У-НИ-КАЛ-НО! Предавам ви 1:1 официално заявление на довчерашния директор на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД Димитър Ангелов по повод активното мероприятие на "политика" Георги Кадиев, през последните два дни, д...

Източникът та тази информация може да ви е противен. Обектът й обаче е не по-малко отблъскващ. Оставям на читателите да преценят равносметката.

http://pik.bg/само-в-пик-и-„ретро”-невероятната-история-на-славка-бозукова-–-секс-лъжи-и-финансови-схеми-news555225.htmlиИ

Share on Facebook

Класация на книжарници „Сиела” – 27 юни – 3 юли 2016 г. 1. Ракиямен, Кристиан Чарли Танев, Сиела 2. След теб, Джоджо Мойс, Хермес 3. Абсолютна памет, Дейвид Балдачи, Обсидиан 4. Българ. Книга-игра 3. Междузвезден унищожител, Неделчо Богданов, Сиела 5. Minecraft: Книга за тайните на оцеляването, Егмонт Класация на „Книжен ъгъл“ – 29 юни –...

Левиатан на Пол Остър е тук. Не го слагам с българската му корица, защото пак леко ме разочарова корицата. Но изданието е добро, преводът също, а книгата – една от най-знаковите на Остър, според мен е доста шокираща и представя една наистина не толкова приказна Америка на 70-те и 80-те.

Ако си падаш по криминалета – тази история е доста оплетена и динамична.

Ако си падаш по любовните истории – романът е доооста изпъстрен и с това.

Многопластова, интригуваща, замисляща, разтърсваща – историята за двама приятели писатели – Бен Сакс и Питър Арън те завърта и не дава да я изоставиш, докато не разнищиш живота им до край. Темите за отчуждението, големият град, оцеляването, битката за съхранение на човешкото и на човечеството са плътно представени.

Влюбвания, приятелски разговори, размисли за демокрацията, свободата, Статуята на Свободата, Фантомът на свободата, анархистични мотиви, може ли човек да промени хода на историята – всичко това и още много, което се изчита на един дъх.

„Независимо колко налудничави ни се струват нашите измислици, те изобщо не могат да се сравняват с непредсказуемостта на онова, което реалният свят постоянно ни поднася.“

„Статуята на свободата е символ, който не предизвиква противоречия… Тя въплащава по-скоро надеждата, отколкото реалността, по-скоро вярата, отколкото фактите и трудно ще се намери човек, който да заклейми нещата, които тя олицетворява: демокрация, свобода и разнопоставеност пред закона.“

„Ние съществуваме в настоящето, но само доколкото успяваме да вярваме в бъдещето.“

„Щом веднъж се обърнеш срещу себе си, лесно е да повярваш, че всички останали са срещу теб.“

„Книгите се раждат в неведение, а животът им след тяхното написване зависи само от степента, до която не могат да бъдат разбрани.“

ИК Колибри 2016
Превод: Иглика Василева
Корица: Стефан Касъров

Авторката на бестселър поредицата „Малки сладки лъжкини“ Сара Шепард ще публикува нова книга през ноември 2016 г., съобщават cbcbooks.com и Disney Publishing Worldwide. Романът ще носи заглавието „Аматьори“ (Amateurs) и обещава на феновете много загадки, романтика, неочаквани обрати и разкрития. Изданието ще е част от новия импринт на Disney Publishing Worldwide – Freeform, който ще...

Държавата на организираната престъпност сътвори уникален прецедент вчера - подари най-голямото държавно електропроизводствено предприятие (АЕЦ) на клана Кадиеви, които бяха недоволни от разпределението на квотите на т.нар. "свободен...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/77197-de-profundis-kak-britantzite-nalyaha-kapka-zdrav-razum-v-starata-evropeyska-kasha.html

Брекзит е най-тъжното нещо, случило се на Обединена Европа от нейното създаване до сега.

Тази констатация ще бъде валидна, дори излизането на Великобритания да не се превърне в реален факт, дори всичко да остане само на символично ниво. Но никой от брюкселските политически величия не трябва да се прави на изненадан от Брекзит и съответно – да се окаже неподготвен да реагира.

Ако пък някой от тях си признае, че е наистина неподготвен, това само ще затвърди впечатлението, че стъпката на евроскептиците от Острова е правилна. Защото този резултат от британския референдум беше не просто предвидим, а предшестван от ясни сигнали, при това подавани не от вчера.

Стана като в историята за Буда, който, като изпраща свой ученик на опасен път, му казва – ще бъда винаги до теб и ще те пазя. Ученикът обаче се връща целият натрошен и упреква Учителя, че не е спрял стадо слонове да го прегази в джунглата. „Преди слоновете мина ли глашатай, който викаше – всички да се пазят?” – пита Буда. „Мина” – отвръща ученикът. „Аз го изпратих да те предупреди, а ти защо не го послуша?”

Та и с Брекзит така. Колко пъти през последните 10-15 години, откак стана голямото разширяване на Евросъюза, Лондон ясно каза – Брюксел да спре с опитите да регулира всичко във Вселената; да престане с раздаването на пари по социалистически; да не се прави на по-умен от естествените пазарни и обществени процеси; да концентрира усилията си в реалните, а не в измислените от самия него общи проблеми; да намали бюрокрацията и процедурите, съответно – да увеличи реактивността при вземането на решения.

Нищо такова не стана. Нещо повече, към темата за общата идейна криза, свързана с бъдещето на ЕС, която постоянно се заобикаля или дори открито се замита под килима, от 2014 г. насам Брюксел демонстрира пълната си неспособност да се справи и с поне три огромни практически кризи.

Първо, това е руската агресия, разглеждана комплексно – от реалното нахлуване на Путин в Украйна и анексирането на Крим, до последната мина на руската хибридна война срещу демократичния свят, заложена в малка българска медия или във финансовата подкрепа на Кремъл за Льо Пен и други европейски „полезни идиоти”, по известния израз на Ленин.

Второ – финансовата криза, която чрез гръцкия пример извади на показ редица абсурди, породени от напрежението, което се трупа в ЕС между естествените процеси на развитие и изкуствените системи за регулиране. Тази финансова криза направи видими също и редица неясноти в самата съюзна система.

И трето, дойде огромният провал на Европа, водена от Германия, а в случая трябва да се каже дори – подведена от Германия, да се справи с мигрантската вълна и тъй наречената бежанска криза.

Тук не споменавам четвъртият важен проблем – борбата с тероризма, доколкото това е световен, а не чисто европейски феномен. Но трябва да се каже все пак, че по ред причини приносът на Европа и в тази битка е много по-малък от възможния и очаквания, съответно – европейските действия за справяне са си все така декларативни, частични, колебливи.

Вече 15 години, от ударите срещу кулите в Ню Йорк насам, ЕС се държи така, сякаш може само да съчувства на всички засегнати, но не и да направи нещо по въпроса. А това поведение, както се вижда и с просто око, води до изместване на центъра на терористичните заплахи от САЩ към Европа. Просто от гледна точка на терористите атентатите тук стават по-лесно, а ефектът от тях е също толкова силен.

Всичко, естествено, се усложнява допълнително от факта, че много бързо Русия се възползва от ситуацията и побърза да извади преки и косвени дивиденти от така образуваната каша.

Този процес все още не е стигнал до своя край.

Русия иска две главни неща – максимално разрушаване на единомислието и единодействието вътре в ЕС, включително до неговия разпад, плюс максимално разбиване на жизненоважната за целия демократичен свят система на евро-атлантическото единство.

Русия няма да спре в реализацията на тези си апетити и сега, естествено, ще се опита максимално да се възползва от Брекзит, като натисне протежетата си и в други страни да поискат референдуми за излизане от ЕС и реализация на тъй наречения „ефект на доминото”. Впрочем, във Франция Марин льо Пен побърза да направи точно това. Нищо чудно съвсем скоро и водещите фигури от руската пета колона в България да се изкажат за такъв референдум.

С други думи – може да се окаже, че противниците на Обединена Европа са много по-добре подготвени да реагират на Брекзит, отколкото поддръжниците на европейското единство.

Това не трябва да се допуска. Защото – не я мислете Великобритания. Тя ще се оправи, независимо от ударите, които първоначално ще понесе. Главните проблеми, които предстоят, са именно за единството на континентална Европа и най-вече за нас, източно-европейците, които при един евентуален разпад на съюза ще станем лесна плячка за руските апетити.

Само че не британците ще са ни виновни за това, а ние самите.

Впрочем ако се върнем стотина години назад, ще попаднем на писанията на малко странния японско-австрийски граф Калерги, радетел на идеята за обединение на континента. През 1923 година той публикува книгата си „Пан Европа” и в нея твърди, че извън обединението ще останат две страни – Великобритания, която според графа далеч е надраснала нивото на останалите европейски държави, и Русия, която пък е далеч от това да го достигне когато и да било.

Какво пък, в този смисъл може да се окаже, че Брекзит е по-скоро връщане към естественото състояние на нещата и не бива да ни е чак толкова тъжно за излизането на нашите приятели, британците. Просто трябва бързо да измислим какво ще правим без тяхната мъдрост и опит в световните дела, без тяхната готовност да помагат, без страхотното им чувство за хумор и без техния неистов стремеж към онова, което се нарича common sense или обикновеният здрав човешки разум.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Исторически сюжети, ярки персонажи, вълнуващи приключения, тъмни заговори, интриги, шпионаж, шах, любов и страст са само част от елементите, които ще откриете в романите на един от най-популярните испански писатели – Артуро Перес-Реверте. Сами по себе си тези съставни части не означават почти нищо, но начинът, по който писателят работи с тях, прави важната разлика...

Изчаквах колегата Георги Ангелов сам да отговори на некултирния министър Рашдов във връзка с просташкото му писмо, емблематично за тази власт, белязна от магческата формула на управлненското й дълголетие “ и аз съм прост , и вие сте прости, значи ще се разберем”, дадена като тон за песен от премиера Борисов през първия му мандат. Ето че Георги Ангелов е отговорил и то така, че и зрителите, които никога не са следили ерудираното му присътвие на екрана, могат да го усетят – заедно с разликата в класите спрямо най-голямото недоразмение в обкръжнието на премиера-слънце.

Определям Рашидов от години за емблемата на власта на Борисов поради няколко причини, известни на всички, включително и на подмазвачите. Но най – важната е тази: да сложиш човек, като Рашидов, да отговаря за културата, е вече достатъчно компрометиращо за началника, взел това решение. Но да повториш упражнението напук на културните хора в държавата, дмонстрирайки привързаност към грешното си решение, превръщайки това недоразумение в правило ( Рашидов е единственният мнистър от първия кабинет на Борисов, награден със запазено място и във втория) е като да се изплезиш на цялото общество без изобщо да си Айнщайн.

Борисов разбира много добре, че да се освободи от компрометиращото натрапничество на некултурния министър е равносилно да загуби уважението на простите, с които не желае да се прости. Той залага на мнозинството, а не на качеството на хората, които не може да заплени с псувни ( спомнете си, че и Рашидов псуваше в коридорите на парламента, и Борисов беше изобличен като изключителен циник в записан телефонен разговор, говорейки за прокурори кой кого е…). Иначе казано, да разкара Рашидов за Борисов е като да се откаже от себе си.

Ясно е, че да очакваш от Рашидов оставка заради някаква си свинщина, сътворена от сърце от него спрямо журналист, превъзхождаш културта му с томове книги, е все едно да поискаш от Херострат да бъде покровител на пожарникарите. В държавата на пожарникаря е така. И все пак е важно огънят на простащината да получава отпор. Кой когато и както може трябва да хвърля своята лопата пръст за неговото ограничаване. Докато някой ден, рано или късно, той не бъде овладян.

Е-vestnik

Журналистът Георги Ангелов отговаря на „чорбаджията” Вежди Рашидов, който му плащал заплата
Благодаря на всички колеги, журналисти, познати и непознати хора, които ми вдъхнаха вяра, че в нашата страна все пак има гражданско общество. Благодаря на БНТ за изразената позиция. Но тъй като писмото на министър Рашидов е направо лично, то аз също ще дам личен отговор, още повече, че след него остава горчив привкус на недоизказаност.
На 4 юли 2016 г. в ефира на „Денят започва с култура“ бе прочетено писмо на министър Рашидов, под формата на „право на отговор“. За моя голяма изненада писмото не бе нито отговор по темата относно гласуваните промени в Закона за културно наследство, нито персонален отговор на казаното от проф. Велислав Минеков, арх. Дафина Барфончовска и г-н Владимир Руменов. Нещо повече – те дори не бяха споменати поименно. За сметка на това четири пъти се споменава моето име и четири пъти „водещия“, което превръща въпросното писмо в „лична кореспонденция“. Но по същество:
1. Обвинен съм, че „услужливо“ каня хора, които „обичат да плюят държавата“. Няма да коментирам средновековното самоотъждествяване на управляващ с държава, но не мога да приема критиката и посочването на определени недомислици за „плюене“.
2. Обвинен съм, че каня „група хора“ (вероятно това са всички писатели, художници, музиканти, артисти и интелектуалци, гостували в нашия ефир и несъгласни с настоящата културна политика), които превръщали предаването в „среда за оклеветяване, без да присъства другата страна“. Нещо, с което категорично не мога да се съглася, а що се отнася до конкретното предаване, то темата му бе „Протест срещу промените в Закона за културното наследство, организиран от Форум Културно наследство“. „Другата страна“ многократно е изказвала своето мнение в нашия ефир, а окончателно го заяви, гласувайки въпросните промени в парламента. Всеизвестен факт е, че на всяка засегната страна, ако не присъства в ефир, винаги се предоставя право на отговор (което ние спазваме). Но на отговор, а не на саморазправа с водещите!
3. Обвинен съм, че постоянно съм възкликвал „Какво ли прави тази държава за българската култура?!“. Прегледах три пъти записа и твърдо заявявам, че такава реплика не съм произнасял. Пък и никога не бих задал така въпроса, а бих възкликнал „Какво прави ПРАВИТЕЛСТВОТО за българската култура?“.
4. Следва умелата хватка „удар под кръста“ – отговор на по-горния въпрос: „отглеждаме например децата на някои водещи“. Пояснявам: по време на следването си във Великобритания дъщеря ми работеше от май до октомври 2013 г. в БКИ Лондон (без заплащане), от октомври 2013 г. до юни 2014 г. (на хонорар) и от юни 2014 г. до септември 2015 г. (на щат). След което напусна и си намери друга работа. Припознаването в бащинство над моите деца ми идва малко в повече, макар и този патернализъм да ми е добре познат от близкото минало. Впрочем отговорът на въпроса е друг – тъкмо поради политиките на това и редица предходни правителства две от трите ми дъщери живеят в чужбина!
5. На следващото обвинение просто отговарям: Не, министър Рашидов, нищо от „парите за театрите“, „средствата за българско кино“, „сесиите за книги, за музика, за независим театър“, „парите за галерии и библиотеки“, „новосъздадените музеи, разкриването на археологически разкопки“ не е убягнало от погледа ми. Но от погледа ми, г-н министър, не са убягнали и реформите на реформите в театъра, проблемите на сценичните изкуства, най-високото ДДС за книгата, бутафорните крепости и възстановки, рушащите се паметници на културата.
6. И накрая идва брилянтен финал-заплаха: „А колкото до водещия г-н Ангелов, съветвам го да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“. Тук вече с изумление научавам, че моята заплата е на “държавна ясла”! Кой съм аз, та да си въобразявам, че съм свободен журналист в свободна обществена медия, а не държавен хрантутник на поръчка?
Георги Ангелов
Водещ на „Денят започва с култура“, „История.бг“ и „Библиотеката“
Публикувано в личната страница на журналиста във Фейсбук

Share on Facebook

“Много интересно е да чуеш романа си. Човек усеща, осъзнава някакви пластове в собствения си текст, за които не си е давал сметка досега. Не че не е мислил за тях, но не са му били най-напред в съзнанието.” Така накратко описва Ангел Игов в свое видеоинтервю за платформата Audioknigi.bg усещането на един автор да...