Американската компания Blue Origin направи успешно четвърто поред изпитание на суборбиталния кораб New Shepard .

Ясно с кого. Със Запада, разбира се. Това е основното послание на “Руския Давос”.

В разни вариации и изпълнения, Кремъл уверява либералния свят: Не искаме конфронтация, готови сме да бъдем ваш партньор и “не сме злопаметни”. Стремежа на Кремъл да се измъкне от изолацията и санкциите е разбираем. Възможно ли е да бъдеш Държава, намирайки се в политическото гето? Възможно ли е да продължиш да бъдеш  бензиностанция на Запада, хапейки го по краката? Но има един проблем: как да представиш отстъплението и геополитическия провал като победа? И как да осигуриш взаимната любов на либералния свят? Готови сме да отменим контрасанкциите, казва Путин. А ако Европа излъже и не отговори със същото?

Още по-сериозен проблем за Кремъл е невъзможността да се откаже от антизападничеството, като мобилизационен механизъм и начин за легитимиране на властта – всъщност други средства няма! А за да дружиш със Запада и в същото време да воюваш с него в общественото съзнание, е нужна много сложна еквилибристика. Особено, когато конфронтацията със Запада, и за политическата класа, и за част от обществото, се е превърнала в начин на живот. Доказателство за това са марсилските изстъпления на руските фенове. А кръженето над самолетоносач на САЩ е обичайния  начин за принуждаване към любов. По друг начин не можем!

Какво да кажем за Запада? С гостуването на Юнкер и италианският премиер Ренци (мошеникът Саркози представлява единствено себе си) Западът потвърди, че пазарлъците са неуместни и ще свали санкциите в замяна на изпълнението на Минските споразумения. Това е лош късмет. Тези споразумения трябваше да бъдат задъдена улица за Украйна, а се превърнаха в капан за Русия.

Но дори в края на годината западните санкции срещу Русия да бъдат отменени, новата реалност е малко вероятно да бъде благоприятно за нас. Иронията е, че Кремъл всъщност успя да промени Запада, принуждавайки го да се откаже от идеята, която определяше отношението му към Русия в последните 25 години- нейната интеграция. Днес, тази идея премина в недоверие, което придобива очертанията на сдържаност и сътрудничество по необходимост. Западът се отнася с подозрение към подкрепата на Русия за европейските анти-системни десни и крайнолеви сили. Западът успя да се съвземе от руските контрасанкции и се пренасочи към други пазари, като по този начин намали зависимостта си от Русия. Политическите сили, които в западното общество лобират за Москва, са маргинализирани.

Но най-важното – западното общественото мнение е враждебно към Русия. Ето един пример: днес само 14% от германците смятат Русия за страна, на която може да се вярва, а 58% заявяват, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат продължени. Скандалите с руските футболни фенове само затвърждават в западното съзнание образа на руснака, който бе описан в карикатурата на «Charlie Hebdo»: пиян неандерталец, заради когото трябва да заковем вратата на къщата си. Общественото мнение няма да позволи на западните елити да се гушнат в мечешката прегръдка на Москва. Това е светът, който самата Русия изгради около себе си.

Опитът да се върне към стария пясъчник, уви, няма да сполучи. И не е ясно, как бензиностанцията ще запази държавността си, когато Западът спре да прави компромиси.

Лилия Шевцова

Share on Facebook

По какво ще познаете, че пратениците на руския шовинизъм, които се заканват да ни се демонстрират като част от шоуто на великоруската моторизирана комплексарщина в Европа, наистина са руснаци?

По нищо, освен по знамената и надписите.

Символиката на рокерите, горди с предизвикването на статуквото в свободния свят, няма нищо общо с Русия и традицията на църквата и антисемитските погроми на черносотниците  като част от статуквото на шовинистичната пропагандна на държавата.

В този смисъл „православните рокери” са нонсенс – свободни затворници.

„Славянските” им излияния пък се давят в презрението на „братята” им в страни като Чехия, Словакия, Полша ( държава- лилипут, в сравнение с Русия, която за по-малко от две десетилетия връщане към европейския си път след десетилетия съветска окупация постигна вече една трета от руския брутен вътрешен продукт), Украйна и Хърватия, в които огромното мнозинство от хората не искат да имат нищо общо с руснаците на племенна основа.

Рокерите в свободния свят пледират за още повече свобода, отколкото им се полага по закон. В името на тази „американска мания” се опълчват на държавата, рискувайки да загубят свободата си зад решетките. Докато руските имитатори се изживяват като самия закон в позволената им роля на инструмент на държавната пропаганда в к\а\омпанията на олицетворяващия самодържието цар Путин. http://www.politika.bg/article?id=40230

Жалки по своята същност (  макар потенциалът на руския нацизъм да не е за подценяване) са и руските нацисти. Преливат от национална гордост. Кичат се с названието на държавната си. Декларират „аз съм руснак” по стадионите на Европа, но като си свалят камуфлажа ( за да видят всички как са напомпани във фитнеса), отдолу им лъсва пречупеният кръст, символ на разгромените нацисти, победата над които днес е превърната в основен, ако не и единствен , източник на руската национална гордост.

Кой е “по-сбъркан”- хората със “сбъркана  сексуалност”, ненавиждани от руските нацисти или самите руски нацисти, припадащи от радост при споменаването на победата на бащите им над нацистите?

Какво им е руското на тези руснаци, имитиращи маймунски най-лошото от Запада ( например агресивния дух на моторизираната глутница рокери)?

Защо, след като изпадат в транс от руска самовлюбеност в претенцията си за някакво превъзходство по национален признак, не яхат руски тройки с шейни. Биха могли с тях да ни дойдат на гости през зимата, че да се повеселим на вида им. Наметнати с кожи ( необработени, а не с кожени рокерски якета с капси), нахлупили ушанки, нахлузили валенки и ватенки. Ето това би било разбираемо, видимо от пръв поглед демонстриране на привързаността към руската традиция. Вместо това обаче руската глутница имитира едно към едно онези, които демонстративно мрази в синхрон с дадения от най-високо тон.

Само в едно руските рокери не подражават на западните: в рискуването на собствената си свобода, защото не са против, а са част от държавата: нещо като група циркови артисти, която обикаля на тур за овации арените на съседните нации, имитирайки пошло репертоара на омразния им прототип в ролята на опитомени мечки на кремълски синджир.

Share on Facebook