Геофизици от САЩ са открили на Марс свидетлства за съществуване на ледников период. В момента планетата, по мнение на учените , излиза от ледниковия период и преминава във фаза на глобално затопляне. Изследването е публикувано в списание Science.

От НАСА са показли видео на гигантска коронална дупка на Слънцето, като снимките за анимацията са направени на 17-19 май 2016 от космическата обсерватория SDO (Solar Dynamics Observatory) при заснемане на горната полусфера на зездата.

Учените от мисията Rosetta са съобщили, че са открили амонокиселината глицин в комата на кометата Чурюмов-Герасименко . Изследването е публикувано в списание Science Advances.

Американската космическа сонда Juno ("Юнона") се приближава до главната цел на своето пътешествие - Юпитер, преминавайки гравитационната граница между Юпитер и Слънцето.

Това се случи вчера, в японския град Хирошима, повече от 71 години след американската ядрена бомбандировка на жителите му. За призива, за свят без ядрени оръжия, от страна на президента на САЩ Барак Обама съобщават всички световни медии,...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Напоследък в България от страна на лявата опозиция има все по-чести призиви за предсрочни избори. Доколко те са сериозни, искат ли партиите наистина да премерят сили сега, а ако не – защо е целият този шум. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, думите „предсрочни избори” май станаха част от българския политически пейзаж. Това не е ли странно, след като идват президентските избори през есента?

– Всъщност, Фили, ако се проследят действията, а не думите на партиите от левицата, които най-много говорят за падане на правителството и предсрочни избори, те точно това правят – готвят се за президентския вот. В БСП и ДПС това става чрез смяна на председателите и част от ръководния екип. Идеята е да се влее повече динамика в партията, нова порция ентусиазъм у твърдите ядра, а пред избирателите от периферията да се покаже ново лице. АБВ пък, в която бившият президент Георги Първанов държи здраво юздите и не смята да ги дава другиму, като забележим предизборен знак излезе от управляващата коалиция, на топло в която прекара година и половина. АБВ твърдят, че така показват две неща – национално отговорно поведение, защото досега са се жертвали в името на стабилността на страната. И още по-национално отговорно поведение, тъй като напускат веднага, щом става ясно, че въпросното управление повече вреди, отколкото помага на България. В този смисъл, Фили, много вероятно е настояването за предсрочни избори от левите да е част точно от тяхната президентска кампания, опит да се внуши на публиката, че сегашното уж дясно управление е лошо и трябва да бъде наказано.

– Означава ли това, че левицата реално не иска предсрочни избори, да речем – заедно с президентските, както казват някои нейни представители?

– Ако се поставят на кантара всички за и против, в момента изглежда трудно да се отговори еднозначно на този въпрос, тоест, ситуацията все още е неясна.

– А какво би я изяснило, има ли граница, след преминаването на която може със сигурност да се каже това?

– Да, според мен левицата ще започне реално да иска предсрочни избори, ако успее да тръгне към създаване на широко ляво и проруско обединение в страната. Ясно изразени желания и намерения за това засега идват най-вече от АБВ и ДПС. БСП все още се дърпа, нейното ново ръководство опитва да си придаде повече политическа тежест, отколкото реално има, за да овладее силните центробежни процеси в партията. Скоро обаче е възможно нещата и там да се обърнат, Фили, ако враждуващите вътре крилца и перца си дадат сметка, че без съюзници партията ще излезе от президентската битка много по-разбита, отколкото влиза в нея. Реално е като база за бъдещо по-широко ляво единство да се използва издигането на общ кандидат-президент през есента. Както предупреди Ивайло Калфин от АБВ, а и както всички знаят, нито една от трите партии в момента не може сама и яйце да си обели, камо ли да спечели някакви избори. Обаче при обща президентска кандидатура, независимо дали печеливша или не, левите ще могат вече да настъпят здраво педала на предсрочните избори. Само тогава този вот придобива смисъл, защото покрай него ще може, поне теоретично, да се мисли за реална промяна на сегашното управление. Но казвам това, Фили, в порядъка на чист политически анализ, без въобще да коментирам дали едно ново ляво управление би било добре за страната, след като имаме пред очите си цялата ненормална история на българския преход, доминиран точно от левицата под една или друга форма.

– Пламен, ако приказките за предсрочни избори са наистина само димна завеса, както, впрочем, каза и премиерът Бойко Борисов, то защо им отделяме толкова внимание?

– Първо, за да разберем какво наистина стои зад тези приказки, Фили. Второ, защото е по-добре от днес да знаем какво ни очаква не само утре, а и вдругиден. Трето, защото българската левица е известна като неприкрита част от руската пета колона тук, нейните думи и действия и по един или друг начин отразяват конкретни руски интереси. А е важно да се знае какви са те и как се планира да бъдат реализирани. Колкото до премиера Бойко Борисов – да, той даде да се разбере, че поведението на левица не е сериозно основание за тревога по повод стабилността на сегашното управление. „Гледайте по-ведро, това е дрънкане на оръжие. Не са готови. Изобщо не са готови. Тяхната паника е, да не изпадна аз в паника. Това е паниката им. При едни избори не се знае какво ще се случи с много от партиите” – заяви по този повод Борисов. Че партиите, при това не само левите, но и всички останали, с изключение може би на ГЕРБ, не са готови за сериозна изборна битка, не са готови. Че като резултат от едни предсрочни избори в Парламента ще има конфигурация много подобна на сегашната, само с леки нюанси – и това е ясно. Въпросът е обаче какво се случва междувременно и в чии интерес е то.

– И какво се случва междувременно?

– Нестабилност се случва, Фили. Само че не като в икономиката, тоест, криза, рецесия, но после пак стабилизация и растеж. Тук говорим за политическа нестабилност, която е постоянна и се поддържа на сравнително високо ниво. Тя е натрапчива, нейните пикове възникват неочаквано и се реализират или изчезват по нереален от гледна точка на нормалната политика начин. Това е, което съпътства България от началото на прехода. Независимо кой е на власт, независимо дали сме в ЕС и НАТО, независимо от всичко, тук винаги има високо ниво на напрежение, които винаги може да избухне от само себе си. Или да бъде дистанционно детонирано. Ние някак сме свикнали и не му обръщаме много внимание, но ако се огледа човек – подобно нещо няма в останалите източно-европейски държави, това е ненормално.

– И ти смяташ, че и сега настояванията за предсрочни избори са част от поддържането на този висок фон на напрежение? Но кому е необходимо това?

– Да, Фили, смятам, че общата картина показва ясно – агресивната руска политика има нужда от високия градус на политическо напрежение в България и отново е активирала своите най-верни хора да го правят чрез създаване на настроения в полза на едни, на практика излишни за кой да е българин, предсрочни избори. И, както виждаме, тези три партии – БСП, АБВ и ДПС, го правят, въпреки че изобщо не са готови за такива избори и въпреки възможността на тях да потънат повече, отколкото в момента. Аргументите за това са много, но в момента ще цитирам само едно признание, което потвърждава всичките. То е на Сергей Баранов, водещ руски политолог, сочен за идеен съветник, ако не и наставник, на президента Владимир Путин. В статия със заглавие „Връщането на Русия на Балканите през Новорусия и Молдавия“ Баранов отделя доста място на България и аз поне, Фили, никога не съм чел по-нагло, но и по-откровено признание за същината на съвременната руска политика спрямо страната ни. В текста политологът хем ругае България като предател на Русия, хем я разглежда и като естествен плацдарм за реализация на руските интереси на Балканите, а покрай другото пише: „Да запазим стабилността на днешна България за Русия няма никакъв смисъл…..” Ето защо трите основни леви партии тук самоотвержено рушат стабилността на днешна България – защото за Русия тази стабилност няма никакъв смисъл.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

(приказка за умствено предизвикани възрастни)

Веднъж с жена ми запалихме обща цигара и си подавахме един тефтер, в който първият пишеше, докато вторият пушеше, а после си ги разменяхме и така…

Ето какво се получи накрая (текстът няма никаква художествена стойност):

През девет планини в десета, зад едно много дълбоко езеро, на върха на един мега остър чукар, в една супер недостъпна пещера, живеел някога един Дракон.

Драконът бил много, много влюбен.

Толкова бил влюбен, че киселините в стомаха му се изостряли и всеки ден бълвал все по-горещ огън, веднъж замалко не овъглил себе си и пещерата, докато спял…

Неговата изгора била трицветна пухкава котка, млада и игрива, готова на всякакви предизвикателства и бели. Казвала се Ирена.

Но не можели да правят любов, защото той бил тооолкова голям, тежал над три тона, а тя била тооолкова мъничка – нямала и два килограма. Дори когато я опръсквал, стъпвайки грубо в реката, която се изливала от пещерата надолу по безлюдните чукари, той пак рискувал да й счупи гръбнака. Със струята вода.

Тяхната любов била платонична.

А това вбесявало Дракона и той развил своя стаховит пламък, който се дължал на по-високото съдържание на метан в здравия му, иначе, младежки дъх. Драконът нямал още и двеста години, а любимката му била по-малка – само на две.

Ирена, въпреки крехката си възраст, осъзнала това и измислила игра:

Хванала един тефтер и написала: „За по-малко киселини пийте сода!“

Опитал това Драконът и останал мнооого доволен, въпреки че му олекнало и му доскучало, та чак се поядосал, след което се разтърчал из гората като младо яре и озадачил всичко живо наоколо.

Видял го даже заекът, който бил замислил план…

Планът бил в заговор с любимата на Дракона – Ирена.

Той искал да я отмъкне при себе си, за да й покаже колко хубаво клатят зайците: 30 пъти по 30 секунди, но за целта му трябвал сигурен транспорт, а какъв по-сигурен транспорт от големия, прост, дърт Дракон?

Тя обаче копнеела за истинска нежна драконова ласка, а не за заешки краткотрайни 30-секундни клатещи подобия на секс, така че, разбрала заблудата на заешкото предложение, се скрила в тайното скривалище в надстройката на гардероба в спалнята на Тишо и ДжиДжи. Между чистите изпрани чорапи и гащи на Тишо.

Тогава той се събудил и разбрал, че е сънувал котешки сън. „Ох, трябва много да съм се напушил снощи – въздъхнал – Още ме държи“. Замислен запалил цигара жълт Камел.

Димът се извил нависоко в цялата стая, промушил се през полуотворената врата на гардероба, като се смесил добре с аромата на чисто бельо в покоите на принцеса Ирена.

„Глупави са хората – казала си тя – цялата тази история ми се присъни заради цигарите на тоя пушач – ебахти, можеха да ме осиновят и непушачи!“

„Непушачи ли? Какво значи това?“ – възкликнал Драконът изпод палетите, на които било разположено леглото на Тишо и ДжиДжи.

А те не знаели, че там има Дракон…ето какво обяснявало защо Ирена се забивала толкова често под дъските на леглото…обяснявало и какво търсела тя там.

Музичка и снимки за вдъхновение.

Enjoy responsibly!

Тихомир Димитров