Присъдата заради АЕЦ "Белене" е НАД € 620 милиона

http://gikotev.blog.bg/drugi/2016/06/20/prisydata-zaradi-aec-quot-belene-quot-e-nad-620-miliona.1459079

Това става ясно от съобщение на уеб-страницата на печелившата компания, руската "Атомстройекспорт", публикувано около 27 часа след оповестяването на размера на присъдата у нас. Ето какво буквално се казва в него: Россия получи...

Малка разходка в миналото и малка разходка в бъдещето

http://feedproxy.google.com/~r/komitata/~3/u0eedaaQRhE/blog-post_20.html

Миналата седмица ми беше доста напрегната – пътувания в различни градове в България, интензивно бъхтене (тоест работа) и естествено, стават инциденти. Днес ми се наложи да посетя едно място, където работих около 2 месеца в 9–ти клас – това беше близо до колелото на тролеи No. 1 и 4 в „Хаджи Димитър“.

Преодолявайки разстоянието между  Герена и това място в жегата, си отбелязах няколко неща, които са се променили в квартала за 30–тина години.

Растителността около блоковете е пораснала, а самите блокове за загубили унилия си кутийчест вид, тъй като и там апартамент по апартамент са се топлоизолирали.

Малко визуални впечатления:

Много приятен стенопис, сниман от много глупав ракурс

Поредният свръх–реалистичен паметник, тоя път отрязан малко под кръста.


Камата черпи!
Благодарим ти, Кама!

Чановете фудс или Хановете фудс


Ето го мястото! Вляво от ж.п. линията се намираше общинската комунална фирма, където прекарах на градска бригада един горещ месец през есента на 1985 г. (ако не ме лъже паметта) Тогава беше времето, когато бях най–убеден в предимствата на социализма. Защо? Сега обяснявам. Като се появихме там с още трима съученици в 8 сутринта в уречения ден и потърсихме директора, някакъв работник ни попита:
– Кого търсите?
– Директора
–  Ха ха, – изсмя се човекът. – Към 10 сигурно ще дойде. 
Тъй като учехме в училище, в което дори и пет минути закъснение бяха голям проблем, обяснението ни се стори фантастично неправдоподобно, но така си и стана – директорът се появи към 10.

В това общинско предприятие (май му викаха Комунално стопанство) се занимаваха с общинските паркове и градинки в район Левски. Тоест ремонтираха пейки, кошчета за боклук, събираха листата и боклуците от парковете. Боклукът от кофите се събираше от друга служба. Нямаше много работа, затова всички го даваха много леко – идваха на работа към 10 и си тръгваха към 14 часа. А и докато присъстваха не си даваха много зор. Затова и аз си направих извод – явно социализмът е МНОГО ПО–ЕФЕКТИВЕН защото хората с толкова малко труд се справят, а при капитализмът се знае че много се работи и нема лабаво :)

Крадеше се естествено, интензивно. Всеки гледаше да свие по нещо и учениците на бригада също се включиха в надпреварата. Аз си свих две шишета разредител. За нищо не ми трябваха, и май съвсем скоро свърши второто шише. 

И така, 30 години по–късно съм на същото място. Комуналното стопанство го няма. На негово място има „търговски център“

Рекичката изглежда приятно, но е в такъв квартал, че не успява много да облагороди и да успокои обстановката.

Това май е всичко останало от комуналното стопанство. Или поне виждам покрив на соц–будка, която сега се използва за покрив на тенекиена барака. 

Търговският център. Не посмях да вляза вътре, тъй като ми изглеждаше като оранжерия, със съответната температура.


В квартала очевидно живее човек с богато въображение и за съжаление разпадаща се хубава къща.


А причината да посетя тази част на София всъщност беше, че си забравих шапката в автобуса, когато слязох  в Дупница, а той продължи към Петрич. Без да тая някакви надежди, а просто защото ми беше гадно да се простя с шапката си, която ми е скъп спомен от племенничките, им писах на мейла, а фирмата – Юнион–Ивкони ми отговориха. Бяха ми запазили шапката, само трябваше да отида до гаража им (който се намираше точно до мястото, за което ви разказвах досега). Неведоми са пътищата на доброто. И много им благодаря за това че си дадоха труда, не бяха длъжни да го правят.

Затова и споменавам разходка в бъдещето – ако може всички в България да постъпват като тях :)




Сара Кросан и Крис Ридъл са носителите на медал „Карнеги” и „Кейт Грийнауей” за 2016

http://azcheta.com/sara-krosan-i-kris-ridal-sa-nositelite-na-medal-karnegi-i-kejt-grijnauej-za-2016/

Сара Кросан и Крис Ридъл са носителите на престижните отличия „Карнеги” и „Кейт Грийнауей” за 2016 г., съобщава сайтът Детски книги. Победителите бяха обявени днес на официална церемония в British Library в Лондон. Сара Кросан получи златния медал „Карнеги” за роман си в свободен стих „One“, който разказва историята на сиамските близнаци Грейс и Типи. За пръв път...

За топките на президента

http://reduta.bg/v2/article/%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0

За първи път в най-новата ни история нагаждането към геополитическите фактори откровено няма да е съпътстващ, а водещ критерий в кандидат-президентската кампания. Основните политически сили все още не могат да се разберат дали им трябва президент, който ще прокарва интересите на Москва или президент, който ще се придържа към европейските ценности и ще има умения и характер да отстоява идеите си.

Илийчо и Август в страната на приказките

http://azcheta.com/iliycho-avgust-i-sedemte-dzhudzheta-sotir-gelev-penko-gelev/

Помните ли Илийчо и неговия рошав приятел мърколака Август от историите на Пенко и Сотир Гелеви, събрани в комикса „Илийчо и Август”? Ако сте ги харесали, пригответе се за нова среща с тях. В „Илийчо, Август и седемте джуджета” (изд. „Enthusiast“) ви очакват не няколко кратки истории, а само една, по-дълга, в която всичко започва с подранилия подарък...

Как четеш: Любов Петрова

http://azcheta.com/kak-chetesh-lyubov-petrova/

Разделяйки добре времето си между Брюксел и София, докато се занимава с комуникацията на издателство „Еднорог“, днешният ни гост успява да отдели достатъчно за четене, и то за четене на наистина хубави книги. Можете да го разберете лесно от профила й в Goodreads, а и след ревюто й в „Аз чета“ за биографията на Илън...

Филмът „Сляпата Вайша“ с две награди от фестивала за анимация в Анеси

http://azcheta.com/filmat-slyapata-vajsha-s-dve-nagradi-ot-festivala-za-animatsiya-v-anesi/

Късометражният анимационен филм „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев спечели Наградата на журито и Наградата на детското жури на Международния фестивал за анимация в Анеси, съобщава skif.bg. Филмът е създаден по едноименния разказ на Георги Господинов от книгата „И други истории”. Продуценти на късометражния филм са френската телевизия ARTE и Националният филмов борд на Канада, където Тео Ушев живее. Историята в...

Сиренето от капана за мишки вече е в баничката

http://gikotev.blog.bg/drugi/2016/06/20/sireneto-ot-kapana-za-mishki-veche-e-v-banichkata.1458987

За това съобщават "национално-отговорните медии" от морето, където се проведе ежегодната седянка на (из)родния клон на ядрената мафия, както ви съобщих за това в "Потъна му яхтата ... на френското посланиче", миналата...

Случки от таксита в Пловдив

http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/Tgg47BkcEZs/

maxresdefault

Тази вечер с Биляна ползвахме таксита и имахме два забавни диалога – един на отиване и един на връщане.

Отиване

– Към „Библиотеката“…
– Окръжната „Иван Вазов“ или заведението?
– Ами така като ни гледате в събота вечер според Вас книги ли ще четем или ще пием бира?

Връщане

– … и тук карайте само напред и като видите светещия надпис „Tattoo“ завийте вдясно.
– Добре. Тия „Tattoo“ май са голяма фирма… и по морето съм ги виждал…
– Ами…. такова… как да Ви кажа… Голяма са, ама „FOR SALE“ са още по-голяма…

Царският човек дава, пъдарят му Борисов не дава

http://ivo.bg/2016/06/20/%d1%86%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba-%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d0%b4%d0%b0%d1%80%d1%8f%d1%82-%d0%bc%d1%83-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be/

За пореден път днес премиерът Борисов бламира свой министър- вицепрезидент при това- опровергавайки обещанието на Меглена Кунева за 10 процента увеличение на учителските заплати, направено вчера на безпрецедентен по своята масовост форум от 12 000 учители, събрани в София под предлог да получат разяснение за реформата в образованието, но всъщност поканени да консумират „черешката на тортата”, поднесена от първа ръка.

 

Пред репортери Борисов заяви днес, че никой не го е питал дали може да има такова увеличение. Излиза, че царят ( доколкото Меглена Кунева олицетворява връзката с управлението на Сакскобургготски) дава, но пъдарят на царя не дава.

 

Това се случва само два дни, след като министър-председателят успешно нахлу в световните новинарски емисии със скандалното си разграничаване от натовската позиция по отношение на Русия, предизвиквайки бурни овации в Москва и пред московската пета колона тук, недоумение в западните столици ( където се правят на изненадани от поредния реверанс на „атлантика” Борисов) , ирония в свободните медии по света, добре режисирано мълчание в българското медийно пространство и гняв в Украйна.

 

 

Като част от поклона към Русия Борисов наказа министрите на отбраната и на външните работи ( явно склонни да приемат идеята за българско участие в общ военноморски фронт с две натовски съседни държави и с Украйна) чрез публично порицание под формата на тяхната „мобилизация” в армията. Премиерът изпрати хипотетични призовки на Николай Ненчев и Даниел Митов да воюват на корабите, щом като толкова желаели война, докато той искал да се наслаждава на синьото небе, яхтите и руските туристи.

 

 

Винаги съм се чудил как се живее в сянката на такъв безпардонен началник, който с лека ръка е готов да унижи всеки член на своята управленска свита. Но това явно е въпрос на личен избор. Министрите Веселин Вучков и Христо Иванов показаха с оставките си от върха на вътрешното и на правосъдното министерство, че да си тръгнеш с достойнство от шоуто на Борисов е възможно и е лицеспасяващо.

 

 

Монетата с лика на вожда обаче има и обратна страна. При тази често възникваща необходимост Борисов да опровергава министрите си, възниква също така и въпросът как изобщо се осъществява субординацията и комуникацията в правителството. Трудно е за вярване министър Кунева да се изправи пред огромната аудитория учители с подобно обещание, без го е съгласувала.

 

Не ми идва нищо друго на ум, освен хипотезата, че министрите на Борисов спазват правилото да не безпокоят началника за разни дреболии, като учителските заплати, докато той е зает с по-важни държавнически дела- например да гледа европейското по футбол или лично да участва в полувремето в някое мачле. Началникът, то се знае, има последната дума, но поне да опитат да прокарат някакво решение. Пък после той, ако е в настроение, така и така ще им „набие канчето” ( казано на войнишки жаргон). Кой го е грижа за някакво си достойнство на някакви си министри в някаква си България?

 

Хубава работа, ама банкянска.

Share on Facebook

12 неща, които възрастните трябва да се срамуват, че четат

http://azcheta.com/12-neshta-koito-vazrastnite-tryabva-da-se-sramuvat-che-chetat/

Възрастните четат тийн и янг адълт книги. Някои са пристрастени към тях, други ги използват като средство за разпускате, а трети пазят в тайна това свое увлечение. Манията на възрастните по книгите, предназначени за тийн аудитория, си е спечелила известно неодобрение от страна на хората, които не могат да преодолеят предразсъдъците си. Трябва ли всеки...

Making Collages – from old magazines

http://krokotak.com/2016/06/making-collages-from-old-magazines/

The kids that took part in the Saturday workshop of The Group for Kid’s Theater “Camel” in the of...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване