... щеше да има много повече прозрачност около търговията с електроенергия, със съседните страни, като на долната графика, вдъхновена от примера на германския уеб-сайт за енергийни графики (вижте ТУК), който вече няколко пъти ви показвам...

Миналата седмица Ройтерс съобщи, че италианският министър на външните работи и либийският му колега от новото правителство на националното единство са в преговори за "подновяване на споразумението от 2008 година", при което Италия обещава милиарди долари в инвестиции в замяна на енергийни договори и контролиране на миграцията от Северна Африка. Договорът за приятелство, партньорство и сътрудничество, за който отново става дума, е подписан Повече [...]

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/74290-de-profundis-predsrochni-izbori-ili-za-politicheskoto-prilozhenie-na-kognitivnata-magiya-v-balgariya.html

Ще има ли предсрочни избори или няма да има предсрочни избори – това е въпросът!

Разбира се, че не е това въпросът, който вълнува българското общество в момента. На някои политици обаче, най-вече от тъй наречената левица, много им се иска да бъде, така че напоследък повтарят думите „предсрочни избори” като мантра небесна. Иначе казано, опитват се да предизвикат въпросните избори – а и да ги спечелят – с помощта на когнитивна магия.

Ако не знаете – това е магия, според която желаното непременно става действително, стига само да се правите достатъчно убедително, че то вече е станало. Казано на език, който прилича на научен достатъчно, та да му повярват слабоумните – „когнитивните процеси направляват взаимодействието на поведението със средата”.

А преведено от въпросния език пък означава просто, че ако добре се правите на кокошка, скоро задължително ще започнете да снасяте яйца. Или ако в главата ви веят ветрове, ще пожънете бури.

Не знам. Аз не съм толкова сигурен, че номерът работи. Или поне – че работи за добро. Простете скептицизма ми, но все пак единственото реално постижение на когнитивната магия, на което съм бил свидетел, е следното – ако се правите на идиот, то непременно се превръщате в идиот. Виждал съм доста такива примери.

Трудно ми е да кажа кой точно повлече крак с мантрата за предсрочните избори. Все ми се чини, че беше умникът Гоце. Той говори за тях още от 2014 година, но всички знаят, че по онова време използваше темата по най-просташкия политически начин – за да извива ръцете на коалиционните си партньори и да получи каквито отстъпки иска за себе си и своята партия. Откак излезе от властта обаче, той стана още по-агресивен и вече е напращял дотолкова, че настоява и дата за въпросните предсрочни избори да му се определи.

„Смятам, че един по-ясен хоризонт за работата на парламента, респективно на правителството, би могъл не просто да успокои напрежението, но и да създаде по-добра възможност за работата на самото правителство, така че то да изпълни онези ангажименти, които е поело“ – витиевато се плъзна през думите онзи ден агентът-президент в Русе.
Неясен остава обаче въпросът кой е калесал точно Гоцето да плаче на чужд гроб. Така, де, те ако българските граждани преценят, че правителството им не работи както трябва, сами ще си го свалят. Няма нужда разни бивши ченгета и господари на парите от руските енергийни шлемове да им го свалят, защото се знае после какво ще им нахлупят върху главите, това вече сме го живели.

Но работата далеч не свърши само с Гоцето.

Още с избора си за председател на БСП, Корнелия Нинова запя същата песен: „Бойко Борисов загробва държавата и затова трябват незабавни предсрочни избори, които да доведат до промяна”. Мамина сладка – още не се родило змийчето и вече съска! Сякаш са си плюли в устата двамата с Първанов – макар Нинова пред своите съпартийци засега категорично да отрича възможността някой дори да си мисли за някакви неприлични общи действия с АБВ.

След като бе избрана за член на ръководството на БСП, червената влъхва Илиана Йотова пък отиде още по-далеч и надолу от своя председател. Тя нагази дълбоко в полето на психологията, като надникна в самата душа на премиера Бойко Борисов и сподели с целия български народ какво е видяла там: „Дълбоко в душата си Борисов иска предсрочни избори” – категорична бе Йотова.

Силен политически аргумент, безспорно! Няма какво повече да се добави. Освен може би наблюдението, че за да се докопа до такъв аргумент, човек обикновено се навежда прекалено силно напред и така му лъсва всичко неприлично отзад. А в политиката, както и в живота, това не е много препоръчително.

В кампанията за провеждане на предсрочни избори не закъсня да се включи и третият естествен заподозрян – ДПС. На възпоменателен митинг край Дулово новоизлюпеният председател на ДПС Мустафа Карайдъ се напъна и той да говори в хор с политическите си батковци и каки. И да се изразява като политическия си кукловод Доган, който пък очевидно му е редактирал текстчето.

Карайдъ например отбеляза, че „централната власт е в криза” – а в България никой, освен Доган, не казва „централната власт”. Той също се опита да придаде на цялата работа с предсрочните избори и силен правозащитен нюанс, като заяви: „Чрез езика на омразата властта се опитва да прикрива своята некомпетентност и своята немощ”.

Гаче ли всички онези мафиотски, ченгеджийски и комуноидни правителства, плод на задкулисни коалиции, в които участваше самото ДПС през годините, прикриваха своята некомпетентност и немощ чрез езика на любовта…..

Така или иначе, резонен е въпросът защо тези три формации, поотделно и заедно, толкова настояват за предсрочни избори.

Дори най-бегъл поглед върху ситуацията, а и върху резултатите от социологическите проучвания показват, че нито коя да е от тях сама, нито дори всички заедно, имат шанс да спечелят такива избори и да управляват.

С други думи, намирам, че съвсем прав е премиерът Борисов, който онзи ден в Поморие каза: „Гледайте по-ведро, това е дрънкане на оръжие. Не са готови. Изобщо не са готови. Тяхната паника е, да не изпадна аз в паника. Това е паниката им. При едни избори не се знае, какво ще се случи с много от партиите.”

О-о-о, знае се. Тъй като с просто око се вижда, че – колкото и аз лично да намирам сегашното управление за изначално сбъркано – все пак в България в момента не е налице абсолютно никаква реална алтернатива. Затова се знае прекрасно, че при едни нови избори ще се повтори горе-долу сегашната парламентарна конфигурация с леки нюанси. Което реално никого не устройва.

То не устройва партиите във властта, особено ГЕРБ, защото работата наистина ще излезе – оти ручахме жабетата. Не устройва и опозиционните леви партии, защото те ще си останат опозиционни. Освен ако не направят някакво силно обединение в нова тройна или четворна коалиция с някакви никому неизвестни засега допълнителни сили. За подобно нещо обаче няма време, ако предсрочните  избори ще се правят веднага, тоест, заедно с президентските. А нямат и капацитет левите да го направят.

По този повод някои наблюдатели казват, че целта на левицата всъщност не е да вземе цялата власт, а нещо като половината, тоест, да се стигне точно до безизходица и – най-после – в България да се направи тъй наречената „голяма коалиция” на левицата с десницата по германски модел.

Да, бе, да! Само дето, първо, не сме германци. И второ – АБВ вече опита да играе тази игра, но Гоце ясно видя, че от нея полза няма, освен ако не си ти самият начело на подобна коалиция.

То затова и Корнелия Нинова тези дни пуска заклинания, че управление БСП-ГЕРБ е абсолютно невъзможно…..освен, ако БСП не е първа политическа сила в страната. Е, според законите на квантовата физика и това може да стане, но в някоя друга Вселена и ако се изчака достатъчно дълго време…..

До съвсем скоро аз пък смятах, че все пак е възможно БСП, АБВ и ДПС бързо да се обединят, до речем за единна президентска кандидатура, изправени пред значими два фактора. Първо – пред простата и ясна логика, че е невъзможно поотделно да направят нещо съществено. Както прозорливо, впрочем, им казва Ивайло Калфин. И второ, изправени пред руския натиск да си свършат най-после работата, срещу която са получили не само доверие, но и пари в аванс – да са на власт и да прокарват руските интереси тук и в Европа.

Да, Москва не вярва на сълзи, а още по-малко вярва на демократични глезотии – хората от партийните върхове не се понасят помежду си, интересите им били различни, тоя така, пък оня онака. `Айде, моля ви се, технологията е проста – дърпане на ушите от Москва, обединение, победа на президентските, победа на предсрочни  парламентарни избори и бърза реализация на поне един от големите руски енергийни проекти.

Докато Европа се усети, работата ще е свършена, а после Брюксел нека да изхвърли България – ако му стиска. Най-много да я приемем в Евразийския съюз, ако се помоли както трябва и си плати достатъчно.
Това все още е възможен вариант. Обаче истината е, че е възможен и другият – тези типове от ляво в момента да настояват за предсрочни избори, просто за да държат България винаги на ръба на някаква криза.

Каза го в прав текст някой си Сергей Баранов, определян като руски политолог, близък до Владимир Путин. Както сочи името му, той е тръгнал съвсем с рогата напред спрямо България, като в статията си „Връщането на Русия на Балканите през Новорусия и Молдавия“ пише: „Да запазим стабилността на днешна България за Русия няма никакъв смисъл…..Но трябва да я отмъкнем от ръцете на Запада и да я върнем в лагера на съюзниците. Но при едно условие – тя да излезе от ЕС и да се лиши напълно от самостоятелност, иначе отново ще предаде Русия“.

Та на този фон всъщност за пореден път си давам сметка, че приказките за предсрочни избори тук може би целят просто да предизвикат „нестабилност заради самата нестабилност”, което също идеално устройва руските кукловоди. И ако тукашните протежета – БСП, АБВ, ДПС, плюс вълшебното пръстче на Волен, а вероятно и на други велики „патриоти”, са наистина така тъпи, та дори чрез дърпане на уши не щат да се обединят и да управляват заедно,  то нека поне поддържат вечно жив хаоса в гадната България. Както твърди когнитивната магия – един ден той наистина може да се превърне в същински хаос.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще разгледаме двореца Долмабахче и парка Миниатюрк.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част четвърта

Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Ден 2, 20.09.2015 г.

Денят започна към 7:00 ч. Трябваше да хванем първото влизане в Долмабахче преди навалицата. За щастие бяхме в сърцето на Истанбул и успяхме да се потопим в цялостната атмосфера отново, като сутрешно чайче и кафе на местно кафене само с турци на него. Попътно към отсрещното кафе взехме по един геврек от случайно преминаваща количка

Турците от рано хвърляха табла и бяха седнали на седянка, разбира се само мъже. Петя правеше изключение.

Метрото

минаваше през нашия квартал, като сравнително скоро изградения мост над Златния рог се явяваше като спирка. По средата на моста е спирката и така може да се ползва от двата квартала, нашия и отсрещния от другата страна на Златния рог.

Има външни ескалатори за качване.

Качвайки се с ескалаторите видяхме машинки за жетони и зареждане на карти. Будка с човек, който да продава карти нямаше. Зачудихме се по-натам дали няма, но щом са сложени тук автоматите най-вероятно нямаше и бяхме прави. Искахме

да си купим карта,

в която да зареждаме пари и с нея да пътуваме, защото излиза почти на половина така, но уви нямаше от къде да си купим. Наложи се да купим два жетона за по 4 лири. Само дето автомата работеше само с пари и се оказа, че не връща коректно ресто та ни излезе по 5 лири жетона. Като цяло

градския транспорт се оказа силно неуреден в Истанбул,

ориенталска работа. Качихме се на моста и се наложи да преминем от другата страна за нашето метро. Моста е уникално съоръжение, високо технологично. Самият мост в основата си има хидравлични бутала с цилиндри които нещо регулират автоматично, предполагам опъна на моста.

Метрото го взехме за две спирки и ни стовари на не безизвестния площад Таксим.

Почнахме да се замотваме, но трябваше да намерим от къде да си купим карти, иначе излизаше много дебело с жетони (жетонът както казах е 4 лири, а с картата едно пътуване е 2.15 лири, а от време-навреме и 1.45 лири, но не разбрахме принципа).

Огледахме се на площада, но нямаше никъде будка – само автомати долу в метрото. По принцип автоматите трябва да продават и карти, но са спрени на всичките места, и можеш само да зареждаш пари в картата, не пътувания, а сума. Огледахме се на площада и видях един двуетажен автобус за обиколка из града да товари туристи. Едно момиче с униформа седеше до него и реших да я попитам от къде да вземем карти, щом товари туристи се предполага, че знае английски и се оказах прав. Каза ни да отидем ей там при една количка с гевреци :). И вярно освен гевреци човека ни продаде и една карта за градския транспорт, имаше цяло тесте.

Картата струваше 10 лири празна като хралупа, най-вероятно е нелегално. Върнахме се обратно долу и я заредихме с някаква сума, тъй като не бяхме на ясно колко ще ни трябват.

От тази станция на Таксим хванахме фуникульора,

който води към брега на Босфора, където е дворецът Долмабахче. На такъв фуникуляр се бяхме возили в Барселона. За съжаление прекачването от метрото на него не е безплатно и се таксува като нормално билетче.

Финукульора представлява две релсови кабини, наподобяващи на метро със седалки вътре и място за правостоящи, само дето вътре всичко е монтирано под наклон, тоест като седнеш на седалката стоиш на равно, но самото влакче е под наклон. То се движи в тунел подобен на метрото и служи да вози пътникопоток нагоре и надолу, вместо да махат пеша по баира. Принципа на работа е точно като на асансьор, само дето за противотежест се ползва друго влакче и двете са свързани. Така докато едното слиза на долу, другото се изкачва на горе и по средата релсите се разделят на две и там се разминават влакчетата. Няма как да се сблъскат реално, тъй като са закачени като кантар с въжетата.

Спирката е модерна със стъклени прегради и вратите се отварят автоматично, има оператор, който следи какво се случва в тунела, но най-вероятно се управляват автоматично.

Спуснахме се до брега и пред очите ни се виждаше

Долмабахче

Долмабахче означава “запълнена градина”

и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи прекрасния си дворец. След няколкото пожара, Султан Абдулмесит I, който намирал стария дворец Топкапъ за старомоден, издигнал днешния Долмабахче в Турско-Ренесансов стил на същото това място.
Фасадата на двореца Долмабахче, построен в средата на XIX в. от султан Абдул Хамид I, заема 600 метра от европейския бряг на Босфора. Строежът продължил от 1843 г. до 1856 г. Дворецът служил за официална резиденция на Султаните до 1876г. През 1877г. Султан Абдулхамид II открил тук първия турски парламент, който бил разпуснат 2 месеца по-късно.
След краят на Империята през 1923 г., Ататюрк, основателя на Турската република, отсядал в двореца, когато посещавал Истанбул. Той починал там на 10 ноември 1938 г., на 57 годишна възраст след дълго боледуване.

Дворецът Долмабахче е най-големият дворец в Турция

(площта на основната му сграда е 45 000 кв.м) и един от най-впечатляващите със своята пищна украса, изобилие от злато и кристал. Поръчан е от султан Абдул Меджид, като цената му се равнява на 35 тона чисто злато. Това, което султанът е искал, е дворец в стила на европейските монарси.
Дворецът има 285 стаи, 44 зали, 68 тоалетни и 6 турски бани.
Успяхме да се вредим и въпреки проблемите с търсене на карта за градския транспорт, по план успяхме да влезем с първата група за деня. За съжаление обаче даваха да се снима само от вън. Взехме си билети и за харема.

Часовниковата кула на входа на Долмабахче.

Градините на Долмабахче.

Вътре имам само две снимки, по нататък беше забранено да се снима.

Заслужава си да се иде и да се разгледа. Не е пищен както дворците в Санкт Петербург, но е красив и се виждат следи от ориенталската култура. Екскурзоводът говори ясно на английски и разказва доста интересни неща за двореца и обитателите му по онова време. Също така и доста интересни неща за Ататюрк.

След като приключихме с обиколката излязохме пред известната порта на Босфора пред която всички се снимат. Да, ама ние не се снимахме, ами само портата снимахме.

Заобиколихме двореца и се залостихме пред харема, отново бяхме на чело на опашката.

Харемът

също е доста интересен и има какво да се види, както се досещате отново беше забранено да се снима и нямам какво да ви покажа, но непременно отидете да го видите ако стигнете до Долмабахче. Така силно впечатление ми направи като ни разказва екскурзовода, че

майката на султана е била шеф на харема

и коли и беси там. Също така според екскурзовода, майката е управлявала империята, чрез сина си султана, като му е казвала какво да прави. Друго интересно е, че майката на султана му избира жените, а не той самия. В миналото е било възможно да имат по колкото си искат жени 50 – 100 и на горе, но приближавайки се до Европа са ограничили броя на 8. Било е съревнование коя ще се представи по-добре при султана, за да я привиква по-често, първородния син наследява престола и за това.

Родените момчета за били изкарвани от харема на четири годишна възраст. По принцип за султан освен първородния син са били обучавани и следващите момчета, за да може ако стане нещо с първородния да го заместят.

Харемът е охраняван само от евнуси,

за да не пипат жените. Всяка от жените си е живеела собствен живот в собствен апартамент, не са били събрани на куп на едно място, както аз си мислех първоначално :). Има още подробности, но това запомних на прима виста :).

След харема се разходихме из двора, има павилион с часовници, но не работеше.

Разходихме се из градините.

Гробницата на Hoca Ahmet Turani.

И ние пред една от портите. Не ни взеха статива, но така или иначе е забранено снимането вътре, но не и навън.

Излязохме от сарая и трябваше някак си

да стигнем с ориенталския градски транспорт до Миниатюрк

Петя беше извадила няколко варианта, с метробус и пеша или с градски автобус. Да де, ама имахме само номера на градските автобуси, които ходят до там и знаехме, че някои от тях тръгват някъде от Таксим. Хванахме фуникульора нагоре към Таксим, а междувременно вкарахме по една царевица на дървени въглища :).

Излязохме на Таксим

и започнахме да се оглеждаме за автобусите. Да ама то на този площад няма път и никаква следа от автобусни спирки. Гледаме в едно заведение един младеж продава сладолед от този техния дето е като дъвка. Попитах го къде са автобусите и той посочи надолу

Петя искаше да пробваме от този техния специален сладолед и решихме да вземем от този младеж. То си е цял ритуал, гледахме го после и на други места. Сладоледа е в едни метални дълбоки тенекии, както едно време при нас в количките. Бърка се с един дълъг шиш на края леко приплескан. За съжаление не направих клипче. След като загребе на върха на шиша сладолед залепва фунийката, подава ти го напред уж да я хванеш и като посегнеш почват едни резки движения, върти насам-натам, тегли, подава, прави едни пируети – много забавно :). Трябва да се види и изпита на живо Разбира се това нещо си струва и пари, две фунийки малки сладолед – 20 лири, което е около 12 лв
Хапнахме сладоледа и се отправихме към подлеза, който ни посочи. Оказа се, че долу под Таксим върви голям булевард с автобусни спирки подобно на нашия булевард под НДК. Слязохме долу и започна едно чудене в коя посока трябва да хванем автобуса, иначе Петя беше извадила кои номера ни вършат работа.

Информация на спирките – никаква, дори няма кои автобуси спират там. Хванах едни младежи да ги питам, но те не знаеха английски, друг младеж чу, че се мъчим и дойде да види какво става понеже говореше английски. За съжаление не знаеше в каква посока трябва да хванем автобуса. Пита други хора, но и те не можаха да го упътят. После по пътя на логиката каза „От другата страна трябва да е“
Хайде излизай пак на Таксим и слизай в другия подлез. Изпуснахме първия автобус, който ни върши работа и след малко дойде друг номер, който трябваше да става също. Качихме се. Питам шофьора еднозначно за Миниатюрк, изломоти нещо на турски, което ми се стори като „Да, за там съм“ и седнахме. Обаче се оказа, че сме го хванали в грешната посока и тук върти. Тръгна бавно-бавно по булеварда на горе и след 15 мин направи обратен завой и се върна от другата страна на спирката, където първо бяхме. Няма значение, важното е, че е в нашата посока уж.

Пуснах GPS-а да гледам къде кара все пак, за да знаем кога да се ориентираме за слизане. Имаше електронно табло със спирките в автобуса, но беше зациклило само на една спирка :). Бавно става с автобуса, но избор нямаме. Слезе до моста на Галата и точно си викам сега ако не завие познай, но зави и закрета покрай брега. Гледам наближаваме спирката. Качиха се двама чернокожи мъж и жена, носеха някаква бележка с написано нещо на нея и я показа на шофьора. Същото изломотване като на нас и седнаха, но не разбраха и те дали е ОК. По едно време гледам на GPS-а, че остават 300 м.

Понеже бяхме седнали точно зад шофьора той изломоти нещо, което трябваше да прозвучи като Минатюрк, и се отправихме към вратата. Чернокожите видяха суматохата и питаха на английски това ли е за Миниатюрк, та им махнах да идват след нас " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Определено изглеждаха стреснати от цялата ориенталска неразбория, в която бяха попаднали " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Явно и те неорганизирано като нас са тръгнали, но ние бяхме по-подготвени " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Преведохме ги през светофара и се озовахме на главния вход. Нямаше опашка и бързо и лесно стана влизането.

Örnektepe, İETT Miniatürk Durağı, İmrahor Cd., 34445 Beyoğlu/İstanbul, Турция

Паркът Миниатюрк

е разположен в квартал Сютлютдже на брега на Златния рог. В парка има над 100 миниатюри в мащаб 1:25 на всички известни туристически места или държавни учреждения в Турция. Разглеждането на парка доставя много приятни емоции.

Могат да се видят макети на двореца Долмабахче, Джамията Султан Ахмед, стадионите Ататюрк и Бешикташ, църквата Света София и много други. Всички макети са изработени с най- малките детайли. В паркът дори е пресъздаден трафикът в Истанбул чрез макет на пътищата и мини коли, които се движат по него.
На влизане в парка получавате карта на парка и билет с баркод, защото пред всеки експонат на стойка има четец за баркода. Когато прочете билета ви, машинката заговаря на езика, който и изберете при влизането си – английски, немски, френски, руски, като дава кратка справка за обекта, пред който се намирате. В парка има и зелен лабиринт, дървен макет на Троянски кон и други забавления, направени единственo и само за децата.

Парламентът в Анкара.

Мостът над Босфора.

Детската площадка с Троянския кон.

Лабиринтът, а пред него големи шахматни дъски.

Джамията Селимие в Одрин.

Мини железопътна линия, по която за съжаление точно днес не вървеше влак, но прекосява целия парк.

Памуккале.

Кападокия, много интересно бяха направени балоните.

Храмът на Артемида в Ефес – едно от Седемте чудеса на древния свят.

Магистрала, колите се движат, по-късно във клипчето можете да ги видите.

Градинка като турското знаме.

Стадионът Бешикташ. Срещу една лира можеш да чуеш химна на любимия си турски отбор :).

Джамията Сюлеймание в Истанбул.

Летище Ататюрк.

Ферибот, който можеше да се кара срещу една лира :).

Петя на мостът над Босфора.

Проектът Миниауърлд – това е все още в проект и ще представлява нещо подобно, но със забележителности от целия свят :).

Паркът е впечатляващ, миниатюрите са изработени изключително прецизно и точно

Отново бих посетил този парк, даже ако сме с децата ще е още по-забавно. На едно място има катери с дистанционно, които могат да се карат пак срещу 1 лира.
Снимал съм 99,9 % от всички обекти и Петя си поигра да надпише повечето от тях, та ако някой иска виртуално да се разходи може да го направи тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/

Беше станало време за обяд

и затова решихме да се огледаме за нещо за хапване по булеварда. Не след дълго насреща се виждаше едно заведение тип квартална кръчма и въртяха едни месища като на чеверме от вънка. Казах си – това е нашето място.

Хората веднага ни поканиха и седнахме на тротоара. Яденето дойде бързо и както обикновено много вкусно. Излишно е да споменавам, че хлябът и водата са безплатно.

Очаквайте продължението

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул