Скандал с рицари в Лондон. И Спас Русев е вътре  29/05/ Българинът получил титлата от Антигуа, но се наложило бързо да се откаже от нея КЛУБ Z Британският вестник „Mail on Sunday” публикува свое разследване за злоупотреба с благороднически титли от влиятелни фигури във Великобритания. На прицел е генералният секретар на Общността на нациите баронеса Скотланд, която оглави миналия месец организацията на 53 държави от бившата империя. Баронеса Скотланд е заемала различни позиции в правителството на Обединеното кралство и често контактува с Бъкингамския дворец. Според вестника обаче баронесата е замесена в присъждането на рицарско звание от Антигуа на известния лобист Антъни Бейли, който злоупотребявал с титлата на Острова. Бейли е споменат като „скъп приятел“ на баронесата. Той държал да го наричат Сър Антъни в Лондон, въпреки че званието на Антигуа не му дава това право, отбелязва изданието. Дори Бъкингамският дворец изрично го е предупреждавал да спре да се представя за британски рицар. Заедно с Бейли рицари на Антигуа са станали още двама души – българският бизнесмен Спас Русев и Надми Оши, който е бил обвинен в измама и даване на подкуп през 2003 година, съобщи първо „Биволъ“. След публикуването на разследването в „Mail on Sunday”, Антъни Бейли най-вероятно ще трябва да се откаже от титлата си от Антигуа. Спас Русев и Надми Оши обаче вече се били разделили с рицарството си и по случая се води разследване, допълва британският вестник. Пред изданието говорител на Русев е казал, че към него се обърнали с предложение да получи титлата в замяна на „подкрепа за благотворителни проекти“, а самият Русев „имал въпросителни още от самото начало“. “Стана ясно, че не всичко е наред, процесът имаше нарушения и не отговаряше на първоначалното описание. Г-н Русев спря всички плащания и помоли да върне титлата, но му бе отказано“, е казал говорителят на бизнесмена. Тримата са били част от делегация, заедно с баронеса Скотланд, на Свещения военен Константинов орден „Свети Георги“, който е бил възстановен преди 10 години от Бейли. По тази причина той говори за себе си и като „Негово превъзходителство“. Каналът на Ордена в YouTube предлага и видео спомен от удостояването на Спас Русев с рицарско звание на Антигуа. Спас Русев придоби миналата година БТК. Той е близък до икономическия екип на Симеон Сакскобургготски. Името на Спас Русев попадна в друг скандал през 2003 година, когато в багажника на взривения мерцедес на контрабандиста Иван Тодоров – Доктора бяха намерени снимки. На тях министрите от НДСВ Милен Велчев и Пламен Петров, заедно с депутата Мирослав Севлиевски са на яхтата на Спас Русев в Монако в компанията на Доктора и разследвания за пране пари Пепи Амигоса. Пред ноември 1989 година Спас Русев е бил шофьор на известен партиен деятел, близък до Тодор Живков. По-късно като служител в Агенцията за чуждестранни помощи той успява да забогатее заедно с нейния ръководител Петко Симеонов. Доста по-късно неговият шеф в АЧП Петко Симеонов ще признае пред медиите: Спас Русев беше невзрачен шофьор от УБО и возеше др. Стоян Марков, най – младият член на Политбюро. След 10 ноември, Стоян Марков се покри в Лондон, а Спас премина в СДС не без помощта на др. Андрей Луканов. Събираше дарения и направи добро впечатление на Ръководството. Убедихме Желю да издигнем Спас Русев в Агенцията за чуждестранна помощ. Получи се и започнахме да получаваме дарения за стотици милиони, в стоки и продукти. Населението беше гладно, от чужбина идеха ТИР-ове с масло, изкуствено мляко и месни консерви. Отделно се получаваха крупни чекове. На Русев му се регистрира фирма и Стоян Марков започна да го консултира. Така с парите на народа и за народа Спас Русев забогатя, уреди някои дългове на княз Кирил Преславски и така се приближи до Симеон. После започна да контактува с юпитата, финансира кампанията на НДСВ и стана сив кардинал.

Share on Facebook

На днешния 29 май 1989 година Тодор Живков призова Турция да отвори границата си за желаещите да емигрират български турци. За броени седмици България загуби 360 хиляди свои граждани, а Турция се принуди да затвори границите си три месеца по-късно.

Този урок трябва да се припомни на всички, които винят демокрацията за „прогонването” на близо 2 милиона българи на Запад, където очевидно те се чувстват по-добре след десетилетия на живот в затворената, съветизираната, колонизираната от СССР България.

Какво ли щеше да стане, ако по времето на комунизма поданиците на цар Живков от Правец- където днес по наследство се разпорежда мил(ц)ионерския червен клан на Златеви – можеха свободно да избират къде да учат, работят и живеят, след като само за три месеца такава огромна маса хора напуснаха страната? При това стотиците хиляди български граждани хукнаха към една Турция, която по онова време беше в окаяно икономическо състояние след военни преврати и икономическа криза с елементи на дефицит на стоки от първа необходимост ( макар и не толкова остър, колкото в социалистическия ни „рай”).

Ами ако границата беше отворена за всички другари и другарки- дали щяха да изберат страната на победилия социализъм СССР или щяха да се юрнат към гнилия капитализъм, както стана малко по-късно? Колцина щяха да останат да маршируват тук в годините, когато и тоалетна хартия нямаше, а според вицовете нямаше и нужда от нея поради принудителната диета на народа?

По ирония на съдбата тъкмо днес, точно 27 години след призива на Живков към южните ни съседи да отворят границата, следовникът му Бойко Борисов ликува по повод голямото си постижение да затвори лично южната ни границата, през която проникнали цели 60 бежанци, предизвиквайки мобилизация на държавата и нейната пропагандна машина сякаш наистина пълчища завоеватели са ни нападнали. Вместо с рутинни действия по охрана на границата, осъмнахме с шумна медийна реклама на извънредния щаб за съпротива срещу 60-те бежанци, свикан и командван близо до мястото на „бойните действия” от премиера. След което той рапортува, че нямало друга държава в света, която така бързо да е победила чрез подобна операция ( 60 бежанци).

Щеше да е смешно това наполеоновско напъване на нашия генерал от запаса, ако не беше тъжна аналогията с т.н. Голяма екскурзия ( в чието логистично подсигуряване младият каратист от МВР Бойко Борисов лично е участвал) и нейната годишнина с днешна дата. Защото явно се въртим в кръг(ова отбрана)- ту ни пречат „излишните” български граждани заради упоритото им нежелание да се преродят с нови имана, тук пък се браним от бутафорна заплаха на чуждо пришествие.

Начело на борбата с тези вятърни мелници си имаме Дон Кикот, чиято цел е да демонстрира своята храброст, за да го заобичаме електорално като наш закрилник от чуждата напаст. Той се сражава с прогонените и бягащите към\през България по същия „героичен” начин, както неговият прототип Живков воюваше за прогонването на бягащите от режима му български граждани.

Живков ги пускаше (бежанците), Борисов ги спира!

Живков, който се хвалеше, че за 45 години ни бил построил цели две Българии, беше прогонен в крайна сметка ( по заповед от Москва), когато стана ясно, че малко е „попрекалил”. Остава да видим колко още ще го търпят Борисов онези, чиито парични потоци го държат на власт, за да се хвали, че ни строи магистрали, очаквайки за благодарност да го обичаме и слушаме.

Гледаме го, какво да се прави ( нали за това мобилизират телевизиите в антуража му), но чак пък да го слушаме…

Share on Facebook

Когато живее в период, поставящ началото на ново летоброене, човек рядко си дава сметка за това. Лично аз честичко се шегувам, че 2016-та е година първа от „новото летоброене“. Обичам да я наричам „година V.R.0.“ Човешката цивилизация се намира пред прага на нов еволюционен етап. Започва епохата на виртуалната реалност. Като всяка нова епоха, и тази ще промени света изцяло. Необратимо.

Да, технологията ни е позната отдавна, но едва през 2016-та продуктите за симулиране на виртуална реалност напуснаха експерименталните лаборатории и навлязоха в бита на масовия потребител. Един от многото ясни сигнали в подкрепа на това твърдение е появата на костюми за симулиране на виртуален секс. Според мен, намираме се в началото на изключително дълъг процес. Тепърва предстои устройствата да се усъвършенстват, реалностите да се надграждат и така нататък. Със сигурност не му се вижда краят. Само си представете комбинацията от пет сетива и среда като Second Life например. В много по-реалистичен вариант.

Няма да има пощадени сектори. Виртуалната реалност навлиза в киното, бизнеса, игрите, туризма, домашното порно, навсякъде.

Виртуални пътувания. Виртуален секс. Виртуални пари. Виртуална икономика. Виртуални светове.

Човек се нуждае от наистина голямо въображение, за да си представи докъде може да доведе всичко това.

Действително живеем в интересни времена. Китайците го смятат за проклятие. От друга страна, забавно е усещането да обитаваш свят, който все повече заприличва на футуристичните романи от твоето детство. Бъдещето е сега. Фантастите ни предупреждаваха отдавна…

Тихомир Димитров 

Ракета носител от среден класс 'Съюз-2.1б' , с навигационен спътник 'Глонасс-М' , успешно бе изстреляна от космодрума Плесецк в Архангелска област в 10:45 наше време ( 29 май 2016 ).

Астронавтите на НАСА , разгънаха ( надуха ) на МКС експерименталния модул Bigelow Expandable Activity Module (BEAM), който може да се използва за каюти на екипажи на орбитален комплекс.

Имам късмета понякога да ме водят на театър, без от моя страна да се изисква каквото и да е организационно участие. На фона на стандартното ровене за информация и следене на афиши, това е приятно разнообразие – не просто защото се усеща като празник, а защото ме среща с постановки, за които не знам почти нищо. А това си е половината рецепта от магическото „приятна изненада“.

Така отидох на „Петокнижие Исааково“ – знаейки само, че пиесата е създадена по роман на Анжел Вагенщайн и се говори за живота на евреин. Не бях подготвена за въртележката от емоции, които следват пътя на Исаак Блуменфелд, докато той преминава през няколко националности, две войни и два лагера. Животът на Исаак отразява промените, на които е подложена Европа през войните на 20. век. Започваме в град Колодец, част от Австро-Унгарската империя. Без да променяме географската точка на картата, минаваме от Австро-Унгария в Полша, после в част от Съветския съюз, после в провинция на Третия райх и завършваме в Австрия. Междувременно се случват и лагерите – естествено, концентрационен през ВСВ и сибирски след това.

Звучи като нещо изключително тежко за гледане, нали? Колкото и на моменти постановката да те хваща за гърлото, историята има един труден за описание жизнеутвърждаващ тон. Случват се даже вицове за евреи, разказани от евреи. На моменти Исаак говори за трудностите по пътя си с почти любовна носталгия – защото на фона на тежките моменти изпъкват любими хора.

Постановката има особено интересна сценография. Голяма част от действието се случва зад завеса, в миналото на главния герой, а той (Николай Урумов) става част от нас, зрителите. Актьорите там са облечени в черно и създават усещането, че гледаме стар черно-бял филм – то се засилва и от пейзажите на град, прожектирани върху завесата. Малък оркестър става част от пиесата – те не просто свирят, но и играят наравно с актьорите.

Актьорският състав пресъздава историята на Исаак с цялото внимание и уважение, което има. За мен специално се отличиха Христо Терзиев като младия Исаак, както и Йосиф Шамли, равина – за втория основна роля играе невероятния изходен материал за монолозите и диалозите, дори и на моменти тонът да е твърде нравоучителен.

„Петокнижие Исааково“ е постановка, която поставя интересни въпроси, дори когато темата за съдбата на евреите не е толкова близка до вас, колкото до автора на романа. И те кара да се замислиш по теми, които горят дълго след угасването на прожекторите в залата.

___
снимки: Народен театър „Иван Вазов“

Постът Театрално ревю: Петокнижие Исааково е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.