масата за хранене. Но, ако сте били на семинар с „оригинален” водещ или ви е развеждал смешен, смахнат екскурзовод из някакви руини, едва ли можете да убедите аудиторията си какво невероятно чувство за хумор е притежавал.

Бай Ганьовски номера:

Икономисали сте 5 евро? Минали сте гратис в метрото и даже не са ви поискали билетчето за проверка? Пресичате улиците на червено? Браво на вас! А сега можете да изтриете целия пътепис и никога повече да не ни занимавате със своята посредственост. Когато нещо се среща толкова често, то не е интересно, интересни са само изключенията, за сметка на правилото. А целта на всеки пътепис е точно такава – да бъде интересен.

Информация, която всички знаем:

Че в Дубай има закрита снежна пързалка. Че из Венеция се придвижват с лодки по каналите. Че Рим е „вечният град”. Тези неща всеки ги знае. Губите своето време, губите и времето на читателите, за да им докажете, че сте поредното клише, лишено от всякакво въображение. Всъщност, целта ви е просто да се изфукате, че сте били там, нали? На никого не му пука, приятели!

Дребен алъш-вериш:

Купили сте за две евро някакъв боклук, който преди това е бил обявен за десет евро на сергия в Мароко? Еваларка! Метнали са ви при всички случаи, защото това им е работата. Нали не смятате, че сега някой ще ви наеме за контрактор в международна компания, впечатлен от вашите умения да „преговаряте” с уличните търговци в страна, където дори не знаете езика?

Местните не са чували за България, но знаят кой е „Стоичков”?

Бас хващам, че знаят и кой е Марадона…

Ще спра до тук, за да не се депресирате максимално, спомняйки си последните няколко пътеписа, които сте публикували в интернет. Споко, моите не се различават съществено от вашите. Просто споделям малко личен опит.

Тихомир Димитров

По предварително обявения график днес Европейската комисия публикува законодателното предложение (COM(2016)287) за ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

В прессъобщението на ЕК се казва, че  Комисията предлага актуализиране на правилата на ЕС в областта на аудиовизуалните медийни услуги, за да бъдат създадени по-справедливи условия за всички участници в сектора, да се популяризират европейските филми, да се защитават децата и да се вземат по-ефективни мерки във връзка със словото на омразата. Това предложение отразява също така един нов подход към онлайн платформите, отговарящ на предизвикателствата в различни области.

Текстът на ЕК е 33 страници, от които първите 13 страници са обяснителен меморандум.  В идеалния случай националният  законодател – спазвайки ЗНА – също трябва да  върши подобна работа, но изводите от сравнението са самоочевидни: разликите са толкова, че почти няма прилики.

• информира за целите ;
• обяснява ни как ревизията продължава регулацията от първата медийна директива Телевизия без граници (89/552/ЕЕО);
• дава данни за връзката по  хоризонтала с другите политики на ЕС и инструментите за тяхната реализация; включително мисли се за избягване на колизии;
• коментира връзката с международната правна рамка;
• обосновава се изборът на инструмент в контекста на принципите субсидиарност и пропорционалност;
• предизвикващи особена завист страници – показващи, че  регулацията в ЕС почива на знание – вкл. последваща оценка на въздействието на действащата директива, аналитични изследвания по отделни въпроси, обобщение от обширна обществена консултация, REFIT  ;
• ефекти за бюджета  – в случая няма;
• план за мониторинг на прилагането;
• основни положения на акта.

И следва текст, който изисква внимателен прочит – а дотогава ето   какво е новото в предложението на Комисията според Комисията:

• Принципът на държавата по произход се запазва, но се уточняват критериите за юрисдикция и процедурите за сътрудничество;
• Електронни търговски съобщения – за периода 7-23 часа е определен  праг 20 на сто  за рекламните и телепазарните спотове , но при по-голяма гъвкавост -правилата се либерализират още и за останалите електронни търговски съобщения;
• Насърчаване на европейски произведения – тук има нови мерки, вкл. изискване 20 на сто европейски произведения при т.нар. нелинейни услуги (главно видео по заявка) – досега според действащото право за нелинейните услуги имаше само пожелание да включват европейски произведения;
• Мерки срещу езика на омразата;
• Мерки за защита на децата – по-радикално се подхожда към вредното съдържание;
• Платформите за споделяне на видео  – това е ново – платформите засега според предложението влизат в обхвата на директивата  в два случая – при език на омразата и  при съдържание, вредно за децата;
• Аудиовизуални регулатори – според предложението занапред ще има общи изисквания към националните медийни регулатори, по-специално изискването за независимост (в двете посоки – от правителството и от пазара) – и миналият път – при последната ревизия на директивата – ЕК беше предложила разпоредба за независимост на регулаторите, но това предложение (изискването за независимост в отделна разпоредба) не мина през Съвета, остана само в рецитал – да видим сега ще мине ли;
•  ERGA (Групата на европейските регулатори за аудиовизуалните медийни услуги) ще има роля, определена в директивата.

Какво предстои:  законодателен процес на наднационално равнище (държавите и европейските граждани да си кажат думата) – и после въвеждане в националното медийно законодателство.

Още едно последно наблюдение – във връзка с възникващи идеи за промени в българския медиен закон: защитата на интелектуалната собственост в ЕС има свое отделно систематично място и то не е в медийната директива, вижда се и от проекта за ревизия. Същото е и на национално равнище.

Първите коментари  –

• Lorna Woods, Univ. of Essex
• Alison Harcourt, Univ. of Exeter

В рамките на Стратегията за цифровия единен пазар Комисията определи 16 инициативи за създаването на цифров единен пазар за Европа.

• Съобщение — Стратегия за цифровия единен пазар за Европа
• Работен документ на службите на Комисията — Стратегия за цифровия единен пазар — анализ и данни

След като Комисията е изпълнила своята роля,  представяйки конкретни инициативи, е ред на Съвет и Парламента да дадат ход на следващите необходими стъпки.

Преглед на актуалното състояние на инструментите в областта на цифровия единен пазар, направен от Европейската комисия
Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание Представено от ЕК на 9 декември 2015 г., обсъждания в Съвета по ПВР
Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и другите продажби на стоки от разстояние
Предложение за регламент за осигуряване на трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар Представено от ЕК на 9 декември 2015 г.
Общ подход на Съвета по конкурентоспособност, предвиден за 26 май
Съобщение „Към модерна и по-европейска рамка за авторското право“
Предложение за решение относно използването на радиочестотната лента 470—790 MHz в Съюза Представено от Комисията на 2 февруари Общ подход на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика, предвиден за 26 май
Съобщение „Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ Представено от ЕК на 19 април,
Заключения на Съвета по конкурентоспособност, предвиден за 26 май
Съобщение „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“
Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ в цифровия единен пазар
План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. — ускоряване на цифровото преобразуване на управлението
Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите Предстои да бъде представено от ЕК на 25 май,  Представяне пред Съвета от заместник-предс. Ансип на 26 май
Мерки в областта на доставката на колетни пратки
Геоблокиране
Насоки относно прилагането на Директивата относно нелоялните търговски практики
Преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги Предстои да бъде представена от ЕК на 25 май

Предложение за решение на ЕП и на Съвета за преглед на пазара на роуминг на едро в ЕС Предстои да бъде представено от ЕК на 15 юни

Оценка на Комисията на ролята на платформите на пазара, включително незаконното съдържание в интернет Предстои да бъде представена от ЕК на 25 май
Представяне пред Съвета от заместник-председателя Ансип Публично-частно партньорство (ПЧП) за киберсигурност / Съобщение Приключена обществена консултация, представяне от ЕК, предвидено за юли 2016 г.
Реформа на режима на авторското право (2-ра част) Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Преглед на Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Реформа на правилата в областта на далекосъобщенията Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Свободно движение на данни Приключена от ЕК обществена консултация, провеждат се проучвания
Преглед на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот в електронните комуникации ЕК провежда обществена консултация
Режими на ДДС Приключена от ЕК обществена консултация
Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост Приключена от ЕК обществена консултация

 see more:

Графика сравнява вносът(+) и износът(-) на електроенергия в(+)/от(-) България и водещата европейска икономика на Германия, за последните шест години. Безпристрастните, обективни и неподправени факти разбиват на пух и прах крещящото самох...

Продукти за 4 напитки:
1кг ягоди
2- 3 банана
11- 13 кубчета лед
листенца мента

Приготвяне:
Ягодите са красив и полезен плод. Най- добре е да се консумират в прясно състояние.  Уникални са, защото  съдържанието на калий и витамин C,  спомага за укрепване на кръвоносните съдове. Предлагам ви рецепта за пресен натурален сок, с други думи- фреш. Основни продукти са банани и ягоди. Почиствам и измивам плодовете. Смилам на пюре. Обърквам свежата, миксирана маса. Натрошавам леда. Разпределям напитката в чаши. Отгоре гарнирам с порядъчно количество натрошен лед. Оставям да се постопи. Освежавам фрешовете с листенца мента. Поднасям с много любов. Заредете се с цветно настроение и витамини за деня!

Близо половината страни от ЕС, включително България, снабдяват Египет с оръжия. Това обяви правозащитната организация "Амнести интернешънъл", като настоя за европейско оръжейно ембарго върху арабската държава. Дванайсет от 28-те страни членки на ЕС все още са сред основните доставчици на оръжия и екипировка, използвани за поддържане на реда в Египет, твърди "Амнести интернешънъл". Като оръжейни доставчици тя посочва по-конкретно Франция, Повече [...]

Днес сме на гости на едно африканско село – Чидобе в Зимбабве. Къде, какво, как – в разказа на Дани за живота на ндебеле в южната половина на Африка. (с гордост установявам, че това не е първия път, когато разказваме за ндебеле на нашия сайт!)

Приятно четене:

Зимбабве

На гости у вожда на племето ндебеле

На гости у вожда, Зимбабве, септември 2015

Отклоняваме се от асфалтираното шосе, което и без това не е особено натоварено. Продължаваме по „черен“ път, който на места е червеникав на цвят, заради глинестата почва, а на други е песъчлив. Отиваме на гости у вожда.

По пътя

Пътят е неравен и много прашен. Задминаваме пешеходци и каруци, теглени от магарета. Разгарът на сухия сезон е и дърветата от двете страни на пътя са почти оголени. Тук-там, сякаш като обработени с фотошоп се открояват ярко зелени акации. Почти сюрреалистично е, защото дървесните видове са едни и същи, а само единични дървета са покрити със зеленина. Това повтаря гледката, която видях от самолета над Зимбабве  – ширнали се земи, покрити с голи акации, насред които има една-единствена, раззеленила се за колорит.

Акации

Нямам търпение да се запозная с вожда. Лингвистичната ми подготовка се оказва непотребна в случая. Бях понаучила няколко думи и изрази на най-разпространения в Зимбабве език шона, обаче вождът е от племето ндебеле, преки потомци на Шака Зулу, преселили се от Квазулу Натал, Южна Африка. Техният език е ндебеле. В буса набързо научавам няколко важни за комуникацията изрази. Дори лекичко хитрувам – написвам думите на ръката си, за да не ги забравя. След няколко повторения ги запомням добре:

• Сали бонани (звучи като silly banani) – здравей
• Сиабонга – благодаря
• Екуше – това е нещо като заместител на звънец на вратата. Преди да се влезе в двора, се извиква силно, за да чуят хората вътре, че идва гост. Казвайки екуше, искаме разрешение да влезем.

Имението на вожда

• Лиса легуше – казва се на сбогуване.

В последствие се сещам, че знам от преди

• Сагабона кунджани уина – здравей, как си.

Това ми е целият речников запас на този етап, но езикът ми харесва и си обещавам да науча още изрази.

Гидът изпитва за думите няколко пъти, преди да слезем от буса и остава доволен. Той е зимбабвиец, говори шона и проявява леко пренебрежение към бъдещия ни домакин и племето му, както и към езика им.  На мен обаче ндебеле ми звучи точно така, както би трябвало да бъде един език на африканско племе. Има и характерните цъкания, които искам да усвоя, но вече сме пристигнали.

Посреща ни вождът

– сърдечен и много приятен петдесет годишен мъж на име Алфонс. Говори добър английски. Приема ни радушно.
Приисква ми се да отвърна подобаващо на тази топлота. Сещам се с какво: „Сали бонани!“ (здравейте), извиквам спонтанно и с много чувство.
Следват радостни възгласи и аплодисменти и кратко приветствие от вожда:

Нандзелело, племенницата на вожда

„Добре дошли в моя район! Добре дошли в едно от моите села! Аз съм вождът.“
Уау!
Още след първата размяна на думи и общи въпроси вождът заявява категорично, че ме избира за пръв съветник. Не приемам офертата на сериозно, но се оказва, че той наистина го мислел. В последствие продължава  да ми отправя същото предложение и повтаря колко съм умна, колко добре говоря ндебеле и какви хубави въпроси задавам. След такъв PR и при такъв бъдещ шеф започвам да искам позицията!
Спокойна, че няма да остана безработна дори и в африканско село, продължавам да снимам всичко и да се опитам да задам хилядите си въпроси.

Нандзелело

Междувременно Алфонс ни представя баща си – слаб мъж над 80-те, който не говори английски и на всичкото отгоре е подчинен на сина си, а синът да стои по-високо от бащата е доста странно за нравите  на племето. Оказва се, че преди години бащата е абдикирал от поста си в полза на Алфонс.

Докато ни обясняват случая, на мен ми прави впечатление, че таткото няма запазената марка на племето ндебеле – пробитата ушна мида! Веднага питам вожда как може така. Освен че си спечелвам още точки за позицията съветник, узнавам, че таткото се бил уплашил, когато трябвало да му пробият ухото и избягал. Как да се оставиш в ръцете на такъв вожд!?

Алфонс, облечен в „цивилни“ дрехи. Когато събира хората си и по време на церемонии носи кожи, точно както се очаква от един вожд.

Отнякъде до нас достига крякане на жаби. Започвам да се притеснявам, че записите ми ще бъдат заглушени от този звук, а не искам да изпусна нито дума, защото вождът разказва накратко историята на племето си. Това връща и мен години назад, припомняйки ми един мой любим филм от осемдесетте – „Шака Зулу“.

Между  племето ндебеле и Шака Зулу обаче избухва война

и хората на нашия вожд са принудени да бягат. Установяват на място, наречено Куеру в Зимбабве, откъдето се местят през 1955г и заживяват в Чидобе – мястото, което посетихме. Точно  щях да питам защо са се преместили, когато вождът попита нас:
„Попитайте ме защо сме се преместили от Куеру!“
„Защо се преместихте от Куеру?“
„Как мислите, защо сме се преместили от Куеру? Някакви предположения?“
Мълчание.
Обаждам се колебливо: „Заради правителството?“
„Може ли да оставите Дани, за съветник!“, започва се пак, след като се оказва че отговорът ми е верен и правителството ги е преместило в този район, защото смятало че хората извършвали  много поразии.

Чидобе

се намира в северната част на Зимбабве, до водопадите  Виктория и в почти непосредствена близост с Ливингстън, Замбия.  Болшинството от поданиците  на вожда са от племето ндебеле, но има и представители на тонга и нанди. Алфонс обяснява една от разликите в архитектурата на къщите на ндебеле и тонга. Ндебеле строят къщите си, поставяйки покрива върху стените, докато тонга използват допълнителни външни греди, за да поддържат покрива.

Unnamed Road, Зимбабве
Имението на вожда е заградено с ниска ограда от пръти под формата на окръжност. Вътре са няколко кръгли и квадратни къщички от кирпич.  Изглежда много спретнато. Чисто е. Не влизам, преди да съм извикала силно „Екуше“. Отвътре синът на вожда, на име Елвис и братовчед му Нтохозеси (името му означава щастие) отговарят в един глас:

• Ебуу (добре дошли).

Научавам още една дума на ндебеле!

Зимната кухня на вожда

Цялата окръжност на двора представлява „къщата“, а отделните малки къщички са еквивалентът на нашите стаи. Имат си всички стаи, които и ние, дори стая за гости.
Вътре къщичките са почти празни. Светлината е оскъдна и идва от единствен прозорец,  всъщност неголяма дупка в стената. Глинените подове са чисти. В сумрака забелязвам, че на стените има декоративни елементи – фигури, изрисувани от жената на Алфонс. Тя е бременна за четвърти път и в момента не е вкъщи. В зимната кухня посудата  е наредена на дървени лавици. Тук преди 50 години е роден Алфонс. В средата е заровен пъпът му. Това за Алфонс е свещено място, към което се връща всеки  път, когато има нужда от мъдрост и помощ. Всеки път, когато заговори за това, Алфонс настръхва и някак си успява да предаде и на нас това свръхестествено чувство.

Импациенс (Циганче)

В двора се натъкваме на Нандзелело, племенницата на Алфонс, която се грижи за домакинството. Донесла е вода от кладенеца, който ще посетим след малко.

Никой не е засаждал и този импациенс

Тук-там направо от пясъка се подава стрък импациенс, или както е познато в България – циганче. Отглеждам  растението от много години, но не бях допускала, че може да вирее направо в пясъка.
Макар племето да отглежда основно кози и магарета, в двора на вожда се виждат само няколко пилета. Козите се  използват за интересни ритуали, за които Алфонс ни разказва по-късно. Оборът и помещението, където държат храната за животните са съвсем празни. Реколтата е била лоша.

За първи път, откакто съм в Зимбабве виждам куче. Не успявам да разбера дали си има име, но става ясно, че задачата му е много важна – предупреждава, когато приближават слонове или диви животни.
Използвам повода да разпитам дали няма  някакви  нетрадиционни методи за прогонване на слонове, например някаква миризма, която ги отблъсква или звук?

Оказва се, че нищо не помага особено. Преди са използвали тимпани, за да ги прогонват, но слоновете вече са привикнали към  звука им и не се плашели.
В двора има нужник, който Алфонс шеговито нарича тоалетна – Блеър. Оказва се, че не носи името на бившия премиер на Великобритания Тони Блеър, а на предприемач посетил селото и дарил 30 тоалетни. Той се казвал Блеър.

Единственият прозорец

Водата

Често попадаме на призиви за събиране на помощи за Африка, но едва ли си даваме сметка колко сериозен е проблемът. „Вода“ е важна дума и една от първите, които преди да се отправя към Африка научавам. На най-говоримият в региона език шона вода е мвура.

Към кладенеца

В село Чидобе сме

Намира се близо до водопадите Виктория и „далече“ от цивилизацията, въпреки че си има училище и всичко  необходимо за едно голямо село, център на обширен район от  по-малки села. Гостуваме на вожда Алфонс, който охотно ни показва всичко наоколо. От дома на родителите му, където той е бил роден преди 50 години отиваме в спретнатото му имение, а от там се отправяме към кладенеца, откъдето осем пъти на ден жените носят вода.

Носенето на вода е стриктно женска работа,

но ни настига младеж, тръгнал със същата задача. За него вождът ни предупреждава, че има психически отклонения, но момчето е дружелюбно и не се отделя повече от нас. Стигаме до кладенеца направо през пясъка. Няма специална  пътека, но местните си знаят как да го намерят. На 500 метра от имението на вожда и от училището е. От другите къщи обаче е далече. Обувките ни се пълнят с пясък, краката ни потъват, макар да вървим празни. Как ли се чувстват жените, носещи тежките съдовете с вода на главите си?

Някой закъснява аз училище

Преди обяд е, а температурата е 36 градуса по Целзий, суха горещина. Слънцето не прежуря и не е задушно, но изтощава.  В далечината забелязваме

ученици

закъснели за училище. Облечени са в униформи. Вървят в групичка и не личи да бързат. Тук никой за никъде не бърза, вероятно заради климата. Може би за да покажат усърдие някои от сервитьорите в хотела ни почти непрекъснато подтичват. Това по европейските стандарти за труд е много  опасно, но те го правят с широка усмивка и личи, че са добре тренирани. Извън хотела животът тече много по-бавно, а в Чидобе времето е спряло. На път към кладенеца питам вожда дали има опасни диви животни наоколо.

„О, да! Има чити, биволи, хипопотами и слонове“, потвърждава подозренията ми Алфонс.
„Децата  как ходят на училище“, продължавам с въпросите си аз.
„Ами как, на групички и внимават.“
Веднага ми изникна съпоставката с Европа, където загрижените родители карат децата си на училище всяка сутрин и ги прибират след занятия.

Кладенецът

Наближаваме закъснелите ученици и те навеждат главици срамежливо. Вождът ги смъмря да ни поздравят. Правят го почти в един глас, а любопитните им очички грейват.  По-общителните  се осмеляват  да ни попитат на английски как сме. Правят го, за да упражняват наученото в училище. Радват се, че им отговаряме и се отдалечават,  подскачайки весело! В този ден в училището има авария и виждаме още ученици, които носят на главите си съдове с вода. Водата трябва за нещо.
В българския фолклор кладенецът е романтично място, където момите са ходели да носят вода, момците са ги пресрещали и напивали менците им, крадели китките им и ги задявали.

Кладенецът в Чидобе не ми се стори особено романтичен,

обратното изисква се много физическа сила, за да се напълни един бидон. Съдовете за вода са пластмасови, стари и безформени. Помпи се дълго и са необходими енергични движения. Опитвам да помогна на младежа, който си налива вода и едва тогава напълно осъзнавам колко сила и енергия е нужно, за напълването на нищо и никаква три литрова бутилка!

Не е лесно да се изпомпи вода

Струва ми се почти невъзможно една жена да се справя сама с това, но жените ндебеле го могат. На мен ми помагаше Румби, стажант-екскурзоводката ни. Двете почти успяхме, с помощта на Алфонс накрая.

Опитвам и аз

Кладенецът също както тридесетте нужника (вж.по-горе) е дарение от англичани. Да се направи нещо такова не е особено скъпо и някои от членовете на малобройната ни британска групичка вече са дарявали по десет кладенеца на различни държави в Африка. Всяка стотинка, вложена в подобно начинание си струва и променя живота на хората!

Зимбабве. Септември 2015

Автор: Данаила 

Снимки: авторката

*Терминът племе май не е съвсем точен – препоръчвам ви книгите на Джаред Деймънд по темата за „традиционните“ общества – бел.Ст.

Други разкази свързани с Зимбабве – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Ндебеле (Южна Африка)
2. От Зимбабве към Южна Африка (ЮАР)
3. Зимбабве – природа без икономика
4. Зимбабве (2): Антилопе парк и водопадът Виктория
5. На гости на Уго ти Чавес ;-) – Венецуела
6. Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (2)
7. Фори из Балканите (3): Албания: На гости на ходжата
8. Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (1): Ковачевица
9. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)
10. При нашенци в Косово (3): На гости при гораните от Зли поток
11. От Сан Бернардино до езерото Комо (Алпите – на гости на мармотите (3))
12. От езерото Лаго ди Гарда къмТриест и Плитвице (Алпите – на гости на мармотите (5))

Разходката в Италия за тази пролет беше планирана още през миналата година и включваше доста амбициозната програма Неапол – Рим – Тоскана за 10 дни. На първо четене звучи напълно достатъчно да видиш всичко, но не е. Затова и постовете идват късно – след като си кацнахме обратно на 8 май, се чувствах претоварена с впечатления и емоции; почти толкова, колкото фотоапаратът беше претоварен със снимки. Но ето, дойде му времето и започвам лека-полека да се връщам там, поне на думи и кадри.

Първата спирка на пътуването ни беше Неапол. От всички снимки на града, които съм виждала до момента, бях подготвена за прането по балконите и малките виещи се улички. Не бях подготвена за шума, блъсканицата, пицата с о-толкова-чудесна кора и хората, които постоянно, неизменно, на всяка крачка ти продават нещо, основно селфи стикове. Мръсно, шумно, но с особен чар – напомня на София.

Градът

Неапол спокойно може да се обиколи за 2-3 дни, като в това време можете да видите по-интересните елементи на града и да си оставите време за спокойно разхождане по крайбрежната или гледане на минувачите на огромния Piazza del Plebiscito. От местата, които обиколихме, няколко препоръчвам особено горещо. За малко средновековен шик разгледайте замъците – най-важните са три, Castel Nuovo (с доста чудесна голяма зала), Castel dell’Ovo (супер гледка към цялото крайбрежие) и Castel Sant’Elmo (до който не стигнахме, но от който трябва да се открива невероятна панорама към града).

Най-неочакваната находка в града беше градината на манастира Santa Chiara. Насочихме се натам съвсем случайно и се озовахме в тих оазис, идеален за четене на слънце. Пищната украса по парапетите и голямата плетеница от пътечки в градината просто те пренасят в друго време. Ходиш по коридора и неизменно си мислиш, че по същия начин са отеквали стъпките на други хора столетия по-рано. На обстановката много й отива книга за мечове, брони и магия, а аз имах точно такава под ръка.

Любопитно изживяване е да се разходите в подземния тунел на Galleria Borbonica. Под повърхността се срещат няколко епохи, като в рамките на час ще си говорите както за бомбардировките от Втората Световна война (останките от детски играчки те хващат за гърлото), така и за поддръжката на древноримските цистерни за вода (чийто служители са се превръщали и в домашни духове-забременители).

Тъй като Италия е католическа държава, няма как да не спомена поне една църква. Пищната Gesu Nuovo беше страхотна – колкото и да не си падам по религия, не спирам да се изумявам от нещата, които тя е създавала като изкуство и архитектура.

Наоколо

Не успяхме да стигнем до Помпей, но все пак излязохме от града с археологически наклонности. Само на няколко спирки с влака се намират древноримските бани на Baia. Археологическият парк е извън големите туристически маршрути и е идеален вариант, ако не искате да се борите с тълпи посетители. Има покъртително добре запазени фрески и декоративни мозайки – значително по-пълни от всяко друго място с римски руини, което съм виждала.

На края на обиколката ви чака огромен „ехо-храм“, който е пълен с вода и има страшна акустика. До него се намира не по-малко любопитна забележителност – смокиня, която си расте необезпокоявана от тавана.

Храната

Всяка обиколка на Италия планирано или не се превръща в гастрономическа такава. Ние бяхме подготвени и имахме стройна организация за храна… докато не се натъкнахме на безумни опашки вечер и не си харесахме кръчми напълно случайно. Всъщност, имаме изпитана схема за избор на заведение: трябва да е пълно, трябва да има възрастни и местно изглеждащи хора, а бонус е, ако сервитьорите като че ли работят там от поне 15 години. Подходът отново бе емпирично утвърден и ни заведе в малко ресторантче без меню на английски, в което ядохме страшна паста, както и в пицария, където тествахме традиционната неаполитанска пица с голяма хрупкава коричка.

Уличната храна е не по-малко важно звено за едно пътуване. В Неапол се отчетохме с препържени неща на клечки в хартиена фунийка, известни като „Coppa terra“ за картофи, кашкавалчета и препържен зеленчук асорти и „Coppa mare“ с пържени калмари, скариди и прочие морски вкусотийки. Оказа се, че на местно ниво се тачат и мини-мекици – пържени кълба тесто.

И така, обявявам Неапол за успех. Следващия път ще трябва да си отделим повече време за крайбрежието, но какво да се прави – не може всичко наведнъж!

Постът Неапол: Италия, усеща се като вкъщи е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.